О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна, 21.08.2020г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLI-ви състав, в закрито заседание, проведено на
двадесет и първи август през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ
ТОДОРОВ
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 8106/2020г. по описа на ВРС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от С.С.Д.
– Д., с ЕГН ********** и настоящ адрес ***, чрез пълномощника ѝ адв.
Цветал Страхилов Диловски – АК Варна срещу “Електроразпределение Север” АД, с
ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** Тауърс”, кула Е, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата
не дължи на ответното дружество сумата от 1000 лв., представляваща част от общо
20077.44 лева – претендирани като стойността на допълнително начислена
електроенергия след извършена корекция на сметката на абоната за обект на
потребление – склад за промишлени стоки, находящ се в гр.Севлиево, местност
“Ширбана”, за която сума е издадена фактура от 20.05.2020 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е направил
възражение за неподведомственост на спора на гражданския съд и отнасянето му
пред Арбитражен съд – Варна при сдружение “Правна помощ и медиация“.
Възражението е обосновано с твърдения, че в констативен протокол № 1601523/20.11.2019г.,
а след това и в искане № 5358341/05.03.2020г. се съдържа арбитражна клауза,
която предвижда възникналите между страните спорове да се решават от посочения
арбитражен съд съобразно неговия правилник. Ищцата ползвала електрическа
енергия за небитови нужди в обекта на потребление, поради което не била
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите.
Моли за прекратяване на производството по делото като недопустимо и за
присъждането на сторените разноски по делото.
Според чл. 19, ал. 1 ГПК страните по имуществен спор
могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за
предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по
трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите.
Според легалната дефиниция на понятието „потребител“,
съдържаща се в разпоредбата на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, към която препраща
процесуалният закон, „потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по
този закон действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност“.
В настоящия случай, видно от приложените към отговора на
исковата молба извадка от система “Квази”
по клиентски номер № ********** и приложение А към фактура №
**********/20.05.2020г., ищцата ползва доставяната в процесния обект на
потребление електрическа енергия за търговска дейност, тъй като самият обект е
склад за промишлени стоки. Ищцата е физическо лице, но за доставяната в
процесния обект ел. Енергия не е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на
потребителите и няма пречка спорът да бъде отнесен пред арбитраж при наличието
на валидна арбитражна клауза.
Валидна арбитражна клауза се съдържа в констативен
протокол № 1601523/20.11.2019г., който е подписан лично от ищцата. Следователно
е налице арбитражно споразумение по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗМТА, съдържащо се
в двустранно подписан от страните документ при условията на чл.7, ал. 2 ЗМТА
При тези данни в конкретния случай приложение намира
разпоредбата на чл.8, ал.1 ЗМТА, според която съдът, пред който е предявен иск
по спор, предмет на арбитражно споразумение, следва да прекрати делото, ако
страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба. Възражението
за арбитражно споразумение е направено в срока за отговор от ответника и тъй
като същото е основателно, делото следва да се прекрати.
В отговора на исковата молба ответникът е направил искане
за присъждане на разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение, но
не са представени никакви доказателства за реалното заплащане на такова
възнаграждение, поради което разноски не следва му бъдат присъждани
Предвид изложените
съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 8106/2020г. по
описа на ВРС, XLI-ви състав, на осн.
чл.19 ГПК и чл.8 ЗМТА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд, в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от определението да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: