Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1035
гр.Сливен, 07.10.2019г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,
трети състав в открито заседание на двадесет
и седми септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря
Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното съдията гр. дело № 2467
по описа за 2019г. на СлРС, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединение осъдителни
искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 6, вр.ал.5, т. 2 ЗМВР - за заплащане
на извънреден труд, 92 часа положен в периода 01.04.2018г.- 30.06.2018г. с цена
на иска 688,28 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на исковата молба 14.05.2019г. до окончателното изплащане и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД – обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение , за периода на забавата
26.07.2018г.- 14.05.2019г. / датата на депозиране на исковата молба в съда/ с
цена на иска 56,02 лв.
Ищецът твърди, че е държавен служител, на длъжност младши контрольор в ОД МВР Сливен, с
местоизпълнение на служебните си задължения в териториалната структура на
ответника - РУ Нова Загора. Сочи, че осъществявал служебните си задължения на
сменен режим по предварително утвърден месечен график. Работното му време се
изчислявало в часове за отчетен период, който за исковия период - 01.04.2018г
до 30.06.2018г. бил тримесечен. Нормата работно време за тримесечие се
образувала като броя на работните дни в съответното тримесечие се умножи с
цифрата осем, колкото била нормалната продължителност на един работен ден в
страната и се редуцира с дните на ползваните отпуски, умножени по 8 часа, ако
такива са ползвани. При превишаването на нормата часове за тримесечието, ищецът
полагал извънреден труд, който следвало да му бъде заплатен от
работодателя с допълнително
възнаграждение, съгласно чл.187, ал.5 ЗМВР.
Ищецът твърди, че за второ
тримесечие на 2018г. -м.април, май и юни 2018г. положил часове извънреден труд,
които не му били заплатени от работодателя. Индивидуалната му норма работно
време за периода била 376 часа, а същия бил изработил часове по график в размер
на 444 часа. Разликата се явявала за него положени часове труд над установеното
работно време, т.нар. извънреден труд, който следвало да бъде заплатен с 50% увеличение върху
основната заплата за отчетния период. Сочи, че часовете извънреден труд били надлежно протоколирани от длъжностното
лице, на което било възложено изготвянето на графиците и отчитането на
положения труд, като бил съставен протокол с peг. 306р-10859 от 03.07.2018г., съгласно Приложение № 1
към чл. 18. ал. 3 и чл. 23. ал.1 /Изм. - ДВ. бр. 99 от 2016г. в сила от
13.12.2016г./ на НАРЕДБА № 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Твърди, че въпреки изготвения
протокол, ответникът, чрез зам.директора на ОД МВР Сливен отказал плащане на
положените часове извънреден труд с аргумент, че бланката на протокола не била
съобразена със заповед на Директора на ОД МВР Сливен от 2018г. Счита, че
посоченото обстоятелство не било релевантно към задължението на ответника да
плати адекватно за отработеното време възнаграждение.
Ищецът претендира за исковия
период от време сумата от 688,28 лв., изчислена по чл.187, ал.6 ЗМВР и след
преобразуване на нощните часове в дневни от нощните му смени с коефициента
1.143, за нуждите на сумираното изчисляване на работното време /СИРВ/ при което
ищецът работи. Този положен труд следвало да бъде платен, ведно със заплатата,
която ищеца получил през месеца, следващ тримесечието на полагането на труда,
т.е. до 25 юли 2018г., като от 26.07.2018г ответника се намирал в забава. Ето
защо се претендира и мораторна лихва, считано от 26.07.2018г. до датата на
завеждане на исковата молба 14.05.2019г. в размер на 56,02 лв.
