Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 300/05.07.2021г.
Административен съд - Монтана ,ІІІ
състав ,в открито съдебно заседание на двадесет и осми юни , през две хиляди двадесет и първа година в състав :
Председател : БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря Д*** Димитрова и с участието на
прокурора Г*** Александрова,
като…разгледа…докладваното…от съдията БОЙЧЕВА адм.д. №11/2021г. по описа на
Административен съд Монтана и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК),във вр. с §2 от ДР
на ДОПК .
Образувано е по жалба от „С.“ ЕООД,със
седалище и адрес ***,С*** рум ,предста-влявано от управителя А.Л.К. против
Ревизионен акт №Р-04001220000709-091-001/ 16.09.2020г.,издаден от В*** Т***
Д*** –началник на сектор ,възложил ревизията и П*** И*** А*** –гл. инспектор по
приходи-ръководител на ревизията при ТД на НАП –Велико Търново,с който са
установени допълнителни задължения за корпоративен
данък/КП/ по ЗКПО за довнасяне за данъчен период: 01.01.2015г.до 31.12.2015г.,в
размер на 3 370,00лв.,ведно с лихви върху него в размер на 1526,08лв. , и ДДС
по ЗДДС за данъчен период: 01.12.2014г.до 31.12.2015г.за довнасяне в размер на
общо 7123,82лв.,ведно с дължимите лихви върху него в размер на 3641,93лв.,потвърден
с Решение №194/18.12.2020г. на директора на дирекция „ОДОП“ гр.Велико Търново
,при ЦУ на НАП –София.
В жалбата
се излагат доводи за незаконосъобразност на ревизионния акт/РА/. Твърди се, че
той е материално незаконосъобразен , защото изводите за липса на реални
доставки, а оттам и за непризнаване на право на приспадане на данъчен кредит,
са необосновани.Позовава се на практика на ВАС и на Съда на Европейския съюз.Иска се отмяна на
РА.Претендират се и разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят ,чрез процесуалния си представител адв.П.Т.-Л.
поддържа жалбата и иска да се отмени РА ,като незаконосъобразен, претендира и разноски
,съгласно приложен списък.Представя писмени бележки ,вх.№1411/30.06.2021г.,в
които излага подробни аргументи за отмяна на РА.
Ответникът-Директор
на Дирекция „ОДОП“,
гр.Велико Търново при ЦУ
на НАП-София,чрез процесуалния му представител юрк.У. в съдебно
заседание моли да се отхвърли жалбата
,като неоснователна и да се потвърди оспорения РА,като правилен и
законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение,съгласно представен
списък с разноски.
Представителят на ОП-Монтана,чрез прокурор Г***
А*** изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на
оспорения РА.Представя и писмено заключение.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема следното.
Жалбата
е подадена пред надлежен съд в срока по чл.156 ,ал.1 ДОПК, отговаря на изискванията по
чл. 149,
във връзка с чл. 145 от ДОПК
и е налице правен интерес от обжалването. Затова е допустима.Решението на
Директора на Дирекция“ОДОП“-гр.Велико Търново
е връчено по електронен път на 18.12.2020г./л.35/ ,а жалбата е подадена
чрез административния орган до съда на 29.12.2020г.,видно от вх.№2140/29.12.2020г
по описа на НАП./ л.4/.
Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
След
като се запозна с материалите по делото, съдът достигна до следната фактическа
обстановка и правни изводи.
Установено е от
административната преписка ,че РА № Р-04001220000709-091-001/16.09.2020 г. е
издаден в резултат на извършена ревизия на „С." ЕООД за установяване на
задълженията за ДДС за данъчни периоди от 01.12.2014г. до 31.12.2015 г. и
задълженията за корпоративен данък за периода от 01.01.2015г.до 31.12.2015 г.
