РЕШЕНИЕ
№ 19063
гр. София, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М. ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от М. ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА Гражданско
дело № 20221110137640 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба подадена от БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България, с която срещу М. К. К., по реда на чл.415, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, са
предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на сумата от 709,72 лева,
представляваща главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-////////03.10.2018 г., ведно със
законна лихва за периода от 05.07.2021 г. до изплащане на вземането, за сумата от
114,79 лева – възнаградителна лихва за периода 01.07.2020 г. до 07.12.2020 г. И за
сумата от 38,60лева-лихва за забава за периода от 03.12.2020 год. до 16.06.2021 год., за
които по ч.гр.д. № 39459/2021 г. по описа на СРС, 75 с-в е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.. При условията на евентуалност
предявява осъдителен иск за процесните суми.
Ищецът-БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А, клон България твърди, че между него и ответника е сключен
договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № CARD-////////03.10.2018 г., по силата на който е предоставил на М. К.
К. кредитна карта с кредитен лимит от 10 000 лева. Поддържа, че ответникът е
активирал кредитната карта, усвоил е сумата от 709,72 лева, но е преустановил
плащанията на задълженията си на 01.07.2020 год., поради което му дължи процесната
сума. Моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено
1
дължимостта на процесните суми. Претендира сторените в производството разноски.
Ответникът-М. К. К. е депозирала в срок отговор на исковата молба, в който
прави възражение за изтекла погасителна давност на претенциите. Не оспорва, че
наличието на договорни правоотношения между страните на соченото основание,
както и усвояването на процесната сума.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа следното:
Като доказателство по делото е приет Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна
карта CREX-//////// от 14.04.2018г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“ – клон България и М. К. К., по силата на който на ответника е отпуснат кредит за
покупка на следните стоки: матрак „Лео Класик“, еднолицев, скрин „Дискаунт“,
спалня „Изи“. Общата цена на стоките е 342 лв. без първоначална вноска. Размерът на
кредита е 372,78 лв., а общата сума за плащане – 435,35 лв., платима на 12 месечни
погасителни вноски, всяка от които в размер на 36,28 лв. съгласно посочен
погасителен план. ГЛП е 26,63 %, ГПР 30.14 % и такса в ангажимент на стойност 0 лв.
По силата на чл. 1 кредитополучателят се е съгласил предоставения му с
договора потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощения търговски
партньор, като извършването на плащането по посочения начин съставлява
изпълнение на задължението кредитора да предостави на заемателя кредита,
съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на
кредитополучателя по дължимо и платимо плащане на търговеца от
кредитополучателя кредит и създава задължение в тежест на последния да заплати на
кредитора месечните погасителни вноски, указани по размер в поле „Месечна
погасителна вноска“ и брой в поле „Брой погасителни вноски“. Съобразно чл. 12
кредиторът може да предостави за ползване на заемателя кредитна карта с максимален
кредитен лимит до 10 000 лв. Издаването и доставката се извършва след проучване на
изпълнението на задълженията по договора за кредит, като във всеки случай
издаването е не по-късно от 18 месеца от първата погасителна вноска по кредита.
Уговорено е, че всички задължения, свързани с издаването на кредитната карта, ще
възникнат само след активирането на издадената кредитна карта от
кредитополучателя. С чл. 21 е предвидено, че кредитната карта ще бъде доставена на
кредитополучателя, като ще бъде съставен и документ – приложение – неразделна част
от този договор, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и
процедурата за активиране на картата. Страните са постигнали съгласие, че
задължението за плащания на кредитополучателя ще възникнат след нейното
активиране и ползване.
2
От приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-////////. От неговото съдържание е
видно, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ – клон България отпуска на
ответника револвиращ кредит в размер на 1 000 лв. при ГЛП - 35 %, ГПР – 44.90 %.
Уговорено е заплащането на месечна такса за обслужване на стойност от 4 лв., такса за
справка за разполагаемия лимит – 0,40 лв. такса за теглене на пари в брой от банкомат
– 2 лв. + 2 % от изтеглената сума, както и обезщетение за забава, равняващо се на 10
% + ОЛП на БНБ. Дневният лимит за теглене на пари в брой е 1 000 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК
установителни искове с правно основание. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 9 ЗПК и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По предявения главен иск в тежест на ищеца е да докаже, че по силата на
договор за револвиращ потребителски кредит в тежест на ответника е възникнало
задължение за връщане на предоставената му сума в размер на процесната; че е
настъпил падежът на задължението за връщане на сумата съгласно уговореното с
договора за кредит. В тежест на ищеца е да установи изпадането на ответника в
забава. При доказване на тези факти в тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълга на падежа.
От приетите по делото доказателства, а и това не се оспорва от ответника, че
между него и ищеца е сключен договор за потребителски кредит, предоставен под
формата на кредитен лимит, по силата на който кредитодателят е отпуснал на
ответника кредит в размер на сумата от 1000 лева.
За да е налице валидно сключен договор за потребителски кредит, необходимо е
същият да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1
от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК
изисквания. Неспазването на което и да е от изискванията, залегнали в посочените
разпоредби, според цитираната императивна норма на чл. 22 от ЗПК води до извод за
недействителност на договора за потребителски кредит. Съгласно чл.10, ал. 1 ЗПК
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В случая формата е спазена.
Видно е обаче, че в процесния договор са посочени четири абсолютни стойности на
годишния лихвения процент /ГЛП/ и на годишния процент разходи /ГПР/ на заема.
Липсва обаче ясно разписана методика на формиране ГПР по кредита - кои компоненти
точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 44,90%. В
3
тази връзка следва да се отбележи, че съобразно разпоредите на ЗПК, ГПР по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, т. е. по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай в
процесния договор за кредит липсва яснота относно посочените обстоятелства.
Посочен е годишен лихвен процент по заема, който е фиксиран, но не се изяснява как
тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Същевременно от Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CREX-//////// оторизационен код a569k7y2 се установява, че
ответникът е усвоил (част) от кредита чрез покупката на стока (матрак „Лео Класик“,
еднолицев, скрин „Дискаунт“, спалня „Изи“). Видно обаче от документа за усвояване
на кредита за отпуснатите суми за закупуването на посочените вещи е предвидено
начисляване на възнаградителна лихва от 26,63 %, а годишният процент на разходите е
посочен като 30,14%. По делото не е установено как тази годишна лихва върху така
отпуснатите суми се отнася към уговорения лихвен процент по договора за кредит в
размер от 35%, нито към ГПР по договора за кредит в размер от 44, 90%. Това
мотивира съда да приеме, че се създава неяснота за потребителя по отношение на
реално приложимите ГЛП и ГПР към кредитното правоотношение. Годишният
процент на разходите е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин,
различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе
посочено и по-горе, остават неизвестни, и на практика така се създават предпоставки
кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Действително двете
величини са с различни математически измерения, но винаги възнаградителната лихва
следва да бъде включена при формирането на ГПР. В случая възнаградителната лихва
е веднъж посочена като 35% в договора за кредит и веднъж като 26,63 % в документа
за усвояване на кредита, като за потребителя не става ясно как едната величина се
отнася към другата. Следователно неясни са както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.
След като кредиторът при формиране цената на предоставения от него финансов
ресурс задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи
какво точно е включено в тях. Предвид изложеното договорът за кредит, сключен
между страните се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Съгласно трайната
вече практиката на ВКС, а именно решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. №
3855/2021 г. на ВКС, ІV г. о., както и решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. д. №
1023/2020 г. на ВКС, І т. о., договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
4
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. При
недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по чл. 422 ГПК,
съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от
характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и
задължението за периодичност за връщането на сумата. В случая ответникът дължи
чистата стойност на отпуснатия кредит. В случая ответникът не оспорва, че е усвоил,
чрез издадената му кредитна карта, сумата от 709,72 лева и не ангажира доказателства,
че я е платил. Предвид изложеното съдът приема, че искът за главница следва да се
уважи за сумата от 709,72 лева, а в останалата част претенциите на ищеца следва да
бъдат отхвърлени, доколкото потребителят дължи да върне само чистата стойност на
кредита, а именно получената сума.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени
стрените в настоящото производство разноски, съразмерно уважената част от
претенциите в размер на 143,90 лева и сумата от 61,68 лева, представляваща
разноските по ч.гр.д. №39459/2021 год. по описа на СРС, 75 с-в.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени по реда на чл. 415, вр.
чл. 422, ал. 1 ГПК от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, ЕИК //////, със седалище и адрес на
управление: гр. София, //////////, че М. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. /////////, дължи
на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А, клон България на основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, сумата от 709,72 лева,
ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение /05.07.2021 год./ до окончателното плащане, представляваща
чистата стойност на сумата, получена във връзка с договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
5
CARD-////////03.10.2018 г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България и М. К. К. и за което
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
37640/2022 г. по описа на СРС, 75 състав, като отхвърля исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 114,79 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
01.07.2020 год. до 07.12.2020 год. и за сумата от 38,60 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 03.12.2020 год. до 16.06.2021 год.
ОСЪЖДА М. К. К., ЕГН ********** да заплати на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България,
ЕИК /////////, основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 143,90 лева, представляваща
разноски за исковото производство, както и сумата 61,68 лева, представляваща
разноските по ч.гр.д. №39459/2021 год. по описа на СРС, 75 с-в.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6