Решение по НАХД №11760/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 621
Дата: 17 февруари 2025 г. (в сила от 9 април 2025 г.)
Съдия: Радослава Николаева Качерилска
Дело: 20241110211760
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 621
гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20241110211760 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на И. Б. И.8079727 срещу електронен фиш серия К № ***,
издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл.
189, ал.4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 100 лева.
В жалбата, подадена чрез адв. Т., са наведени доводи за незаконосъобразност на
атакувания акт, като се моли за неговата отмяна. В жалбата се твърди, че не е посочена
пълната правна квалификация на нарушението, както и че съществува непълнота при
описание на нарушението, по отношение на повторността и извършването на нарушението в
или извън населено място. Освен това в жалбата се претендира и нарушаване на срока по чл.
34, ал. 1 ЗАНН поради неиздаване на електронния фиш в тримесечен срок от установяване
на нарушителя.
В съдебно заседание не се явява редовно призованият жалбоподател И., като не се
явява и неговият процесуален представител адв. Т.. От него е депозирано писмено
становище по съществото на делото.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител.
По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима. От ОПП СДВР се твърди, че електронният фиш е връчен на жалбоподателя на
29.07.2024 г. без да са представени доказателства за това, като жалбата срещу него е
подадена в СРС на 02.08.2024 г., следователно съдът я приема за подадена в срок.
Разглеждана по същество, същата е неоснователна.
1
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 10.09.2023 г. в 12:43 ч., в Столична община, по Околовръстен път, до № 467 с
посока на движение от бул. Цариградско шосе към бул. Ботевградско шосе, с мобилна
система за видеоконтрол – АТСС, Cordon № MD1195, била засечена скорост на движение на
МПС – лек автомобил марка *** с рег. № ***, 106 км./ч. (след отчитане на допустима грешка
в полеви условия 3 %) при разрешена такава – 90 км./ч. извън населено място. Автомобилът
бил заснет в лице, приближавайки към мобилната камера, тип „триножник“, която била
монтирана извън рамките на населено място. Автомобилът бил регистриран на името на И.
Б. И. с ЕГН **********. Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия
К № 8079727 срещу И. за налагане на глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.
1 ЗДвП, извършено в условията на повторност. Във фиша е посочено, че нарушението е
извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на електронен
фиш серия К № 6153681 на 09.05.2023 г. Копие от последния фиш е представено по
преписката, като от него се установява, че И. е бил санкциониран от СДВР за нарушение на
чл. 21, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Като в системата
на ОПП СДВР е отбелязано, че фишът е бил връчен на И. на 24.04.2023 г. и бил платен на
същата дата. В справката от СДВР е прието, че фишът е влязъл в сила на 09.05.2023 г. Но в
ОПП СДВР не са налични разписка или друго доказателство за датата на връчване на фиша,
издаден от СДВР.

От разпечатка от паметта на техническо средство АТСС Cordon № MD1195, която е
веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на
процесната дата – 10.09.2023 г., в 12:43:15 ч., в района на Столична община, с координати
EL 23о45.3540 и NL 42о68.6507, е засечена скорост на движение от 110 км/ч, като са
записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман
регистрационния номер на автомобила. Към разпечатката е приложена и снимка, от който се
установява, че автомобилът се е приближавал към камерата, както и снимка на мястото на
поставяне на мобилната камера. Поставеното на снимката квадратче точно върху
автомобила несъмнено сочи, че именно неговата скорост е засечена. Поради това, съдът
приема за доказано, че именно с автомобил с регистрационен номер *** е извършено
нарушението.

Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология,
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2 е била одобрена на
07.09.2017 г. (преди датата на нарушението), регистрираната скорост попада в обхвата на
системата, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч. до скорост
100 км/ч. и 3 % над тази скорост. Видно от представения Протокол за проверка от 14.03.2023
г., към датата на нарушението системата за контрол на скоростта № MD1195 е била
преминала първоначалната и последваща проверка. В случая липсват данни, които да
установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това
условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в
идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното съдът
намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението и
регистрационния номер на автомобила.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба серия К № 8079727 и
6153681 от МВР-СДВР; свален на хартиен носител снимков материал за описаното
нарушение; справка за собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на
2
заповед на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на
електронен фиш и копие на образец на електронен фиш; справка от Българския институт по
метрология, с приложено копие на удостоверение за одобрен тип, протокол от последваща
проверка на системата, протокол за използване на техническото средство; справка от АПИ,
ОПУ София, и др. Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина,
възприет от съда.
Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и
регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено
средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради
което може да установи извършеното нарушение.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите
правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща
вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от
Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на
извършване на нарушението е описано подробно, като е посочено и че то се намира извън
населено място; посочена установената скорост на движение на процесното МПС, както и
въведената с пътен знак максимално разрешена скорост на движение.
По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което
въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде
отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е
сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните
фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е пълната
правна квалификация на нарушението, както и електронният фиш, който обуславя
повторността. Очевидно е, че дадената на нарушението квалификация е не само по чл. 182,
ал. 4 ЗДвП, а и е изписана и съответната привръзка с ал. 2, т. 2 ЗДвП. По същия начин и
относно електронен фиш № 6153681 е посочена датата му на влизане в сила. Необосновано в
жалбата се твърди, че във фиша липсва посочване дали нарушението е извършено в или
3
извън населено място, като изрично е записано, че е извън населено място, което определя и
максималната скорост на движение съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и
регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено
средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради
което може да установи извършеното нарушение.
От представената от ОПУ София справка се установява, че в района на Околовръстен
път, до № 467 с посока на движение от бул. Цариградско шосе към бул. Ботевградско шосе,
максимално разрешената скорост за движение е 90 км./ч., като в района не е имало
поставени пътни знаци В26, въвеждащи различно ограничение на скоростта. От същата
схема се установява, че към момента на констатиране на нарушението преди зоната на
действие на радара не са били монтирани знаци Е24, указващи контрол на скоростта с
техническо средство.
Съдът намира за установено и че мястото на нарушението е извън населено място, така,
както е отбелязано на фиша и в протокола за използване на техническото средство от
10.09.2023 г. Съдът отчете, че и в писмото от ОПУ-София се сочи, че мястото попада извън
населено място, като изрично е посочено, че по Околовръстен път на гр. София няма
поставени знаци за начало и край на населено място.
С измененията на ЗДвП, приети с ДВ бр. 19/2015 г. в чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП е
регламентирано задължението на определените от министъра на вътрешните работи служби
да обозначават чрез поставяне на пътни знаци, да оповестяват в средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи,
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи. Но с ДВ бр. 54/2017 г. в сила от
09.07.2017 г. е отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, като по този начин е
отпаднало и изискването за обозначаване на поставено автоматизирано техническо средство.
Поради това съдът намира, че и дадените с ТР № 1/26.02.2014 г. по ТД № 1/2013 г. на ОС на
ВАС разрешения във връзка с обозначаването на зоната на контрол на използваните
технически средства за контрол на скоростта, са загубили значението си.
С ДВ бр. 6/2018 г. в сила от 16.01.2018 г. е отменен изцяло чл. 7 от Наредба № 8121з-
532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата на МВР, който
предвиждаше задължението местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани
технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24 и се оповестяват чрез
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на
вътрешните работи.
Следователно, за законосъобразното издаване на електронен фиш в случая, след
изменението на ЗДвП от 09.07.2017 г. освен техническата изправност на използваната
автоматизирана система за контрол, не е необходимо да се установи и обозначаването на
пътния участък със знак Е 24 поради отпадането на задължението по чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, съответно по чл. 7 и 8 от Наредбата.
Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189,
ал.4 от ЗАНН. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния
акт. В разпоредбата на чл. 189, ал.4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на
електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша” или данни за
физическото лице, негов издател (за разлика от изискванията по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН,
4
които предвиждат подобни реквизити на АУАН и НП). Ето защо липсата на дата на
съставяне на електронния фиш или посочване на имената на физическо лице, което го е
издало, не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение.

Измерената скорост на движение на автомобила е 110 км/ч., допустимата грешка при
измерването в тези случаи е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена скорост от
106 км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение още повече, че то е
благоприятно за жалбоподателя, като при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар.
толеранс като скоростта е намалена на 106 км./ч. В случая съдът прие за безспорно доказано,
че в процесния пътен участък е била въведена максимална скорост на движение от 90
км./час, като нарушението е извършено извън населено място. Следователно, с оглед
приетите по-горе фактически положения се налага извод за превишение на разрешената
скорост с 16 км./час, както е посочено и във фиша.
