Присъда по дело №747/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 45
Дата: 19 август 2020 г. (в сила от 30 септември 2021 г.)
Съдия: Светлозар Георгиев Георгиев
Дело: 20203100200747
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
Номер 4518.08.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Варна
На 18.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Светлозар Г. Георгиев
Съдебни заседатели:Ана Стаматова Василева

Тодорка Радинова Кръстева
Секретар:Галя С. Иванова
Прокурор:Светлана Иванова Данева (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Светлозар Г. Георгиев Наказателно дело от общ характер №
20203100200747 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия:
В. К. М. - роден на ***** г. в гр.П., живущ в гр.Долни чифлик,
обл.Варна, българин, български гражданин, с основно образование, не
женен, не работи, осъждан, ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
На 08.01.2019 г. в гр. Долни Чифлик, област Варна, при условията на опасен рецидив,
отнел чужди движими вещи - мъжко портмоне с намиращата се в него сума от 65.00 лв.,
всичко на обща стойност 70.00 лв., от владението на В. М. Д. , с намерение противозаконно
да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е придружено с нанесена средна
телесна повреда на В. М. Д. , изразяваща се в счупване на горния край на големия пищял на
лявата подбедрица, реализиращо медикобиологичния признак на трайно затруднение на
движението в левия долен крайник /за период не по-малък от четири месеца/, поради което
и на основание чл. 199 ал.1 т.З предл. второ и т. 4, вр. чл. 198 ал.1 от НК вр. чл.54 НК му
определя наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ ГОДИНИ, което на
основание чл.58 а от НК намалява с 1/3 и му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, изпълнението на което на основание чл.57, ал.1
т.2 от ЗИНЗС да започне при първоначален СТРОГ режим.
ОСЪЖДА подс. В. К. М. да заплати на В. М. Д. сумата от 15000 лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на деянието по чл. 199 ал.1 т.З
предл. второ и т. 4, вр. чл. 198 ал.1 от НК, ведно със законната лихва от момента на
1
увреждането 08.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Веществени доказателства - метална тръба - на съхранение в УССД при ОД на МВР
Варна, след влизане на присъдата в сила да бъде УНИЩОЖЕНА.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подс. В. К. М. да заплати направените по
делото разноски в размер на 228.20 лева в полза на Държавния бюджет по сметка на ОД на
МВР-Варна и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 600.00 лева, както
и сумата от 500 лева, за адвокатско възнаграждение.
Присъдата може да се обжалва или протестира пред Апелативен съд гр. Варна в 15-
дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД№ 747/20г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД.


Спрямо подсъдимия В. К. М. роден на 27.11.1976 г. е гр.Провадия, обл. Варненска,
живущ в гр. Девня, ул. „П." № 9, ех. А, em. 7, an. 1, български гражданин, със средно
образование, неженен, осъждан, ЕГН **********, Окръжна прокуратура гр. Варна е
предявила обвинение и е внесен обвинителен акт в съда за престъпление наказуемо по чл.
199 ал.1 т.З предл. второ и т.4, вр. чл. 198 ал.1 от НК, за това, че
на 08.01.2019 г, в гр. ДЧ., област Варна, при условията на опасен рецидив, отнел
чужди движими вещи - мъжко портмоне с намиращата се в него сума от 65.00 лв, всичко
на обща стойност 70.00 лв, от владението на В. М. Д. , с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила и деянието е придружено с нанесена средна телесна
повреда на В. М. Д. , изразяваща се в счупване на горния край на големия пищял на лявата
подбедрица, реализиращо медикобиологичния признак на трайно затруднение на
движението в левия долен крайник /за период не по-малък от четири месеца/.
По искане на пострадалия, чрез процесуалния му представител, адв. Васил Василев,
съдът го е конституирал, като гр. ищец и приел за съвместно разглеждане в
наказателното производство предявения гр. Иск за претърпени неимуществени вреди в
размер на 15 000 лева, причинени в резултат на деянието по чл. 199 от НК, конституирал
го е и като частен обвинител.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия е експликирал желанието на своя
подзащитен производството по делото в съдебната фаза, да бъде разгледано по реда на
глава двадесет и седма от НПК, конкретно чл. 371 т. 2, като признават изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразиха съгласие да не се
събират доказателства за тези факти.