Иска се от съда осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 688,28 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за 92 часа извънреден труд, положен в периода
01.04.2018г. - 30.06.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 14.05.2019г. до окончателното изплащане, както и сума в размер на 56,02 лв. – обезщетение за
забава, считано от 26.07.2018г. до 14.05.2019г.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Считат се
исковете за неоснователни и недоказани. Твъри се, че за процесното тримесечие
ищецът полагал труд при неправилно разпределение на работните смени в
организираните месечни графици и въпреки забраната да се надвишава установената
нормална продължителност на работното време за тримесечния период, въведена в
чл. 14, ал. 3 от Наредба № 81213-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките на държавните служители в МВР. Директорът на ОДМВР Сливен възложил на съответните длъжностни лица (в
случая на началник РУ Нова Загора за същото районно управление) да отговарят за
разпределението и организирането на труда и работните смени, но не и в
нарушение на правилата, разписани в специалния ЗМВР и цитираната по-горе
наредба. Нямало овластяване, нито разпореждане по този именно начин да се
възлага полагането на труд в РУ на МВР, където осъществявал служебните си
задължения ищеца.
Сочи, че полагането на извънреден труд ставало по разпореждане на
директорите на областните дирекции по предложение на началниците на съответните
структурни звена с писмена заповед. В случаите, когато работата над редовното
работно време била разпоредена устно, писмена заповед се издавала в първия
работен ден, следващ деня, в който е положен труда, но не по-късно от 5 работни
дни след полагането му. Положеният по този начин труд се отчитал с протоколи.
За полагането от ищеца на труд над установеното работно време за второто
тримесечие на 2018г. нямало издавани заповеди по реда на чл. 18 или чл. 20 от
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., както и по реда на действащата заповед за
организацията на работното време в ОД МВР Сливен.
Оспорва
твърденията на ищеца за дължимост на исковата сума съобразно изготвен протокол.
Сочи, че за да бъдат начислени към трудовото възнаграждение и заплатени
положените часове, за отработеното време от държавните служители, работещи на
смени (какъвто бил ищеца), за отчетния период се изготвял протокол (приложение
№ 1). Той следвало да бъде утвърден от зам. директора на ОДМВР Сливен, който
бил оправомощен за това със заповед на директора на Областната дирекция, и едва
след това екземпляр от утвърдения протокол се предоставял на съответното
финансово звено и на звеното "Човешки ресурси". Съгласно чл. 33 от
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. възнагражденията за труд извън редовното
работно време се включвали в месечното възнаграждение и се изплащали в месеца,
следващ отчетния период, при своевременно предоставяне на протоколите във
финансовите звена. Към настоящият момент обаче протокол приложение № 1 към чл.
18, ал. 3 и чл. 23, ал. 1 с peг. № 306р-10859/03.07.2018 г., на който се позовавал ищеца все още не бил представен във финансова
служба в ОДМВР Сливен. Посоченият протокол бил регистриран в деловодството на
РУ Нова Загора. Той ставал завършен документ единствено след утвърждаването му
от овластения за това ръководен служител зам. директора на Областната дирекция.
За да бъде изплатено от ответника допълнително възнаграждение за извънреден
труд било необходимо наличие на утвърден протокол, който бил единствена
предпоставка за въвеждане на труда в автоматизирана информационна система ТРЗ,
представляваща ведомост за заплатите на служителите в електронен формат. При
липата на протокол във финансовото звено, общият брой часове положен труд не
можел да бъде въведен в системата, респ. не можел да бъде начислен и заплатен.
В тази връзка ответникът счита, че не бил в забава, считано от 26.07.2018 г. и
иска за мораторна лихва бил неоснователен.
На следващо
място, счита се за неоснователно искането на ищеца за превръщане на положеният
нощен труд в дневен с коефициента 1.143 и зачитането му в този смисъл за
извънреден труд. Правилото за превръщане на нощните часове в дневни било с цел
да се определи възнаграждението на
работника/служителя така, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава
трудово възнаграждение за 8 часа. Следователно в тези случаи работникът или
служителят не работел извънредно. Преизчисленията на нощните часове в дневни и
съответно разликата при преобразуването им било регламентирано в чл. 9, ал. 2
от Наредба за структурата и организацията на работната заплата и представлявало
допълнително трудово възнаграждение по смисъла на същата Наредба, която била
неприложима в конкретния случай. Ищецът в настоящото производство бил държавен
служител по смисъла на чл. 142, ал.1.,т.1 ЗМВР, той не бил в трудово
правоотношение по КТ и по отношение на него били приложими разпоредбите на
специалния закон ЗМВР. Разпоредбата на чл. 179, ал.1 ЗМВР предвиждала заплащане
на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00
ч. Конкретно положените часове нощен труд от ищеца за месеците април, май и юни
2018г. били компенсирани с допълнително възнаграждение.
