Р
Е Ш Е
Н И Е
№260045
гр. Пловдив, 23.03.2021
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.ският апелативен съд, 2–ри граждански състав,
в открито съдебно заседание на петнадесети
март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА
с участието на секретаря Анна Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Дандарова в.гр.д. №77по описа за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.30 ГПК.
С решение №
220/02.02.2021г. по гр.д.№ 1964/20г. по описа на ВКС,4-то гр.о. в производство
по чл. 307 ГПК и на осн.чл. 307 ал.3 и ал.4 ГПК отменя на осн.чл. 303 ал.1 т.4 ГПК по молба за отмяна на И.П.Т.,влязло в сила решение № 228/10.12.18г. по
в.гр.д.№ 572/18г. на ПАС в частта, с която след отмяна на решение №
1084/27.07.18г. по гр.д.№ 936/17г. на П.ския окръжен съд в частта, с която О.П.
е осъдена да заплати на молителя-ищец на осн.чл. 59 ЗЗД за сумата от
153 361.24 лв.-дължим остатък от обезщетение за неоснователно обогатяване
на ответника за сметка на ищеца за извършени СМР по изграждането на сграда с
идентификатор ****************по КККР на гр. П.,със застроена площ от 84 кв.м.
и административен адрес гр. П., ул.“Р.“№ 2, от което обезщетение по предявен
частичен иск е присъдена сума в размер на 10 000 лв. с влязло в сила решение
по гр.д.№ 15744/13г. на Районен съд П.,ведно със законната лихва върху
главницата от 153 361.24 лв.,считано от датата на завеждане на исковата
молба-12.04.17г. до окончателното и изплащане, на сн.чл. 86 ал.1 ЗЗД за сумата
от 34 440.64 лв.,представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода т 27.01.15г. до 12.04.17г., а на осн.чл. 78 ал.1 ГПК
сумата 12 558.72 лв.-разноски по делото, и предявените от И.Т. срещу О.П.
искове с правно осн.чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ал.1 ЗЗД са отхвърлени за посочените
размери, а ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на още
55.76 лв.не присъдена част от разноските за първоинстанционното производство,
3 756.04 лв. разноски за държавна такса и 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Делото е върнато на
Апелативен съд П. за постановяване на решение по същество на спора от друг
състав на съда при зачитане силата на присъдено нещо на решението по частичния
иск относно момента на възникване на субективното материално прав на ищеца да
претендира по реда на чл. 59 ЗЗД от неоснователно обогатилия се за негова
сметка собственик на имота,заплащане на по-малката сума между увеличената
стойност на имота и разходите за извършените от него подобрения,като се
произнесе и по разноските направени от молителя пред ВКС.
В съдебно заседание
жалбоподателят ищец поддържа становище да се потвърди решението на окръжния съд
в обжалваната от ответника част и да се отвени решението в отхвърлителната част
обжалвана от него.Претендира разноски по представените списъци.
О.П. поддържа жалбата
си против решението в осъдителната му част.Претендира разноски.
След преценка на
събраните по делото доказателства,съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 20.01.1995г. за
неопределен срок е сключен договор за наем между О.П. като наемодател и
Дружеството на запасните офицери и сержанти /ДЗОС/,като наемодател по отношение
на сграда в гр. П. на ул.“Р.“ № 2,представляваща общинско имущество,изгоряла
към този момент,срещу задължение на наемателя да я възстанови за сметка на
дължимия наем.
На 08.06.1995г. е
сключен граждански договор между ДЗСО като възложител и И.Т. като изпълнител за
възстановяване на отдадената под наем на възложителя изгоряла сграда,която да
му бъде предоставена за ползване за рок, съобразно срока на наемния договор
между Възложителя и О.П. стойността по възстановяването на обекта се приспадне
от уговорената наемна цена по договора от 20.01.95г.,Установява се реалното
възстановяване на процесната сграда със средства на Т. ,чрез изграждането и в груб строеж в
периода 1997-1999г.,частично изпълнение на довършителни работи през 2002-2003г.