Ревизията е извършена на основание Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-04001220000709-020-001/05.02.2020 г./л.89/, връчена по електронен път на
18.02.2020 г., изменена със Заповед за изменение на ЗВР № Р-04001220000709-020-
002/15.05.2020 г./л.92/. За резултата от нея е съставен Ревизионен доклад №
Р-04001220000709- 092-001/30.07.2020 г./л.60/, връчен по реда на чл. 32 от ДОПК
на 27.08.2020 г./л.81/, срещу който не е
подадено възражение. Ревизионното производство е приключило с РА № Р-04001220000709-091-001/16.09.2020г./л.51-56/
,с който на жалбоподателя са определени за довнасяне допълнителни задължения за
ДДС за данъчни периоди м. 12.2014 г. и м. 07,08 и 12.2015 г. общо в размер на
7123,82 лв. и лихви върху него в размер на 3641,93 лв. и за корпоративен данък
за 2015 г. в размер на 3370,00 лв. и лихви върху корпоративен данък в размер на
1526,08 лв./Следва да се отбележи ,че в данъка по ЗДДС е допусната техническа
грешка в главницата ,което ще повлече изменение и в лихвата –вместо 7223,82лв. ,е
записано 7123,82лв.,но доколкото корекция би могла да бъде направена от ревизиращите органи до изтичане на
давността ,за следващи години по НСС 8“Нетни печалби или загуби за периода
,фундаментални грешки и промени в счетоводната политика“,тази грешка е несъществена/.
РА,издаден от ревизиращия екип е предмет на настоящето съдебно административно
производство.
В хода на ревизията на „С." ЕООД е
връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено
лице № Р-04001220000709-040- 001/10.02.2020 г/л.100/,с което са изискани копия
на подробно изброени документи и е изикан достъп до всички първични и вторични
счетоводни документи и регистри, свързани с дейността на дружеството за периода
от 01.12.2014. до 31.12.2015 г. Oт страна на ревизираното лице не е посочено
място за провеждане на ревизията и не е определено лице за контакт. В отговор
на искането е постъпило писмено обяснение/л.103/, че през 2019 г. е сменено
счетоводното обслужване на дружеството и документите за 2015 г. се намирали при
бившия счетоводител. Изразено е намерение документите да бъдат представени на
по-късен етап, но до приключване на ревизията това не е осъществено. С вх. №
ИТ-00- 254/11.03.2020 г. са представени единствено счетоводни регистри за
период 01.12.2014 г. -31.12.2015 г. наименовани като аналитични, на сметки от
група 20 за дълготрайните материални активи и сметки 401 .Доставчици", 411
„Клиенти", 452 „Разчети за данък върху печалбата", 454 „Разчети за
ДДФЛ", 501 „Каса в левове", 601 „Разходи за материали", 602
„Разходи за външни услуги", 603 „Разходи за амортизации, 604 „Разходи за
заплати "и 605 „Разходи за социални осигуровки и надбавки“/л.105-113/. Органът
е приел регистрите не за аналитични, а за
синтетични. От ревизираното лице не са представени първични счетоводни
документи, фактури за покупки и продажби, договори с клиенти, доказателства за
извършени и получени доставки, банкови и касови документи, и други.
Предвид
гореизложеното на жалбоподателя е връчено Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК
№ Р-04001220000709-113-001/27.05.2020 г./л.124/, че основите за облагане с ДДС
за периода 01.12.2014 г. - 31.12.2015 г. и с корпоративен данък за периода
01.01.2015 г. - 31.12.2015 г. ще бъдат определени по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК, поради установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК -
липсва или не е представена счетоводна отчетност, и липсват документите,
необходими за установяване на основата за облагане с данъци. Заедно с него са
връчени Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК №
Р-04001220000709-139-001/27.05.2020 г./л.120/ и ИПДПОЗЛ № Р-04001220000709-040-
002/27.05.2020 г/л.115/„ с което е изискано попълване на декларация по чл. 124,
ал. 3 от ДОПК за 2015 г. и посочване на всички трети лица, органи и учреждения
у които се намират данни, сведения, документи, носители на информация и други
доказателства, отнасящи се до правата и задълженията или до фактите и
обстоятелствата, подлежащи на установяване в ревизионното производство,
включително и посочване на друго контролно производство от страна на НАП, при
което вече са били представени изисканите документи.
С вх. № ИТ-00-567/26.06.2020 г., по описа на
ТД на НАП В.Търново, офис Монтана по това искане е представена декларация по
чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2015 г., копие на фактура № 63/27.08.2015 г.,
издадена от „К*** " ЕООД, с копия на други документи към нея, Счетоводен
амортизационен план за 2020 г. и 5 броя справки по образец за наличните към
момента на ревизията активи, вземания и инвестиции. Отново не са представени
първични счетоводни документи, фактури за покупки и продажби, договори с
клиенти, доказателства за извършени и получени доставки, банкови и касови
документи.