Отделно от
това, ако все пак се приложела формулата нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, щяло да се установи, че за служителите в
МВР коефициентът бил 1 (единица). Това било така, защото съгласно чл. 187,
ал.3. изр. последно ЗМВР при полагането на труд през нощта между 22 и 06 часа,
работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. При това положение, ако се направел опит за превръщане нощните часове в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното (т.е. 8 часа) и нощното работно време (също 8 часа, съобразявайки чл.
187, ал.3 ЗМВР), установени за подневно отчитане на работното време в ОДМВР
Сливен, се получавало 8/8 или коефициент равен на 1 (единица).
Иска се
отхвърляне на исковете, като неоснователни.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и се установява от справките,
представени от ответника в процеса, че ищеца Н.М. през исковия период от време
е бил в служебно правоотношение с ответника – младши авто
контрольор в група „Пътен контрол”, сектор „Охранителна полиция” към РУ Нова Загора при ОД МВР Сливен. Не е
спорно, а и се установява от представената и приложима към исковия период Заповед
№ 343з-690/03.04.2018г. на директора на ответната ОД МВР Сливен, че ищецът е
работил на сменен режим /12 часови смени/ при сумарно изчисляване на работното
време. Това обстоятелство е видно и от представените месечни графици за исковия
период от време, а от Протокол рег.№ 306
р-10859/03.07.2018г. е видно, че на ищеца
за исковото тримесечие са начислени от ответника за компенсация с
възнаграждение 68 часа извънреден труд. От представените протоколи за м.април,
май и юни 2018г. се установява, че ищеца е положил нощен труд от 22 часа до 06
часа, както следва: през м.април 2018г. 72 ч, през м.май 2018г. – 72 ч. и през
м.юни 2018г. - 32 ч. Обезщетение за този нощен труд бил изплатен на ищеца,
съобразно представена от ответника и не оспорена справка рег.№ 343р-7561/18.07.2019г.
Приобщена към делото е и Заповед № 8121з-1429/23.11.2017г.
на министъра на вътрешните работи за определяне размерите на допълнителните
възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22.00ч. и 06.00ч., за
полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията
и редът за тяхното изплащане на държавните служители в МВР, в т.1 на която е
предвидено за всеки отработен час през нощта или част от него между 22ч. и 06
ч. да се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.
В хода на процеса е приета и съдебно икономическа
експертиза, изготвена в два варианта – съответно с преизчисляване и преоформяне на положените нощни часове в дневни с прилагане
на коефициент 0,143 и без такова преизчисление.
От заключението на вещото лице се установява, че за
исковия период ищецът положил общо 92 ч извънреден труд с корекция на положения
нощен труд, съответно който е на стойност за компенсиране 388,28 лв. Без тази
корекция на нощния труд, положения извънреден труд за исковия период съвпада с
този начислен за компенсация и от ответника в протокол рег.№ 306
р-10859/03.07.2018г., а именно в размер на 68ч. извънреден труд на стойност 508,73
лв.
Вещото лице изчислило и дължимата мораторна
лихва върху дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд,
която за периода 26.07.2018г. – 14.05.2019г. е в размер на 56,02 лв. върху
обезщетение от 688,28 лв. и 41,41 лв. при обезщетение от 508,73 лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният главен иск е
допустим и основателен в пълен размер.
Установи се в процеса, че ищеца за исковия период от
време е бил в служебно правоотношение с ответната ОД МВР Сливен. Доказа се, че
работил на сменен режим на работа 12 часови смени – дневни и нощни при сумирано
отчитане на работното време.
Спорният по делото въпрос е дължи ли се превръщане на
часовете положен нощен труд в дневни, респ. заплащане като извънреден труд за
така преобразуваните часове труд.
