Р
Е ШЕ Н И Е
№
гр.София, …..…/13.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, в закрито заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЕЛЕНА РАДЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Желязкова ч. гр. дело № 16777 по описа за 2019 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 435, ал. 2
от ГПК.
Образувано е по жалба на „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК - З.” АД – длъжник по изпълнително дело № 20197900402124
по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 в КЧСИ, против постановление от 22.11.2019 г.,
с което съдебният изпълнител е отказал да намали размера на адвокатското
възнаграждение на взискателя до сумата от 200 лева и съответно да измени
размера на таксата по т. 26 от Тарифата. Сочи се, че претендирания от
взискателя адвокатски хонорар е над законоустановения минимум по Наредба 1 за Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/Наредбата/.
Излагат се доводи, че претендираното допълнително възнаграждение е прекомерно,
с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и обстоятелството,
че единствените предприети от взискателя действия са подаване на молба за
образуване на изпълнителното дело, с посочване в нея на способа за
изпълнението. Не счита, че за определяне размера на адвокатското възнаграждение
в случая е приложима, доколкото наредбата се прилагала към дела с по-висока
правна и фактическа сложност. Поради това моли съда да намали общия претендиран
размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
взискателя, като му присъди единствено претендираното възнаграждение по чл. 10,
т. 1 от Наредбата, а именно 200 лева.
Оспорва
се и начислената и събрана от длъжника
пропорционална такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ/
ТТРЗЧСИ/, като неправилно изчислена, тъй
като при изчисляването ѝ не следвало да се взема предвид размерът на
събраното адвокатско възнаграждение като вземане за разноски в рамките на
изпълнителното производство. Евентуално, моли съда да намали размера на таксата
пропорционално на намаления размер на адвокатското възнаграждение. Прави се
искане за присъждане на разноски в производството по жалбата.
Взискателят
по изпълнителното дело Ц.Б., чрез законния му представител Д.Н., изцяло оспорва
жалбата, като сочи, че претендираните размери на адвокатското възнаграждение са почти до минимумите, посочени в по чл. 10,
т.1 и т. 2 от Наредбата и отразяват действителната правна и фактическа сложност
на делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
жалбоподателя в настоящото производство.
В
мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебния изпълнител излага становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и представените по делото доказателства, намира следното:
Производството
по изпълнителното дело 20197900402124
по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 в КЧСИ е образувано на 15.11.2019
г. по молба на Ц.Б., чрез законния му представител Д.Н.,
представлявани от адв. Н.И.. Приложен е оригинал на
изпълнителен лист и е поискано да се образува изпълнително дело за събиране на
присъдените на основание решение 55/21.03.2019 г. и решение 89/30.05.2019 г. по
т./ дело 118/2017 г. по описа на ОС-Враца
- законна лихва върху сумата от 75 000 лева за периода 06.12.2017
г. – до окончателното заплащане на сумата. Поискано е да се наложи запор върху
банковите сметки на длъжника.
Направено
е и искане за присъждане на разноски по делото – адвокатско възнаграждение, в
размер на 1250 лева с ДДС.
По
делото са извършени следните изпълнителни действия: длъжникът „ЗАД ОЗК - З.” АД
е поканен да изпълни доброволно задължението и е наложен запор по банковите
сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД.
На 26.11.2019 г. длъжникът е превел изцяло
посочената сума в призовката за доброволно изпълнение.
При
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
В
разпоредбата на чл. 435, ал. 2, предложение последно от ГПК изрично е
предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по
изпълнителното дело.
В
случая характер на такова постановление има постановление за приети по делото
разноски от 22.11.2019 г.,
с което е оставено без уважение възражение от 15/11/2019 г. по делото на длъжника за намаляване на
размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело на взискателя (аргумент
от т.2 от тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г.,
ОСГТК на ВКС).
Поради
това депозираната жалба е ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения срок и
срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК (аргумент и от т. 2 от тълкувателно решение №
3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС).
Относно жалбата за сумата над 200 до пълния присъден размер
от 1250 лева – за адвокатско възнаграждение за взискателя
Във
връзка с позоваването от страна на взискателя и в мотивите на ЧСИ на
разпоредбите на чл. 10, ат.1 и т. 2 от Наредба Nо 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, Съдът намира, че тази уредба в конкретния случай
не следва да се прилага, поради следните съображения:
Съгласно предвиденото в чл.10, т.1 и т.
2 от Наредба Nо 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималното възнаграждение в конкретния случай
е 200 лева за образуване и 30 лева, ако бе поискано извършване на друго
изпълнително действие, освен посоченото в молбата за образуване по
изпълнителното дело.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА, размерът
на адвокатското възнаграждение се определя в договор между адвоката или
адвоката от Европейския съюз и клиента, като същият трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В същото време, чл.
