№ 18918
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110117184 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „С.Х. 2009“
ЕООД, искова молба против „М.Е.К.А.К.“ ООД, с която е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да
се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 7 425,00 лева, представляваща
авансово платена сума по развален Договор от 19.04.2022 г. за изработка на
инвестиционен проект и архитектурно заснемане на преустройство, реконструкция и
смяна на предназначението на етаж от сграда в кв. „О.“ с площ от 495 кв.м., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от дата на подаване на исковата молба –
26.03.2024 г. до окончателно изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че към 19.04.2022 г. е бил собственик на втори (надпартерен)
етаж с идентификатор 68134.509.******** от масивна четириетажна сграда (бивш
Битов комбинат), построена върху терен с площ 1680 кв.м., с адрес гр. София, /адрес/,
като излага и че към посочената дата между страните е сключен договор за изработка
на инвестиционен проект и архитектурно заснемане на преустройство, реконструкция
и смяна на предназначението на етаж от сграда в кв. „О.“ с площ от 495 кв.м. Сочи, че
преговорите за сключване на посочения договор са водени с арх. С.М., който бил
служител на РДНСК – София, но въпреки това в договора като „изпълнител“ посочили
ответното дружество. Арх. С.М. работил по изпълнението на договора и действал като
фактически представител на ответника. Поддържа, че съгласно чл. 2 от договора
„изпълнителят“ се е задължил да изготви и предостави технически проект, съгласно
изискванията на Наредба № 4 от 2001 г. на МРРБ за обхвата и съдържанието на
инвестиционните проекти. В чл. 3 от Договора страните договорили възнаграждение в
общ размер на 14 850 лева, което следвало да бъде платено на три вноски: 7 425 лева
авансово при подписване на Договора; 5 940 лева след подписване на приемо-
предавателен протокол и установяване на точните проектирани площи; 1 485 лева при
одобряване на проекта. Твърди, че на 19.04.2022 г. е превел първата сума от 7425 лева.
Срокът за изпълнение на договора сочи, че е бил 37 дни или до 26.05.2022 г. С приемо-
предавателен протокол от 27.09.2022 г. изпълнителят предал изработен инвестиционен
проект, т.е. със значително закъснение. На 28.09.2022 г. негов представител твърди, че
е внесъл инвестиционния проект в СО - район С., след което от администрацията се
свързали с арх. С.М. и обяснили, че в този вариант проектът няма как да бъде одобрен,
1
необходимо било да се извършат редица корекции, като за да не се извършва изричен
отказ, служителите в СО - район С., дали указания проектът да бъде изтеглен и да се
подаде отново. С оглед изложеното на 12.10.2022 г. представител на възложителя
приел обратно проекта за корекции и го предал на арх. С.М.. Впоследствие станало
ясно, че предназначението на обекта не може да се промени за общежитие и арх. М.
започнал да го убеждава за изработване на инвестиционен проект за промяна на
предназначението за офиси. На 05.12.2023 г. арх. М. изпратил имейл до ищеца с
приложен Протокол от 27.11.2023 г., видно от който изпълнителят се опитал да избегне
всякаква отговорност и в същото време да си получи всички суми по Договора. На
15.03.2024 г. изпълнителят му изпратил покана за доброволно изпълнение чрез ЧСИ
Р.М. за сумата на втората вноска - 5 940 лева, като било посочено и че ако не получи
сумата в срок от 7 дни, считано от датата на получаване на поканата, ще счита
Договора за прекратен. Сочи, че съгласно чл. 9, ал. 2, т. 3 и т. 4, договорът може да
бъде прекратен без предизвестие, ако изпълнителя не изпълни задълженията си, или
ако не отстрани в срок, определен от възложителя, констатирани недостатъци. В
обобщение ищецът излага, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора,
поради което прави изявление за разваляне на договора. Евентуално предоставя
допълнителен срок за изпълнение – 7 дни, считано от дата на получаване на исковата
молба. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
не оспорва, че между страните е сключен договор със соченото от ищеца съдържание,
но твърди, че сключеният договор е различен, от този представен от ищеца /в частта
досежно лицата, които са го подписали/. Сочи, че арх. М. е препоръчал ответното
дружество, както и че отношенията са се развивали единствено между двете
дружества. Излага, че е изработен и предоставен инвестиционен проект на ищеца
съгласно заданието по договора, с приемо-предавателен протокол от 27.09.2022 г., като
при предаването на проекта ищецът нямал забележки, респ. ответникът счита, че
ищецът е одобрил работата. С оглед изложеното твърди, че е изпълнил задълженията
си по договора и счита, че му се дължи и втората сума – 5 940 лв., за която излага, че
