№ 938
гр. София, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СТАНИМИРА П. ДЕЛИЙСКА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110210433 по описа за 2021
година
и за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е въз основа на постъпила жалба от „Н.с.д.“ ЕООД с ЕИК
**** чрез адв. Р. срещу наказателно постановление № 544151 –
F554795/27.10.2020 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ –
София при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал.2 вр. ал. 1 от Закона
за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на дружеството–жалбоподател е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства (Наредба № Н-18/13.12.2006г.).
В жалбата се поддържа, че при издаване на обжалваното наказателно
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, неправилно е приложен материалният закон, а така също и че
наказателното постановление е необосновано. Релевират се доводи за
1
незаконосъобразност на акта за установяване на административно нарушение
/АУАН/, а именно, че същият е нечетлив, че не са посочени четливо данните
на свидетелите, вписани в него, както и че не са посочени техните единни
граждански номера. Твърди се, че посочените в АУАН свидетели не са
присъствали при установяване на нарушението, нито при съставяне на
АУАН, а вероятно са го подписали впоследствие. Претендира се нарушение
на изискването на ЗАНН за ясно описание на обстоятелствата, при които се
твърди да е извършено нарушението, както и неправилна правна
квалификация, като се твърди, че липсват доказателства нарушението да е
довело до неотразяване на приходи. Жалбоподателят счита, че нарушението
следва да се квалифицира като маловажен случай. Алтернативно се иска
преквалифициране на нарушението и намаляване на имуществената санкция.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател „Н.с.д.” ЕООД се
представлява от управителя си И.З. и от адв. Р., надлежно упълномощен.
Управителят на дружеството моли за отмяна на наложената имуществена
санкция или нейното намаляване. Адв. Р. пледира за отмяна на наказателното
постановление по съображенията, изложени в жалбата. Акцентира върху
обстоятелството, че нито в АУАН, нито в НП е посочено, че нарушението е
довело до неотразяване на приходи, като вредоносния резултат за фиска би
бил в размер на 5 лева. Посочва, че не е подадено възражение срещу АУАН,
тъй като съобразно описаните в АУАН факти дружеството не е очаквало
санкция по чл. 185, ал.2 ЗДДС. Претендира разноски съобразно представения
списък.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Календжиева с
представено пълномощно, която моли за потвърждаване на наказателното
постановление, като счита, че извършването на нарушението е безспорно
доказано, като жалбоподателят не е дал обяснения на причините за разликата
в касовата наличност. Счита, че нарушението е довело до неотразяване на
приходи и не представлява маловажен случай. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на
претендираните от жалбоподателя разноски - адвокатски хонорар.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
2
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 14.06.2020 г. около 12:30 часа свидетелят Р. СТ. Н. - инспектор по
приходите в ЦУ на НАП, заедно с колега си П.Д. извършили проверка на
търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. София,
ул. „Й.Й.” № 2 стопанисван и експлоатиран от „Н.с.д.” ЕООД с ЕИК ****.
При извършената проверка било установено, че търговският обект е
оборудван с фискално устройство, притежаващо функциите „служебно
въведени” и „служебно изведени” суми от касата.
В хода на проверката била преброена фактическата касова наличност на
касата, която била в размер на 124,31 лева, за което бил съставен опис. Бил
проверен дневния финансов отчет Х 005795 от 14.06.2020 г. от фискалното
устройство и било установено, че отчетената по фискално устройство касова
наличност била в размер на 72,30 лева. Установената разлика от 52,01 лева
между фактическата касова наличност от 124,31 лева и отчетената по
фискалното устройство от 72,30 лева не била отразена като служебно
въведена парична сума в касата. За извършената проверка бил съставен
протокол за извършена проверка № 0459689/14.06.2020 г.
Свидетелят Р. СТ. Н. счел, че „Н.с.д.“ ЕООД е осъществило нарушение
на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., за което на 19.06.2020 г. в
присъствие на управителя на дружеството съставил срещу последното акт за
установяване на административно нарушение № F 554795/19.06.2020 г. Актът
бил предявен за запознаване на управителя на дружеството, който го
подписал без възражения. В актът не било посочено, че констатираното
нарушение е довело до неотразяване на приходи.
