РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Исперих, 11.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря Детелина В. Янкова
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско
дело № 20223310100234 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.
Образувано е по постъпила искова молба вх.№ 1210/29.04.2022г. от Д. П.
Д. от гр.Разград, действащ чрез адв.М. К. от АК – Разград, срещу „*** ****“
ЕООД, гр.Исперих, представлявяно от управителя А. Д. П., като моли съда да
постанови решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати сумата от
1260.24 лв., представляваща дължима наемна цена за ползване на имот с
идентификатор 44358.25.19 по КККР на с.Л., с площ от 21.004 дка, за
стопанската 2020/2021 г., съгласно договор за наем на земеделска земя №
405/24.10.2019 г., по 60.00 лв. за декар ползвана площ, ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на иска в съда до окончателното
изплащане на главницата. В условията на евентуалност предявява иск за
неоснователно обогатяване за същата сума.
Претендира и за сторените разноски.
Ищецът твърди, че на 15.11.2019 г. бил придобил от СТ. Д.а Г.
собствеността върху недвижим имот, находящ се в землището на с.Л., с
идентификатор 44358.25.19, с площ 21 004.00 кв.м., съгласно НА № 175, том
4, рег.№ 8056, дело № 682 от 15.11.2019 г. на нотариус Пламен Ангелов с рег.
№ 688 на НК.
Преди да му продаде имота СТ. Г. била отдала същия под наем на
ответника „*** ****“ ЕООД с Договор за наем на земеделска земя №
405/24.10.2019 г. При направена проверка в Общинска служба по земеделие
(ОСЗ) гр.Исперих ищецът бил установил, че със заявление вх.№
521/31.07.2020 г. ответникът е заявил желание имота да участва и да бъде
разпределен в масивите за ползване по чл. 37в ЗСПЗЗ в землището на с.Л..
Счита, че по този начин ответникът бил реализирал икономическа изгода, тъй
като е ползвал земя с площ 20 004 кв.м., съответна на включения в протокола
за разпределение на масиви за ползване по чл. 37в ЗСПЗЗ имот с
1
идентификатор 44358.25.19, без да му заплати на него, като нов собственик,
дължимия наем за стопанската 2020 г. – 2021 г. в размер на 60.00 лв. годишно
на декар предоставена площ или общо 1260.24 лв., респективно се е обогатил
за негова сметка със сумата от 1264.24 лв., колкото е средното наемно
плащане за землището на с.Л. за посочената стопанска година.
С нотариална покана от 22.03.2022 г. на нотариус Пламен Ангелов
поискал от ответното дружество да му заплати дължимата сума, като
поканата е получена от ответника на 22.03.2022 г., но в определения срок не
последвало плащане.
С изложеното ищецът обосновава правния си интерес от завеждане на
осъдителния иск за заплащане на наемната цена.
Същевременно тъй като в предоставения му екземпляр на договора за
наем липсвала уговорка за размера на наема, който представлява съществен
елемент от договора, в случай че съда приеме сключения договор за наем за
нищожен, в условията на евентуалност претендира за плащане на
обезщетение за неоснователно обогатяване за чужда сметка в размер на
1260.24 лв., която сума била формирана като спестяване на разход за средно
наемно плащане за землището на с.Л. от страна на ответника за стопанската
2020/2021 г. за ползването на имот с идентификатор 44358.25.19 и с която
ответното дружество се било обогатило за сметка на ищеца.
В съдебно заседание за ищеца се явява адв.М. М.ов, който поддържа
исковата молба и излага подробни съображения в нейна подкрепа.
В срока за писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК ответникът
представя такъв, като счита предявените искове за допустими, но
неоснователни. Оспорва фактическата обстановка, посочена в исковата
молба, като твърди, че му е известно, че ищеца е придобил собствеността на
процесния имот през м.ноември 2019 г. и поради тази причина е заплатил
рентното плащане за стопанската 2019/2020 г. именно на ищеца. По
отношение на стопанската 2020/2021 г. заявява, че ищеца го е уведомил в
телефонен разговор, че има сключен договор с друг арендатор за тази земя и
тя няма да се обработва от ответника. В тази връзка твърди, че този друг
договор е бил регистриран в Службата по вписванията и имотът е бил заявен
от друго дружество – арендатор, поради което представения договор със СТ.
Г. се явявал нищожен.
По евентуалния иск счита същия за неоснователен освен по посочените
съображения и поради факта, че имотът бил в техния масив само и
единствено по реда на комасацията, без да е включен в баланса на „*** ****“
за 2020/2021 г.