на 28.09.2022 г. е издал фактура № **********, но ищецът не заплатил стойността на
същата. Оспорва ищецът да го е уведомявал относно нередности /съгласно указания
на служители на СО - район С./ по изготвения и внесен вече проект. Сочи, че между
страните са провеждани срещи след 28.09.2022 г., но те били свързани с желанието на
ищеца за промени по проекта, което нямало как да бъде удовлетворено поради това, че
ищецът не платил втората сума по договора. Твърди, че до ищеца е изпратен протокол-
споразумение от 27.11.2023 г. за прекратяване на договора, който ищецът отказал да
подпише, поради което и на 15.03.2024 г. чрез ЧСИ Р.М., на ищеца била връчена
официална покана за доброволно изпълнение, с която уведомил същия, че ако не
заплати сумата в 7 дневен срок считано от получаване на поканата, ще счита договора
за прекратен. Поради липса на постъпило плащане, ответникът твърди, че договорът
между страните е прекратен на 23.03.2024 г., с оглед на което развива подробни
съображения в насока, че в полза на ищеца не е възникнало право да развали договора.
Освен това сочи, че е предявил иск досежно осъждането на ищеца да му заплати
втората сума по договора. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
За основателността на заявената претенция в тежест на ищеца е да докаже
плащане на претендираната сума в полза на ответника, както и че сключеният между
страните договор от 19.04.2022 г. е развален при условията на чл. 87, ал. 1 ЗЗД /с
предоставяне на подходящ срок за изпълнение/ или ал. 2 ЗЗД /без предоставяне на
подходящ срок за изпълнение/.
2
За да се претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл.
55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - поради разваляне на договора при неизпълнение, е необходимо
ищецът да е установил, при условие на пълно главно доказване, надлежно упражнено
право на разваляне на договора. Правното действие на волеизявлението за разваляне
на договора може да настъпи само в случаите, когато са били налице законовите
предпоставки на правото на изправната страна по чл. 87 ЗЗД, а именно: виновно
неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което последният носи
отговорност и изправност на кредитора. Последният следва да е изпълнил насрещното
си задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да е предложил изпълнение,
респ. да е оказал необходимото съдействие за реализиране на дължимата престация.
Преобразуващото право да се развали договора в хипотезите на чл. 87, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД се упражнява с едностранно волеизявление и при наличие на неизпълнение от
страна на длъжника. Действително, в първата хипотеза възможността за разваляне на
договора е обвързана с предоставяне от изправната страна на допълнителен
/подходящ/ срок за изпълнение, с изрично предупреждение, че след изтичането на
срока ще се счита, че договорът е развален. В разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД са
предвидени хипотези, при които кредиторът може да развали договора без отправяне
на искане за изпълнение в подходящ срок. Става въпрос за безусловно изявление за
разваляне на договора, което е приложимо при настъпила невъзможност за
изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или при безполезност на
изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е уговорено, че
ще се изпълни в точно определено време /фикс сделки/. Когато се касае за
безполезност на изпълнението, то трябва да е настъпило в резултат на виновната
забава на длъжника. При тази предпоставка за безусловно разваляне на договора
кредиторът следва да установи по безспорен начин отпадането на интереса от
изпълнението, настъпило именно в резултат на забавата на длъжника. Правото за
извънсъдебно едностранно разваляне на договора може да се реализира и с исковата
молба, с която се претендират последиците от развалянето, но само ако са налице
предпоставките по чл. 87 ЗЗД / Решение № 203 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
116/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 178 от 12.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 60/2010 г.,
II т. о., ТК, в този смисъл Решение № 288/28.02.2020г., на ВКС по гр.д. № 134/2019г.,
Определение № 71 от 13.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 60068/2016 г., I г. о., ГК /
Не е спорно по делото, а и от приложеното на л. 8 копие на Нотариален акт за
покупко – продажба на недвижим имот № 18, том I, рег. № 562, дело № 10/2021г., се
установява, че ищцовото дружество през 2021г. е придобило правото на собственост
върху втори (надпартерен) етаж с идентификатор 68134.509.******** от масивна
четириетажна сграда (бивш Битов комбинат), построена върху терен с площ 1680
кв.м., с адрес гр. София, /адрес/.