Въз основа на така съставения АУАН на 27.10.2020 г. началникът на
отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП - София издал обжалваното
наказателно постановление, препис от което бил връчен на управителя на
наказаното дружество на 18.06.2021 г, а на 25.06.2021 г. по пощата била
депозирана и жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства –
показанията на свидетеля Р. СТ. Н., протокол за извършена проверка №
0459689/14.06.2020 г., дневен финансов отчет Х 005795 към 13:11 часа на
3
14.06.2020 г., опис на наличните парични средства в касата на търговския
обект на 14.06.2020 г. и заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП.
Съдът основа изводите си по фактите главно на писмените
доказателства по делото. Изготвеният опис на наличните парични средства в
касата установява действителната касова наличност, както и лицето, което я е
преброило, респ. присъствало по време на проверката, а именно управителят
на дружеството И.З.. Дневният финансов Х отчет установява отчетената
касова наличност по фискалното устройство. От приложения по делото
дневен финансов отчет се установява и търговецът, стопанисващ обекта, а
именно „Н.с.д.” ЕООД с ЕИК ****.
Показанията на свидетелят Р.Н. подкрепят установената въз основа на
писмените доказателства фактическа обстановка. Свидетелят разказа пред съд
с кого е извършил конкретната проверка и как протича тя, както и че е била
установена разлика между фактическата касова наличност и тази, отразена
чрез фискалното устройство. Обстоятелството, че свидетелят, поради липса
на спомен, не успя да конкретизира дали разликата е била положителна или
отрицателна, както и кое е лицето, преброил паричните средства в касата е
лесно обяснима, предвид заеманата от него длъжност и характера и
естеството на извършваната дейност, свързана с множество проверки на
търговски обекти. Фактите, за които свидетелят нямаше спомен се
установяват по несъмнен начин от писмените доказателства по делото.
От представената заповед № ЗЦУ –1149/25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП се извлича информация за компетентността на
актосъставителя и административнонаказващия орган за съставяне на АУАН,
респ. НП.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок (препис от
НП е връчен на управителя на дружеството – жалбоподател на 18.06.2021 г., а
жалбата е депозирана на 25.06.2021 г.), от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
4
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът е длъжен да
провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този
смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния
закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314,
ал.1 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи. Съобразно нормата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС
актовете за установяване на административни нарушения се съставят от
органите по приходите, каквото качество инспектора по приходите Р.Н. е
имал /съгласно чл. 7, ал.1 т.4 от ЗНАП/, следователно същият е бил
компетентен да състави процесния АУАН. От т. 1.1, б. „г” на представената
по делото заповед на изпълнителния директор на НАП е видно, че последният
е делегирал правомощията си да издава наказателни постановления за
нарушения на чл. 185 от ЗДДС и на началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в ЦУ на НАП. При съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление не са допуснати нарушения на давностните
срокове по чл. 34, ал.1 и ал. 3 от ЗАНН. Нарушението е описано ясно и
конкретно, като му е дадена съответна на фактическото описание правна
квалификация – такава по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.06 г.
Неоснователно е възражението, изложено в жалбата, че правото на
защита на наказаното дружеството е било нарушено, тъй като съставеният
АУАН е нечетлив и то е било лишено от възможност да разбере в извършване
на какво нарушение е обвинено. Видно от представения по делото АУАН
същият е написан на компютър и отпечатан, а не е написан на ръка, поради
което проблем с прочитането и възприемането му съдът не констатира. Също
така ясно са написани и адресите на свидетелите. Действително в АУАН не са
посочени ЕГН на лицата, вписани като свидетели. Това нарушение на чл. 42,
т.7 ЗАНН обаче не е от категорията на съществените и не ограничава правото
на защита на наказаното лице. Изискването за посочване на ЕГН на
свидетелите е с цел те да могат да бъдат индивидуализирани и в случай на
нужда – разпитани пред съда относно фактите, които са възприели. След като
същите са посочени с три имена и адрес, на който да бъдат призовани при
необходимост, то непосочването на ЕГН не опорочава АУАН. Страните, и в
частност жалбоподателят, не са счели за нужно свидетелите да бъдат
установени и разпитани, нито съдът служебно е намерил, че изясняването на
5
делото го налага. Ето защо доводът за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, изразило се в непосочване на ЕГН на свидетелите не
може да бъде споделен.