С определение по реда на чл. 372 ал. 4, съдът е обявил, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обвинителния акт, тъй като самопризнанията се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства.
Разпитан на досъдебното производство поде. М. не се признава за виновен, отказал
е да дава обяснения. В съдебно заседание признава фактите и обстоятелствата изложени
в обвинителния акт, заявява, че много съжалява за извършеното. В последната си дума,
моли за минимално наказание, изразява съжаление.
В пледоарията си по съществото на делото, представителят на ВОП поддържа
така внесеното обвинение срещу подсъдимия, прави анализ на доказателствата, предлага
на съда да го признае за виновен, като му наложи наказание към минималния и средния
размер, с приложението на чл. 58а от НК.
В пледоарията си по съществото на делото, гр. ищец изразява становище, че
предявения гр. иск следва да бъде уважен изцяло, като се наложи наказания към средния
предвиден в закона размер.
1
В пледоарията си по съществото на делото, защитата на подсъдимия не оспорва
приетата от обвинението фактическа обстановка, молят за минимално наказание, счита,
че гр. иск не следва да бъде уважаван.
След анализа на събраните по делото доказателства, Варненският окръжен съд
прие за установено от фактическа страна следното:
На 08.01.2019г., св. В. А. се намирала в домът си в гр. ДЧ., област Варна, ул. .Д." №
36. Там били и свидетелите М. П., дъщеря й - свид. С. Й. и мъжът с който св. А. живеела
на семейни начала.
Около 10.00 часа в дома на свид. А. пристигнали поде. Васил М. и св. Д. М.. По
предварителна уговорка поде. М. взел дърва от дома на св. А. и ги закарал до дома на друго
лице, като за услугата получил сумата от 15.00 лв, с които купил вино. Върнал се в дома на
св. А., където всички седнали и пили вино.
В следобедните часове в дома на св. А. дошли и свидетелите С. Д. и Т. М.. Малко след
тях пристигнал и пострадалия - св. В. Д.. Той отишъл в дома на св. А., за да му върне
дадената й в заем сума от 20.00 лв. Свидетелката А. му дала една банкнота от 20.00 лв. ,
при което той я сложил в портмонето си и го прибрал в задния джоб на панталона си.
Подсъдимия възприел всичко това.
След, като постоял около 30 минути св. В. Д. тръгнал от дома на св. А. и се прибрал
в къщата си в гр. ДЧ., област Варна, ул. „МТ." № 12. Веднага след като св. Д. напуснал
дома на св. А., поде. М. го последвал.
След като се прибрал в дома си, св. Д. легнал на дивана и пуснал телевизора. Малко
след това чул шум от хлопване на портата, след което в стаята влязъл поде. М..
Свидетелят Д. лежал на дивана, на фотьойла до него имало метална тръба, с която той
стягал крановете на чешмата. Без да му казва нищо, подсъдимият взел тръбата и нанесъл
удари с нея в левия крак на св. Д., както и по лицето му, след което взел портмонето на св.
Д., което било оставено на масата и си тръгнал, като казал „Туй ми трябва". В
портмонето се намирала сумата от 65.00лв.
Подсъдимият М. се върнал в дома на св. А. с една бутилка вино. Седнал на масата и
извадил портмонето на св. Д., при което св. С. Д. го попитала това не е ли портфейла на В.
Д., при което поде. М. й отговорил, че действително е така и че той му го дал.
Свидетелката С. Д. се усъмнила в отговора на поде. М. и предположила, че последният е
извършил „кражба". Споделила това със св. А., след което изпратила брат си - св. Т. М., до
дома на св. Д., за да разбере какво е станало. Скоро след това св. Т. М. се върнал и заявил,
че не може да влезе в дома на пострадалия. Тогава св. А. отишла заедно с него до дома на
св. Д.. След около половин час двамата се върнали и св. А. казала на св. С. Д., че св. Д. бил
бит и лежал на земята.