Не е спорно по делото, а и от приложеното на л. 10 копие на Договор от
19.04.2022г., се установява, че между страните са възникнали облигационни
правоотношение, по силата на които ищецът, в качеството му на възложител е
възложил, а ответникът в качеството му на изпълнител е приел, да изготви
Инвестиционен проект и архитектурно заснемане на „Преустройство, реконструкция
и смяна на предназначението на процесния втори (надпартерен) етаж с идентификатор
68134.509.******** от масивна четириетажна сграда (бивш Битов комбинат),
построена върху терен с площ 1680 кв.м., с адрес гр. София, /адрес/.
В Раздел II от договора са уговорени цена и начин на плащане, а именно общата
стойност по договора е 14 850.00лв. без ДДС, като съгласно клаузите от договора
плащането е следвало да бъде извършено както следва:
50% авансово при подписване на договора – 7425.00лв. без ДДС
40% при предаване на Проекта на възложителя – 5940.00лв. без ДДС, след
подписване на приемо-предавателен протокол и установяване на точните
проектирани площи
3
10% при одобряване на ПУП – 1485.00лв. без ДДС.
Както се посочи по - горе, а и от материалите по делото се установява, че
договорът е подписан на 19.04.2022г., на която дата е настъпила изискуемостта на
първата вноска, от общата цена по договора.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че сумата от 7 425.00 лв. е платена от
ищеца в полза на ответника на 19.04.2022 г.
Обстоятелството, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си да
плати авансовата вноска се установява и от приложеното на л. 13 по делото копие на
платежно нареждане, от което е видно, че сумата е преведена по сметката на ищеца на
19.04.2022г. / датата на подписване на договора/.
В Раздел III, чл. 6, т. 1 от договора страните са регламентирали, че при
завършване на възложената работа на съответния етап от проекта, ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ
отправя до ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ писмена покана да прегледа проекта преди съгласуване и
приеме с приемо-предавателен протокол, като в случай, че възложителят има
възражения и/или забележки относно качеството на изпълнение на възложената
работа, съответствието й с изискванията и условията договорени в договора и
приложенията към него, те се отразяват в нарочен двустранен протокол, като
възложителят може да откаже да приеме /съгласува/ проекта.
Не е спорно по делото, а и от приложеното на гърба на л. 13 копие на Приемо-
предавателен протокол от 27.09.2022г., към сключения между страните Договор за
проектиране от 19.04.2022г., се установява, че ищцовото дружество е приело без
възражения изготвения от ответното дружество Инвестиционен проект в два
екземпляра за обект: Преустройство, реконструкция и смяна на предназначението на
процесния етаж от сграда, което обуславя извода, че от страна на ответника не е
налице неизпълнение на задълженията по договора.
Съгласно уговореният от страните начин на плащане, с предаването на
изготвения инвестиционен проект и подписване на приемо-предавателен протокол за
ищеца е възникнало задължение за заплащане на 40% от уговорената цена или
5940.00лв. Доколкото приемо-предавателния протокол е подписан на 27.09.2022г., на
тази дата за ищеца е възникнало задължението за заплащане на сумата от 5940.00лв.
От страна на ищеца не се твърди и не се доказа изпълнение на това задължение.
Отделно от изложеното от приложените на л. 66-69 по делото копие на Покана за
доброволно изпълнение, констативен протокол, разписка и съпроводително писмо, се
установява, че на 15.03.2024г., управителят на ищеца е получил от ответника покана за
доброволно изпълнение на задължението по договора за заплащане на сумата от
5 940.00лв., като е определен седемдневен срок, но възложителят не доказа по делото
изпълнение на това задължение.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че съгласно
договора, страните са постигнали съгласие, че условия за плащане на тази част от
цената е единствено изготвяне на процесния проект и приемането му от ищеца без
възражение, което приемане е обективирано в подписан между страните приемо –
предавателен протокол, което обстоятелство е налице, видно от приложеното на л. 13
/гърба/ копие на протокол.