78, ал. 5 ГПК постановява, че съдът може да намали адвокатското възнаграждение,
когато същото не съответства на фактическата и правна сложност на делото, но до
минималния размер, определен с Наредбата на Висшия адвокатски съвет.
Определянето на минимални размери на
адвокатските възнаграждения има за цел да установи минимален стандарт за
справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, съобразно вида на
делата, техния предмет и защитавания материален интерес.
Съгласно чл. 633 от ГПК решението на
съда на Европейската общност по преюдициално запитване е задължително за всички
съдилища и учреждения в република България. Следователно, при разрешаване на
спорния въпрос относно възможността съдът да присъжда адвокатско възнаграждение
под минимално определеното с Наредбата на ВАС, настоящият съдебен състав следва
да се съобрази с решението на СЕС от 23.11.2017 г. по присъединени дела
С-427/16 и С-428/16 година. С посоченото решение е даден отговор на въпросите
дали чл. 101, параграф 1 ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговия клиент не могат – под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката – да договарят възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на
адвокатите като ВАС, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер.
В посоченото решение е прието
най-напред, че посочената правна уредба би могла да ограничи конкуренцията в
рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101 от ДФЕС във вр. чл. 4,
параграф 3 ДЕС, но че същата не попада непременно в обхвата на забраната по чл.
101 от ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС. Прието е още, че с оглед преписката,
с която разполага, СЕС не е в състояние да прецени дали правна уредба като
разглежданата, може да се счита за необходима за осигуряване на изпълнението на
легитимна цел. Посочено е, че националният съд следва да прецени, с оглед на
общия контекст, в който наредбата на ВАС е приета или проявява последиците си,
дали в светлината на всички относими обстоятелства, с които разполага,
правилата, налагащи разглежданите ограничения, могат да се считат за необходими
за осигуряване изпълнението на съответната легитимна цел.
Както бе посочено по-горе, основната
легитимна цел на приетата от ВАС наредба е да установи минимален стандарт за
справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, съобразно вида на
делата, техния предмет и/или защитавания материален интерес. Познавайки
контекста на прилагане на тази уредба и
обстоятелството, че съществува друга правна уредба, предвиждаща друг начин за
определяне на размера на адвокатските възнаграждение (при хипотезата на
безплатна правна помощ), както и че особеностите на делото реално не се вземат
предвид при определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение, а
единствено и само критерият – цена на иска, то посочената правна уредба налага
ограничения, които, според настоящата съдебна инстанция не са необходими за
постигане на посочените легитимни цели, съответно нарушават полезното действие
на правилата на конкуренцията, приложима за предприятията.
Поради това и националният съд следва и
е длъжен да не приложи тази норма от националното законодателство, която
противоречи на разпоредбите на ДФЕС
(точка 53 от решение от 08.09.20190 г. по делото Winner Wetten GmbH, C-409/06,
с позоваване нa точка 17 от решението Simmenthal II 106/77).
Поради това е в тежест на Съда да
прецени дали заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по образуваното изпълнително дело е прекомерно по смисъла на
чл. 78, ал.5 от ГПК, с оглед действителната правна и фактическа сложност на
делото.
В конкретния случай съдът отчита, че
взискателят е малолетно дете, представлявано от адвокат, по силата на договор
със законния му представител и, че за същия би било затрудняващо сам да
организира защита си. Длъжникът по изпълнителното дело е застрахователно
дружество, което независимо от постановените осъдителни решения срещу него, не
е предприел действия по доброволно заплащане на дължимите суми, поради което и
без квалифицирано съдействие от адвокат не би могъл да се получи желания
резултат – получаване на дължимите суми от длъжника, присъдени със съдебно
решение.
Длъжникът по изпълнително дело е
заплатил дължимите суми едва след получаване на поканата за доброволно
изпълнение и предприемане на поисканите от взискателя изпълнителни действия –
налагане на запор върху банковите му сметки. С оглед конкретните особености на
делото, включително и поведението на длъжника преди образуване на
изпълнителното производство, характеристиките на страните в това производство, и
като се вземе предвид и цената на иска, който макар и не като основен, но
следва да се отчита като критерий за определяне на справедливия размер на
адвокатското възнаграждение, който следва да бъде понесен от насрещната страна
(подобни критерии са неотносими към вътрешните отношения между клиент и
адвокат), който размер в конкретния случай е значителен (над 15 000 лева),
Съдът намира, че заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение от 1250
лева за осъществяване на процесуално представителство по изпълнителното дело,
не е прекомерно. Поради това и частната жалба е тази част е неоснователна.
