Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1423 /
24,07,2015 г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ граждански състав,
в закрито съдебно заседание на 24,07,2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
НЕДЯЛКА
СВИРКОВА
разгледа докладваното от съдия СВИРКОВА въззивно
гражданско дело № 2024/2015 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано по жалба вх. № 21782/22,07,2015 г. от А.С.А.
***, ЕГН **********; чрез нейната майка и законен представител А.Д.Ш. с ЕГН **********;
и от А.Д.Ш. ***, ЕГН **********; против действия на ЧСИ Петко Илиев по изпълнително
дело № 529/2010 г., изразяващи се в насочване на изпълнение върху следния недвижим
имот: Поземлен имот с идентификатор 56784.512.1035, находящ се в гр. П., ул. „К.“
№**, с площ на имота 537 кв. м., ведно с цялата находяща се в имота жилищна
сграда с идентификатор 56784.512.1035.1; обективирани в насрочване на публична
продан на имота.
Жалбоподателят А.А. твърди, че е собственик на
имота и същият е несеквестируем, тъй като е единственото й жилище; както и че
липсва разрешение, каквото се изисква от чл. 130 ал. 3 от СК, за насочване
изпълнението върху имота и насрочване продан на същия.
Жалбоподателят А.Ш. твърди да притежава вещното
право на ползване на имота и да владее същия от датата, на която го е придобила
– от „подписване на нотариалния акт“ № 36 от 30,01,2015 г.
На посочените основания от съда се иска да отмени
обжалваните действия. Иска се и спиране производството по изпълнителното дело –
като обезпечение на жалбите.
Ответникът по жалбите – „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“
АД – гр. София, ЕИК *********, взискател в изпълнителното производство,
изразява становище само по отношение жалбата от А.А.. Счита я за недопустима,
тъй като жалбоподателят не е трето за изпълнението лице, владеещо имота към
датата на вписване на възбраната. При условията на евентуалност – в случай че
се разглежда по същество, изразява становище за неоснователност, тъй като жалбоподателят
е придобил имота след вписване на възбраната върху него, поради което правата
му са непротивопоставими на взискателя.
Съдебният изпълнител Илиев изразява становище за
недопустимост на двете жалби като сочи, че жалбоподателите са трети за
изпълнението лица, но не такива, които имат право на жалба, тъй като не са
владяли имота към датата на възбраната. По същество счита жалбите за
неоснователни, тъй като от разпоредбите за несеквестируемостта може да се
ползва единствено длъжникът в изпълнителния процес.
След преценка на събраните по делото доказателства
във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
Видно от материалите по приложеното изпълнително
дело, то е образувано по молба от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД – гр. София,
ЕИК *********; и приложен към нея изпълнителен лист от 31,03,2010 г., с който „А.“***
с ЕИК *********; и С.Н.А. ***, ЕГН **********; са осъдени солидарно да заплатят
на посочената банка сумата 860 001 евро – главница, 40 354, 68 евро - просрочени лихви; 16 875,03 евро – наказателни
лихви, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25,03,2010 г.;
както и 35 878,95 лева – държавна такса и 18 389,47 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Вземането е обезпечено с ипотека върху недвижими
имоти, сред които и следният: Поземлен имот с идентификатор 56784.512.1035,
находящ се в гр. П., ул. „К.“ № **, с площ на имота 537 кв. м., ведно с цялата
находяща се в имота жилищна сграда с идентификатор 56784.512.1035.1. – собственост
на А. Г. Б. от гр. П., ЕГН **********; учредена с нотариален акт №
56/12,02,2007 г.
Върху посочения имот е наложена възбрана от
съдебния изпълнител – вписана в СВ Пловдив под № 8 том 5 от 12,04,2010 г.
Насрочена е публична продан на имота за периода от 15,06,2015
г. до 15,07,2015 г.
1/ По жалбата на А.Д.Ш.:
Жалбоподателят е трето за изпълнението лице, доколкото
твърди да притежава вещни права върху имота, спрямо който е насочено принудителното
изпълнение. Видно от представения с жалбата нотариален акт № 36/30,01,2015 г.,
действително на А.Д. Ш. е учредено право на ползване върху Поземлен имот с идентификатор
56784.512.1035, находящ се в гр. П., ул. „К.“ № **, с площ на имота 537 кв. м.,
ведно с цялата находяща се в имота жилищна сграда с идентификатор
56784.512.1035.1.
Разпоредбата на чл. 435 ал. 4 от ГПК предвижда
изчерпателно хипотезите, при които трето за изпълнителното производство лице
може да обжалва действия на съдебния изпълнител по изпълнение на парично
вземане. Това са случаи, при които изпълнението е насочено срещу имущество, намиращо
се във владение на третото лице в деня на запора/възбраната.
В случая третото лице – жалбоподател твърди да е
установил владението си върху имота от деня на подписване на нотариалния акт, с
който е придобило правата си – 30,01,2015 г., т. е. много след деня на
възбраната върху имота (вписана на 12,04,2010 г.). Разпоредбата на чл. 435 ал.
4 от ГПК има предвид владението като фактическо положение, при което третото
лице упражнява фактическа власт върху вещта към посочения в разпоредбата момент
– като предпоставка за допустимостта на жалбата.