Така изложеното обуславя извода, че от страна на ищцовото дружество, в
качеството му на възложител, е налице неизпълнение на Раздел IV, чл. 7, ал. 2, т. 1 от
договора.
На следващо място от страна на ищеца се сочи, че процесният проект е внесен
в общината, след което се твърди, че с дружеството се е свързал арх. С.М., който
обяснил на представител на „С.Х. 2009“ ЕООД, че в този му вид проектът няма да
бъде одобрен, тъй като следвало да бъдат нанесени корекции.
4
Съгласно Раздел V, чл. 8, ал. 1, т. 4 от договора, ответното дружество, в
качеството му на изпълнител има задължение да изпълни за своя сметка всички
промени, след съгласуване на проекта, ако бъдат изискани промени по преценка на
съгласуващите инстанции, за което възложителят изпраща до изпълнителя
уведомление, а изпълнителят се задължава да извърши съответните промени в до 7 /
седем / календарни дни, считано от уведомяването му от възложителя.
От страна на ищеца на първо място не се установи по делото да е налице
изискване на промени след внасяне на проекта в СО Район „С.“.
На следващо място не се установи от страна на ищеца да е изпратил до
ответното дружество уведомление, в което да са обективирани обстоятелства,
изискващи промени по преценка на съгласуващите инстанции.
Действително по време на разпита С.М. посочи, че за по-оперативна работа
проектът му е предаден на него, след изтеглянето му от Р.М..
На първо място с предаването на проекта не се установява, че е налице
необходимост от промяна на същия. На следващо място с предаването на проекта на
трето за договора лице – С.М., ищецът не доказа по делото да е изпълнил
задължението се да уведоми ответното дружество за изисквани промени по смисъла на
Раздел V, чл. 8, ал. 1, т. 4 от договора.
Така изложеното обуславя извода, че не е налице един от елементите от
фактическия състав на чл. 87 ЗЗД, ищцовото дружество да е изправна страна по
договора, респективно за ищеца не е налице основание да упражни потестативното
право да прекрати едностранно на основание чл. 9, ал. 1, т .3 и т. 4 договорните
отношения между страните.
По изложената аргументация исковата претенция с правно основание чл. 55, ал.
1, т. 3 ЗЗД се явява неоснователна, доколкото не се установи виновно неизпълнение на
договорните задължения от страна на ответника, напротив установи се неизпълнение
от страна на ищеца, в качеството му на възложител.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да
заплати на ответника сторените разноски.
От страна на ответника се претендират разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 1300.00лв. – договор л. 118 по делото, като сумата е платена по банков път,
видно от извлечението от банкова сметка на л. 119.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца формулира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съдът като съобрази фактическата е правна сложност на делото,
обстоятелството, че по делото са проведени две открити съдебни заседания, както и че
са разпитани двама свидетели, намира, че адекватният размер на адвокатското
възнаграждение е 1000.00лв.
С оглед изложеното, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати
на ответника сумата от 1000.00лв. – разноски за адвокат.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.Х. 2009“ ЕООД, ЕИК **********, срещу
„М.Е.К.А.К.“ ООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
5
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7 425.00 лева – платена
авансова вноска по сключен между страните Договор за изготвяне на Инвестиционен
проект и архитектурно заснемане на „Преустройство, реконструкция и смяна на
предназначението на втори (надпартерен) етаж с идентификатор
68134.509.******** от масивна четириетажна сграда (бивш Битов комбинат),
построена върху терен с площ 1680 кв.м., с адрес гр. София, /адрес/ от 19.04.2022г.,
платена на отпаднало основание, поради разваляне на договора, като неоснователен.
ОСЪЖДА „С.Х. 2009“ ЕООД, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, да заплати на „М.Е.К.А.К.“ ООД, ЕИК *********, сумата от 1000.00лв. –
разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6