РЕШЕНИЕ
№ 669
гр. Пловдив, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20215300501828 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление : гр. *****,
против решение № 261239/19.04.2021 г. по гр.д. № 7826/2020 г. на Районен
съд - Пловдив, ХVІІІ гр. състав, с което са отхвърлени предявените от него
против Ш. Н. П., (със стари имена А. Н. П.), обективно съединени искове за
признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на
следните суми: 7683,31 лв. - главница, представляваща стойност на
допълнително начислена електрическа енергия поради установено пълно или
частично неизмерване, неправилно или неточно измерване на количеството
ел. енергия, в периода 14.12.2018 г. - 16.06.2019 г., в обект в гр. ***** с ИТН
*****, както и сумата от 335,08 лв. - обезщетение за забавено плащане на
посочената главница за периода 13.08.2019 г. - 16.01.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в
съда – 17.01.2020 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
490/27.01.2020 г. по ч.гр.д. № 685/2020 г. по описа на РС – Пловдив, ІV гр.с-в.
Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно. Счита, че в
качеството си на оператор на електроразпределителната мрежа, въз основа на
новите ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр.35 от 30.04.2019 г. има право да
1
извършва преизчисление на количествата електрическа енергия, в случаите,
когато СТИ не измерва точно или изобщо не измерва доставените количества
ел.енергия, както и да извършва фактурирането им. Счита, че ответникът е
ползувател на мрежа съгласно легалната дефиниция, дадена в параграф 1, т.41
а от ДР към ЗЕ, доколкото притежаваният от него имот е снабдяван с
електроенергия, като това обстоятелство не е оспоресно с отговора на
исковата молба. При тези съображения и предвид събраните по делото
доказателства моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго решение по същество, с което предявените искове да се уважат.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна Ш. Н. П. (с предишни имена А. Н. П.), чрез
назначения му по делото особен представител адв. М. Л. оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Моли за потвърждаване на обжалваното решение
като правилно и законосъобразно.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима.
По същество:
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно чл.269, изр.
второ от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по
изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за
допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като
въззивният съд като инстанция по същество се произнесе по
съществуващия между страните правен спор.
Ищецът “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД е основал иска си
на твърдението, че при извършена проверка от негови служители на
електромер № *****, отчитащ доставяната ел. енергия в обект с ИТН ***** в
гр. *****, с титуляр ответника е било установено, че към захранващия
предпазител преди електромера, поставен на таблото, е присъединен кабел
1*10 мм2, който захранвал посочения обект без консумираната ел. енергия да
се отчита от електромера. Кабелът е бил прекъснат и е била възстановена
правилната схема. Бил е съставен от представител на ищеца констативен
протокол № 417649/12.06.2019 г. в присъствието на свидетели и подписан от
тях, включително и от полицейски служител. Констативният протокол е бил
изпратен на ответника с писмо. Ищецът поддържа, че са налице
предпоставките на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ за преизчисляване на количеството ел.
енергия, поради което той е начислил на ответника допълнително количество
потребена ел. енергия в размер на 39744 kWh. за 180 дни назад, обхващащи
периода от 14.12.2018 г. до 12.06.2019 г. на стойност 7683,31 лв., като за
вземането издал и фактура с № **********/02.08.2019 г. Поради забавата в
2
плащанията счита, че ответникът му дължи и сумата от 335,08 лв. -
обезщетение за забава за периода 13.08.2019 г. - 16.01.2020 г. За тези си
вземания ищецът подал против ответника заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като по образуваното
частно гр. дело № 685/2020 г. на ПРС е била издадена заповед за изпълнение,
срещу която длъжникът е подал възражение.
С отговора на исковата молба ответникът чрез особения му
представител адвокат М. Л. е оспорил иска по основание и размер. Възразил е
относно дължимостта на исковите суми по процесната корекционна фактура
по съображения, че не е потребил допълнително начислената ел. Енергия, че
е не е била налице хипотеза за корекция на сметки поради неправомерна
манипулация на СТИ, като поддържа, че абонатът не е бил търсен, за да
участва в проверката.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за
безспорно, че ищецът има качеството си на оператор на
електроразпределителната мрежа, което обстоятелство не е спорно и пред
тази инстанция.