В хода на ревизията са извършени насрещни
проверки на доставчиците „Е*** 2014 П*** ЕООД с ЕИК * , „Е*** Д*** " ЕООД
с ЕИК * , „А*** С*** Д*** " ЕООД с ЕИК * и „К*** " ЕООД с ЕИК * , при
които от страна на посочените дружества не са представени никакви доказателства
във връзка с връчените им искания за представяне на документи и писмени
обяснения.
За целите на ревизията с Протокол №
Р-04001220000709-ППД-001/30.06.2020 г./л.127/ са приобщени документи, събрани в
хода на извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства на „С."
ЕООД, приключила с Протокол № П-04001219125411-073- 001/13.01.2020 г./л.128/.
Приобщени са протоколи за извършени насрещни проверки на доставчиците „Е*** 2014
П*** ЕООД, „Е*** Д*** " ЕООД и „А*** С*** Д*** " ЕООД, както и всички
представени от „С." ЕООД документи във връзка с издадените му от тях
фактури.
По делото е назначена и съдебно-счетоводна
експертиза ,изготвена от вещо лице-икономист ,със заключение ,че правилно ревизиращите органи са
отказали право на приспадане на данъчен кредит на дружеството-жалбоподател
,респективно правилно са начислени в Ревизионен акт №Р-04001220000709-091-
001/16.09.2020 год.сумите
за внасяне на ДДС ,представляващ отказ от право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС и преизчисления финансов
резултат ,респ. данъчна печалба и размера на корпоративния данък по ЗКПО.
По отношение компетентността на издалите го органи по приходи:
РА е издаден от компетентни органи.
Съгласно чл. 119, ал.2 изр.
І от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията,
и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от
изтичането на срока за подаване на възражение.
Ревизията е възложена от В*** Т*** Д*** -началник
на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП-В.Търново,ИРМ Монтана ,на основание заповед №6/03.01.2017г., издадена от директора
на ТД на НАП-Велико Търново,който на основание чл.112,ал.2,т.1 от ДОПК е сред определените
органи по приходи, които могат да издават заповеди за възлагане на ревизии.Определен
е от него в ЗВР и ревизиращия екип-П*** И*** А*** -главен инспектор по
приходи/ръководител на ревизията/и В*** Г*** А*** -старши инспектор по приходи.Не
се оспорват по делото компетенциите на ревизиращия екип .Със заповед за
възлагане на ревизия №Р-04001220000709-020-001/05.02.2020г.,издадена от В***
Т*** Д*** - началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП-В.Търново, е определен
ревизиращия екип в състав: П*** И*** А*** -главен инспектор по
приходи/ръководител на ревизията/и В*** Г*** А*** -старши инспектор по приходи,като
е определен срок на извършването й-три месеца от връчване на ЗВР ,връчена
електронно на 18.02.2020г./л.90/,тоест до 18.05.2020г.Със заповед за изменение
на ЗВР №Р-04001220000709-020-002/15.05.2020г.е удължен срока на ревизията до 17.07.2020г.С
ревизионен доклад/РД/№Р-04001220000709- 092-001/30.07.2020 г. ,издаден от
ревизиращия екип са установени дължимите данъчни задължения на
дружеството-жалбоподател ,срещу който не е подавано възражение от жалбоподателя
.С РА (лист 51-56) на дружеството - жалбоподател са определени задължения за
довнасяне на ДДС по ЗДДС за данъчни
периоди м. 12.2014 г. и м. 07,08 и 12.2015 г. общо в размер на 7123,82 лв. и
лихви върху него в размер на 3641,93 лв. и за корпоративен данък по ЗКПО за
2015 г. в размер на 3370,00 лв. и лихви върху корпоративен данък в размер на
1526,08 лв. В предвид представената заповед за компетентност ,съдът намира ,че
РА,както и съпътстващите го РД и ЗВР и
ЗИЗВР са издадени от компетентни органи в рамките на тяхната материална и
териториална компетентност.