Претендира за съдебни и деловодни разноски.
В съдебно заседание ответникът се представлява от адв.Д. Д., който
поддържа изцяло писмения отговор.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 24.10.2019 г. между ответното дружество и СТ. Д.а Г., ЕГН:
**********, от гр.Разград (трето неучастващо в производството лице) бил
сключен договор за наем на земеделска земя № 405 за поземлен имот – нива, с
№ 025019, находяща се в землището на с.Л., с площ 20.001 дка, трета
категория, за срок от една стопанска година - 01.10.2020/30.09.2021 г. В т.3 от
договора принципно се урежда цената на наемното плащане, но в
представения по делото екземпляр от договора не е посочена конкретна цена,
а само, че наемът е платим в срок не по-късно от три месеца от края на всяка
2
изтекла стопанска година (л.10).
На 15.11.2019 г. СТ. Г. продала на ищеца в настоящото производство Д.
Д. собствения си недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор № 44358.25.19, находящ се в землището на с.Л., в местността
„Екисча“, с площ 21004.00 кв.м., с трайно предназначение на територията –
земеделска, с начин на трайно ползване – нива, трета категория, с номер по
предходен план 025019, при граници и съседи : имот № 44358.25.77, имот №
44358.25.66, имот № 44358.25.65, имот № 44358.25.78, имот № 44358.25.207.
Сделката е обективирана в представения по делото Нотариален акт № 175,
том IV, рег.№ 8056, дело № 682 от 2019 г. на Нотариус Пламен Ангелов с рег.
№ 688 на НК (л. 8 – л. 9).
На 16.03.2020 г. ищецът е сключил с Ш. С. Ч. в качеството му на
управител на „******“ ЕООД, ЕИК *******, с.ВЛ., обл.Разград, договор за
аренда на земеделска земя, като в предмета на договора е включен и поземлен
имот с идентификатор № 44358.25.19 в землището на с.Л.. Договорът е
сключен за 7 стопански години, считано от 01.10.2020 г. до 01.10.2027 г.,
същият е с нотариална заверка на подписите на страните по него и е вписан в
Служба по вписванията гр.Исперих на 17.03.2020 г. (л. 51 – л. 52).
Със заявление по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с чл. 37б, ал. 3 от
ЗСПЗЗ с вх.№ 521/31.07.2020 г., към което е представен и регистриран
едногодишния договор за наем на земеделска земя № 41055/24.10.2019 г.,
ответното дружество „*** ****“ ЕООД е заявило желание за стопанската
2020/2021 г. имот с идентификатор № 44358.25.19 да участва и да бъде
разпределен в масивите за ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ в землището на с.Л.
(л. 11).
През месец юни 2020 г. в писмена кореспонденция по електронна поща
между ищеца и ответното дружество, последното е било информирано за
сключената сделка между Д. Д. и СТ. Д.а, поради което за стопанската
2019/2020 г. рентното плащане е извършено на 29.12.2020 г. с платежно
нареждане по сметка на ищеца. За тези обстоятелства не са представени
писмени документи, но тъй като не са оспорени от ищеца и се потвърждават
от него чрез процесуалния му представител в с.з., съдът ги приема като
безспорно установени.
С нотариална покана рег.№ 1614, том 1, акт 33 от 22.03.2022 г.- на
Нотарияс Пламен Ангелов с рег.№ 388 на НК, ищецът поискал от ответното
дружество да му заплати сумата от 1260.24 лв., представляваща наемно
плащане за стопанската 2020/2021 г. за процесния имот ( 20.004 дка х
60.00лв.). Нотариалната покана била връчена на 22.03.2022 г. лично на
представляващия ответното дружество А. Д. П., но в дадения с нея три дневен
срок не последвало плащане (л.12 – л. 13).
Видно от заключението на вещото лице по назначената по делото
съдебно-икономическа експертиза, изплащаното средно наемно плащане на
декар предоставена площ по едногодишни договори за наем за стопанската
2020/2021 г. за земеделска земя с характеристики като процесната, за
землището на с.Л., е в размер на 70.00 лв. (л. 46 – л. 47).
Във връзка със заключението на вещото лице ищецът е направил
изменение на исковите си претенции, като е поискал увеличение с 210.04 лв. и
по двата иска – от първоначално претендираните 1260.24 лв. на 1470.28 лв.
В производството по делото ищецът е направил съдебни и деловодни
разноски в общ размер на 208.40 лв., от които 58.40 лв. за държавна такса и
150.00лв. за възнаграждение на вещо лице.
3
Ответникът не е направил разноски по делото.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: С исковата молба е предявен иск за неизпълнение на
договорно задължение, имащо своето правно основание при посочените по-
горе обстоятелства в разпоредбата на чл. 232, ал. 2, във вр. с чл. 228 от ЗЗД –
осъдителен иск за защита на правото на наемодателя по договор за наем да
получи първоначално дължимото, съобразно уговореното между страните при
сключване на договора, когато реалното изпълнение е все още възможно и
има интерес от него /в случая заплащане на месечен наем за отдадената под
наем вещ/.
В условията на евентуалност е предявен иск за неоснователно
обогатяване, имащ своето правно основание при посочените по-горе
обстоятелства в разпоредбата на чл. 59 ЗЗД – осъдителен иск при липса на
друга правна възможност за защита на правата на ищецът.
Разгледан по същество искът по чл. 232, ал. 2 ЗЗД е неоснователен.
За уважаването на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже
основанието и размера на своите претенции – наличието на сключен договор,
съобразно твърденията в исковата молба, изпълнение на договорните си
задължения, като изправна страна и респ. неизпълнението от страна на
ответника на поетите от него насрещни задължения и размера им. В случая
съдът счита, че ищецът не успя да докаже наличието на валидно основание за
претенцията си. В представеният по делото договор за наем на земеделска
земя № 405 от 24.10.2019 г. липсва елемент от същественото съдържание на
договора, а именно наемната цена. Съгласно правната теория и трайната
съдебна практика същественото съдържание на всеки договор са тези
уговорки в него, които го определят като договор от определен вид. Законът
посочва какво трябва да е уговорено от страните, за да е налице договор от
съответния вид. Според разпоредбата на чл. 228 ЗЗД с договора за наем
наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно
ползуване, а наемателят - да му плати определена цена. Следователно
същественото съдържание на договора за наем задължително трябва да
включва посочване страните по него – наемодател и наемател, на конкретната
вещ, която ще се отдава под наем, срока, за който ще се отдава и наемната
цена. Липсата на който и да е от тези съществени елементи в договора прави
договора недействителен поради липса на съгласие, тъй като не може да се
изведе извод относно действителната воля на страните по този елемент. В
процесния договор не е посочена наемната цена, като волята на страните
относно нейния размер не може да се установи от останалото съдържание на
договора, нито може да бъде заместена по право от повелителни правила на
закона. Събраните по делото писмени доказателства също не допринасят за
изясняването на този въпрос. При това положение за съда се налага извод за
нищожност на договор за наем на земеделска земя № 405 от 24.10.2019 г. на
основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Нищожният договор не може да породи права и
задължения за страните по него, поради което и претенцията на ищеца за
заплащане на наемна цена от страна на ответника за стопанската 2020/2021 г.
в размер на 1470.28 лв. се явява неоснователна.
Предвид изложеното главния иск с правно основание чл. 232 ал. 2 ЗЗД
следва да бъде отхвърлен.
При отхвърляне на главния иск съдът дължи произнасяне по предявения
в условията на евентуалност иск за неоснователно обогатяване с правно
основание чл. 59 ЗЗД.
4
Разгледан по същество искът е основателен.
За уважаването на този иск в тежест на ищеца е да докаже, че е намалял
актива на имуществото му, пропуснал е да го увеличи и/или се е увеличил
пасива на имуществото му; че ответникът се е обогатил - увеличил е своето
имуществено състояние, намалил е пасивите си или си е спестил разходи за
сметка на ищеца; че обогатяването и обедняването на страните по делото
произтичат от общ факт, т. е. наличието на връзка между тях; че ищецът няма
друго средство за правна защита, защото в противен случай искът му ще е
лишен от правен интерес. По отношение на размера на иска по чл. 59 от ЗЗД
ищецът следва да докаже каква е стойността на обедняването му и каква е
стойността на обогатяването на ответника, тъй като има право на по-малката
от двете стойности.
В настоящото производство безспорно се установи, че на 15.11.2019 г.
ищецът е придобил собствеността върху процесния имот в резултат на
възмездна сделка от СТ. Д.а Г., т.е. за стопанската 2020/2021 г. имотът е бил в
патримониума на ищеца и съгласно разпоредбата на чл. 93 ЗС добивите от
него като плодове, наем и други такива, му принадлежат. Безспорен е и
фактът, че праводателят на ищеца, преди да му продаде имота, е сключил с
ответното дружество договор за наем за стопанската 2020/2021 г., който по
изложените вече съображения е нищожен.