и довършването и през периода 2006-2007г., иззета от О.П. на 09.10.2012г.
С влязло в сила
решение № 159/19.01.2015г. по гр.д.№ 15744/2013г. на Районен съд Пловдив, потвърдено
с решение № 454/31.03.16г. по в.гр.д.№ 459/2016г. на Окръжен съд Пловдив, което
не е допуснато до касационно обжалване с определение № 883/23.12.16г. по гр.д.№
3447/16г. на ВКС,3-то гр.о. при същите правопораждащи претендираното право по
чл. 59 ЗЗД факти е уважен предявеният частичен иск против О.П. за сумата от
10 000 лв.,като обезщетение за неоснователно обогатяване за извършените
СМР по изграждане на сградата.
С обжалваното решение
по гр.д.№ 936/17г. по описа на П.ския
окръжен съд О.П. е осъдена да заплати на молителя-ищец на осн.чл. 59 ЗЗД за
сумата от 153 361.24 лв.-дължим остатък от обезщетение за неоснователно
обогатяване на ответника за сметка на ищеца за извършени СМР по изграждането на
сграда с идентификатор ****************по КККР на гр. П.,със застроена площ от
84 кв.м. и административен адрес гр. П., ул.“Р.“№ 2, от което обезщетение по
предявен частичен иск е присъдена сума в размер на 10 000 лв. с влязло в
сила решение по гр.д.№ 15744/13г. на Районен съд П.,ведно със законната лихва
върху главницата от 153 361.24 лв.,считано от датата на завеждане на
исковата молба-12.04.17г. до окончателното и изплащане, на сн.чл. 86 ал.1 ЗЗД сумата от 34 440.64 лв.,представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода т 27.01.15г. до
12.04.17г., а на осн.чл. 78 ал.1 ГПК сумата 12 558.72 лв.-разноски по
делото, и предявените от И.Т. срещу О.П. искове с правно осн.чл. 59 ЗЗД и чл.
86 ал.1 ЗЗД са отхвърлени в останалите части до пълния предявен размер на
исковете.
Обезщетението за
неоснователно обогатяване по чл. 59 ал.1 ЗЗД представлява по малката
стойност,измежду стойността на действително извършените разходи ,съставляващи
онова с което подобрителят се е обеднил и актуалната стойност на подобрения
имот,съставляваща онова с което собственикът се е обогатил.За установяване на
двете стойности е прието заключение на СТЕ,не оспорено от страните.Според него
стойността на СМР през периода1995-05.07.1999г. е 25 315 015.90
неденоминирани лева ; за периода м.юли 1999г. до 10.07.2007г. е 139 208.48
лв. с включен ДДС; пазарната стойност на имота към настоящия момент е
233 200 лв.Неоснователни са възраженията,че не е взето под внимание временния
статут на постройката.при изслушване на заключението е присъствал представител
на ответника,който не е оспорил заключението,не е поискал изготвяне на ново
допълнително или повторно заключение за изясняване на този въпрос.
Неоснователно е и възражението за включен ДДС при определяне на размера на
направените от ищеца разходи.Изложените обстоятелства не са относими към спорни
отношения възникнали на плоскостта на неоснователното обогатяване.Липсват
доказателства ангажирани от ответника,строителството да е осъществено с лични
материали и труд на ищеца.При определяне размера на направените разходи са от значение
действително вложените средства от ищеца, а те включват и заплатен от него ДДС
при закупуване на материали и заплащане на строителните дейности.
Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя ищец за допуснато процесуално нарушение при
определян размера на направените разходи в периода 1997-05.07.1999г.,чрез
механично с 1000 пъти,вместо остойностяването им,съобразно променения стандарт
на живот и доходи,за което е поискано назначаване на СИЕ във въззивното
производство.Според чл.1 от ЗДЛ,считано от 05.07.1999г. българският лев се
деноминира,като 1000 стари лева се заменят с 1 нов лев, а съгласно чл.2
ал.1,ал.2 и ал.3 от ЗДЛ деноминацията се отнася за всички величини в български
левове, определени към 05.07.1999г. и за всички имуществени и парични права и
задължения, в това число за активите и пасивите на предприятията,за ценните
книжа,за размера на дяловете,за вписания в ТР размер на капитала на търговските
дружества и за всички платежни средства в левове,като тя се извършва по силата
на закона,без да е необходимо изрично изявление в такъв смисъл от правоимащите
лица.Тъй като СМР са извършени в периода преди 05.07.1999г.,по силата на
горните разпоредби,стойността на направените за тях разходи подлежи на директна
редукция.От изложеното следва,че стойността на направените от ищеца
действителни разходи за целия процесен период
е 164 523.49 лв.От тази стойност следва да се приспадне стойността
на движимостите,чието отделяне няма да доведе до нарушаване целостта на
имота.Тази стойност по допълнителното заключени е в размер на 1 162.25
лв.-за настилка от изкуствена трева,доставка и монтаж на етажерки.Или действителните разходи стават в размер
на 163 361.24лв.Тъй като тази стойност е по-малката от стойността на
актуалната пазарна цена на сградата,тя подлежи на връщане.От тази сума следва
да се приспадне сумата 10 000 лв. присъдена с ВСР на Районния съд и
остатъка е в размер на 153 361.24лв.
В производството по
иска за защита на вземането по чл. 59 ЗЗД за разликата до пълния му предявен
размер,ответникът отново направил
възражение,че искът по чл. 59 ЗЗД за остатъка от вземането е погасен с
изтичането на пет годишна давност. Това възражение не е преклудирано.То е
допустимо за разликата,която не е била предявена с първоначалния иск,вземането
да е погасено по давност поради изтичане на определения от закона срок след
възникване на СПН на влязлото в сила решение по частичния иск.Следва обаче да
се зачете СПН на решението по частичния иск относно момента на възникване на
спорното материално право и съществуването му към приключване на устните
състезания.С решението по частичния иск ползващо със СПН, момента на възникване на спорното
материално право е приет да е 09.10.2012г.,когато имота е предаден на
собственика,тъй като от тази дата е налице имуществено разместване.Тъй като
исковата молба е от 12.04.17г. пет годишния давностен срок не изтекъл.
Предявеният иск е
отчасти основателен до размер на 153 361.24 лв,ведно със законната лихва
от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Окръжният съд като е
стигнал до този извод е постановил правилно решение,което следва да се
потвърди. В отхвърлителната част до пълния предявен размер решението е влязло в
сила.
По иска по чл. 86
ал.1 ЗЗД.
Установено по делото
е ,че на 27.01.2015г. ищецът е поканил ответника да заплати обезщетение за
неоснователно обогатяване в размер на 220 225 лв.-съдебно непредявената
претенция за остатъка от вземането му по чл. 59 ЗЗД.От тази дата следва да с
приеме,че ответникът е изпаднал забава,доколкото няма спор за плащане.Забавата
продължава до датата на исковата молба 12.04.17г.Тъй като задължението за
плащане на обезщетение по чл. 59 ЗЗД не е с определен срок за изпълнение,съгласно
чл. 84 ал.2 ЗЗД,след отправяне на покана ,длъжникът изпада в забава.За този
период забавата върху главницата от 153 361.24лв. е в размер
на34 440.64лв.За тази сума иска е основателен и решението на окръжния съд
в тази част правилно. В отхвърлителната част до 49 456.35 лв. е влязло в
сила.
Дължимите разноски са
правилно изчислени и следва също да се потвърдят.
С оглед изхода от
настоящето производство на И.Т. следва да се присъдят направените разноски
както следва:
Пред настоящата
инстанция са представени доказателства за платени 7 000 лв. адвокатско
възнаграждение за адвокатско дружество“Д.,П. и партньори“.Дружеството е
преупълномощило адв. М.Д..Разноските в този размер следва да се присъдят.
По в.гр.д.№ 572/18г.
на ПАС са направени разноски за адвокатско възнаграждение във връзка със
защитата по въззивната жалба на О.П. в размер на 9 000 лв. при интерес от
66 638.76лв. минималното възнаграждение по Наредба № 1 чл. 7 ал.2т.4 е
2 499.16 лв.Направеното възражение от О.П. по чл. 78 ал.5 ГПК е
основателно.Доколкото заплатеното възнаграждение надвишава с 6 500лв.
минималното такова и с оглед това,че делото не е със значителна правна сложност
и голям обем са налице предпоставките за намаляване на възнаграждението до
минималния такъв от 2 499.16 лв. За насрещната си въззивна жалба ищеца е
платил 1000 лв. адв. възнаграждение и доколкото тя не е уважена и решението в
тази част е влязло в сила разноски не му е следват.
Пред ВКС за
материалния интерес от 187 801.88 лв. се дължи адв.в-ние по наредбата от
5 286.04 лв. по чл. 7 ал.2 т.5. Представен е договор за правна защита и
съдействие с довереник адв. А.Д. П. при безплатно представителство по чл.
38ал.1 т.2 ЗА.Следва на адв.А. Д. П. ,БУЛСТАТ **********,вписан в АК-П. с адрес
на кантората:гр. П., ул.“Х. К.“ № 1 ,Д. ц., ет.2 ,офис 201 да се присъди сумата
5 286.04 лв.
Воден от горното
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1084/27.07.2018г. постановено по гр.д.№ 936/17г. по описа на Пловдивския
окръжен съд в частта с която ОСЪЖДА О.П.
БУЛСТАТ .. с адрес ***,пл.“С. С.“ № 1 да
заплати на И.П.Т., с ЕГН ********** ***,сума в размер на 153 361.24/сто петдесет и три хиляди триста
шестдесет и един лв. и двадесет и четири ст./ лева,представляващи дължим
остатък от обезщетение за неоснователно обогатяване на О.П. за сметка на И.П.Т.
за извършени строително монтажни работи по изграждането на сграда с
идентификатор **************** по КККР на гр. П.,със застроена площ от 84 кв.м.
с административен адрес-гр. П.,ул.“Р.“ № 2,невъведена в експлоатация,от което
обезщетение по предявен частичен и е присъдена сума в размер на 10 000
лв.с влязло в сила решение по гр.д.№ 15744/2013г. на ПРС,ведно със законната лихва
върху главницата от 153 361.24 лв.,считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда-12.04.2017г. до окончателното и изплащане;
сума в размер на 34 440.64/тридесет
и четири хиляди четиристотин и четиридесет лв. и шестдесет и четири ст./
лева,представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от
153 361.64 лв. за периода от 27.01.2015г.до 12.04.2017г.,както и
сумата
12 558.72/дванадесет хиляди петстотин петдесет и осем лв. и седемдесет и
две ст./ лева, направени деловодни разноски,изчислени съобразно уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА О.П. БУЛСТАТ…
с адрес ***,пл.“С. С.“ № 1 да заплати
на:
И.П.Т.,
с ЕГН ********** ***,сумата:
7 000/седем
хиляди/ лева заплатено адвокатско възнаграждение по в.-гр.д.№ 77/2021г. по
описа на Апелативен съд Пловдив и
2 499.16/две хиляди
четиристотин деветдесет и девет лв. и шестнадесет ст./ разноски за адвокатско
възнаграждение по в.гр.д.№ 572/18г. по описа на ПАС.
и на адв.А. Д. П.,БУЛСТАТ **********,вписан в
АК-П. с адрес на кантората:гр. П., ул.“Х. К.“ № 1 ,Д. ц., ет.2 ,офис 201 сумата
5 286.04 /пет хиляди двеста осемдесет и шест лв. и четири
ст./лв.,представляващо адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за производството
по гр.д. № 1964/20г. по описа на ВКС,4-то г.о.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: