РЕШЕНИЕ
№ 12464
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110124133 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „ТС” ЕАД, ЕИК *************,
срещу С. И. Х. ЕГН **********, гр.София, ********* с която се моли съда да приеме за
установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 1 185,29 лева (хиляда сто осемдесет и
пет лева и 29 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.12.2022 г. до 31.12.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 25.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 304,32 лева (триста и четири лева
и 32 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.01.2023 г. до 20.03.2025 г.,
24,28лева (двадесет и четири лева и 28 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2022 г. до 31.12.2023 г., ведно
със законна лихва за период от 25.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 5,55 лева
(пет лева и 55 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.01.2023 г. до
20.03.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№********** г. на СРС.
Посочен е адрес на топлоснабден имот: ресторант, находящ се в *************,
инсталация ***************, ID: **********.
Ищецът твърди, че Между С. И. Х. и “ТС” ЕАД не е подписан договор за продажба на
топлинна енергия, въпреки отправената покана страна на ищеца поради което длъжникът се
е обогатил неоснователно за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е
обогатил неоснователно до размера обедняването.
Сочи се, че в § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн, ДВ. бр. 107 от
09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 74 от 08.09.2006 г./ потребител на ТЕ за
стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за
стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. С
1
оглед изложеното и по силата на нормативните актове, С. И. Х. е потребител на ТЕ и за него
важи действащото за този период законодателство в областта на енергетиката.
В този смисъл, в чл. 149, ал. 1, т.З от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на ТЕ за
стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени
договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и
потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от “ТС” АД и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/към Министерски съвет.
С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите
на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др.
Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, които
се изготвят от “ТС” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране
/ДКЕВР/ към Министерски съвет, се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите
при неизпълнение на задълженията и др.
Поддържа се, че за процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за
стопански нужди от „ТС” ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-
043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06,03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ
одобрени с Решение № ОУ- 033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите са в сила от датата на
решението. В глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 40, ал. 1 е определен реда и срока, по
който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след
получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този смисъл, задължението на С.
И. Х., за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до 20 число на следващия месец. С изтичането на
последния ден от този срок ответникът е изпадал в забава за тази сума по фактурата – чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД. В случай, че С. И. Х. е имал възражение относно стойността на начислената ТЕ
(сума), то всеки месец е имало регламентираната между страните и уредената от закона
възможност да предяви възражение - чл.40, ал.2 от ОУ,.
Сочи, се че е изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1386 от ЗЕ/
сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответницата е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „ТС сървисис”
ЕООД. Съгласно чл. 155, ал. 1,т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния период -м.12.2022г.
дом.12.2023г. за процесния имот са начислявани от “ТС” ЕАД по прогнозни месечни вноски,
като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата – „ТС сървисис” ЕООД
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на
чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването/издадена от министъра на
енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./. За имота на ответника
са издадени изравнителни сметки /индивидуални справки/, като се поддържа, че сумите за
топлинна енергия за имота на ответника са начислени по действителен разход на уредите за
дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
исковете се оспорват като неоснователни.
Ответникът излага доводи, че не е потребявал топлинна енергия за имота и в него не е
2
доставяна топлинна енергия за отопление, за сградна инсталация и за БГВ за процесния
период.
Ответникът не спори, че е придобил съм собствеността върху имота на 16.11.2022 г. на
публична продан като Владението е предадено на НК от ЧСИ СЯ на 16.11.2022 г. с приемо-
предавателен протокол от същата дата, който НК предал на ответника в същия ден. Сочи се,
за периода е било невъзможно ползването на ТЕ и БГВ, съответно такИ. не са били
ползвани, поради изключително лошото състояние на имота, в който всички инсталации,
вкл. тръби за парно, топла и студена вода, електрическа енергия и т.н. са били абсолютно
разрушени и неизползваеми.
Твърди се, че на 11.05.2023 г., в присъствие на ответника е извършен първият отчет от
ТС, на която техниците констатирали, че имотът е необитаем и не се ползва, че радиаторите
ги няма, тръбите са затапени.
На 15.09.2023 г. след заявка, били монтирани водомери от третото лице помагач – „ТС
*“, като крановете за вода при пускането още за проба били спрени веднага, тъй като
служителите на ТС констатирали, че тръбите са корозирали и спукани, като в момента на
пускане на водата от тях изригна гейзер вода. За това свидетел, бе служителя на ТС - ПЯМ и
служител в първо име З.
Излагат се доводи за липса на облигационна връзка. Сочи се, че в имота не е потребена
БГВ, липсват уреди за измерване, както и работеща водопроводна инсталация, а
консумацията е начислявана на така наречената „база“, тоест не е реално потребеното
количество БГВ.
Ответникът оспорва начисляването на консумация за топла вода „на база“. Излагат се
доводи, че на база следва да се начислява консумация, когато до 30.08 на съответната година
не е осигурен достъп. За отоплителния сезон 2022/2023 г., крайната дата за осигуряване на
достъп и възражения е 30.08.2022 г., а ответникът е придобил имота на 16.11.2022 г., след
тази дата и за него е било обективно невъзможно да подаде възражения или осигуря достъп
за отчети, за констатации и т.н. За отоплителния сезон 2023/2024 г., тази дата е 30.08.2023 г.,
и достъп е осигурен на 11.05.2023 г. за констатация, че имота е необитаем, че няма
радиатори, че тръбите са затапени, че няма водомери и че тръбите са изгнили, както и е
подадена заявка за нови водомери на 31.07.2023г., които били поставени на 15.09.2023 г.
Излагат се доводи, че приложена разпечатка с номера на фактури, не удовлетворява
изискването на доказването на тези фактури и страната, която се позовава на такИ.
счетоводни записвания, е длъжна да докаже, че счетоводните записвания са редовни но
смисъла на чл. 182 ГПК.
Оспорва се дължимостта на претендираната в исковата молба сума за дялово
разпределение на топлинна енергия, предвид липсата на доставена топлинна енергия, липса
на нужда от услугата топлинно счетоводство и непредоставянето на такава
Излагат се доводи за наличие на неравноправни клаузи в общите условия.
Оспорват се исковете за лихви, предвид неоснователността на главните искове.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 59 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 25.03.2025 г. „ТС“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу С. И. Х. за сумите: 1 185,29 лева (хиляда сто осемдесет и
пет лева и 29 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.12.2022 г. до 31.12.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 25.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 304,32 лева (триста и четири лева
3
и 32 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.01.2023 г. до 20.03.2025 г.,
24,28лева (двадесет и четири лева и 28 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2022 г. до 31.12.2023 г., ведно
със законна лихва за период от 25.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 5,55 лева
(пет лева и 55 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.01.2023 г. до
20.03.2025 г. Сумите се претендират като такИ., с които длъжникът неоснователно се е
обогатил поради липсата на облигационно правоотношение в процесния период
С разпореждане от 01.04.2025 г. по ч. гр. д. № ********** г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 30.39 лв. за заплатена държавна такса и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което са
оспорени вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията
си по исков ред.
Не е спорно, а и от представения по делото ****************
С Нотариален а******************
Ангажиран е договор, сключен между „ТС“ ЕАД – възложител и „ТС *“ ЕООД, при
общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е
приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.
София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007
г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което
съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че Абонатната
станция топлозахранва вход 1 в процесната сграда. Общия топломер в абонатната станция се
отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема
показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление /имот и
сградна инсталация/ и БГВ. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от
Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г.Изчисленията са
направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в
Наредба№ 16-334.
Вещото лице сочи, че по данни на ФДР в процесния имот за процесния периода няма
изчислена ТЕ за отопление на имот. ТЕ за отопление, отдадена от сградната инсталация е
изчислена по формула, приложена в Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на база пълната
отопляема кубатура- 300 куб.м., съгласно молба-декларация от 17.04.2002 г. с посочена
отопляема кубатура, представена на в.л.
Вещото лице прави извод, че в процесния имот до 15.09.2023 г. няма монтиран
узаконен водомер за топла вода. Имотът е отчетен на 11.05.2023 г., като в отчетния
формуляр е отбелязано, че имотът е необитаем. До 15.09.2023 г. има служебно изчисление
на ТЕ за БГВ на база един брой потребител на топла вода при служебно определен разход
140л. на денонощие за един потребител.
Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за сградна инсталация,
имот и БГВ е в размер на общо 1177.72 лева.
Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е
4
използвало документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
Видно от представените от третото лице- помагач индивидуални справки за отопление
и топла вода е налице отбелязване, че имотът е без водомер.
С талон за пломбиране на водомери от 15.09.2023 г. в имота са монтирани водомери и е
налице отбелязване, че преди това не е имало такИ..
В присъствието на страните е извършен оглед на находящи се по делото снимки на л.
94-99 на които е констатирано, че са заснети тръби в лошо състояние без наличие на
средство за техническо измерване при разбита мазилка и наличие на теч.
Същите снимки са предявени на св. ******************************, придобило
имота на ************г. като тя сочи,че снимките са от процесния ресторант, в който
състоянието на водопроводната инсталация било ужасно, имало течове по стената и след
закупуването на имота се наложило извършване на ремонт.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
От събраните по делото доказателства и отделените за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелства се установява, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена
към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ потребител на
енергия или природен газ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за стопански нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва
въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното
предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. В настоящия случай ищцовата
претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните
и наличието на неоснователно обогатяване от ответника, поради което въпросът за
постигането на писмено съглашение за продажба е неотносим към изхода на спора –
доказването на подобно съглашение не би обосновало уважаване на исковете, тъй като те са
предявени на извъндоговорно основание.