Съгласно чл. 142, ал.2 ЗМВР, статутът на държавните
служители в МВР се урежда от ЗМВР, който в чл.178, ал.1, т.3 предвижда, че на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение и за извънреден
труд. Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР, редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън работното време, режимът на дежурства,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
За процесния исков период
действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. В чл.3, ал.3 от тази наредба е предвидена
възможност при работа на смени, полагането на труд и през нощта между 22.00 и
6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период /същото и в чл.187, ал.3 ЗМВР/. В този подзаконов нормативен
акт липсва изрична разпоредба, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен
труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г., която в нормата на чл.31, ал.2 регламентирала, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч. и
6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143.
Понастоящем липсата на такава изрична норма не следва
да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в законодателната
уредба, която следва да бъде преодоляна и субсидиарно
да се приложи Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). В чл. 9 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за по дневно отчитане
на работното време за съответното работно място.
В чл.9г, в сила от 01.01.2018г. от Наредба за
работното време, почивките и отпуските и също субсидиарно
приложима по казуса, поради липса на изрична разпоредба за това в специален
закон, касателно служителите на МВР е посочено, че
отработените часове от служителя, които в края на периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете,
определени съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд.
В настоящия правен казус безспорно се установи, че
ответника не е превръщал положените от ищеца часове нощен труд в дневни, с
оглед адекватното им заплащане.Установи се също така от съдебната експертиза,
че след превръщането на тези часове, ищецът е работил часове над нормативно
определената за съответния месец норма, които се явяват извънреден труд,
подлежащ на компенсиране.
По тези съображения исковата претенция за заплащане на извънреден
труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, се явява доказана по своето
основание, а именно след отмяна на Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014г. /чл.31, ал.2/ за реда организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР и липсата на изрична специална за служителите на МВР
разпоредба към исковия период, то основанието за преизчисляване на часовете положен нощен
труд е субсидиарно приложимата за тези
служители Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 и Наредба за работното време, почивките и отпуските –
чл.9г.
От събраните по делото доказателства се установи, че
положения от ищеца извънреден труд след преобразуване на часовете нощен труд в
дневен е 92 ч. за исковия отчетен период /второ тримесечие на 2018г./, като
дължимото възнаграждение съобразно заключението на вещото лице възлиза в размер
на 688,28 лв.
Според разпоредбата на чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР
възнаграждение за извънреден труд се заплаща за отработени до 70 часа на
тримесечен период за служители на смени, а според ал.7 извънредният труд не
може да надвишава 70 ч. на тримесечен период и 280 ч. годишно. Изключения са
предвидени в чл.187а ЗМВР над ограниченията по чл.187, ал.7 ЗМВР при бедствия и
други извънредни ситуации, както и след изрично писмено съгласие на държавния
служител за всеки конкретен случай. В настоящия казус не се установиха подобни
изключения, нито съгласие на ищеца, но безспорно се доказа, че положеният от
него труд е над установеното работно време и надхвърля 70 часа за отчетен
период, при което следва да се приложи разпоредбата
на чл.48,
ал.5 от Конституцията на РБ, предвиждаща право на всеки работник или служител
на заплащане, съответстващо на извършената работа.
Съдът намира за
ирелевантни възраженията на ответника за неспазена процедура по оформянето на
протоколите за положен извънреден труд, респ. тяхното своевременно предаване за
утвърждаване и съответно изплащане от
финансов отдел. Некоректната организация на работа и координация между
отделните звена и отдели при ответната областна дирекция единствено би могла да
обуслови търсене на дисциплинарна отговорност от длъжностни лица, натоварени с
дейност по отчитането на положен извънреден труд и създаване на необходимата за
това документация, но не и да се отрази негативно на служителите, подлежащи на
компенсиране с допълнително възнаграждение.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 178,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 6, вр.ал.5, т. 2 ЗМВР е основателен и като такъв
следва да бъде уважен в рамките на предявения размер, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда 14.05.2019г. до окончателното
изплащане на възнаграждението.
