№ 602
гр. София, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20211100112229 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на Г. Д.А. срещу „ОТП Ф.Б.“ ЕАД
за признаване за установено, че не дължи на ответника сумите по
изпълнителен лист от 18.02.2010 г. по гр.д. № 6969/2010 г. по описа на СРС,
77 състав.
Ищецът твърди в подадената от него искова молба, че въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 18.02.2010 г. по гр.д. № 6969/2010 г. по описа
на СРС, 77 състав „Б. ДСК“ ЕАД образувала изпълнително дело за събиране
на вземането си. През 2014 г. на мястото на взискателя по изпълнителното
дело бил конституиран ответникът „ОТП Ф.Б.“ ЕАД по силата на договор за
цесия от 12.07.2012 г.
Г.А. заявява, че вземането на цесионера било погасено по давност,
поради което моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, че не дължи на ответника сумите по изпълнителния лист от
18.02.2010 г., издаден по гр.д. № 6969/2010 г. по описа на СРС, 77 състав.
В подадения от „ОТП Ф.Б.“ ЕАД се съдържа признание на иска. Не
оспорва, че по силата на договор за цесия от 12.07.2012 г. с „Б. ДСК“ ЕАД е
придобил вземането на цедента, за което е издаден изпълнителен лист на
18.02.2010 г. към длъжниците И.В.Т. и Г. Д.А.. Образуваното изп.д. №
20117900401949 по описа на ЧСИ, рег. № 790 било прекратено през 2020 г.
„ОТП Ф.Б.“ ЕАД образувало ново изпълнително дело, но само срещу
1
длъжника И.Т.. Никакви действия срещу Г.А. не били предприемани след
погасяване на вземането по давност.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и от ГПК, установи следното:
Налице са предпоставките за постановяване на решение при признание
на иска. Ответникът е признал иска, а ищецът е направил искане за
постановяване на решение съобразно направеното от ответника признание.
По изложените съображения, съдът намира, че следва да бъде
постановено решение при признание иска по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК,
като не дължи обсъждане на събраните писмени доказателства.
Спорният по делото въпрос е начина на разпределяне на отговорността
за разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. В случая, е налице признание на иска.
Спорно е дали ответникът е дал повод за завеждане на делото.
Въз основа на молба от „Б. ДСК“ ЕАД и изпълнителен лист от
18.02.2010 г. по ч.гр.д. № 6969/2010 г. по описа на СРС, 77 състав е
образувано изп.д. № 20117900401949 при ЧСИ, рег. № 790 на Камарата на
ЧСИ. На 13.03.2014 г. „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е уведомил Г.А., че по силата на
договор за покупко-продажба на вземания с „Б. ДСК“ ЕАД от 12.07.2012 г. е
придобил вземането на Б.та по договор за кредит с И.В.Т., ведно с всички
привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително правата по
договора за поръчителство с Г.А.. Поканил го е в 14-дневен срок да заплати
задълженията, посочени в уведомлението.
На 14.03.2014 г. по изп.д. № 20117900401949 „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е подал
молба за конституирането му като взискател по изпълнителното дело.
На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК съдебният изпълнител е
прекратил изпълнителното дело с постановление от 14.05.2020 г.
Няма данни ответникът по делото да е предприел извънсъдебни или
принудителни изпълнителни действия срещу Г.А., които да провокират това
лице да иска установяване несъществуване на вземането. Напротив, с молба
от 22.05.2020 г. „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е поискал образуване на ново изпълнително
дело въз основа на изпълнителния титул от 18.02.2010 г., но само срещу
И.В.Т.. Едва след предприемане на действия по събиране на вземането срещу
Г.А., за него ще е налице интерес да установи по съдебен ред погасяване на
вземането по давност и съответно да възникне правото му на разноски за
водене на делото. Бъдещи несигурни и само предполагаеми действия на
кредитора не са основание разноските по настоящото дело да бъдат
възложени в негова тежест.
2
По така изложените съображения съдът намира за основателно искането
на ответника да му бъдат присъдени разноските по делото. По техния размер
– 360 лева юрисконсултско възнаграждение, представителят на ищеца е
възразил.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
размерът на възнаграждението е от 100 до 360 лева. Искането за присъждане
на максималния размер от 360 лева се явява прекомерно. Представителят на
ответника е подал отговор и се е явил в единственото проведено по делото
открито съдебно заседание. Процесуални действия по събиране на
доказателства не са извършвани, а делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, поради което юрисконсултското възнаграждение съдът
определя на 200 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявен от Г. Д.А., ЕГН
********** срещу „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, че ищецът не дължи на
ответника сумата 14 198.63 лева главница, 3 202.52 лева лихва за периода от
19.09.2009 г. до 11.02.2010 г., законната лихва от 12.02.2010 г. до изплащане
на вземането и 970.04 лева разноски, за които е издаден изпълнителен лист от
18.02.2010 г. по ч.гр.д. № 6969/2010 г. по описа на СРС, 77 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 2 от ГПК, Г. Д.А., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. **** да заплати на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. **** сумата от 200
лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3