ПРС е приел, че с оглед датата на извършване на проверката на
електромера - 12.06.2019 г. приложение намират новите ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр.
35 от 30.04.2019 г.), в които се урежда редът и начинът за преизчисляване на
количеството електрическа енергия, предвид възможността за извършване на
едностранна корекция на сметките за предоставена електрическа енергия.
ПРС е формирал извод, че с новите ПИКЕЕ титуляр на вземането по
корекционната фактура е операторът на електроразпределителната мрежа,
като това негово право се извежда от изричните норми на чл. 56 ал. 1 и ал. 2,
съгласно които в случаите на преизчисляване на количества електрическа
енергия по реда на този раздел операторът на електроразпределителната
мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за
преизчислените количества електрическа енергия, а задължено лице е
„ползвателят на мрежата“. Приел е също, че по делото липсват доказателства
за това, че именно ответникът е собственик или ползвател на имота,
съответно потребител на услугите, предоставяни от ищеца за исковия
периода, като на това основание искът е приет за недоказан и неоснователен и
е отхвърлен.
Настоящият съдебен състав не споделя тези правни изводи на
първоинстанциония съд.
Както се каза, качеството на ответника на потребител на електрическа
енергия по делото е безспорно. С отговора на исковата молба ответникът е
отправил възражения относно дължимостта на исковите суми единствено по
съображения, че не е потребил допълнително начислената ел. енергия и че не
е бил търсен, за да участва в извършената от ищеца проверка, като с тези
изявления на практика ищецът признава, че потребява по принцип ел. енергия
в процесния обект на потребление.
3
Относно спорния по делото въпрос за отговорността за корекция на
сметка на потребител на ел. енергия от страна на крайния снабдител или
доставчик от последна инстанция има промяна в законодателната рамка –
нова т.6 от ал.2 на чл. 98а от ЗЕ /в сила от 17.07.2012г./ и приети ПИКЕЕ /в
сила от 16.11.2013 г. - отменени/. Така че след тази законодателна промяна
старата практика на ВКС, обобщена в решение № 115/20.05.2015 г. по гр.
д. № 4907/2014г. на IV ГО на ВКС, за периода от 17.07.2012 г., когато
влиза в сила изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /ДВ бр.
54/2012 г./ до влизане в сила на новите ПИКЕЕ /обн. в ДВ бр. 98/2013г./,
според която не съществува законово основание за доставчика на
електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите,
само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на
същото, размерът на реално консумираната ел. енергия и неправомерно
поведение от страна на потребителя за този период, губи силата си за новите
правоотношения, развили се след 16.11.2013 г. При новата правна база се
създава и нова съдебна практика. За правоотношенията, настъпили след
16.11.2013г. е създадена нова съдебна практика – например решение
№111/17.07.15г. по т.д.№1650/14г. на I т.о., решение №118/18.09.2017 г. по
т.д.№ 961/16г. на IІ т.о., решение №115/20.09.17г. по т.д.№1156/16г. на I т.о.
Според тази практика крайният снабдител на електрическа енергия не е
длъжен да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно
отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката
му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл.83, ал.1, т.6 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, направени със Закона за изменение и допълнение
на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г./, и след влизане в сила на
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн.
ДВ, бр. 98/2013г., в сила от 16.11.2013г. В тази практика се приема, че с
изменението на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и приетите
въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от
16.11.2013 г./ е предвидена възможност за доставчика на електрическа
енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във всички
случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, като с
оглед конкретната причина за неизмерването или неточното измерване е
предвиден начин на извършване на корекцията. Тази процедура въвежда
обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно
измерена електрическа енергия, като освобождава доставчика от
задължението да докаже периода на неточното измерване и реално
потребеното количество електроенергия, а в тежест на потребителя е при
оспорване на установените по този ред данни да ангажира доказателства за
установяване на потребеното количество електроенергия с оглед намиращите
се в обекта електроуреди и режима на използването им. Във всички случаи на
неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на
доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е
4
предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело
до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия,
тъй като корекционната процедура цели въстановяване на настъпилото без
основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на
потребителя за негово виновно поведение.