Сутринта на 09.01.2019 г.подс. М. и св. Д. М. отишли отново да пият кафе в домът
на св. А., за да пият кафе. Пред тях и намиращия се там свидетел М. П., поде. М. заявил, че
вчера е ходил в домът на св. В. Д., където направил „беля" и ако някой пита, те да не
казват нищо.
Свидетелката А. и св. П. веднага отишли до домът на пострадалия, заварили го да
2
лежи на дивана с подут ляв крак и кръвонасядания по лицето. Свидетелят Д. казал на св. А.
и св. П., че предния ден, след като си тръгнал от домът на св. А. и се прибрал, в стаята
влязъл подсъдимият и го пребил, като взел и портфейла му с пари. Показал им тръба,
която се намирала на леглото и казал, че подсъдимият го е удрял с нея. Свидетелят Д.
позвънил от телефона на св. А. на тел. 112, като впоследствие бил откаран в МБАЛ „Св.
Анна" АД гр. Варна, където му била оказана медицинска помощ. Свидетелят П. взел
тръбата. На 09.01.2019 г. той я предал доброволно на полицейски служител от Участък
ДЧ. към Четвърто РУ МВР -Варна. Видно от протокола за доброволно предаване,
металната тръба била с дължина 42 см и диаметър 2.5 см.
По делото е била изготвена приетата от съда съдебно-оценителна експертиза,
видно от заключението на която, стойността на отнетото портмоне на пострадалия е
5.00 лв. Ведно с отнетата му парична сума, общата стойност на процесиите вещи е 70.00
лв.
Видно от заключението на назначената и приета от съда СМЕ, вследствие на
нанесените удари на 08.01.2019 г. пострадалият В. М. Д. е получил счупване на горния край
на големия пищял на лявата подбедрица, счупване на носните кости. Описаните
травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети,
реализирани в областта на лицето и левия долен крайник. Счупването на големия пищял на
лявата подбедрица обуславя трайно затруднение в движението на левия долен крайник за
период не по - малък от четири месеца - средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал.1
от НК. Счупването на носните кости, само по себе си, обуславя временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Приетата фактическа обстановка се установява по един категоричен начин от
събраните на досъдебното производство доказателства, а именно: обясненията на
подсъдимия, показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели;
заключенията по назначените на досъдебното производство съдебно-оценителна, съдебно-
медицинска експертизи; писмените доказателства - материалите от досъдебното
производство - съобщение за извършено престъпление от ОХ, свидетелство за съдимост;

Подсъдимият В. К. М. е многократно осъждан.
С присъда по НОХД № 8599/2012г. на PC Пловдив, влязла в сила на 08.05.2013 г.
същият е бил осъден за престъпление по чл. 196 ал.1 т.1, вр. чл. 194 ал.1, вр. чл. 29 ал.1
б."Б", вр. чл. 26 ал.1, вр. чл. 20 ал.2 от НК на „Лишаване от свобода" за срок от две години
и четири месеца при строг режим.
С присъда по НОХД № 4904/201Зг. на PC Пловдив, влязла в сила на 10.10.2013 г.,
същият е осъден за престъпление по чл. 196 ал.1 т.1, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1 б. "Б"
от НК, като му е било наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 10 месеца
при строг режим.
С присъда по НОХД № 6791/2013г. на PC - Пловдив, влязла в сила на 20.12.2013 г. обв.
М. е бил осъден за престъпление по чл. 196 ал.1 т.1, вр. чл. 194 ал.1, вр. чл. 29 ал.1 б."Б", вр.
чл. 18 ал.1 от НК, като му е било наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от
една година при първоначален строг режим.
С протоколно определение № 159/11.02.2014г. на PC Пловдив по ЧНД № 140/2014г.,
3
влязло в сила на 27.02.2014 г., на основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК са били
групирани наказанията, наложени на обвиняемия по НОХД №8599/2012г. на PC Пловдив,
НОХД № 4904/201Зг. на PC Пловдив и НОХД № 6791/2013г. на PC Пловдив, като е
определено едно общо най -тежкото наказание „лишаване от свобода" за срок от две
години и четири месеца. На основание чл.24 от НК е увеличено така определеното общо
най -тежко наказание с още шест месеца или същото се счита в размер на 2 години и 10
месеца „лишаване от свобода" при първоначален „строг" режим.