Относно
искането да се намали и определената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ
Предвид неоснователността на жалбата
относно адвокатското възнаграждение, и доколкото длъжникът оспорва единствено
включването на адвокатското възнаграждение
при определяне на дължимата такса по т. 26 от Тарифата, и в тази част
жалбата е неоснователна.
За пълнота, Съдът намира за необходимо
да отбележи следното:
Според настоящата съдебна инстанция, при
определяне на „паричното вземане“ и
„събрата сума“, въз основа на която се изчислява размера на пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, следва да се включат и разноските на взискателя (ако
са доказани) за адвокатското възнаграждение за представителство в рамките на
изпълнителното производство. Под употребения в т. 26 от Тарифата израз „парично
вземане“ следва да се разбира както паричното вземане, предмет на изпълнение в
изпълнителния процес, посочено в изпълнителния лист като титул, удостоверяващ
правото на принудително изпълнение на взискателя, така и разноските на
взискателя в рамките на изпълнителния процес, за които няма издаден
изпълнителен лист, но които подлежат принудително изпълнение на основание
постановлението за разноски в изпълнителното производство. Вземането за тези
разноски е парично вземане и за събирането му се прилагат общите правила. То е
вземане, което е различно от това, за което е издаден изпълнителния лист, но
правилата за събиране на двете вземания – това по изпълнителния лист и това по постановлението
на ЧСИ за разноски за адвокат, са едни и същи- правилата по ГПК, ЗЧСИ и
Тарифата, приложими с оглед характера на вземането. Следователно, за събиране
на вземането на взискателя за разноски за адвокат ще се дължат онези такси
разноски по изпълнението, които биха се дължали за парично вземане, което е
снабдено с изпълнителен лист и за събиране на което е образувано принудителното
изпълнение. Това се потвърждава от случая, когато притезанието, за което е
издаден изпълнителен лист, не е парично. В последната хипотеза способите за
изпълнение и таксите за същото са различни от тези за събиране на паричното
вземане за разноски по изпълнителното дело. За разноските на взискателя за
адвокат, направени в изпълнението, ЧСИ съставя постановление и това е
изпълнителния титул за тях и така предмет на изпълнителното дело става освен
непарично вземане по изпълнителния лист и парично такова по постановлението на
ЧСИ за разноските. За последното ще се пристъпи към събиране по някой от
способите, предвидени в закона за паричните притезания и за събирането му ще се
наложат и съберат съответните такси по Тарифата като за събиране на парично
вземане. Изпълнителното производство не може да приключи преди да се
удовлетвори вземането на взискателя за разноски по постановлението на ЧСИ,
независимо, че е удовлетворено непаричното му притезание по изпълнителния лист.
(в този смисъл т.2 от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д.№ 3/2015г. на ОСГТК на
ВКС). В подкрепа на този извод е и редакцията на т. 26, т. 4 от Тарифата, с
която при определяне основата за изчисляване на пропорционалната такса по т. 26
от Тарифата изрично са изключени определени разноски на взискателя по
изпълнението – авансовите такси по т. 29 от Тарифата, но не са изключени
направените от него разноски за адвокат.
Относно
искането за разноски в настоящото производство.
Частният жалбоподател е поискал
присъждането на разноски за настоящото производство.
С оглед възприетото становище за неоснователност
на жалбата, искането следва да бъде оставено без уважение.
Ответникът по жалбата също е поискал
присъждане на разноски. Съдът намира, че с оглед действителната правна и фактическа
сложност по делото и обстоятелството, че извършените от процесуални действия са
свързани с подаване на становище по жалбата, и с оглед становището на
настоящата инстанция относно липсата на обвързващ Съда характер на посочените в
Наредба Nо 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възнаграждения, на ответника по жалбата следва да се присъди възнаграждение в
размер на 50 лева.
Водим от горното, СГС, Търговско
отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. номер 25319/03.12.2019
г. на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - З.” АД – длъжник
по изпълнително дело № 20197900402124 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 в КЧСИ,
против постановление от 22.11.2019 г., с което съдебният изпълнител е отказал
да намали размера на адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от 200
лева и съответно да измени размера на таксата по т. 26 от Тарифата.
ОСЪЖДА
Застрахователно акционерно дружество ОЗК - З.”
АД, ЕИК *****, адрес:гр. София, ул. ******, адв. С.С.да заплати на Ц. А. Б.,
ЕГН **********, съдебен адрес:г***, офис 301, адв. Н.И. на основание чл. 78 от ГПК сумата от 50 лева – разноски по настоящото дело.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис
– на страните по производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.