№ 317
гр. Варна , 22.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
втори януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503755 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частна жалба на Х. Д. Х., ЕГН
**********, от гр. Варна, ул. „Калина“ 13, ет. 4, ап. 9, срещу определение
№263158/12.11.2020г. по гр.д. №16654/17г. по описа на ВРС, 34-ти с-в, с което
е отхвърлена молбата на жалбоподателя за допускане на обезпечение на
предявения срещу С. С. П., ЕГН **********, Б. Т. М., ЕГН ********** и Н. Т.
М., ЕГН **********, и тримата с адрес: гр. Варна, ул. „Галатея“, № 23, иск с
правно основание чл. 270, ал. 1 ГПК, за прогласяване нищожността на
решение от 11.04.2013г., постановено по в.гр.д. № 3014/2012г., по описа на
Варненски окръжен съд, чрез спиране принудителното изпълнение по
изпълнително дело № 20207120400733 по описа на ЧСИ Илиана Станчева, с
район на действие ОС-Варна, вписана под рег. № 712, на основание чл. 389,
ал. 1 ГПК. В жалбата се излага, че определението е необосновано, тъй като е
налице преюдициалност по отношение на решението по чл.109 ЗС и чл.59
ЗЗД от разрешаване на спора по чл.108 ЗС. Сочи се, че решението по чл.108
ЗС е основание да се уважи и иска по чл.109 ЗС. Моли да бъде допуснато
искането обезпечение- спиране на изпълнението по изп. дело и тъй като синът
на жалбоподателя Владислав е в невъзможност да плаща суми по
изпълнението.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирано
лице и срещу изрично предвиден подлежащ на обжалване акт, поради което е
1
и допустима.
По същество същата е неоснователна, поради следното:
Производството пред ВРС е било инициирано по искова молба на
жалбоподателя Х. Д. Х. и К. Х. Д. срещу С. С. П., ЕГН **********, Б. Т. М.,
ЕГН ********** и Н. Т. М., ЕГН **********, и тримата с адрес: гр. Варна, ул.
„Галатея“, № 23, с която се иска прогласяване нищожността на решение от
11.04.2013г., постановено по в.гр.д. № 3014/2012г., по описа на Варненски
окръжен съд. С цитираното решение, приложено в заверен препис по делото,
Христо Христов , Владислав Димов и Калин Димов са осъдени да предадат на
С. С. П. владението върху недвижим имот площ от 829 кв.м. в м-ст
„Зеленика“, землището на кв. Галата, включващ имот №3225 и част от имот
№3600 по ПНИ от 2002г.
С молба от 04.11.2020г. жалбоподателят е сезирал съда да допусне
обезпечение на предявения от него иск чрез спиране на изпълнението по
изп.д. № 20207120400733 по описа на ЧСИ Илиана Станчева.
Видно от изпратената по делото от ЧСИ, рег. №712 по КЧСИ е, че
изп.д. № 20207120400733 по описа на ЧСИ е образувано по молба на С. С. П.
и представен изпълнителен лист, издаден по гр. д. №3118/17г. по описа на
ВРС, 48-ми с-в, срещу Христо Христов , Владислав Димов и Калин Димов.
Предмет на изпълнителното производство е преустановяване на
неоснователни действия от страна на посочените лица по препятстване
упражняване правото на собственост на взискателя Стефан Петков върху
имот с ид. №10135.5545.3225, находящ се в гр. Варна, район Аспарухово,
СО“Зеленика“, както за тяхна сметка длъжниците да бъдат задължени да
премахнат находяща се в имота постройка.
С атакуваното определение ВРС отхвърлил молбата за допускане на
обезпечение.
2
Определението е законосъобразно.
Освен допустимост на иск и вероятна основателност, нормата на чл.391 ГПК
изисква без допускане на обезпечение ищецът да е затруднен или да не може
да реализира правата си по бъдещото положително решение. И ако по
допустимостта ВРС вече е формирал извод, разглеждайки производството по
делото, а вероятната основателност все още е въпрос на преценка, то
настоящият състав счита, че за молителя не е налице обезпечителна нужда,
т.е. продължаването на изпълнението по изп. производството по никакъв
начин не би повлияло върху изпълнението на постановено бъдеще решение в
полза на молителя. Изпълнителното производство е образувано по
изпълнителен лист, издаден по друго гражданско дело- 3118/17г. по описа на
ВРС и има за предмет изпълнение по уважен негаторен иск с правно
основание чл.109 ЗС. Докато настоящото производство е за прогласяване
нищожност на решението по гр.д. № 3014/12г. по описа на ВРС, което има за
предмет ревандикационен иск. Прогласяването нищожността на същото и
евентуалното обезсилване на изпълнителния лист, издаден по гр.д.
№3014/12г. по описа на ВРС не би довело до прекратяване на изпълнението
по изп.д. № 20207120400733 по описа на ЧСИ на осн. чл.433 ал.1 т.3 или т.4
ГПК. Вярно е, че предпоставка за уважаване на иска по чл.109 ЗС е
установяване правото на собственост на ответника по настоящото
производство, но евентуалното прогласяване за нищожно на влязло в сила
между страните решение, с което правото на собственост на ответника е
установено, не води автоматично като правна последица до отмяна на
решението по негаторния иск. Последният е стабилен съдебен акт, поради
което и до отмяната му по реда на чл.303 ГПК се ползва с присъщите му
правни последици, една от които е да е годен изпълнителен титул. Предвид
това и спирането на изпълнението по посоченото изпълнително дело не
обезпечава изпълнението по евентуалното решение за нищожност на
решението по гр.д. №3014/12г. по описа на ВРС. И не на последно място,
решението по предявения иск с правно основание чл.207 ГПК има
установителен характер. Същото няма изпълнителна сила, респективно
такава да препятства изпълнението по образуваното изпълнително дело.
3
Предвид изложените съображения, съставът приема, че не е налице
обезпечителна нужда и искането за обезпечение следва да бъде оставено без
уважение. Атакуваното определение в горния смисъл следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №263158/12.11.2020г. по гр.д.
№16654/17г. по описа на ВРС, 34-ти с-в.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4