№ 6086
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Силвана Гълъбова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100507984 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №7984/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Топлофикация
София “ ЕАД гр.София срещу решение №20123199 от 27.05.2024 г постановено по гр.д.
№17742/19 г на СРС , 161 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да се признае за
установено , че Ю. А. Г. ЕГН ********** от гр.София му дължи сумата от 3643,65 лева
незаплатена цена на топлинна енергия за периода м.10.2016 г до м.04.2018 г за апартамент в
гр.София ул.**** надпартерен , ведно със законна лихва за периода от 30.11.2018 г. до
изплащане на вземането, сумата от 387,85 лева лихви за забава върху посочената главница за
периода 30.11.2016 г. до 30.10.2018 г., сумата от 71,51 лева за дялово разпределение за
периода м.10.2016 г – м.04.2018 г , ведно със законна лихва за периода от 30.11.2018 г. до
изплащане на вземането и сумата от 11,66 лева лихва за забава върху сума за дялово
разпределение за периода от 30.11.2016 г до 30.10.2018 г ; за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК от 07.12.2018 г по ч.гр.д.№76311/18 г на СРС , 161 състав ;
както и въззивникът е осъден да заплати на адв.К. П. Г.Б. личен №********** на основание
чл.38 ал.2 ЗАдв сумата от 420 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Ответникът е
собственик на имота и потребител на топлинна енергия по чл.153 ал.1 ЗЕ . С възражението
1
си за прихващане ответникът признава , че е потребител на топлинна енергия . Евентуално
ответникът е собственик само на ½ идеална част от имота и дължи половината от
претендираните суми . Исковете са доказани по основание и размер с представените
писмени доказателства , СТЕ и ССЕ .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Не е
доказано ответникът да е потребител на топлинна енергия , а възражението за прихващане е
направено под условие .
Третото лице помагач „Нелбо“ АД не взема становище по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника “Топлофикация
София “ ЕАД гр.София на 29.05.2024 г и е обжалвано в срок на 04.06.2023 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая
не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел следното . Ищецът твърди в исковата молба , че
ответникът има право на ползване върху процесния имот , но такова не се установява от
представените доказателства . Според представения нотариален акт №22 от 22.12.1987 г има
данни , че ответникът е собственик на ½ идеална част от имота , но и ползвател , защото
такъв е друго лице . Според диспозитивното начало не може да се разгледат исковете като се
вземе предвид , че ответникът е собственик , а не ползвател на имота . Не е доказано
ответникът да е потребител на топлинна енергия по чл.153 ЗЕ . Не се дължи сумата за
дялово разпределение , защото съгласно чл.186 ал.2 ЗЗД разноските „по теглене и мерене“ са
за сметка на продавача . Ищецът „се е опитал“ на уговори нещо различно според одобрените
му ОУ , но клаузата е неравноправна и нищожна . Тъй като не се дължат главниците , не се
дължат и лихвите за забава върху тях .
Решението на СРС е частично неправилно .
Преди всичко трябва да се отбележи , че настоящото дело не е вещно , а е с предмет
дължими суми за топлинна енергия и за дялово разпределение /както и лихви върху тях/
т.е.за облигационни вземания . Като основание на иска трябва да се приемат твърденията за
наличие на договорни отношения между ищеца и ответника . Конкретните твърдения , че
ответникът е в договорни отношения с ищеца , защото е „ползвател“ на имота не обвързват
съда , още повече че терминът изглежда , че не е употребен от ищеца в смисъла на „вещен
ползвател“ както е счел първоинстанционният съд , а по-скоро като част от общи твърдения
, че ответникът е в договорни отношения с ищеца и че „ползва“ имота . Не представлява
2
нарушение на диспозитивното начало ако съдът установи , че са налице договорни
отношения между страните въз основа на факт , който не е изрично посочен в исковата
молба .