Следователно самите твърдения в жалбата обуславят
извод за нейната недопустимост. Третите лица, претендиращи самостоятелни права
върху имота, срещу който е насочено изпълнението, които не са били във владение
на същия към деня на възбраната, разполагат с възможността да защитят правата
си по исков ред (чл. 440 от ГПК), но не и с право на жалба срещу насочването на
изпълнението върху имота.
При това положение жалбата на А.Д.Ш. ***, ЕГН **********;
следва да се приеме за недопустима и да се остави без разглеждане.
2/ По отношение жалбата на А.С.А. ***, ЕГН **********;
чрез нейната майка и законен представител А.Д.Ш. с ЕГН **********:
Жалбоподателят твърди да е собственик на имота на
основание покупко-продажба. Това твърдение се установява от представения нотариален
акт № 36/30,01,2015 г. Със същия жалбоподателят е придобил имота от А. Г. Б. от
гр. П., ЕГН **********.
Към датата на продажбата праводателят на
жалбоподателя има качеството на ипотекарен длъжник в производството. Това е
така, тъй като според разпоредбата на чл. 429 ал. 3 от ГПК, изпълнителният лист
срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека
за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази
вещ. А както се посочи по-горе, с нотариален акт № № 56/12,02,2007 г. Б. е
учредил ипотека върху недвижимия си имот (Поземлен имот с идентификатор
56784.512.1035, находящ се в гр. П., ул. „К.“ № **, с площ на имота 537 кв. м.,
ведно с цялата находяща се в имота жилищна сграда с идентификатор
56784.512.1035.1) за обезпечение на задължението – предмет на изпълнение по делото.
Съобразно чл. 150 ал. 1 от ЗЗД, ипотеката следва
обезпеченото вземане при прехвърлянето му и се погасява, ако то се погаси.
Кредиторът по обезпеченото с ипотека вземане има право да се удовлетвори
предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято собственост и да се намира
той – чл. 173 ал. 1 от ЗЗД. Следователно жалбоподателят А.С. – като приобретател
на ипотекирания имот, също има качеството на ипотекарен длъжник в производството
по изпълнителното дело.
И доколкото в жалбата се сочи, че изпълнението е
насочено срещу имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, същата
следва да се приеме за допустима – чл. 435 ал. 2 от ГПК.
По същество обаче жалбата е неоснователна.
На първо място жалбоподателят твърди, че имотът –
предмет на насрочената публична продан е негово единствено жилище и като такова
е несеквестируемо (чл. 444 т. 7 от ГПК). Имотът обаче, както се посочи, е
ипотекиран за обезпечение именно на задължението, чието изпълнение е предмет на
производството. Поради това неговата несеквестируемост е отпаднала – съобразно
изричната разпоредба на чл. 445 ал. 1 от ГПК, според която длъжниците не могат
да се ползват от забраните по чл. 444 относно вещи, върху които е учреден залог
или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор.
На следващо място длъжникът се позовава на
неизпълнение разпоредбата на чл. 130 ал. 3 от СК от страна на съдебният
изпълнител, като счита, че същият следва да поиска от районния съд разрешение
за извършване продан на имота, доколкото последният е собственост на
ненавършило пълнолетие лице. Това възражение е неоснователно, тъй като разпоредбата
на чл. 130 ал. 3 от СК не намира приложение в случая. Тази разпоредба се отнася
за разпореждания с права, извършвани от името на самите ненавършили пълнолетие
лица.
По изложените съображения жалбата от А.С.А. ***,
ЕГН **********; чрез нейната майка и законен представител А.Д.Ш. с ЕГН **********;
ще се остави без уважение като неоснователна.
С оглед на извода за недопустимост на жалбата от А.Д.Ш.
и неоснователност на жалбата от А.С.А., следва да се приеме за неоснователно и
искането за обезпечаването им чрез спиране на изпълнителното производство по
изп. дело № № 529/2010 г.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 21782/22,07,2015 г.
от А.С.А. ***, ЕГН **********; чрез нейната майка и законен представител А.Д.Ш.
с ЕГН **********; против действия на ЧСИ П. И.по изпълнително дело № 529/2010
г., изразяващи се в насочване на изпълнение върху следния недвижим имот:
Поземлен имот с идентификатор 56784.512.1035, находящ се в гр. П., ул. „К.“ №**,
с площ на имота 537 кв. м., ведно с цялата находяща се в имота жилищна сграда с
идентификатор 56784.512.1035.1; обективирани в насрочване на публична продан на
имота.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 21782/22,07,2015
г. от А.Д.Ш. ***, ЕГН **********; против действия на ЧСИ П. И. по изпълнително
дело № 529/2010 г., изразяващи се в насочване на изпълнение върху следния
недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 56784.512.1035, находящ се в гр. П.,
ул. „К.“ №**, с площ на имота 537 кв. м., ведно с цялата находяща се в имота жилищна
сграда с идентификатор 56784.512.1035.1; обективирани в насрочване на публична
продан на имота; и ПРЕКРАТЯВА производството по нея.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.С.А. ***, ЕГН **********;
чрез нейната майка и законен представител А.Д.Ш. с ЕГН **********; И НА А.Д.Ш. ***,
ЕГН **********; ЗА СПИРАНЕ
производството по изп. дело № 529/2010 г. по описа на ЧСИ П. И.
Решението подлежи на обжалване единствено в частта
му, имаща харастер на определение, с която е оставена без разглеждане жалбата
на А.Д.Ш. – с частна жалба пред ПАС в едноседмичен срок от съобщаването му. В
останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: