№ 3368
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110132617 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал.2, предл. 1 и 2 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 16 838,73 лв., представляваща сбор
от: 6 910,98 лв. наемна цена по договор за наем от 01.01.2021 г. за периода от м.01.2022 г. до
м.04.2023 г. и 9 927,75 лв., представляваща консумативни разходи за ползване на имота в
периода м.05.2022 г. - м.04.2023 г. (разходи за електроенергия и вода), ведно със законната
лихва считано от дата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане.
Ищецът излага твърдения, че по силата на сключен на 01.01.2021 г. с ответника неформален
договор за наем е предоставил временното и възмездно ползване на собствените му три
помещения с обща застроена площ от 215,00 кв. м, находящи се в гр. В., ул. „С. З." №**.
Поддържа, че договорът е сключен за срок от една година (01.01.2021 г. до 01.01.2022 г. ) при
договорена месечна цена в размер на 460,00 лева, платима в рамките на първите пет дни от
месеца срещу издадена данъчна фактура. Посочва, че освен наем наемателят е следвало да
заплаща и стойността на консумираната ел. енергия и вода за изминалия месец. Твърди, че
ползването на имота от страна на наемателя продължава и след 01.01.2022 г., на което
ищецът не се е противопоставил, с което договорът за наем се счита продължен за
неопределен срок. За дължимите месечни плащания страните са се споразумели ищецът да
издава проформа фактури, включващи наем за съответния месец и стойността на
консумираните ел. енергия и вода. Сочи, че по издадените за периода 01.01.2022 г. до
15.05.2023 г. фактури ответникът е извършвал пълни или частични плащания като
незаплатени са останали сумите за м.01.2022 г. и за периода м.05.2022 г. до м. 05.2023 г.вкл.
С уточняваща молба и в изпълнение указанията на съда, ищецът е посочил, че по издадената
проформа фактура от 17.01.2022 г. е приспадната регламентираната компенсация за
1
електроенергия от електроразпределителното дружество за месец декември 2021 г. в размер
на 315,48 лева и след постъпило плащане в размер на 1521,58 лева на 17.11.2022 г., за което
била издадена фактура № 4948/17.11.2022 г., останала сума за плащане за месец 01.2022 г. в
размер на 286,98 лева за наем на помещение. Разходите за консумативи, включващи
електроенергия и вода се заплащали от наемодателя редовно ежемесечно и до момента,
поради което с постъпващите от наемателя суми наемодателят погасявал първо
задълженията на наемателя за ел. енергия и вода, а след това - задължението за наема. Сочи
се, че дължимите суми са както следва: По проформа фактура № *********/15.05.2022 г. -
1002.40 лева /с ДДС/, от които: наем на помещение за м.05.2022 г. - 552.00 лева /с ДДС/; ел.
енергия за м. 05.2022 г. - 434.02 лева /с ДДС/; вода за м. 05.2022 г. -16.38 лева /с ДДС/; По
проформа фактура № *********/19.07.2022 г. - 1069.16 лева /с ДДС/, от които: наем на
помещение за м.06.2022 г. - 552.00 лева /с ДДС/; ел. енергия за м. 06.2022 г. - 504.06 лева /с
ДДС/; вода за м. 06.2022 г. -13.10 лева /с ДДС/; По проформа фактура №
**********/16.08.2022 г. - 1239.99 лева /с ДДС/, от които наем на помещение за м.07.2022 г. -
552.00 лева /с ДДС/; ел. енергия за м. 07.2022 г. - 671.61 лева /с ДДС/; вода за м.07.2022 г. -
16.38 лева /с ДДС/; По проформа фактура № **********/16.09.2022 г. - 1161.76 лева /с ДДС/,
от които: наем на помещение за м.09.2022 г. - 552.00 лева /с ДДС/; ел. енергия за м. 09.2022 г.
- 591.86 лева/с ДДС/; вода за м.09.2022 г. -17.90 лева. По проформа фактура №
*********/17.10.2022 г. - 1054.38 лева /с ДДС/, от които: наем на помещение за м.09.2022 г. -
552.00 лева /с ДДС/; ел. енергия за м. 09.2022 г. - 480.00 лева /с ДДС/; вода за м.09.2022 г. -
22.38 лева /с ДДС/; По проформа фактура № ***********/17.11.2022 г. - 1162.97 лева/с
ДДС/, от които: наем на помещение за м. 10.2022 г. - 552.00 лева /с ДДС/; ел. енергия за м.