Спорният момент в настоящото производство е дали през стопанската
2020/2021 г. ответникът е ползвал процесния имот, реализирайки
икономическа изгода и съответно дължи ли обезщетение на ищеца за това. В
хода на съдебното производство се установи чрез официален документ –
писмо на началника на ОСЗ – Исперих от 03.02.2022 г., че договор за наем на
земеделска земя № 405/24.10.2019 г. е бил предоставен и регистриран в ОСЗ
за стопанската 2020/2021 г., като процесния имот фигурира в подадено от
ответника заявление по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с чл. 37б, ал. 3 от
ЗСПЗЗ, със заявено желание имотът да участва и да бъде разпределен в
масивите за ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ в землището на с.Л.. Официалният
документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по
установените форма и ред, има обвързваща съда материална доказателствена
сила относно направените пред него изявления и за извършените от него и
пред него действия (чл. 179 ал. 1 ГПК). В случая този официален документ не
е оспорен, поради което съдът приема, че действително ответното дружество
е регистрирало договор за наем на земеделска земя № 405 от 24.10.2019 г. в
ОСЗ – Исперих и е заявило процесния имот за участие и разпределение в
масиви за ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2020/2021 г.
От публично достъпна информация на сайта на Областна дирекция
„Земеделие“ гр.Разград (https://www.mzh.government.bg/odz-
razgrad/bg/Polzvane/Proceduri_37v_2020_2021/Isperih_37v_20-21.aspx) се
установява налична Заповед № ПО-09-458-2/23.10.2020 г. на директора на ОД
„Земеделие“ – Разград, издадена на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ и чл.
75а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, за одобряване на споразумение за ползване на
земеделски земи за стопанската 2020/2021 г. за землището на с.Л.. Неразделна
част от заповедта е и Приложение №1 - окончателен регистър за землището
на с. Л., община Исперих, област Разград, ЕКАТТЕ 44358, изготвен по реда
на чл. 74, във вр. с чл. 75а, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, във вр. с чл. 37в, ал. 9 от
ЗСПЗЗ. В приложението на ред 16 е посечено, че на ползвателят „*** ****“
ЕООД е предоставен за ползване имот с кадастрален номер 25.19, нива,
21.004 дка.
5
От така изложеното за съда се налага извода, че през стопанската
2020/2021 г. ответното дружество действително е ползвало процесния имот.
Възраженията на ответника, че имотът му е бил разпределен по комасация, но
не е бил в баланса на дружеството, както и възраженията, че ищецът бил
сключил договор за аренда за стопанската 2020/2021 г. с друго дружество и то
било заявило имота за ползване, са неоснователни. Действително от
представения по делото договор за аренда на земеделска земя от 16.03.2020 г.
е видно, че за стопанската 2020/2021 г. ищецът е предоставил процесният
имот за временно и възмездно ползване на друго дружество. Същевременно
ответникът в писмения си отговор заявява, че през месец юни е бил уведомен
от ищеца за сключената сделка със СТ. Д.а и за обстоятелството, че за
процесната стопанска година имал сключен договор с друг арендатор за тази
земя и същата нямало да се обработва от „*** ****“. Т.е. към датата на
подаване на заявлението по чл. 70, ал. 1 ППЗСПЗЗ – 31.07.2020 г. ответникът
е бил наясно, че собственикът на имота не желае същият да се ползва от него.
Въпреки това е решил да се възползва от договор за наем на земеделска земя
№ 405 от 24.10.2019 г,. сключен с праводателя на ищеца, като в заявлението
си по чл. 70, ал. 1 ППЗСПЗЗ е посочил и процесния имот, който ползвал
именно на основание цитирания договор за наем. Обстоятелството, че този
договор е нищожен, в случая е без значение, тъй като безспорно същият е бил
регистриран в ОСЗ – Исперих и е бил взет предвид в процедурата по чл. 37в
ЗСПЗЗ, като в крайна сметка с цитираната Заповед № ПО-09-458-2/23.10.2020
г. на директора на ОД „Земеделие“ – Разград, издадена на основание чл. 37в,
ал. 4 ЗСПЗЗ и Приложение 1 към нея, процесният имот е бил предоставен на
ползвателя „*** ****“ ЕООД. В тази връзка съдът не споделя възражението
на ответника, че имотът му бил разпределен само по силата на ЗСПЗЗ. Видно
е от събраните и обсъдени доказателства, че дружеството се е легитимирало
като ползвател на този имот по реда на чл. 37б ЗСПЗЗ и в резултат на тези му
действия имотът е включен в процедурата чл. 37в ЗСПЗЗ. Действително при
комасацията не винаги заявените имоти попадат в масива на заявителя, който
ги е заявил, но в случая от цитираната публично достъпна информация на
сайта на ОД „Земеделие“ – Разград категорично се установява, че процесния
имот, който е заявен от ползвателя „*** ****“ ЕООД с правно основание
договор за наем на земеделска земя № 405 от 24.10.2019 г., е бил разпределен
в неговия масив. По този начин ответникът реално е ползвал имота през
стопанската 2020/2021 г.
