Решение по дело №102/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на М. Г. И. от [населено място], [улица], против заповед № 25 - 0434 - 000005 от 08.01.2025 г. на началник група, Второ районно управление/РУ/ Бургас, ОД МВР Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.2а, б. „б“ от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ - прекратяване регистрацията на пътно превозно средство/ППС/ за срок от 6/шест/ месеца.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорения административен акт. Не ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата - началник група, Второ районно управление/РУ/ Бургас, ОД МВР Бургас, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не е изразил становище по жалбата. Представя административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Не ангажира допълнителни доказателства.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателства и закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице с правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед № 25 -0434 - 000005 от 08.01.2025 г., с която, на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл. 171, т. 2а, б „б“ ЗДвП, на М. Г. И. от [населено място], е приложена принудителна административна мярка - прекратяване регистрацията на пътно превозно средство/ППС/ за срок от 6/шест/ месеца/л.18 от делото/.

Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че на 07.01.2025 г., около 16.05 ч., в [населено място], на [улица], срещу блок № 59, управлява собствения си товарен автомобил [Марка], модел „Транзит“, рег.№ [рег. номер], след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Пробата е извършена с техническо средство „Дръг тест 5000“, фабр. № АRRC - 0022, което в 16.41 ч. отчело положителен резултат - амфетамин.

На И. е издаден талон за изследване № 138358/л.21 от делото/.

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ №596616/07.01.2025 г. за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП/л.20 от делото/.

Въз основа на фактите, изложени в АУАН, връчен на жалбоподателя и подписан от него без възражение на 07.01.2025 г., т.е. че приема изцяло констатациите в акта, е издадена процесната заповед.

При тази установеност се налагат следните правни изводи:

На първо място, заповед № 25 - 0434 - 000005 от 08.01.2025 г. на началник група, Второ районно управление/РУ/ Бургас, ОД МВР Бургас, е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП; заповед № 251з - 5636/10.10.2023 г. на директора на ОД МВР Бургас за делегиране на правомощия на длъжностни лица от ОД МВР Бургас за издаване заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП/л.24 от делото/ и заповед № 8121з - 1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи/л. 31 и 32 от делото/.

На второ място, заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/. Актът е мотивиран, включително и чрез съдържанието на съставения на водача АУАН. В текста му фигурира позоваване на фактически констатации по официални документи, чието проявление е несъмнено установено и които съставляват възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за налагане на мярката. В практиката мотивите да съществуват в друг документ, се прилага постоянно, не противоречи на закона и е в съответствие с ТР №16/1975 г. Мотивите на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражнявания от съда контрол, следва да бъдат инкорпорирани в самия акт, като изрично се посочат в него или съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ се приобщят други документи, съставени с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни или подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи. Описаните в акта за установяване на административно нарушение фактически обстоятелства за административни нарушения по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4 АПК.

На трето място, в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по пътищата.

Относно преценката за материална законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:

Правилото на чл.171, т.2а, б. „б“ ЗДвП предвижда прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико -токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година.

Следователно, при тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка, в конкретния случай, за прилагане на мярката е, управление на МПС от неговия собственик след употребата на наркотични вещества или техни аналози.

По делото безспорно се установява, че М. Г. И. е управлявал собствения си товарен автомобил [Марка], модел „Транзит“, рег.№ [рег. номер], след употреба на наркотични вещества или техни аналози – амфетамин, противно на твърденията в жалбата. Последното се установява от съставения АУАН.

Нарушението на водача следва да бъде констатирано със съставен акт за установяване на административно нарушение, който, съобразно нормата на чл.189, ал. 2 ЗДвП, има доказателствена сила за визираните в него обстоятелства до доказване на противното. В качеството си на официален свидетелстващ документ АУАН се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно неговата вярност, а опровергаването и предпоставя изричното му оспорване, което е в тежест на жалбоподателя.

В настоящото производство жалбоподателят не ангажира доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган. Ето защо, при така установените факти, съдът приема, че са били налице обстоятелствата за издаване на процесната заповед. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. Приложената принудителна административна мярка има превантивен и преустановителен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание.

Жалбоподателят твърди недоказаност на установеното с АУАН нарушение, тъй като липсва резултат от изследване на кръвна проба, която да се вземе предвид при прилагане на ПАМ.

В тази връзка следва да се посочи, че предвид видът на деянието, за което е приложена ПАМ, резултатът от изследване на кръвна проба не е съставомерен елемент от фактическия състав.

Неоснователно е твърдението на И., че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е посочено кое от приложенията на чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП е нарушено. ПАМ е наложена на валидно правно основание - чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП и формалното неизписване на конкретна хипотеза на разпоредбата не обосновава извод за незаконосъобразност на заповедта. Изложеното в административния акт не създава съмнение за възможност за объркване на жалбоподателя относно деянието, за което се прилага мярката, фактите и приложимия материален закон.

Нормата на чл.171, т.2а, б. „б“ ЗДвП, изрично сочи, че ПАМ с това правно основание, се прилага по отношение на собственик, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози - амфетамин.

В конкретния случай е налице една от алтернативно предвидените в цитираната норма хипотези. При изпълнение само на една от тях, административният орган, е следвало, каквото е и сторил, да приложи ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС, в случая, за срок от шест месеца, като няма право на преценка да приложи или не процесната ПАМ.

В разпоредбата на чл.171, т.2а, б. „б“ ЗДвП е предвиден срок за прилагане на ПАМ, който е с продължителност от 6/шест/ месеца до една година. Административният орган следва да определи срок на приложената ПАМ в рамките на този предвиден в закона. В конкретния случай е приложена ПАМ за срок от шест месеца - минимално предвидения в закона срок. А след изтичането на срока мярката следва да се счита отпаднала.

Изложеното мотивира съда да приеме, че заповедта с която е приложена принудителната административна мярка - „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца“, като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел, е законосъобразна, а жалбата на М. И. е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този резултат разноски на жалбоподателя не се следват.

Мотивиран така и на основание чл.171, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Г. И. от [населено място], [улица], против заповед № 25 - 0434 - 000005 от 08.01.2025 г. на началник група, Второ районно управление/РУ/ Бургас, ОД МВР Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.2а, б. „б“ от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ - прекратяване регистрацията на пътно превозно средство/ППС/ за срок от 6/шест/ месеца.

Решението не подлежи на обжалване.