РЕШЕНИЕ
№ 9825
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110161262 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ТС” ЕАД, ЕИК ***************,
срещу Е. В. Л. с ЕГН: **********, В. М. А. с ЕГН: **********, И. Д. А. с ЕГН: **********
и А. С. М. АД с ЕГН: ********** с искане да бъдат осъдени ответниците да заплатят в
условията на разделна отговорност при квоти по 2/6 за Е. В. Л. и А. С. М. АД и по 1/6 за И.
Д. А. и В. М. А., на „ТС” ЕАД сума в общ размер на 381.25 лв., от които 276.84 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2021г. до м.07.2022г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия
иск /16.10.2024 г./ до окончателното изплащане на сумите, и 69.40 лв. - мораторна лихва за
забава от 15.09.2022г. до 20.09.2024г., както и сума за дялово разпределение за периода
м.10.2021г. - м.07.2022г. в размер на 27.02 лв.- главница, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на настоящия иск /16.10.2024 г./ до окончателното изплащане на сумите и 7.99
лв. - мораторна лихва за периода от 16.12.2021г. до 20.09.2024г.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: *****************, ID номер:
**************, номер на инсталация: ************** и аб. №*****************.
Ищецът твърди, че ответниците в качеството им на собственици на процесния
топлоснабден имот са клиенти на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ТС“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
1
приемане от страна на клиентите, като ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ТС“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия
Поддържа се, че в топлоснабдения имот е използвана доставяната от дружеството
топлинна енергия за абонатен № ***************** през процесния период от м.05.2021г.
до м.07,2022г., също така и услугата дялово разпределение за периода м.10.2021г. -
м.07.2022г., като ответниците не са погасили задължението си.
В изпълнение на нормативната уредба сградата - етажна собственост, в която се
намира топлоснабденият имот е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „ТС” ЕООД. Въз основа на чл. 139 от Закона за
енергетиката разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда — етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т, 2 ЗЕ сумите за
ТЕ за топлоснабдения имат са начислявани от “ТС” ЕАД по прогнозни месечни вноски.
След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - „ТС” ЕООД, на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от
Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. За топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, като
съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че
резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата
дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума
за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се
започне от най - старото.
документацията в счетоводството на дружеството, да отговори на посочени въпроси.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпила молба от ответника В. М. А., която сочи, че е
заплатила задължението. Представя платежно нареждане за сумата от 73.06 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпила молба от ответниците Е. В. Л. и И. Д. А., чрез адв.
С. К., с която се сочи, че са заплатени задълженията. Представят се платежни нареждания.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпила молба от ответника А. С. М. АД чрез назначения
му особен представител, с която се оспорват исковете. Сочи се, че ответникът не е
потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди, той не е приел наследството на В. Б.
А. и не наследява задълженията му, дори да е имало такива. Сочи се, че дори А. С. М. АД да
е приел наследството от В. Б. А. то той също не е била приживе потребител на топлинна
енергия /ТЕ/ за битови нужди, както твърди ищеца. Той не е бил собственик на
топлоснабден от ищеца апартамент, а така също не е и никога не са бил титуляр на вещно
право на ползване върху същия.
Сочи се, че по делото са налице данни за сключен договор между ищеца и трето лице
2
различно от ответника, а така също и от наследодателя на този ответник, за доставяне и
ползване на топлинна енергия в процесния апартамент. Налице са подадени от трети лица
декларации.
Прави се възражение за погасяване на сумите по давност.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
С Нотариален акт за покупко-продажба****************************.
С молба-декларация от ***********************************************
Видно от представения протокол от проведено на 05.11.2000 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в **************** етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с „ТС“ ЕООД, което дружество да
извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални
сметки.
Представен е договор между „ТС“ ЕООД, и етажната собственост с адрес:
******************* по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира
необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и
да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия.
Ангажиран е договор, сключен между „ТС“ ЕАД – възложител и „ТС“ ЕООД, при
общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е
приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.
София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007
г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в периода от
м.05.2021г. - м.07.2022г г процесният имот е бил топлоснабден, както и че стойността на
доставената топлинна енергия възлиза именно на посочената от ищеца сума, за която сума са
издадени и осчетоводени фактури от ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
3
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „ТС“ ЕАД и ответника за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
От представения по делото нотариален акт се установява, че до 03.08.2022 г., т.е. в
рамките на процесния период Е. В. Л., В. Б. А., И. Д. А. и В. М. А. са били съсобственици на
топлоснабдения имот при посочените от ищеца квоти.
Ответникът А. С. М. АД е наследник на починалия на 05.10.2022 г. В. Б. А. и отговаря
за пасивите в наследствената му маса.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че през
исковия период между главните страни е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно
апартамент с адрес: *****************, ID номер: **************, номер на инсталация:
************** и аб. №*****************.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и действалата
през исковия период Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020г. за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „ТС“ ЕООД.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
4
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
На 16.12.2024 г. ответницата В. М. А. е заплатила изцяло претендираните спрямо
нея суми.
На 21.01.2025 г. ответниците Е. В. Л. и И. Д. А. също са заплатили изцяло
претендираните спрямо тях суми.
Ето защо исковете спрямо тях следва да се отхвърлят като погасен чрез плащане.
От страна на ответника А. С. М. АД своевременно е направено възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията
на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради
което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия от 2016 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата за изравнителните
сметки, в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят.
Към датата на подаване на исковата молба е изтекла погасителната давност за
вземанията, станали изискуеми преди 16.10.2021 г.
Сумите по прогнозните месечни фактури за месеците от май до август 2021 г./ общо в
размер на 24.54 лева са погасени по давност.