ЗВР,ЗИЗВР,РД и РА, са издадени като
електронни документи, видно от съда при отваряне файловете на приложения към
делото диск ,при наличие на КЕП и удостоверение ,при което съдът намира същите
за издадени от органите ,вписани в тях, и в срока на валидност на КЕП. Представянето
на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е
допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ),
в приложимата редакция „електронен подпис означава данни в електронна форма,
които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с
тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва“/тоест електронен подпис по
смисъла на чл. 3, т. 10 от
Регламент (ЕС) № 910/2014/.Съгласно чл.3,т.12 от същия Регламент „квалифициран
електронен подпис" означава усъвършенстван електронен подпис, който е
създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се
основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи,но според чл. 13, ал. 4 от
ЗЕДЕУУ в относимата редакция правната сила на електронния подпис и
на усъвършенствания електронен подпис е
равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между
страните. Съгласно чл. 19, ал. 1 от
ЗЕДЕУУ в относимата редакция „Доставчик на удостоверителни услуги е
лице по смисъла на чл. 3, т. 19 от
Регламент (ЕС) № 910/2014-
физическо или юридическо лице, което
предоставя една или повече удостоверителни услуги като доставчик на
квалифицирани или на неквалифицирани удостоверителни услуги“. Съгласно чл.23 от
ЗЕДЕУУ „Отношенията между доставчика на удостоверителни услуги и титуляря се
уреждат с договор“,а съгласно чл.25 от ЗЕДЕУУ „Доставчикът на квалифицирани удостоверителни
услуги издава квалифицирано удостоверение по искане на титуляря съгласно
изискванията на чл. 24, параграф 1
от Регламент (ЕС) № 910/2014“.
Съгласно чл.25,ал.5 ЗЕДЕУУ Доставчикът на
удостоверителни услуги издава незабавно удостоверението посредством
публикуването му в регистъра на удостоверенията.
Предвид посочената по-горе нормативна
уредба ,настоящият състав счита, че издадените ЗВР, ЗИЗВР,РД и РА , с
валидни КЕП на посочените органи по приходите през съответните периоди ,за
определения срок на валидност на КЕП налагат извода за компетеност на издалите
ги органи.Възражения за нищожност не са
правени от жалбоподателя ,като спорен момент е само материалната законосъобразност
на РА. Установените факти, съпоставени с приложимото право обуславят извод за
компетентност на издателите на РА,както и съпътстващите го РД и ЗИЗВР,респ.ЗВР.
По
отношение на формата на РА:
РА
съдържа всеки един от реквизитите, посочени в чл. 120 от ДОПК,
поради което съдът приема, че са спазени определените в закона изисквания за
форма при издаването му. Неразделна част от обжалвания РА е и ревизионният
доклад ,съгласно чл. 120, ал.2 от ДОПК, а в него подробно е описана фактическата обстановка,
установена по доставките в хода на ревизията, доказателствата, които са
събрани, както и изводите (правни и фактически) на ревизиращия екип . РД се
прилага към РА и аргументите, изложени в него, на общо основание обосновават
твърденията в РА. В този смисъл, РА е надлежно мотивиран от приложената
административна преписка (в това число и чрез РД).
По отношение на
спазване на процесуалните правила при издаване на РА.
Съдът
не установи порочни процесуални действия на органите по приходите в хода на
извършените насрещни проверки, а и в
ревизионното производство, като цяло. Изготвените протоколи в хода на ревизията
съдържат реквизитите по чл. 50, ал.2 от ДОПК, поради което съставляват доказателство за извършените от
администрацията действия, както и за установените обстоятелства, по аргумент от
чл. 50, ал.1 от ДОПК.Спазена е процедурата по издаването на РА /както бе описано
по-горе в раздел компетентност на органите по приходи/,като настоящия състав
намира същия като издаден при спазване на процесуалните правила при издаването
му.
По съответствието на РА с приложимото
материално право,което съставлява основно възражение в жалбата.
За извършване на служебна проверка по съответствието на РА с приложимия материален закон съдът е назначил съдебно- счетоводна експертиза ,изпълнена от вещото лице Ц.В.Р.,която съдът кредитира изцяло ,като компетентно извършена от специалист икономист.Видно от същата ,след
извършена справка по ЕИК * „С." ЕООД в
Търговския регистър е видно, дружеството е регистрирано с предмет на дейност
„Консултантски, счетоводни, информационни, рекламни, транспортни и
туроператорски услуги. Внос-износ в страната и чужбина. Производство и реализация
на продукция, строително-ремонтни работи и всички други дейности, незабранени
от закон."
„С." ЕООД е регистрирано по ДДС на
28.12.2012 год. и по извършена справка в информационната система на НАП към
момента на изготвяне на заключението регистрацията не е прекратена.
