Р Е Ш Е Н И Е
№ 30
гр. Нови пазар, 22.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Нови пазар, в
публичното заседание на двадесет и първи март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПЕТИНА НИКОЛОВА
при секретаря Нела Костадинова, като разгледа
докладваното от съдия П. Николова АНД № 59 по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид:
Подадена
е жалба на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
В нея жалбоподателят С.В.Ш. с ЕГН **********
***, иска отмяната на Наказателно постановление № 19-0280-000001 от 03.01.2019
г. на Началника на РУ гр. К., с което същият е наказан за извършено нарушение
на 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 200 лв., и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца. Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
ограничаване на правата му в административното производство, както и поради
несъобразяване с материалния закон. По тази причина моли съдът да отмени
атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя
процесуален представител взема становище по същество като твърди, че
административно-наказващия орган не е обсъдил възможността за прилагане на чл.
28 от ЗАНН, с което е допуснал съществено процесуално нарушение. Освен това
твърди, че наистина са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН,
поради което моли съда да отмени наказателното постановление.
Въззиваемата страна не изпраща
представител на насроченото съдебно заседание. В съпровождащо административно-наказателната
преписка писмо се изтъква,че жалбата е допустима, но неоснователна по същество,
а наложеното наказание е съобразено с предвиденото в закона. Поради това
административно-наказващият орган моли, жалбата да бъде оставена без уважение,
а наказателното постановление да бъде потвърдено. Позовава се на практика на
НПРС
Като
съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо правен
интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество тя се явява неоснователна по следните причини:
С жалбата се атакува Наказателно постановление
№ 19-0280-000001 от 03.01.2019 г. на Началника на РУ – гр. К., с което на
основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, за това, че на 19.10.2018 г. около 11,35 часа в с. Н.на кръстовището на
ул. „***“ и ул. „***“ в посока с. В.е управлявала л.а. „***“ с рег. № ***,
който е бил снет от регистрация на 25.09.2018 г.
НП е издадено въз основа на отказ на НПРП да се
образува досъдебно производство поради по-ниската обществена опасност на
деянието. Изрично в постановлението на прокурора е мотивирано, че деянието не
разкрива елементите на престъпление, а на административно нарушение.
Съдът счита, че наказателното постановление отговаря
на императивните изисквания на чл. 57, ал.1 от ЗАНН и че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Изрично в самото наказателно постановление АНО е мотивирал, че тежестта на
деянието не разкрива елементите на престъпление, а на административно
нарушение. С това ясно е заявил позицията си, че нарушение има и деянието не
може да се счете за маловажно. Не е необходимо да е цитирал чл. 28 от ЗАНН – от
значение са изводите му.
Предвид това съдът разгледа жалбата по
същество.
От събраните по делото доказателства се установява, че
на 20.07.2018
г. жалбоподателят С.В.Ш. закупил лек автомобил „***“ с рег. № ***.
Този договор бил нотариално заверен в гр. Д.. Това означава, че той е бил
напълно наясно с факта, че договорът не е бил регистриран в КАТ – това
задължение е било негово и самият той не го е изпълнил.
Около 11,35 часа на 19.10.2018 г., жалбоподателят управлявал
посочения
по-горе лек автомобил, когато на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ в посока
с. В.била спрян за проверка от служители на РУ гр. К., които осъществявали контрол
на автомобилния транспорт. При осъществената проверка установили, че лекият
автомобил е с прекратена регистрация от 25.09.2018 г. На жалбоподателя бил съставен
АУАН. Информацията била подадена до НПРП за евентуално извършено престъпление
по чл. 345 от НК, но прокуратурата отказала да образува досъдебно производство
с мотива, че деянието е с по-ниска обществена опасност и изпратила преписката
на административно наказващия орган, за да издаде НП. Началникът на РУ К.
издал атакуваното НП № 19-0280-000001 от 03.01.2019 г.
Така установената фактическа обстановка се установява
от всички събрани по делото доказателства, които са ясни и непротиворечиви. В
действителност фактите не се оспорват от жалбоподателя – единственото му
възражение е, че административно-наказващия орган не е обсъдил възможността за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, с което е допуснал съществено процесуално
нарушение. Освен това твърди, че наистина са налице основанията за прилагане на
чл. 28 от ЗАНН.
По изложените причини съдът намира, че нарушението е доказано от обективна
и субективна страна. Съдът не счита, че при издаването му е допуснато
твърдяното процесуално нарушение, за което по-горе бяха изложени мотиви. Не е
допуснато и нарушение на материалния закон. Съдът не счита, че деянието
представлява маловажен случай. В административно-наказателното производство
нарушенията са само такива на просто еднократно извършване – няма продължавани или
продължени нарушения. По тази причина няма никакво значение колко време след
снемането на МПС от регистрация е извършено нарушението, нито дали е карал МПС
един или няколко пъти (в последния случай всяко отделно деяние ще представлява
самостоятелно нарушение). По тази причина и настоящият съдебен състав не
споделя изводите, изложени в решението по цитираното от защитника на
жалбоподателя АНД № 358/2018 г. на НПРС. Нарушението е и такова на формално
извършване – не е необходимо да е настъпила конкретна вреда, поради което няма
как да се обсъжда липсата на вреда от деянието. Предвид всичко това съдът не
споделя твърдението, че е налице маловажност на случая и не счита,ч е чл. 28 от ЗАНН в случая е приложим. При това деяние за приложението на чл. 28 от ЗАНН
може да се говори само, ако е налице обективна причина нарушителя да е
управлявал снетото от регистрация МПС. Такава в случая не е налице.
Относно наложеното с постановлението административно
наказание, съдът констатира, че то е определено в абсолютния минимум, което е
изключително милостиво от страна на административно-наказващия орган предвид
множеството нарушения на ЗДвП, които жалбоподателят има за краткото време,
откакто е правоспособен водач – четири наказателни постановления и пет фиша
само за година от получаване на СУМПС до сегашното нарушение. Все пак не е в
правомощията на съдията докладчик да увеличи размера на наказанието.
Поради гореизложеното, съдът намира, че наказателното
постановление като законосъобразно и обосновано, следва да бъде потвърдено. Ето
защо
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 19-0280-000001
от 03.01.2019 г. на Началника на РУ – гр. К..
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Шуменския административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина Николова