Съдът намира обаче, че вземането на ответника
“Електроразпределение ЮГ” ЕАД не е доказано по основание. Ответното
дружество е лицензирано да осъществява дейността по "разпределение на
електрическа енергия" на обособена територия, в границите на която се
намира и обектът на потребление на ищеца. Снабдяването с електрическа
енергия за обектите на тази територия, в т. ч. и процесния, се извършва от
друг субект – "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД.
Безспорно е по делото, че ответното дружество е начислило
процесната сума като дължима – с посочената по-горе фактура, вследствие
едностранна корекция на сметка за неизмерено количество електрическа
енергия, след извършеина проверка на 22.05.2019 г., към който момент е
налице ред по ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 35/30.04.2019 г.). Според настоящата
инстанция това е сторено при липса на основание цената за доставено и
неотчетено количество електрическа енергия да се начислява посредством
корекция на сметка като дължима в полза на ответното дружество, което е
лицензирано за извършване разпределяне, а не снабдяване с електрическа
енергия.
Доставката на ел.енергия на крайните клиенти се извършва по
договор, сключен между тях и крайния снабдител, който в случая е “ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, а не ответното дружество. В чл.98а, ал.
2, т.6, букви „а“ и „б“ от Закона за енергетиката се посочва в полза на кои
правни субекти е възможно да се извършва корекция на сметката по
правилата на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ /наречени за краткост ПИКЕЕ/ и това са
или крайният снабдител за потребена ел. енергия, или клиента на потребената
енергия.
Правните субекти продаващи /доставящи/ ел. енергия на крайните
клиенти по чл.92 - чл.96 от ЗЕ са крайният снабдител, търговецът на
електрическа енергия и доставчикът от последна инстанция, като само тези
правни субекти могат да продават електрическа енергия на потребителите.
Ето защо само тези правни субекти могат по правилото на чл.98а, ал.2 т.6 от
Закона за енергетиката да извършват корекция на сметката в своя полза по
правилата на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ.
Съобразно новите ПИКЕЕ, издаден от КЕВР /ДВ бр.35 от
30.04.2019г./ като титуляр на правото да се извърши корекция на сметката на
потребителя не е посочен доставчикът на ел. енергия, а операторът на
електроразпределителната мрежа - чл.56 ал.1 от ПИКЕЕ, с едно изключение
за доставчика - чл.56 ал.4 от ПИКЕЕ. Но според ЗЕ операторът на мрежата
няма право да продава електрическа енергия на потребители. Съобразно §1,
5
т.34б, буква “а” от ДР на ЗЕ, операторът на електроразпределителната мрежа
осъществява разпределението на ел. енергия по електроразпределителната
мрежа и отговаря за функционирането й и нейната поддръжка и развитието й,
както и за връзката и с другите мрежи.
Или, налице е противоречие между закона - чл.98 ал. 2 т.6 буква „а“
от Закона за енергетиката и подзаконовия нормативен акт – чл.56, ал.4 от
правилата по чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ /наречени за краткост ПИКЕЕ/, относно
това кой субект в системата на енергетиката има право да извърши корекция в
сметката на потребителя на електроенергия в случаите на неизмерена или
неправилно измерена електрическа енергия. На основание чл.15 ал.3 от ЗНА
при противоречие между правилник и нормативен акт от по-висока степен
правораздавателния орган прилага нормативния акт от по-висока степен. Или
в случая следва да се приложи нормата на чл.98, ал. 2, т.6, буква „а“ от Закона
за енергетиката, като в случая правният субект, имащ право да извърши
корекция в сметката на потребителя на електроенергия, е доставчикът на ел.
енергията, а не операторът на електроразпределителната мрежа -
„Електроразпределение ЮГ” ЕАД.
Ето защо незаконосъобразно ищецът „Електроразпределение ЮГ”
ЕАД в качеството му на оператор на мрежата е издал фактура за исковата
сума за неизмерената електроенергия. Същата не се дължи на него, а на
доставчика на ел. енергия.
По тези съображения съдът приема предявените искове за
неоснователни и като такива същите следва да се отхвърлят.
Решението на районния съд, с което искът е отхвърлен, е правилно
като краен резултат, поради което същото ще потвърди.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261239/19.04.2021 г. по гр.д. №
7826/2020 г. на Районен съд - Пловдив, ХVІІІ гр. състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6