Видно от горното, налице е хипотезата на чл. 29 ал.1 б."а" от НК, като сроковете
по чл. 30 от НК не са изтекли и деянието е извършено в условията на опасен рецидив.
Като цяло така изброените доказателства се подкрепят и допълват взаимно, като
установяват една безспорна фактическа обстановка.
След като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл. 14 от
НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът призна за виновен подсъдимия В. К. М. е
това, че
на 08.01.2019 г, в гр. ДЧ., област Варна, при условията на опасен рецидив, отнел
чужди движими вещи - мъжко портмоне с намиращата се в него сума от 65.00 лв, всичко
на обща стойност 70.00 лв, от владението на В. М. Д. , с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила и деянието е придружено с нанесена средна телесна
повреда на В. М. Д. , изразяваща се в счупване на горния край на големия пищял на лявата
подбедрица, реализиращо медикобиологичния признак на трайно затруднение на
движението в левия долен крайник /за период не по-малък от четири месеца/.
От обективна страна: изпълнителното деяние е осъществено чрез активни
действия от подсъдимия който е нанесъл силни удари с метална тръба в левия крак и
лицето на пострадалия, след което е отнел чужди движими вещи - портомне и сумата от
65 лева, без съгласието на пострадалия.
От субективна страна: и двете деяния са извършени от подсъдимия при условията
на пряк умисъл - съзнавал е обществено опасния характер на извършеното деяние,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал, целял, тяхното
настъпване.
Причини за извършване на деянието - незачитане на установения в страната правов
ред.
За да наложи наказание на подсъдимия М. съдът прецени степента на обществена
опасност на деянието - сравнително висока и дееца - също висока, взе предвид
смекчаващите отговорността обстоятелства - направените самопризнания, сравнително
ниската стойност на предмета на престъплението, и проявеното разкаяние, както и
отегчаващите обстоятелства - осъждания извън тези обуславящи квалификацията опасен
рецидив.
Всичко изложено по-горе, мотивира състава на съда да определи наказание на поде.
М. при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно лишаване от свобода за
срок от шест години, което предвид императивното задължение на съда за приложението
на чл. 58а от ИК, произтичащо от разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК, намали с една
трета и наложи наказание в размер на четири години, което на осн. чл. 57 ал. 1 /7?. 2 от
4
ЗИНЗС да търпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
По отношение на гр. иск:
Съдът намира, че същият е основателен, т. к. в резултат на деянието
пострадалият е претърпял морални вреди, изпитвайки силна уплаха и физическа болка от
действията на подсъдимия за продължителен период от време. Тези болки и страдания са
в пряка причинна връзка с виновното поведение на поде. М., поради което и съдът приема,
че иска по чл. 45 от ЗЗД е доказан по основание.
За да определи размера на дължимото обезщетение, съдът се съобрази от една
страна, с вида и характера на причиненото увреждане -освен средната телесна повреда е
налице и лека телесна повреда по смисъла на НК, продължителния период на лечение.
С оглед на горното и на основание чл. 52 от ЗЗД определи размера на дължимото
обезщетение на 15 000 лева, което подсъдимият дължи ведно със законната лихва,
считано от деня на увреждането - 08.01.2019г, до окончателно му изплащане.
Вещественото доказателство - метална тръба, след влизане на присъдата в
законна сила следва да бъдат унищожено.
С присъдата съдът е ОСЪДИЛ поде. М. да заплати направените по делото разноски
в размер на 228,20лв. в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР Варна, д.т. върху
уважения размер на гр. иск, както и сумата от 500 лева за адвокатско възнаграждение.
Според състава на съда с така постановената присъда ще се изпълнят в пълен обем
целите на генералната и най-вече на специалната превенция.
Водим от горното, съставът на ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД постанови присъдата
си.
5