№ 1639
гр. Пловдив, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330204503 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4771926, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Р.В.Р., ЕГН ********** е наложена на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП глоба в размер на 100 лева за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност
на ЕФ и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна не взема становище.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
По делото липсва разписка за връчване на процесния ЕФ. Съгласно
справката за нарушител-водач, фишът е връчен на 08.06.2021г., докато
жалбата е подадена на 16.06.2021г., поради което и за гарантиране правата на
жалбоподателя, при липсата на представена разписка съдът намира, че
жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок. Същата освен това е
подадена от легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по
1
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 16.04.2021 г. в 14,48 ч. в
Пловдив, Калояново, с. Песнопой, Улица 1-ва до дом номер 9, посока на
движение от гр. Баня към с. Песнопой, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч
в полза на водача, лек автомобил с рег. № ****, се движел с установена
наказуема скорост- 65 км/ч., тоест с превишаване на скоростта от 15 км/ч.
като собственик е бил Р.В.Р..
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението
на процесния автомобил с посочената скорост се доказва от приложеното по
административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16,
ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство
за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на
извършване на нарушението и измерената скорост на процесния автомобил в
размер на 68 км/ч. След правилно приспаднат толеранс от 3 км/ч.,
установената от АНО скорост се явява в размер на 65 км/ч.
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2
от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни,
за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата,
при които контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването
на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на
нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16
2
Януари 2018г) следва да са налице следните условия:
- използваното техническо средство да е от одобрен тип;
- техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология;
- техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка;
- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно
инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението
за одобрен тип;
- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта
мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на
скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;
- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема,
че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при
кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на
което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на
наложената санкция.
В случая са налице съществени процесуални нарушения, изразяващи се
в описанието на мястото на извършване на нарушението, както и при
описанията на санкционната норма и описанието на съставомерните елементи
на деянието.
На първо място, в електронния фиш са посочени три населени места –
Пловдив, Калояново, с. Песнопой. Не става ясно
административнонаказателното обвинение за извършване на нарушение на
кое от трите места е повдигнато. Действително вероятно се касае до
технически пропуск, като видно от протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. контролът е осъществен в с. Песнопой, находящо се в област
3
Пловдив, община Калояново. Същевременно обаче в
административнонаказателния процес е недопустимо съдът да извежда
фактически положения от доказателствата по делото, без същите да са
въведени надлежно в предмета на доказване в процеса. Освен че са посочени
три населени места, посоката на движение от своя страна дори предпоставя,
че нарушението е извършено по пътя между гр. Баня и с. Песнопой, а не в
самото село. Мястото на извършване на нарушението, като съществен
реквизит на електронния фиш, трябва да е посочен ясно и недвусмислено,
така че да не възниква никакво съмнение у никоя от страните къде се твърди
да е извършено нарушението. В случая това не е сторено, като не само за
страните, но и за съда остава неясно кое е населеното място, в което се твърди
да е извършено нарушението, което нарушава правото на защита на
жалбоподателя да разбере къде е извършеното твърдяното нарушение и да
организира защитата си. Процесуалното нарушение е съществено, касаещо
задължителен реквизит на санкционния акт, поради което и електронният
фиш подлежи на отмяна само на това основание.
На следващо място, с електронния фиш е наложено наказание „Глоба“ в
размер на 100 лв. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и
ал. 3, т. 1 – 5 на чл. 182 от ЗДвП е повторно, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер. Така за налагането на санкция
по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП трябва да са посочени в съответния санкционен акт
три обстоятелства:
1. доколкото чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е бланкетна, трябва да се направи
съответната привръзка с нормата, с която се запълва бланкета (в случай
на превишаване на максимално разрешената скорост в населено място от
11 до 20 km/h – чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП);
2. описание от фактическа страна, че нарушението е извършено повторно;
3. описание от фактическа страна защо е прието, че нарушението е
извършено повторно, като се посочи съответният санкционен акт,
който определя тази квалификация, включително с датата му на влизане
в сила.
В процесния електронен фиш липсва посочване на което и да е от
горепосочените обстоятелства.
4
На първо място, липсва запълване на бланкета с посочване на
нарушената норма. Тази липса предпоставя съда да извлича чрез тълкуване на
изложената фактическа обстановка каква е наложената санкция, което е
недопустимо в административно-наказателния процес. Липсата на
правилното посочване на санкционната разпоредба препятства съда да
наложи санкцията за повторност на нарушението, доколкото обвинението не
е надлежно повдигнато и въобще липсва посочване на нарушената
разпоредба.
На следващо място, липсва описание, че деянието е извършено при
условията на повторност. За такова може да се съди единствено от
посоченото основание за санкциониране на лицето по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
Липсват обаче каквито и да било твърдения нарушението да е извършено
повторно, за да бъде включен този факт в предмета на доказване и съдът да го
изследва в съдебното производство. Нещо повече, съдът не може да извърши
преценка дали наказанието е наложено за повторно извършено нарушение по
квалифицираният състав, както се сочи с посочената санкционна разпоредба
или за нарушение, извършено за първи път, каквото е словесното описание на
нарушението.
Не на последно място, липсва посочване на предхождащия санкционен
акт, който да обуславя наказването на лицето при условията на повторност.
Няма никакво съмнение за настоящия състав, че непосочването на този акт в
електронния фиш представлява съществено процесуално нарушение,
ограничаващо значително правото на защита на наказания субект. Липсата
предпоставя процесуален порок при описанието на административното
нарушение от фактическа страна, доколкото няма описание на съставомерен
белег на административното нарушение. Същата води до невъзможност както
за съда да провери този факт, така и за жалбоподателя да го оборва. При
посочването на предходния санкционен акт – наказателно постановление или
електронен фиш, жалбоподателят би могъл да възрази, че същият не е влязъл
в сила, или че ако е влязъл в сила е изминала 1 година от влизането му в сила,
което да бъде проверено от съда. При непосочването на този акт,
жалбоподателят е поставен в невъзможност да се брани, тъй като не знае кой
е актът, обуславящ повторността, за да може да релевира възраженията си.
5
Без значение е причината поради която се е стигнало до неправилно
посочване на санкционната разпоредба. Дори и да се касае за техническа
грешка, тя пряко е рефлектирала върху правото на защита на
санкционираното лице – да разбере какво е наложеното му наказание, на
какво основание се налага и на кое нарушение съответства то, а оттам
неправомерно е ограничено и правото му да организира адекватно и в пълен
обем защитата си. Административнонаказателното производство е строго
формално, като тази формалност а гаранция за законосъобразното развитие на
процеса. Съблюдаването на установените правила е необходимо, тъй като при
налагането на административно наказание държавата упражнява
репресивната си функция. АНО е следвало да положи необходимата грижа да
установи и приложи релевантната спрямо извършеното административно
нарушение санкционна норма. Вместо това е допуснато явно несъответствие
между нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, и наложената
санкция. Недопустимо е обаче извличането по тълкувателен път на волята на
наказващия орган, а още по-малко от наказания да се изисква сам да направи
това предвиждане.
В конкретния случай, при така констатираната липса на описание защо
е прието, че деянието е извършено при повторност, не би могло и да се стигне
до изменение на квалификацията и прилагане на закон за по-леко наказуемо
нарушение в съответствие с постановките на Тълкувателно решение
№8/16.09.2021г. по т.д. № 1/2020г. Това е така не само с оглед на
съществените нарушения при описанието на мястото на извършване на
нарушението, но и с оглед на процедурата по издаването на съответния
санкционен акт. В случая, с изменение на обжалвания акт би се стигнало до
налагането на глоба в размер на 50 лв., каквато обаче не би могла да се
наложи с електронен фиш, доколкото редът е друг. Съгласно чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи
могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за
което се издава електронен фиш. Съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗАНН за
маловажни случаи на административни нарушения, установени при
извършването им, когато това е предвидено в закон или указ, овластените
6
контролни органи могат да налагат на местонарушението глоби в размер от
10 до 50 лв., като за наложената глоба се издава фиш.
Чрез систематичното и граматическото тълкуване на двете разпоредби
се достига до извода, че законодателят предвижда реда за издаване на
електронни фишове да е приложим единствено при налагането на глоби в
размер над 50 лв. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН урежда специално
правило за поведение, тъй като поставя допълнително изискване за начина, по
който да се реализира отговорността в хипотезите, когато съгласно общите
правила на чл. 182 от ЗДвП следва да се наложи наказание глоба, което не
надвишава 50 лева. В случай, че нарушението предвижда наказването на
дееца с глоба от 50 лв. или по-ниска, процесуалният ред е издаването на фиш,
а при оспорването на същия съответно развиване на административно-
наказателната процедура чрез издаване на АУАН и НП.
Този извод следва и от изричната разпоредба на чл. 85а от ЗАНН, която
предвижда, че разпоредбите на ЗДвП се прилагат само доколкото в ЗАНН
няма особени правила за административнонаказатления процес при
нарушения, установени с техническо средство или система. Такова особено
правило се явява чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, което при съобразяването му от
страна на съда води до извод, че би било недопустимо изменение на
санкцията по електронния фиш от страна на съда и налагането на санкция в
размер на 50 лв., каквато санкция законодателството към момента не
позволява да бъде налагана със санкционен акт от вида на електронните
фишове.
С оглед на изложеното, процесният електронен фиш се явява
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски са дължими на жалбоподателя, но
при липса на отправено искане за заплащане на разноски в преклузивния срок
до приключване на делото по същество, разноски не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд, X н. с.,
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4771926, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Р.В.Р., ЕГН ********** е наложена на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП глоба в размер на 100 лева за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8