Основателността на
главния иск обуславя основателност и на акцесорната претенция по чл.86,
ал.1ЗЗД. Нормата на чл.33, ал.1 на Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, повелява, че възнагражденията за труд извън редовното
работно време се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца,
следващ този, в който е положен трудът. Същото е предвидено и в раздел V, т.3
от Заповед № 343з-690/03.04.2018г. на
директора на ответната дирекция. В Раздел ІV, т.3,
ал.3 от същата заповед е предвидено протоколите за положен извънреден труд да
се изготвят от определените за това служители до пето число на месеца, следващ
отчетния период и се утвърждават от зам.директор ОД МВР Сливен до десето число
на месеца, следващ отчетния период.
Следователно след десето число на месеца, следващ
отчетния период ответника изпада в забава и доколкото месечното възнаграждение на
ищеца не се установи как и кога се изплаща, съдът следва да приеме за
основателно искането и периода на забавата от 26-то число на месеца, следващ
отчетния период. В случая отчетния период е второ тримесечие на 2018г.
/м.април, май и юни/ и дължимото допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд през този период следва да се изплати с възнаграждението на ищеца
за м. юли 2018г.
Така претенцията за
заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за 92ч.
положен извънреден труд е основателна за периода 26.07.2018г. до 14.05.2019г. Вещото
лице е изчислило това обезщетение в размер на 56,02 лв., поради което искът е
основателен в пълния заявен размер.
Предвид изхода на спора, ответника бива натоварен с
разноските, сторени в процеса. Той следва да заплати сторените от ищеца
разноски за адвокатски хонорар в размер на 400 лв.
Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, платено от ищеца, съдът счита за неоснователно, тъй като
изчислено по реда на чл.7, ал.2, вр.чл.5 от Наредба №
1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения за двата
предявени иска минималното възнаграждение следва да бъде в размер на 600 лв.
Дори и с оглед вида на втория иск, който е акцесорен,
съдът да намали минималното предвидено възнаграждение по чл.7, ал.2, т.1 от 300
лв. на половина, а именно 150 лв., минималното адвокатско възнаграждение би
било в размер на 450 лв., при платено от ищеца 400 лв. Следователно не са
налице условията за редуциране на адвокатския хонорар.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът бива осъден да
заплати разноските за вещо лице в размер на 300 лв., както и държавна такса
върху уважените искове в общ размер на 100 лв. /по 50 лв. на иск/ или общо за
сумата от 400 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СлРС.
С оглед горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 6, вр.ал.5, т.2 ЗМВР Областна
Дирекция на МВР-Сливен, гр.Сливен, бул.”Ген.Скобелев”
№ 5, представлявана от директор - старши комисар Димитър Ангелов Величков ДА ЗАПЛАТИ на Н.М.М., ЕГН: ********** ***,
сума в размер на 688,28 лв. /шестстотин осемдесет и осем лева и 0,28 ст./, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 92 часа за периода от
01.04.2018г. до 30.06.2018г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 0.143, ведно със законната лихва от 14.05.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД Областна Дирекция на МВР-Сливен, гр.Сливен,
бул.”Ген.Скобелев” № 5, представлявана от директор -
старши комисар Димитър Ангелов Величков ДА
ЗАПЛАТИ на Н.М.М., ЕГН: ********** ***, сума в размер на 56,02 лв. /петдесет и шест лева и 0,02 ст./,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за
периода на забавата от 26.07.2018г. до 14.05.2019г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Областна Дирекция на МВР-Сливен, гр.Сливен,
бул.”Ген.Скобелев” № 5, представлявана от директор -
старши комисар Димитър Ангелов Величков ДА
ЗАПЛАТИ на Н.М.М., ЕГН: ********** ***, сума в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, разноски в процеса.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК Областна Дирекция на МВР-Сливен, гр.Сливен,
бул.”Ген.Скобелев” № 5, представлявана от директор -
старши комисар Димитър Ангелов Величков ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС в полза на бюджета на съдебната власт, сума в
размер на 400 лв. /четиристотин лева/, разноски и такси за производството.
Решението
подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: