№ 861
гр. Варна, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20213110203540 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „П-” ООД против Наказателно Постановление № 23-
0000535/10.06.2021г. на Директора на РД „Автомобилна администрация” -
Варна, с което на „П-“ ООД е наложено административно наказание
"Имуществена санкция" в размер на 3000 лева на основание чл.96г ал.1
пр.2 от ЗАвП.
В жалбата се иска цялостна отмяна на постановлението.
В съдебно заседание, въззивника редовно призован, не се явява, но се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания. По същество се пледира за
отмяна на постановлението.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява от
упълномощен процесуален представител.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 25.06.2020 г в обл. Варна село ветрино „П-“ООД притежаващ лиценз
на Общността за превоз на товари с № 1639, е допуснал до управление на
1
товарен автомобил влекач "Даф", KaT.N3 с per. № В 3952РН, водачът Иван
Спасов, който не отговаря на изискванията за психологическа годност по
смисъла на Наредбата по чл.152 , ал.1, т.2 от ЗДвП, уредени в чл.7а, ал.2,
предл.3 от ЗАвП. Водачът Иван Спасов е бил без валидно удостоверение за
психологическа годност от 12.06.2020г.
След като констатирали горното, служителите на РД „АА“ Варна
пристъпили към съставяне на акт за установяване на административно
нарушение срещу дружеството- превозвач. В съдържанието на акта било
описано приетото за установено нарушение и била посочена правна
квалификация на същото. Впоследствие било издадено НП, видно от
съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел
фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно
нарушение. На описаното нарушение била дадена правна квалификация по
чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Началник ОО „ Автомобилна администрация ” -Варна съгласно заповед на
Министъра на транспорта.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В
същото се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона
реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Посочена е нарушената материално правна
норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП са посочени дата и
място на извършване на нарушението, като са посочени и нарушените норми
на закона.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е
налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение
от категорията да опорочи НП, тъй като ЗАНН не вменява задължение за
административно-наказващият орган да мотивира извършената преценка и да
изложи съображения относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН. С издаването
2
на наказателното постановление АНО очевидно е преценил, че случаят не е
маловажен, поради което съдът не констатира съществено процесуално
нарушение в този аспект.
Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните
по административно наказателната преписка доказателства, е направил извод,
че са налице признаци на административно нарушение, като правилно е
определена квалификацията по чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвП. Съдът намира, че
няма спор, че от страна на дружеството е извършен превоз на товари на
25.06.2020 г., при който товарният автомобил е бил управляван от водач,
който не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност.
Удостоверението на същия е било валидно до 12.06.2020г. Описанието на
нарушението от фактическа страна както в акта за установяване на
административно нарушение, така и в наказателното постановление, е че
дружеството е допуснало до управление водач на товарен автомобил,
извършил международен превоз на товари, който не притежава валидно
удостоверение за психологическа годност. Чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтП предвижда
административно наказание за всеки, който назначи на работа или допусне
водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и
с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява
превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари. Очертаните от текста на нормата изпълнителни деяния
на нарушението по този член са „назначи на работа“ или „допусне“. В
конкретния случай е било уточнено кое от двете изпълнителни деяния е
вменено на жалбоподателя. В наказателното постановление е посочено, че
дружеството е санкционирано за нарушение по чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от
ЗАвтП, тоест за това, че е допуснало водач без валидно удостоверение за
психологическа годност да управлява превозно средство за обществен превоз
на товари. В този смисъл и съдът намери, че безспорно е осъществен
съставът на нарушението.
При факта на липса на такова удостоверение за водача, който ще
осъществява превоза, лицензираният превозвач не следва да му възлага
извършването на превоз на товари с МПС, предназначено за международен
превоз. В противен случай нарушава именно нормата на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвП.
Нарушението се осъществява от задълженото лице /превозвачът/ в неговото
седалище, тъй като именно там то ръководи своята оперативна дейност по
3
извършване на превози. Ето защо там е и мястото на конкретното нарушение
– допускане до извършване на превоз на водач, който не притежава валидно
удостоверение за психологическа годност. Не е от значение за определяне
мястото на нарушението нито началният, нито крайният пункт на
международния превоз, доколкото релевантният факт за отговорността по
чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвП е този, че превозвачът допуска до управление
на МПС за обществен превоз водач, който не удостоверява да е
психологически пригоден.
Датата на извършване на конкретно посочения в НП превоз –
25.06.2020г. е и датата на извършване на нарушението от превозвача,
доколкото деянието по чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвПр е допускането на
водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и
с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява
превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари извършването на превоз т.е. релевантен за определяне на
момента на извършване на нарушението е фактическото допускане на
извършването на превоза от водач, който не притежава удостоверение за
психологическа годност. Този факт, контролните органи са извели от
дигиталната карта на водача и от договора за превоз (CMR), поради което е
без значение датата на издаване на други документи във връзка с процесния
превоз като пътният лист, на който се позовава касатора.
Правилно е определен и субектът на нарушението. Доколкото
процесният международен превоз на товари се извършва от превозвач, който
е юридическо лице, то правилно именно на превозвача е наложена
имуществената санкция, за налагането на която законодателят изрично е
предвидил възможност в нормата на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвПр. Процесната
транспортна дейност се извършва от името и за сметка на превозвача и е
ирелевантно за ангажиране на отговорността по посочената в НП разпоредба
лицето, издало пътния лист или лицето – управител или представляващ
дружеството, които са назначили водача, тъй като тези лица действат
единствено от името и за сметка на дружеството-превозвач. Когато
превозвачът е юридическо лице именно юридическото лице допуска до
управление на превозно средство за обществен превоз водачът, който не
отговаря на някое от изискванията, определени със ЗАвПр и с подзаконовите
нормативни актове по прилагането му.
4
Съдът намира, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай.
Неспазването на законовите норми, свързани с ЗАП, независимо от липсата
на реално настъпили щети не може да бъде възприето като маловажност на
допуснатото нарушение. Извършеното нарушение по нищо не се отличава от
други подобни нарушения. Следвало е жалбоподателят да има дължимото
законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на
ЗАП и свързаните с него Наредби. Поради изложеното до тук, съдът намира
че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.
При определяне на размера на наложената санкция, административно-
наказващият орган се е съобразил с тежестта на извършеното. Съдът намира,
че наказанието е правилно определено, справедливо е и ще изпълни целите на
чл.12 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 23-
0000535/10.06.2021г. на Директора на РД „Автомобилна администрация” -
Варна, с което на „П-“ ООД е наложено административно наказание
"Имуществена санкция" в размер на 3000 лева на основание чл.96г ал.1
пр.2 от ЗАвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5