№ 2830
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110172520 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ЮЛ, ЕИК ***, срещу И.Х.П.,
ЕГН:**********, с постоянен адрес: ***, с искане да бъде установено спрямо ответника, че
дължи на ищеца сумата 23,39 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2020г. до 31.07.2020г., ведно със законната лихва
от 25.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и 12,30 лева - лихва за периода от
16.10,2021г. до 11.07.2024г.,за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. №45628/2024г. на Софийския районен съд, 46 с-в.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: ***, Аб. №: ***/инст.№ *** ИД номер: ***.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството му на собственик на процесния
топлоснабден имот е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от ЮЛ и се одобряват от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от ЮЛ на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение от
2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „***“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
1
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия
Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент задължението не е погасено.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 112г от ЗЕЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на
ответниците, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с
ЮЛ.
Прилагат се писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. С доводи за
недопустимост на иска се сочи, че ответникът на 21.07.2020 г. е продал топлоснадения имот,
находящ се в ***. От този момент не владее имота и няма качеството на потребител на
топлинна енергия и не се не се явява надлежен ответник по иска в частта му, отнасяща се до
заплащане на топлинна енергия в периода от 21 до 31 юли 2020 г.
Ответникът сочи, че е заплатил всички задължения за периода, през който е бил
потребител на ТЕ, което се потвърждава от ищеца в Писмо № М-1298/27.09.2024 г. от
директора на Дирекция „Клиентска удовлетвореност“ на ЮЛ, напротив ЮЛ дължи на
ответника сумата от 51,93 лв.
Ответникът сочи, че при посещение в офис на ищеца му е заявено, че електронната
система, отразяваща плащанията не позволява да се извърши прихващане.
Прави се възражение за погасяване на сумите по давност.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 25.07.2024 г. ЮЛ е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу И. Х. П. за следните суми: сумата от 23.39 лева (двадесет
и три лева и тридесет и девет стотинки) главница, представляваща неизпълнено задължение
за доставена топлоенергия за м. 05.2020 г. – 07.2020 г., дължими от П. в качеството му на
потребител на топлинна енергия за обект, находящ се в ***, инсталация ***/аб.№***, сумата
от 12.30 лева (дванадесет лева и тридесет стотинки), представляваща мораторна лихва върху
главницата, начислена от 16.10.2021г. до 11.07.2024г., ведно със законната лихва върху
вземането за главница от датата на подаване на заявлението – 25.07.2024г. до окончателното
му изплащане
С разпореждане от 01.08.2024 г. по ч. гр. д. № 45628/2024г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника,
намирайки вземането – предмет на заповедта, за недължимо. Сочи се , че топлоснабденият
имот е продаден на 21.07.2020 г., а сумите а и погасени по давност. .На ищеца са дадени
2
указания за предявяване на установителен иск. В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е
предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
С Нотариален акт ***, том II, рег. №***, дело №*** г. на Нотариус М.П. Х.И.П и
Й.С.П.а даряват на сина си И. Х. П. апартамент ***, находящ се в ***. Дарителите си
запазват безвъзмездно и пожизнено правото на ползване върху имота.
С Нотариален акт за продажба на недвижим имот ***, том III, рег. №***, дело №*** г.
от 21.07.2020 г. И. Х. П. продава на Г.И.Я. и В.Е.Я. апартамент ***, находящ се в ***.
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в периода от
м.05.2020г. до м.07.2020г. процесният имот е бил топлоснабден, както и че стойността на
доставената топлинна енергия възлиза именно на посочената от ищеца сума, за която сума са
издадени и осчетоводени фактури от ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
От представения по делото нотариален акт се установява, че топлоснабденият имот за
част от процесния период от 01.05.2020 г. до 21.07.2020 г. е бил собственост на ответника.
Върху същия е учредено и вещно право на ползване в полза на трети по делото лица.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между ЮЛ и ответниците за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
3
общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „***“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016
г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
В процесния случай ответникът и неучастващите по делото лица –вещноправни
ползватели са били ex lege потребители на топлинна енергия.. Конкуренцията между тях
следва да се реши съобразно установените факти и обстоятелства. Щом с цитираното по-
горе тълкувателно решение се дава предимство за възникване на облигационна връзка
между трето ползващо лице и топлопреносното предприятие пред тази на собственика, на
още по-голямо основание следва да се предпочете вещноправния ползвател пред
собственика, като и двете лица могат да бъдат потребители на топлинна енергия ex lege по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Така за периода от 01.05.2020 г. до 21.07.2020 г ответникът не е
отговрял за доставената топлинна енергия, доколкото макар и собственик върху имота е
имало учредено вещно право на ползване.
За остатъка от процесния период 21.07.2020 г. до 31.07.2020 г. също липсва
облигационна връзка между ищеца и ответника
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между главните страни не е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно
процесния имот.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЮЛ, ЕИК ***, представлявано от А.А.- Изпълнителен
директор срещу И.Х.П., ЕГН:**********, с постоянен адрес: ***, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК,
за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 23,39 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
01.05.2020г. до 31.07.2020г. за топлоснабден имот с адрес: ***, Аб. №: ***/инст.№ *** ИД
номер: ***, ведно със законната лихва от 25.07.2024г. до окончателното изплащане на
вземането, и 12,30 лева - лихва за периода от 16.10,2021г. до 11.07.2024г.,за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №45628/2024г. на Софийския
районен съд, 46 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4