В случая от представените два броя нотариални актове се установява , че ответникът е
собственик на процесния имот и потребител на топлинна енергия по чл.153 ЗЕ – ½
идеална част е придобита с дарение от майка й М.Г. , а ½ е придобита по наследство от баща
й А.Г.Г. . Отделно дори да не беше собственик на имота ответникът е подал молба-
декларация на откриване на партида /л.22-23 от делото пред СРС/ и въз основа на това се
явява потребител на топлинна енергия съгласно указанията в т.1 от Тълкувателно решение
№ 2 от 17.05.2018 гпо тълк.дело № 2/2017 г., на ОСГК на ВКС . Според тълкувателното
решение няма пречка да бъде постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл.153 ал.1 ЗЕ /собственик , вещен ползвател/, за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, и този правен субект да дължи цената на доставената топлинна
енергия .
Самата доставка на топлинна енергия , нейния размер и извършването на дялово
разпределение са доказани по основание и размер с приетите пред СРС писмени
доказателства СТЕ и ССЕ . СТЕ констатира , че отчета , измерването на топлинната енергия
и дяловото разпределение са извършвани при спазване на нормативната уредба . СТЕ
установява по-висок размер на доставената топлинна енергия от претендираната от ищеца .
Ищецът е легитимиран да претендира сумите за дялово разпределение от ответника
съгласно чл.22 ал.2 и чл.36 ал.1,2 ОУ . Ответникът е материално-правно легитимиран по
отношение на сумите за дялово разпределение съгласно чл.36 от ОУ /2016 г/ . При наличната
специална уредба в ЗЕ и Наредба №16-334 за топлоснабдяването чл.186 ал.2 ЗЗД е
неприложим . Не може да се приеме , че е налице неравноправна клауза по чл.143 ЗЗД по
отношение на заплащане стойността на дяловото разпределение от потребителя . Поначало
доставката в Етажна собственост се извършва за цялата сграда и доставената топлинна
енергия следва да се разпредели между етажните собственици . И по ЗЕ , и по Наредба №16-
334 за топлоснабдяването съществуват възможности етажните собственици да заплащат
топлинната енергия според показанията на общия топломер на сградата общо или чрез трето
лице , както и да си я разпределят по свое усмотрение. Дяловото разпределение се налага
поради изрично желание на етажните собственици всеки от тях да има отделна партида пред
разпределителното дружество и да заплаща отделно топлинната енергия. Следователно
дяловото разпределение е регламентирано и съществува по-скоро по желание и в интерес на
съответния потребител , а не е от полза и в интерес на разпределителното дружество , тъй
като усложнява и затруднява в много голяма степен администрирането на целия процес по
разпределяне и продажба на топлинна енергия. Следователно , налице е специална законова
уредба по отношение и е неприложима общата норма на чл.186 ал.2 ЗЗД . Липсват
неравноправни клаузи по отношение на главницата за дялово разпределение . Същата е
3
дължима като доказана с представените писмени доказателства и ССЕ . Според приетата
ССЕ са дължими и доказани по размер лихвите върху главницата за топлинна енергия .
Като краен резултат правилно СРС е приел , че не се дължи сумата от 11,66 лева лихва за
забава върху сума за дялово разпределение за периода от 30.11.2016 г до 30.10.2018 г . Чл.36
от ОУ /2016 г / не посочва срок , в който потребителите трябва да заплащат главницата за
дялово разпределение , а за нея са неприложими чл.32 и чл.33 от ОУ /2016 г /. Липсва
уговорен падеж на вземането , респ.на покана до ответника съобразно изискването на чл.84
ал.2 ЗЗД .
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на процесните вземания по
давност – в 3-годишна погасителна давност за периодични вземания и за лихвите за забава .
За процесния период са в сила ОУ /2016 г / . Съгласно чл.33 ал.1 от ОУ /2016 г/ месечните
дължими суми се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на периода , за който се отнасят .
В случая за неплатената цена на топлинна енергия и за дяловото разпределение процесни са
периодите м.10.2016 г до м.04.2018 г , а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 30.11.2018 г т.е. липсва период , за който тези задължения да са погасени по
давност, защото не е изтекъл 3-годишния давностен период . Не са погасени по давност и
задълженията за лихви за забава .