Дължима остава сумата от 252.30, като съобразно квотата на ответника АД същият
дължи 84.10 лева.
Вземането на ищеца е парично, поради което и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода
на своята забава длъжника дължи обезщетение в размер на законната лихва. Ищецът има
вземане срещу ответника за мораторна лихва в размер на 21.08 лева -за периода от
15.09.2022г. до 20.09.2024г., изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм.) е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано
в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на
5
чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на
услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени
от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „ТС“ ЕООД.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на „ТС” ЕАД – в качеството му
на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание. В процесния случай
ответникът Ал- Дилими дължи сумата от 9.01 лева за периода м. 10.2021-м.07.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата
за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху
дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването
на ответника на такава покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение,
съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на „ТС” ЕАД обезщетение по
чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от 2.66 лв. - лихва за периода 16.12.2021 г. до 20.09.2024 г.
С оглед материално-правния изход на спора на ищеца се дължат разноски, тъй като
плащането на претендираната сума е извършено след депозиране на исковата молба и
образуване на настоящото дело. Ответниците са потребители ex lege в качеството им на
собственици и са станали такива при наследяването на топлоснабден имот. Ето защо следва
да се направи изводът, че именно ответниците с поведението си са станали причина за
завеждане на делото, след като са платили дължимата сума след подаване на исковата
молба, заради което ищецът е инициирал настоящото производство и е направил разноски
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер на 100 лева по
реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Ответниците Е. В. Л. В. М. А. и И. Д. А. са заплатили
припадащата им се част за държавна такса.
От сумата за юрисконсултско възнагрждение Е. В. Л. дължи 2/6- 33.33 лева, а В. М. А.
и И. Д. А. по 16.66 лева. Ответникът А. С. М. АД дължи съобразно уважената част от
исковете 404.35 лева съобразно дължимите от него разноски в общ размер на 450 лева /за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съобразно квотата му и депозит за
особен представител в размер на 400 лева/.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на ТС” ЕАД, ЕИК *************** с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу Е. В. Л. с ЕГН: **********, В. М.
А. с ЕГН: ********** и И. Д. А. с ЕГН: ********** както следва:
-за осъждане на Е. В. Л. за заплащане на 2/6 от дължимите суми топлоснабдения имот:
*****************, ID номер: **************, номер на инсталация: ************** и аб.
№*****************- 92.28 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021г. до м.07.2022г. ведно със законната лихва от
6
датата на депозиране на настоящия иск/16.10.2024 г./ до окончателното изплащане на
сумите, и 23.14 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 20.09.2024г., както и сума
за дялово разпределение за периода м.10.2021г. - м.07.2022г. в размер на 9.01 лв.- главница,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск/16.10.2024 г./ до
окончателното изплащане на сумите и 2.67 лв. - мораторна лихва за периода от 16.12.2021г.
до 20.09.2024г и
-за осъждане на В. М. А. и И. Д. А. за заплащане на по 1/6 от дължимите суми
топлоснабдения имот: *****************, ID номер: **************, номер на
инсталация: ************** и аб. №*****************--46.14 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021г. до
м.07.2022г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск/16.10.2024
г./ до окончателното изплащане на сумите, и 11.56 лв. - мораторна лихва за забава от
15.09.2022г. до 20.09.2024г., както и сума за дялово разпределение за периода м.10.2021г. -
м.07.2022г. в размер на 4.50 лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на настоящия иск/16.10.2024 г./ до окончателното изплащане на сумите и 1.33 лв. -
мораторна лихва за периода от 16.12.2021г. до 20.09.2024г.,
поради извършено в хода на производството плащане.
ОСЪЖДА А. С. М. АД с ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД на ТС” ЕАД, ЕИК ***************, 2/6 от дължимите
суми топлоснабдения имот: *****************, ID номер: **************, номер на
инсталация: ************** и аб. №*****************, а именно: 84.10 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021г. до
м.07.2022г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия
иск/16.10.2024 г./ до окончателното изплащане на сумите, 21.08 лв. - мораторна лихва за
забава от 15.09.2022г. до 20.09.2024г., както и сума за дялово разпределение за периода
м.10.2021г. - м.07.2022г. в размер на 9.01 лв.- главница, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на настоящия иск/16.10.2024 г./ до окончателното изплащане на
сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за ТЕ над уважения размер от 84.10 лева до
пълния предявен размер от 92.28 лева, иска за мораторна лихва върху главницата за ТЕ над
уважения размер от 21.08 лева до пълния предявен размер от 23.14 лева, претенцията за
законна лихва върху неоснователния размер на главницата и иска за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 2.67 лв. за периода от 16.12.2021г. до
20.09.2024г
ОСЪЖДА Е. В. Л. с ЕГН: **********, да заплати на на „ТС” ЕАД, ЕИК
***************, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдебно-деловодни разноски в
размер на 33.33 лева.
ОСЪЖДА ВМ. А. с ЕГН: **********, да заплати на на „ТС” ЕАД, ЕИК
***************, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдебно-деловодни разноски в
размер на 16.66 лева.
ОСЪЖДА И. Д. А. с ЕГН: **********, да заплати на на „ТС” ЕАД, ЕИК
***************, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдебно-деловодни разноски в
размер на 16.66 лева.
ОСЪЖДА А. С. М. АД с ЕГН: **********, да заплати на на „ТС” ЕАД, ЕИК
***************, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдебно-деловодни разноски в
размер на 404.35 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: ТС” ЕООД,
ЕИК **********със седалище и адрес на управление: *********************
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8