По делото е установено при условията на пълно и главно, че собственик на процесния
имот през част от посочения период е бил ответника. Това обстоятелство се установява от
приобщените към доказателствения материал по делото -********************
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства е установено, че през
5
процесния период за имота е потребена топлинна енергия за сградна иснаталция, като
ответника се е обогатил със стойността на така потребената в имота енергия за сметка на
ищцовото дружеството, доколкото по делото се установи, че през процесния период
ответникът е бил собственик на процесния недвижим имот .
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че стойността на доставената и
потребена в процесния имот, през заявения в исковата молба период, топлинна енергия, е
344.14 лева.
Дължимата такава от ответника следва да бъде редуцирана с 12 дни. Видно от
заключението на вещото лице дължимата сума за отопление от сградна инсталация за
периода юли 2023 г.- декември 2023 г. е 98.84 лева, като сумата за периода 01.07.2023 г. -
20.12.2023 г. следва да се изчисли с прилагане на коефициент 172/184 съобразно броя дни на
тези месеци и се получава резултат 92.39
Така общо дължимата сума за периода 01.12.2022 г. – 20.12.2023 г. е 337.69 лева.
Що се касае до претенцията за БГВ: Тъй като претенцията се основава на
неоснователно разместване на имуществени блага, а не на наличие на договорно
правоотношение в отношенията между страните, по силата на което ответникът е
потребител на топлинна енергия, правилата за предполагаемо или фингирано определяне на
потребеното количество топлинна енергия са неприложими, тъй като в хипотезата на
неоснователно обогатяване от значение е реалната стойност, а не хипотетична такава – в
този смисъл е и съдебната практика – Решение № 3781/25.06.2024г. по в. гр. д. № 9561/2023г.
по описа на СГС и др. В тази връзка изчисляването на доставка на топла вода на база не е
приложимо в конкретната хипотеза на липса на договорна връзка.
За разликата от 337,69 лева до пълния предявен размер на иска за ТЕ- 1 185,29 лева,
същият се явява неоснователен.
По отношение на услугата дялово разпределение няма никакви доказателства същата
да е извършвана от ищцовото дружество или последното да е заплащало за нейното
извършване. Напротив, видно е, че тази услуга е извършвана от трето лице, а общите
условия към договора за продажба на топлинна енергия са неприложими, защото ОУ се
прилагат само при договорно правоотношение, каквото в случая и двете страни твърдят, че
не съществува между тях.
За да бъдат уважени предявените искове с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да бъде
установено при условията на пълно и главно доказване наличието на главен дълг, както и
забава на ответника. С оглед липсата на установени договорни отношения и на срок за
плащане на сумата за доставена топлинна енергия, цитираните от ищеца ОУ са
неприложими и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД за изпадането на ответника в
забава е необходима покана. По делото не са представени и събрани доказателства, които да
установяват обстоятелството, че от страна на ищцовото дружество към ответника е
изпратена покана за плащане на сумата, с която ответника неоснователно се е обогатил. Ето
защо исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да бъде отхвърлени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ТС” ЕАД съобразно уважената част от исковете
се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза на 95.65
лв., от общо дължим размер от 430.39 лева/ в т.ч. държавна такса-30.39 лева, депозит за вещо
лице-300 лева и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева
по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ/.
На основание чл. 78, ал. 3 ответникът също има право на разноски съобразно
отхвърлената част от исковете, но тъй като не са представени доказателства за извършването
им такИ. не следва да се присъждат.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
6
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски -17.86 лева от пълен размер от
80.39 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. И. Х., ЕГН **********, ******************,
дължи на „ТС” ЕАД, ЕИК ************* сумата от 337.69 лева- главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.12.2022 г. - 20.12.2023 г. за топлоснабден имот: ресторант, находящ се в *************,
инсталация ***************, ID: **********.с която сума ответникът неоснователно се е
обогатил, ведно със законната лихва върху сумата от 25.03.2025 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№********** г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за неоснователно обогатяване за
спестена сума за главница за ТЕ над уважения размер от 337.69 лева до пълния предявен
размер от 1185.29 лева и за периода 21.12.0223 г.-31.12.2023 г., сумата 304,32 лева
представляваща мораторна лихва за период от 31.01.2023 г. до 20.03.2025 г., 24,28лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.12.2022 г. до 31.12.2023 г., ведно със законна лихва за период от 25.03.2025 г. до
изплащане на вземането, сумата 5,55 лева, представляваща мораторна лихва за период от
31.01.2023 г. до 20.03.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. №********** г. на СРС.
ОСЪЖДА С. И. Х., ЕГН **********, ****************** , да заплати на „ТС”
ЕАД, ЕИК *************, сумата от 95.65 лв. – съдбено-деловодни разноски по
настоящото производство и сумата от 17.86 лева- разноски по ч.гр.д. №****** г.на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: ТС *”
ЕООД със седалище и адрес на управление: ************
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7