На следващо място неоснователно е и твърдението в жалбата, че
свидетелите не са свидетели на установяване на нарушението, нито на
съставяне на АУАН. По отношение свидетеля Бисер Петров Иванов изрично е
посочено, че същият е свидетел при съставяне на АУАН. Действително не е
отразено свидетелят Петя Петрова Димитрова в какво качество е подписала
акта, но от показанията на свидетеля Р.Н., а и от протокола за извършена
проверка се установява, че тя е присъствала при извършването на проверката
в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя, следователно е свидетел
при установяване на нарушението. Доводът, че тези лица вероятно са
подписали АУАН на по- късен етап е несъстоятелен, тъй като актът е
съставен в присъствието на управителя на дружеството – жалбоподател,
предявен му е за запознаване и същият е имал възможност веднага да
възприеме липсата на подписи на тези лица и да изложи на място
възраженията си в тази насока.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.06 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства гласи, че извън случаите на продажби всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата)
на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или
„служебно изведени” суми.
В конкретния случай по безспорен и несъмнен начин се установи, че
към момента на проверката в касата на търговския обект е имало 124,31 лева,
а отчетената касова наличност по фискално устройство е била 72,30 лева.
Разликата от 52,01 лева, представлява промяна на касовата наличност,
въвеждане на пари в касата, която обаче не е била регистрирана във
фискалното устройство чрез операцията „служебно въведена” сума, въпреки
че устройството е разполагало с функцията „служебно въведени” и „служебно
изведени” суми. С оглед изложеното дружеството-жалбоподател не е
изпълнило вмененото му в чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
задължение и е осъществило от обективна страна състава на нарушението, за
което е обвинено.
6
Доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, която е
обективна и безвиновна, въпросът за субективната страна на нарушението не
следва да се обсъжда.
Съдът намира, че извършеното нарушение не представлява маловажен
случай, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обичайните случаи от този вид, а напротив – разкрива типичната
такава, взета предвид от законодателя при определяне състава на
нарушението. Сама по себе си неотчетената сума от 52,01 лева не е с
пренебрежим размер, поради което нарушението не може да се квалифицира
като маловажен случай.
Санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда, че на
лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или
на нормативен акт по неговото прилагане се налага глоба - за физическите
лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до
10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи се налагат
санкциите по ал. 1. Последните, видно от разпоредбата по отношение на
едноличните търговци и юридическите лица са в размер от 500 до 2 000 лева.
Без съмнение Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е нормативен акт по
прилагане на чл. 118 от ЗДДС - съгласно §11 от ПЗР „Наредбата се издава на
основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС и чл. 9, ал. 1 от Закона за данъците върху
доходите на физическите лица”. Тук е мястото изрично да се отбележи, че
действително нито в АУАН, нито в НП не са изложени твърдения, че
нарушението е довело до неотразяване на приходи. Приложената санкционна
норма е тази на чл. 185, ал.2 вр. ал.1 ЗДДС тоест съответна на фактическото
описание на нарушението, в което не е посочено то да е довело до
неотразяване на приходи. Същевременно конкретният размер на наложената
имуществена санкция от 3000 лева е определен неправилно, тъй като
надхвърля максимално допустимия по закон от 2 000 лева. Съдът съобрази, че
се касае за първо по ред нарушение /по делото не са ангажирани
доказателства дружеството да е било наказвано за други нарушения на
данъчното законодателство/, при извършената контролна покупка е бил
издаден фискален бон и конкретната разлика между фактическата и
отчетената по фискално устройство касова наличност не е значителна. Ето
7
защо съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено,
като имуществената санкция на дружеството бъде намалена до минималния
размер от 500 лева, съобразно чл. 185, ал.2 вр. ал.1 ЗДДС.
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН в съдебните производства
страните по ал. 1 имат право на разноски по реда на АПК. Съгласно ал. 5
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане
от страна на представителя на въззиваемата страна съдът следва да присъди в
полза на ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 63, ал.5 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ в минимален размер от 80 лева,
съобразявайки неголямата фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 пр.2 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 108-ми състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 544151 – F554795/27.10.2020 г.,
издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – София при ЦУ на НАП,
с което на основание чл. 185, ал.2 вр. ал. 1 от Закона за данъка върху
добавената стойност (ЗДДС) на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 /три
хиляди/ лева за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства в санкционната част, като на основание чл. 185, ал.2 вр. ал.1 ЗДДС
НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 3000 лева на
500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „Н.с.д.“ ЕООД с ЕИК **** да заплати на ЦУ на НАП
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14- дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9