Р
Е Ш Е
Н И Е
№260100
гр.
Перник, 03.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ
РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия,
в открито заседание на двадесети януари
през две хиляди двадесет и първа година,
ІІ - ри състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като разгледа гр. дело № 03770 по описа за 2020г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото e образувано по искова молба на Ш.Ш.Д.
– частен съдебен изпълнител, с която се иска да се признае за установено, че „НД
Мениджмънт“ ООД дължи сумата в размер на 246 лева, представляваща такси и
разноски по т. 3, т. 4, т. 5, т. 8, т. 9 и т. 31 от ТТРЗЧСИ, дължими съобразно
чл. 79, ал. 3 ГПК по изп. д. № 407/2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на заявлението до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 01808 по описа за 2020 г. на Районен съд - Перник.
Ответната страна е подала отговор на исковата молба, с който
се оспорва претенцията. Изразява становище за неоснователност на исковата
претенция, тъй като ответното дружество е прехвърлило вземанията по изп. д. № 407/2015
г. и не е взискател по същото. Счита, че не е доказано възлагането и
извършването на услугите, за които се претендира заплащане на такси.
Пернишкият районен съд,
след като прецени събраните по делото
доказателства и
посочените в молбата доводи, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Районен съд Перник е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 78 и чл. 80 ЗЧСИ.
Настоящото производство е предназначено да
стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно
чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. В настоящия случай се установи, че вземанията,
предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в
рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният
иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения,
възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки – наличие на валидно специално правоотношение,
възникнало на основание чл. 426 ГПК, вр. чл. 18 ЗЧСИ, че е възложено
извършването на определени действия в рамките на изпълнителното дело, както и
че ищецът е извършил посочените от него действия (извършване на справки, изпращане
на съобщения, налагане на запори, изготвяне и
връчване на книжа, изготвяне на копие от делото), на стойност, равна на исковата претенция и
начислена съобразно Тарифа за таксите и разноските към закона за частните
съдебни изпълнители.
По делото не е спорно, че ищецът е частен
съдебен изпълнител, на когото ответникът като взискател е възложил по изп. д. № 407/2015 г. извършване на действия по изпълнение срещу трето по спора лице.
Неоснователно е възражението на ответника за липсата на пасивна
материална легитимация, основаващо се на това, че са прехвърлени вземанията и ответникът не взискател по изпълнителното дело.
Авансовото заплащане на сумата се изпълнява от взискателя, който е възложил
извършването на определните действия и същите са цената или разходите за
възложените действия, т. е. между ответника и съдебния изпълнител възниква
правоотношение, в чието съдържание има две основни задължения: изпълнение на
възложени действия и заплащане на тяхната стойност или разходите по тях.
Обстоятелствата, че е променен взискателят не променя първоачално възникналото
правоотношение между съдебния изпълнител и възложителя (първия взикател). Не на
последно място взикателят има качеството длъжник спрямо съдебния изпълнител за
заплащане на таските и разноските (цената на възложеното), а с цесия се
прехвърлят само вземания, но не и задълженията на цедента.
Спорно между страните е твърдението на ищеца,
че в качеството си на съдебен изпълнител е извършил конкретни действия,
остойностени по Тарифа за таксите и разноските към закона за частните съдебни
изпълнители и равняващи се на исковата претенция.
Представени са сметки № 23529/20.03.2020 г. и №
23528/20.03.2020 г., подписани единствено от ищеца, изготвени по реда на чл. 79, ал.
1 ЗЧСИ, с които са начислени такси и разноски в общ размер на 216 лева по т. 3, т. 4, т. 5, т. 8, т. 9 и т. 31 от ТТРЗЧСИ. Обсъжданата сметка е едностранно подписана от издателя – ищец, същата представлява
счетоводен документ и предвид конкретното оспорване не се ползва с обвързваща
съда доказателствена сила.
Представена молба вх. № 16055 от 26.06.2019 г. на
ответника, но с нея се установява само възлагането на определни действия за
извършване от съдебния изпълнител. В този смисъл молбата не установява
извършването на възложените действия. Още повече, че съдебният изпълнител се е
произнесъл да се извършат след заплащане на съответните такси.
По делото е представена фактура № ********** от 20.03.2020 г., издадена
от съдебния изпълнител, която е на стойност 216 лева – такси и разходи по т. 3, т. 4, т. 5,
т. 8, т. 9 и т. 31 от ТТРЗЧСИ.