От материално-правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига
до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо
средство АТСС било заснето движение на процесния автомобил със скорост от 106 км./ч.
при общото ограничение от 90 км./ч. извън населено място, с което е нарушена разпоредбата
на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е установено превишение с 16 км./ч.
По аргумент от чл. 188, ал. 1 ЗДвП, регистрираният собственик или ползвател на
автомобил, с който е извършено нарушение, ако не посочи конкретно лице, което е
управлявало автомобила, отговаря за извършеното с това МПС административно
нарушение. Доколкото по делото не е представена декларация от законния собственик на
автомобила за конкретното лице, което е управлявало автомобила на посочената във фиша
дата, правилно е санкциониран регистрирания собственик на автомобила.

По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се
установява извършването на нарушението, самоличността на наказаното лице и правното
основание за това. Водачът на автомобила е следвало да съобрази поведението си с
изискванията на закона и да се движи с разрешената скорост от 90 км/ч., извън населено
място но е неглижирал настъпването на общественоопасните последици (застрашаване на
безопасността на движещите се по пътя лица), при пряката си цел да управлява своето МПС
с избрана от него самия скорост, независимо от наличното ограничение.
Освен това съдът прие, че обжалваният електронен фиш съдържа ясно и точно
посочване на нарушените разпоредби, като изрично е посочена пълното правно основание за
ангажиране на отговорността на жалбоподателя за извършено в условията на повторност
нарушение.
На жалбоподателя И. е наложена глоба в размер на 100 лева на основание чл. 182, ал.
4, вр. ал. 2, т. 2 ЗДвП, доколкото другата цитирана в електронния фиш разпоредба на чл. 189,
ал. 4 ЗДвП урежда единствено възможността за издаване на електронен фиш вместо
наказателно постановление. Посочената разпоредба на чл. 182, ал. 4 ЗДвП предвижда
налагане на по-тежки административни наказания, в хипотеза на нарушение, извършено при
условията на повторност. Съгласно чл. 182, ал. 4 ЗДвП „когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5,
ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба
в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок три месеца”. Следователно правилно е изчислен и размера на
глобата, който е двукратния размер по чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП за превишение от 10 до 20
км./час извън населено място, т.е. 100 лева.
Допълнително, съдът прие, че в случая са налице достатъчно доказателства за
5
извършване на нарушението в условията на повторност, доколкото се доказа, че
жалбоподателят е бил наказван за същото по вид нарушение в едногодишен срок преди
датата на настоящото такова 10.09.2023 г. Към преписката е представено копие от
електронен фиш серия К № 6153681, с който жалбоподателят на основание чл. 182, ал. 1 т. 2
от ЗДвП е наказан с глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, но не са
представени доказателства установяващи датата на получаване на препис от този фиш от
жалбоподателя. Но съдът установи, че този електронен фиш е влязъл в сила на 09.05.2023 г.,
след като е бил платен. В справката за връчване на фиша е посочено, че цитираният
електронен фиш е връчен на 24.04.2023 г. и че е влязъл в сила на 09.05.2025г. Макар тези
обстоятелства да не са доказани чрез представяне на разписка или документи за плащането,
а единствено със справка от поддържаната именно от наказващия орган система, съдът
приема че доколкото органа признава плащането, което е неизгоден за него факт, това следва
да бъде кредитирано. Затова съдът прие, че процесното нарушение е извършено в условията
на повторност, преди да е изтекъл едногодишния срок от влизане в сила на предходния
фиш.
Изложените по – горе съображения водят до извода, че при издаването на електронния
фиш не са допуснати нарушения на процесуалния или материалния закон и правилно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Не е налице и нарушение на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, доколкото сроковете за издаване на
АУАН и НП не са приложими към процедурата по издаване на електронен фиш.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е
превишаване на разрешената скорост с 16 км/ч. извън населено място, следователно
обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет,
който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай. Съдът
взе предвид и множеството влезли в сила електронни фишове срещу жалбоподателя за
управление на МПС с превишена скорост.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен фиш следва да
бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен. Поради това е неоснователна и
претенцията на адв. Т. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Поради гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2 т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 8079727, издаден от СДВР, с който на
И. Б. И. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на
100 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6