Направеното от ответника пред СРС възражение за извънсъдебно прихващане е
неоснователно . Представеното пред СРС съдебно решение е без доказателства , че е влязло
в сила . Освен това съгласно т.2 от Тълкувателно решение №2/2020 от 18.03.2022 г на
ОСГТК на ВКС при уважено възражение за прихващане с вземане, което не е установено с
друго влязло в сила решение или заповед за изпълнение, силата на пресъдено нещо на
решението обхваща размера на вземането на ответника, необходим за прихващането.
При непогасена горница, решението установява със сила на пресъдено нещо фактите, които
са породили вземането /както при частичния иск/ . В случая не е проведено доказване на
фактическия състав на извънсъдебното възражение .
Налага се извода , че решението на СРС трябва да се отмени частично и да се признаят за
дължими претендираните суми за главница за топлинна енергия , лихви за забава върху нея и
главница за дялово разпределение . Решението на СРС трябва да се потвърди в частта , с
която е отхвърлен иска за лихви за забава върху главницата за дялово разпределение .
Ответникът дължи разноски пред СРС и СГС съобразно уважената част от претенциите .
Ищецът дължи адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ съгласно
отхвърлената част от претенциите .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000
лева настоящото решение не подлежи на обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ решение №20123199 от 27.05.2024 г постановено по гр.д.№17742/19 г на СРС ,
161 състав ; в частта , с което са отхвърлени исковете на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК
********* гр.София с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че Ю. А. Г. ЕГН ********** от гр.София му дължи
сумата от 3643,65 лева незаплатена цена на топлинна енергия за периода м.10.2016 г до
м.04.2018 г за апартамент в гр.София ул.**** надпартерен , ведно със законна лихва за
периода от 30.11.2018 г. до изплащане на вземането ; сумата от 387,85 лева лихви за забава
върху посочената главница за периода 30.11.2016 г. до 30.10.2018 г., и сумата от 71,51 лева за
дялово разпределение за периода м.10.2016 г – м.04.2018 г , ведно със законна лихва за
периода от 30.11.2018 г. до изплащане на вземането ; за които суми /частично/ е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 07.12.2018 г по ч.гр.д.№76311/18 г на СРС , 161
състав ; и в частта , с която „Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* гр.София е
осъдено да заплати на адв.К. П. Г.Б. личен №********** на основание чл.38 ал.2 ЗАдв
разликата над 1,22 лева до 420 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искова на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********
гр.София с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД ,
че Ю. А. Г. ЕГН ********** от гр.София му дължи сумата от 3643,65 лева незаплатена цена
на топлинна енергия за периода м.10.2016 г до м.04.2018 г за апартамент в гр.София ул.****
надпартерен , ведно със законна лихва за периода от 30.11.2018 г. до изплащане на
вземането ; сумата от 387,85 лева лихви за забава върху посочената главница за периода
30.11.2016 г. до 30.10.2018 г и сумата от 71,51 лева за дялово разпределение за периода
м.10.2016 г – м.04.2018 г , ведно със законна лихва за периода от 30.11.2018 г. до изплащане
на вземането ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
07.12.2018 г по ч.гр.д.№76311/18 г на СРС , 161 състав .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС в частта , в която е отхвърлен иска на
“Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* гр.София да се признае за установено , че Ю.
А. Г. ЕГН ********** от гр.София дължи на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.79 ал.1
ЗЗД сумата от 11,66 лева лихва за забава върху сума за дялово разпределение за периода от
30.11.2016 г до 30.10.2018 г , за която сума е издадена /частично/ заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 07.12.2018 г по ч.гр.д.№76311/18 г на СРС , 161 състав ; както и в частта , в
която “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* гр.София е осъдено да заплати на адв.К.
П. Г.Б. личен №********** на основание чл.38 ал.2 ЗАдв 1,22 лева адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред СРС .
ОСЪЖДА Ю. А. Г. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Топлофикация София”
ЕАД ЕИК ********* гр.София сумата от 945,87 лева разноски пред СРС и в заповедното
производство и 181,76 лева разноски пред СГС .
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* гр.София да заплати на адв.К. П.
Г.Б. личен №********** на основание чл.38 ал.2 ЗАдв сумата от 1,22 лева адвокатско
5
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред пред СГС .
Решението е постановено при участието на „Нелбо“ АД гр.София като трето лице помагач
на ищеца “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* гр.София .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6