РА се обжалва в частта по ЗДДС, в която за данъчни
периоди м. 12.2014 г. и м. 12.2015
г. е доначислен ДДС в размер на 483,82 лв. по документи, включени в дневниците
за продажби на дружеството, с посочен контрагент „И*** П*** груп лимитед"
и за данъчни периоди м. 07.2015 г. и м.08.2015 г. ,за които е отказано право на приспадане на данъчен
кредит общо в размер
на 6740,00 лв. по 5 броя фактури, издадени от „Е*** 2014 ПГ" ЕООД, „Е***
Д*** " ЕООД, „А*** С*** Д*** " ЕООД и „К*** " ЕООД, в резултат
на което е установен ДДС за довнасяне общо в размер на 7123,82 лв. и лихви върху него общо в размер на 3641,93
лв., както
и в частта по ЗКПО, в която вследствие преобразуването на финансовия резултат за 2015 г. с непризнатите за
данъчни цели разходи по фактурите от същите
доставчици е определен допълнителен корпоративен данък в размер на 3370,00 лв.
и лихви върху него в размер на 1526,08 лв.
Видно от заключението на вещото
лице, процесните фактури ,издадени
от „Е*** 2014 ПГ" ЕООД, „Е*** дизайн" ЕООД, „А*** строй дизайн"
ЕООД и „К*** " ЕООД, като доставчици на „С." ЕООД, в счетоводството
на жалбоподателя са осчетоводени, както следа:
1.„Е*** 2014 ПГ" ЕООД е издало ф-ра №**********/10.07.2015 год.
с данъчна основа 7700.00 лева и начислен ДДС в размер на 1540.00 лева.
Фактурата е осчетоводена като разход в счетоводството на жалбоподателя по
дебита на счет. сметки 602 „Разходи за външни услуги" с данъчната основа
на фактурата и 453/1 „ДДС от покупки" с размера на начисленият ДДС.
Кредитирана е счет. сметка 401 „Доставчици" с цялата стойност, с което е
показано увеличение на задълженията към доставчиците.
2.„Е*** дизайн" ЕООД е издало ф-ри /ДИ/ №**********/25.08.2015
год. с данъчна основа 6500.00 лева и начислен ДДС в размер на 1300.00
лева и №**********/26.08.2015 год. с данъчна основа 7200.00 лева и начислен ДДС
в размер на 1440.00 лева.
Фактурите са осчетоводени в счетоводството
на „С." ЕООД като разход по дебита на счет. сметки 602 „Разходи за външни
услуги" с данъчната основа на фактурата и 453/1 „ДДС от покупки" с
размера на начисленият ДДС. Кредитирана е счет. сметка 401 „Доставчици" с
цялата стойност, с което е показано увеличение на задълженията към
доставчиците.
3.„А*** строй дизайн" ЕООД е издало ф-ра №**********/27.08.2015 год.
с данъчна основа 7300.00 лева и начислен ДДС в размер на 1460.00 лева.
Фактурата е осчетоводена в счетоводството на „С." ЕООД като разход за
външна услуга по дебита на счет. сметки 602 „Разходи за външни услуги" с
данъчната основа на фактурата и 453/1 „ДДС от покупки" с размера на
начисленият ДДС. Кредитирана е счет. сметка 401 „Доставчици" с цялата
стойност, с което е показано увеличение на задълженията към доставчиците.
4.„К*** " ЕООД е издало ф-ра № **********/27.08.2015 год. с данъчна
основа 7300.00 лева и начислен ДДС в размер на 1460.00 лева.
Фактурата е осчетоводена в счетоводството на „С."
ЕООД като разход за външна услуга по дебита на счет. сметки 602 „Разходи за
външни услуги" с данъчната основа на фактурата и 453/1 „ДДС от
покупки" с размера на начисленият ДДС. Кредитирана е счет. сметка 401
„Доставчици" с цялата стойност, с което е показано увеличение на
задълженията към доставчиците.
Процесните
фактури са включени в дневниците за покупки и подадените Справки-декларации по
ЗДДС от „С." ЕООД за м. Юли и м. Август 2015 година. Дължимият данък по
декларациите е внесен ефективно по сметка на Приходната агенция.
От описаното до тук е видно, че разходите
по спорните фактури са осчетоводени в счетоводството на жалбоподателя „С."
ЕООД.
Касае се за маркетингови/консултантски
услуги/ ,като същите услуги са
използвани в икономическата дейност на „С." ЕООД за последващи сделки. За
тях са издадени фактури, на лице са сключени договори, описани детайлно в Таблица 1 към ССч.Е.