Колкото до възражението на ответника, че имотът бил заявен от друго
дружество за стопанската 2020/2021 г., същото остана недоказано. Въпреки,
че в хода на съдебния процес на ответното дружество му беше предоставена
възможност да представи доказателства в тази насока, като процесуалният
представител беше снабден с поисканото и необходимо за целта съдебно
удостоверение, в крайна сметка такива не бяха представени. Освен това видно
е от цитираното писмо на началника на ОСЗ – Исперих, че същото не
съдържа информация за други регистрирани договори за процесния имот за
стопанската 2020/2021 г.
С оглед изложеното за съда се налага извода, че през стопанската
2020/2021 г. процесният имот е бил ползван от ответното дружество, за което
същото не е заплатило на ищеца, в качеството му на собственик, полагащото
се обезщетение. Налице е разместване на имуществени блага и
облагодетелстване на ответника, тъй като същият е пропуснал да заплати
наемната цена за съответната стопанска година на собственика, а
6
същевременно е реализирал икономическа изгода като е обработвал имота и е
реализирал продукция от него. От друга страна, във функционална връзка с
тези обстоятелства, е и нереализирането на пазарен наем за стопанската
2020/2021 г. от ищеца. По отношение на размера на пропуснатата полза
ищецът е ангажирал доказателства – заключението по назначената съдебно-
икономическа експертиза, според което средния пазарен наем за имот като
процесния в землището на с.Л. е 70.00 лв. на декар площ за стопанската
2020/2021 г. При площ на имота от 21.004 дка дължимият пазарен наем
възлиза на 1470.28 лв. Именно в този размер е и дължимото обезщетение за
неоснователното обогатяване.
Предвид така установеното следва предявения в условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 59 ЗЗД да бъде уважен, като
ответното дружество бъде осъдено да заплати на ищеца претендираното
обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на 1470.28 лв., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на иска.
При горния изход на делото ответникът дължи направените от ищцовата
страна съдебни и деловодни разноски в размер на 208.40лв.
Воден от гореизложеното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, н а основание чл.232, ал.2 ЗЗД, искът на Д. П. Д., ЕГН:
**********, от гр.Разград, срещу „*** ****“ ЕООД, ЕИК********, със
седалище в гр.Исперих, представлявяно от управителя А. Д. П., да бъде
осъден ответника да му заплати сумата от 1470.28 (хиляда четиристотин и
седемдесет лв. и 28 ст.) лева, представляваща дължима наемна цена за
ползване на имот с идентификатор 44358.25.19 по КККР на с.Л., с площ от
21.004 дка, за стопанската 2020/2021 г., съгласно договор за наем на
земеделска земя № 405/24.10.2019 г., по 60.00 лв. за декар ползвана площ,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска в съда до
окончателното изплащане на главницата, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 59 ЗЗД, „*** ****“ ЕООД, ЕИК*******, със
седалище в гр.Исперих, представлявяно от управителя А. Д. П., ДА
ЗАПЛАТИ на Д. П. Д., ЕГН: **********, от гр.Разград сумата от 1470.28
(хиляда четиристотин и седемдесет лв. и 28 ст.) лева, представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване за чужда сметка, с която
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, спестявайки си разход за наем
за ползване на имот с идентификатор 44358.25.19 по КККР на с.Л., с площ от
21.004 дка, за стопанската 2020/2021 г., в размер на средно наемно плащане за
землището на с.Л. за посочената стопанска година, по 70.00 лв. на декар
ползвана площ, която нива е включена от „*** ****“ ЕООД в заявление вх.№
521/31.07.2020 г. по чл. 70 ал. 1 ППЗСПЗЗ, във вр. с чл. 37б, ал. 3 ЗСПЗЗ за
включване в масиви за ползване в землището на с.Л., ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на иска в съда – 29.04.2022 г. до
окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „*** ****“ ЕООД,
ЕИК********, със седалище в гр.Исперих, представлявано от управителя А.
Д. П., да заплати на Д. П. Д., ЕГН: **********, от гр.Разград, направените от
страната разноски по настоящото производство, в размер на 208.40 (двеста и
осем лв. и 40ст.) лева.
7
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
8