По делото е изслушана и приета ССЕ,
неоспорена от страните, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена. В нея вещото лице, изследвайки счетоводните записвания при ищеца и
ответника е посочило, че процесната сума е осчетоводена в счетоводството на
ищеца, като е издадена фактура, която е включена в дневниците за продажби. Тази
фактура обаче не е включена в дневниците за покупка на ответника, както и в
справка декларацията му за ползване на данъчен кредит.
Не се установява доказаност на претенцията и
от приетата ССЕ. Същата е изследвала счетоводствата на страните по делото, но
след като исковата сума и издадената за нея фактура не е включена в дневниците
за покупка на ответника, както и в справка декларацията му за ползване на
данъчен кредит, не би могло да се приеме, че същият с извън съдебното си
поведение признава задължението.
Следва да се отбележи, че са неотносими представените от ответника
фактура от 19.05.2015 г. за сумата от 66 лева за образуване на изпълнително
дело и платежно нареждане от 18.05.2015 г. за сума от 66 лева. Това е така, тъй
като документите се отнасят за вземания, които се различават от настоящите.
По делото е представено и удостоверение,
издадено от ищеца в качеството му на съдебен изпълнител, с което същият се
домогва да установи извършване на действия по изпълнение на стойност -
процесната сума. Същото формално покрива критериите за официален
свидетелстващ документ, но не установява основателност на исковата
претенция. Този извод съдът извежда от правилото на чл. 434 ГПК, съгласно който
за всяко предприето и извършено от него действие съдебният изпълнител съставя
протокол, в който посочва деня и мястото на извършването му, направените от
страните искания и заявления, събраната сума и направените разноски по изпълнението.
В конкретния случай това не е извършено. Представеното по делото удостоверение
е изготвено през месец ноември 2020 г. (за целите на процеса) за действия,
за които се поддържа, че са извършени през 2015 – 2016 г. Същевременно ищецът (макар и длъжностно лице, на
което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания – чл. 2 ЗЧСИ) е
страна в настоящото производство и да се приеме, че издаденият от самия него
документ за изгодни обстоятелства обвързва съда би нарушили принципа за
равенство на страните в исковото производство.
Представена е обосновка, че в качеството си
на длъжностно лице не би могъл да представи копие на изпълнителното дело извън
кантората си без съдебно или прокурорско разпореждане. Неоснователен е доводът,
че съдебният изпълнител е възпрепятстван да докаже исковата си претенция по
основание и размер с оглед на законово ограничение да изнася копие на дела от
кантората си – чл. 22, ал. 3 ЗЧСИ. В конкретния случай на ищеца
е била разпределена доказателствена тежест и е уведомен за кои от твърдените
факти не сочи доказателства. Въпреки законовото ограничение е могъл да поиска
от съда разрешение да представи съответното доказателства, съхранявано в
неговата кантора, но това не е сторено.
При тези обективни данни, настоящият състав
приеме, че предявения иск е недоказан в своето основание, тъй като не се установи извършени действията, които са възложени на съдебния изпълнител. В този смисъл исковата
претенция е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
По разноските
Право на разноски има ответникът по
правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК. Такива са доказани в размер на 400 лева в исковото производство (100 лева депозит за вещо лице и 300 лева
хонорар за процесуално представителство) и следва да бъдат присъдени.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ответника се дължат по 50,00
лева – платено адвокатско възнаграждение.
Своевременно въведеното възражение на
ищеца за прекомерност на платените адвокатски хонорари е неоснователно,
доколкото същите са уговорени в минимален размер, съгласно относимата редакция
на чл. 7, ал. 2 и ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като
неоснователни предявените от частен съдебен
изпълнител Ш.Ш.Д., рег. № 796, Булстат **********, с адрес *** срещу „НД Мениджмънт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. „Рашо Димитров” искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 78 и чл. 80 ЗЧСИ, за признаване на установено в
отношенията между страните, че в полза на частен съдебен изпълнител Ш.Ш.Д. съществува изискуемо вземане срещу „НД Мениджмънт“ ООД в размер на 246 лева, представляваща начислени по изп. д. № 407/2015 г. такси и разноски по т. 3, т. 4,
т. 5, т. 8, т. 9 и т. 31 от ТТРЗЧСИ, ведно
със законна лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
д. № 01808/2020 г. по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА
частен съдебен изпълнител Ш.Ш.Д., рег. № 796, Булстат **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на„НД Мениджмънт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. „Рашо Димитров” сумата в размер на 400
лева
– направени разноски в исковото производство и сумата от 50 лева – направени разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА: В.А.