В
счетоводството на „С." ЕООД, отчетените по фактурите приходи са
осчетоводени по дебита на счет. сметка 411 „Вземания от клиенти" и по
кредита на счет. сметки 703 „Приходи от продажби на услуги" със стойността
на данъчните основи и 453/2 „ДДС от продажби" с размера на начисленият
данък. За фактура №**********/23.12.2015 год. ,издадена
на „И*** П*** Г*** Л*** " не е начислен ДДС, тъй като търговското
дружество е регистрирано в офшорна зона.
Фактурите са включени в
Справките-декларации по ДДС и Дневниците за продажби по ДДС за съответните
периоди.
В счетоводството на „С." ЕООД са
извършвани двустранни счетоводни записвания на стопанските операции в
хронологичен ред, съответстващ на извършването им в периода ,за които се отнасят, с което е спазен принципа на
„текущо начисляване".Извършените стопански процеси са отразени в
аналитични и синтетични регистри, които са открити в началото на съответните
периоди и са закрити в края на отчетните периоди, с което са спазени принципите на текущо начисляване на приходите
и разходите, т.е. осчетоводени са в момента на тяхното възникване и
съпоставимост между приходите и разходите - разходите, извършени във връзка с
определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат за
периода, през който предприятието черпи изгода от тях.Получените услуги са осчетоводено по счетоводна сметка 602 „Разходи за
външни услуги", но не са придружени от вторични
счетоводни документи - Приемо-предавателни протоколи или други документи ,показващи същността на извършените стопански операции, при
което не е спазен принципа на „документалната обоснованост на стопанските
операции и факти",което означава ,че
не са спазени
изискванията за съставянето на документите,
съгласно действащото законодателство.
Направено е годишно счетоводно приключване
на финансовата 2015 год., за което са изготвени оборотна ведомост и баланс,
като по този начин извършените приходи и разходи са намерили отражение в
изготвените финансови отчети и данъчни декларации на дружеството. С това е
спазен принципа на „независимост на отделните отчетни периоди и стойностна
връзка между начален и краен баланс", според който всеки отчетен период се
третира счетоводно сам за себе си независимо от обективната му връзка с предходния
и със следващия отчетен период, като данните на финансовия отчет в началото на
текущия отчетен период трябва да съвпадат с данните в края на предходния
отчетен период.
При така организираната счетоводна
отчетност и направените счетоводни записвания за отразяване на стопанските
процеси, се налага
извода , че счетоводството на
„С." ЕООД е водено редовно, при спазване на
залегналите основни принципи, съгласно
Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, с изключение на спазване на принципа на
документалната обоснованост.Липсват документи
,съпътстващи фактурите и касовите бонове към тях,установено от вещото лице , след проверка в счетоводството на жалбоподателя. „С." ЕООД е извършил последващи доставки с
получените услуги /намиране на клиенти/, които са описани по клиент,
номер на договор, номер и дата на фактура, данъчна основа и начислен ДДС в
Таблица 1 към експертизата.Към
описаните фактури в Таблица 1 за извършените последващи доставки
не са приложени други документи. „С.“ ЕООД е използвал предоставените му маркетингови
услуги за намиране на клиенти ,с които в последствие е
сключил договори за оказване на услуги,за които има издадени само фактури и договори,което с оглед принципа на документалната обоснованост е недостатъчно. Липсват документи за това, кои лица
евентуално са извършвали тези услуги, в какъв период от време или към кои
конкретно дати, в какво се състои конкретната услуга, как е определена
стойността й, кога и как е платена. В този смисъл липсват доказателства за
настъпило данъчното събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС по всяка от процесните фактури. Представените счетоводни регистри сами по
себе си не представляват доказателство за реалност на стопанските операции.
Доказателства за тях са първичните документи, с които се регистрират конкретни
факти по време на извършването на стопанските операции, като при маркетингови
услуги, извършителят отчита каква дейност е извършил, и какъв е ефекта от нея;
първични документи за получено плащане в брой - съгласно действащата нормативна
уредба в тази насока. Такива първични документи от страна на доставчиците не са
представени, при което не са доказани и реални доставки на услуги по издадените
към „С.“ЕООД фактури. В този смисъл ,правилна е констатацията на ревизиращите органи
,че следва да се откаже
правото на приспадане на данъчен кредит по тези фактури, тъй като ,видно от експертизата ,при извършената проверка на място в счетоводството на
жалбоподателя от
вещото лице ,не са представени
конкретни документи и доказателства, които да удостоверят реалното извършване
на сделките, в частност получените услуги, поради което не може по безспорен
начин да се докаже реалността на сделките, по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС.