10.2022 г. - 561.73 лева /с ДДС/; вода за м. 10.2022 г. - 49.24 лева /с ДДС/; По проформа
фактура № **********/19.12.2022 г. - 1778.89 лева /с ДДС/, от които: наем на помещение за
м.11.2022 г. - 552.00 лева /с ДДС/; ел. енергия за м. 11.2022 г. - 1204.51 лева /с ДДС/; вода за
м. 11.2022 г. - 22.38 лева /с ДДС/; По проформа фактура № **********/17.01.2023 г. - 1715.61
лева/с ДДС/, от които: наем на помещение за м.12.2022 г. - 552.00 лева /с ДДС/; ел. енергия
за м. 12.2022 г. -1145.71 лева /с ДДС/; вода за м.12.2022 г. -17.90 лева /с ДДС/; По проформа
фактура № **********/20.02.2023 г. - 2727.02 лева /с ДДС/, от които: наем на помещение за
м.01.2023 г. - 552.00 лева /с ДДС/; ел. енергия за м. 01.2023 г. - 2157.12 лева /с ДДС/; вода за
м.01.2023 г. -17.90 лева /с ДДС/; По проформа фактура № **********/15.03.2023 г. - 1284.30
лева /с ДДС/, от които: наем на помещение за м.02.2023 г. - 552.00 лева /с ДДС/; ел. енергия
за м. 02.2023 г. - 714.40 лева /с ДДС/; вода за м.02.2023 г. -17.90 лева /с ДДС/; По проформа
фактура № ***********/19.04.2023 г. - 1202.21 лева /с ДДС/, от които: наем на помещение за
м.03.2023 г. - 552.00 лева /с ДДС/; ел. енергия за м. 03.2023 г. - 632.31 лева /с ДДС/; вода за
м.03.2023 г. -17.90 лева /с ДДС/; По проформа фактура № ***********/15.05.2023 г. - 1153.06
лева /с ДДС/, от които: наем на помещение за м.04.2023 г. - 552.00 лева /с ДДС/; ел. енергия
за м. 04.2023 г. - 583.16 лева /с ДДС/; вода за м.04.2023 г. -17.90 лева /с ДДС/. При тези
твърдения моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 6 910,98 лв. за наем и 9
927,75 лв. за консумативи /9680,49 лв. за ел. енергия и 247,26 лв. за вода/. Претендира
разноски.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
С молба от 18.10.2024 г. ищецът е поискал постановяването на неприсъствено решение.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал.2, предл. 1 и 2 ЗЗД.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Процесуални
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съобразно
правилото на чл. 238, ал. 1 ГПК, са: 1) ответникът да не е представил в срок отговор на
исковата молба; 2) редовно призованият ответник или негов представител не се явява в
първото редовно открито съдебно заседание; 3) да не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие; 4) на ответника да са му указани последиците от неспазване
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно открито съдебно
заседание и 5) ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
В настоящия случай са налице всички предпоставки за постановяване неприсъствено
решение срещу ответника.
На същия са дадени указания, съответно съдът е предупредил, че по искане на ищеца може
да се постанови неприсъствено решение, ако не е подаден отговор на искова молба, страната
е редовно призована за откритото съдебно заседание, не е направено искане делото да се
разглежда в негово отсъствие, а от приетите писмени доказателства, представени с исковата
молба - договор за наем от 31.01.2020 г.; препис от електронно съобщение от 10.12.2020 г.;
фактура № ****; №****; №****; №****; №****; №****; №****; №****; №****,№ ****;
справка за неплатени фактури на „А. П. К.“; проформи фактури от 17.01.2022 г.; 15.05.2022
г.; 19.07.2022 г.; 16.08.2022 г.; 16.09.2022 г.; 17.10.2022 г.; 17.11.2022 г.; 19.12.2022 г.;
17.01.2023 г.; 20.02.2023 г.; 15.03.2023 г.; 19.04.2023 г.; 16.05.2023 г., се установява, че искът е
вероятно основателен - арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.
При този изход на правния спор с правна възможност за присъждането на разноски,
разполага единствено ищецът.
Последният е поискал присъждането им, поради което следва да му бъде присъдена сумата
от 673,55 лв. – заплатена държавна такса по делото, както и сумата от 2120 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А. П. К.“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „О. **“ АД, ЕИК *********, на
основание чл. 232, ал.2, предл. 1 и 2 ЗЗД сумата от 16 838,73 лв., представляваща сбор от: 6
3
910,98 лв. наемна цена по договор за наем от 01.01.2021 г. за периода от м.01.2022 г. до
м.04.2023 г. и 9 927,75 лв., представляваща консумативни разходи за ползване на имота в
периода м.05.2022 г. - м.04.2023 г. (разходи за електроенергия и вода), ведно със законната
лихва считано от дата на подаване на исковата молба /12.06.2023 г./ до окончателно
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „А. П. К.“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
„О. **“ АД, ЕИК *********, сумата от 673,55 лв. – заплатена държавна такса по делото,
както и сумата от 2120 лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4