Поради обстоятелството, че не може да се докаже реалността на сделките, то не
възниква за жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит, на основание
чл.70, ал. 5 от ЗДДС. Не са спазени всички изисквания при издаването на
фактурите ,разписани в чл. 114 от ЗДДС, а именно не е
описана точно вида на услугата, като предмета на извършените сделки не е
изяснен ,липсват други
придружаващи фактурите документи,
като оферти, приемо-предавателни протоколи, кореспонденция на хартиен носител
или електронна такава, както не са ясни периодите ,в които са извършени услугите и лицата ,участвали в тях. Не се доказа в настоящето производство и какви услуги са извършвани на „И*** П*** Г***
Л*** " ЕООД, от жалбоподателя през ревизирания период и как то се е разпоредило
с тях,поради фактът ,че клиентът на „С." ЕООД - „И*** П*** Г*** Л*** " е с
адрес 3/F
Jonsim Place 228, Queen,s Road East,
Wanchai, Hong Kong и не са
налични контакти с тях.Тежестта на доказване на тези факти и обстоятелства е на жалбоподателя.Не
са представени никакви документи в тази насока от него в настоящето съдебно
производство ,нито в предшестващото го административно ревизионно производство.Липсва
и одитна следа ,свързваща
фактурата и доставката на стоки или услуги, като от значение е съответствието
на подкрепящите доставката документи и тяхната тежест
в счетоводния процес, доколкото фактурата не се
разглежда като отделен самостоятелен документ, а се проверява като такъв в
рамките на търговския и счетоводен процес, а надеждна одитна следа е налице,
когато връзката между отделните документи и осчетоводените операции е лесно и
бързо установима и осигурява намиране на търсената връзка между издадена
фактура и извършена доставка.Не са нарушени принципите на счетоводния процес и данъчното
законодателство,нито РА е издаден в противоречие с практиката на СЕС и ВАС,каквито
са основните възражения в жалбата.
При доставка на услуги
данъчното събитие настъпва към момента на извършването им по аргумент от чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, като съобразно общите правила за доказване в тежест на данъчно задълженото лице е да докаже
при пълно и главно доказване, че е получател по действително осъществена
доставка на услуги,което
според настоящия състав не се доказа в настоящето производство.
Досежно начисления допълнително
данък по ЗКПО в размер на 3370,00лв. ,вещото лице е извършило дължимата
проверка и в Таблица №2 към задача 6 от ССЧ.е отразило декларираните данни за
2015г. и преизчисления финансов резултат,като констатациите му се припокриват с
тези на ревизиращите органи.
Според заключението на вещото
лице ,което съдът кредитира изцяло ,правилно са изчислени сумите в Ревизионен акт №Р-04001220000709-091-
001/16.09.2020 год.,представляващи задължение за довнасяне на ДДС по
ЗДДС и корпоративен данък по ЗКПО.Изчислени са правилно и лихвите върху тези
суми ,което навежда на материална законосъобразност на издадения РА.Допуснатата
техническа грешка в главницата на определяния за довнасяне ДДС/7123,82лв.
вместо 7223,82лв.т.е. със 100,00лв. по-малко/,цитирана по-горе,би могла да се
коригира за бъдещ период и не се
отразява върху материалната законосъобразност на РА.
Правното
основание за отказа на ревизиращите органи да признаят правото на приспадане на
данъчен кредит на жалбоподателя в РА е чл.69,ал.1,т.1във вр.с чл.68,ал.1,т.1
въввр. с чл.70,ал.5 от ЗДДС. ,и
чл.122,ал.2 ДОПК.
Съгласно
чл. 69, ал.1, т.1
от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на
извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да
приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по
този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Според чл. 70, ал.5 от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен
неправомерно. Начина на определяне на данъчна основа е регламентиран в
чл.122,ал.2 ДОПК .
Представените
фактури не установяват фактическото извършване на услугите ,т.к не са индивидуализирани. Добрите
търговски обичаи и житейската логика са установили в стопанския оборот практиката
продаваната стока/услуга да бъде
описвана максимално подробно при издаването на фактура и/или при съставянето на
приемателно - предавателен протокол. Така правата на страните в търговското
правоотношение биха били защитени в
максимална степен при евентуален спор. В този смисъл съдът не споделя
възражението на жалбоподателя ,че според
цитираната в жалбата практика на СЕС ,фактурирането на услугата е достатъчно
основание за реалност на сделките ,при което приходните органи не могат да
откажат право на приспадане на данъчен кредит.
От
назначената и приета по делото съдебно - счетоводна експертиза е установено, че
издадените фактури от доставчиците на жалбоподателя ,както и тези ,по които
самия той е доставчик на „И*** П*** Г*** Л*** “
не съдържат необходимите реквизити и в този смисъл , не може да
обосноват извод за реалност на доставките
от 4 дружества към „С.“ЕООД ,респективно доставките на „С.“ЕООД към „И*** П*** Г***
Л*** “.Надлежното издаване и осчетоводяване на фактурите е само едно от
условията за признаване право на приспадане на данъчен кредит по конкретната
доставка. Наред с осчетоводяването, доставчикът следва да достави, а
получателят - да получи, договорената стока/услуга. Тъй като в настоящия случай
този релевантен факт не бе доказан ,доколкото като документална обоснованост на
извършените стопански операции са използвани основно фактури ,по разбиране на
съда ,коректното издаване/без индивидуализиращи признаци/ и осчетоводяване на
фактурите не е основание за ползване на данъчен кредит,без съпътващи документи
,които да доказват реалното им извършване.
Съдържанието
на фактурите не отговаря на изискването на чл. 226, т. 6 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т.
9 ЗДДС - в описанието на услугите
не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на
престацията. Непълнотата на фактурата възпрепятства установяване съответствието
й на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на
доставката, респективно установяване настъпването на данъчното събитие, и е
самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит по тази фактура. В
свое Решение от
8.05.2013 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) по дело С-271/12,
постановено по преюдициално запитване отнасящо се до тълкуването на Шеста директива
77/388/ЕИО на Съвета, приема, че правото на приспадане на ДДС може
да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат
с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на
решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното
извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Следователно, на
още по-силно основание, отказът е допустим, в случай като процесния. Тази
неяснота относно предмета на доставката не е преодоляна чрез съпътстващи
фактурата документи или представени такива от ревизираното лице, както до
издаване на спорния ревизионен акт, така и в хода на обжалването му./в т.см. Р. по адм.д.№6656/2016г.
на ВАС/.
В
заключение, съдът приема, че жалбата е изцяло неоснователна и следва да се отхвърли.РА
е издаден от компетентни органи ,в установената форма и при спазване на
процесуалния и материалния закон ,при
което се явява законосъобразен.
Изходът
от оспорването обуславя възлагане на разноските по делото върху жалбоподателя.Съгласно
чл. 161 от ДОПК
във връзка с чл. 8, ал.1, т.4 от
Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвид материалния интерес по делото-15 661,83лв.,
жалбоподателят следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в
размер на 999,85лв./деветстотин
деветдесет и девет и 0,85ст./.,както е отразено и в представения от ответната
страна списък по чл.8 ГПК.
Предвид
гореизложеното, на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, съдът
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „С.“ ЕООД,със седалище и адрес ***, С*** рум
,представлявано от управителя А.Л.К. против Ревизионен акт
№Р-04001220000709-091-001/ 16.09.2020г.,издаден от В*** Т*** Д*** –началник на
сектор ,възложил ревизията и П*** И*** А*** –гл. инспектор по
приходи-ръководител на ревизията при ТД на НАП –Велико Търново,с който са
установени корпоративен данък/КП/ по
ЗКПО за довнасяне за периода 01.01.2015г.до 31.12.2015г.,в размер на
3 370,00лв.,ведно с лихви върху него в размер на 1526,08лв. , и ДДС по
ЗДДС за периода 01.12.2014г.до 31.12.2015г.за довнасяне в размер на общо 7123,82лв.,ведно
с дължимите лихви върху него в размер на 3641,93лв.,потвърден с Решение
№194/18.12.2020г. на директора на дирекция „ОДОП“ гр.Велико Търново ,при ЦУ на
НАП –София.
ОСЪЖДА„С.“
ЕООД,със седалище и адрес ***,С*** рум ,предста-влявано от управителя А.Л.К. да заплати на Националната агенция по
приходите, чрез дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна
практика"-Велико Търново сумата от 999,85/ деветстотин деветдесет и девет
и 0,85ст./лв. ,представляващи разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за постановяването му.
Адм.