№ 578
гр. Видин, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20211320102476 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”
С.А., Париж рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон
България със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк
София, сгр. 14 с ЕИК *********, представлявано от Д. Д. – заместник управител, чрез
пълномощника юрисконсулт Н. М. против В. Б. М. от гр. ******, с която е предявен
установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че с ответника са се намирали в договорни отношения по силата,
на които ищецът е предоставил потребителски кредит на ответника в размер на 5000.00
лева за срок от 60 месеца, считано от подписване на договора до 20.01.2022г. Договорено е
изплащането на кредита да става на 60 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 214.51
лева. Посочено е, че е определен годишен процент на разходите, както и ГПР. При забава в
плащанията е уговорено заплащане на лихва за забава. Посочено е, че вземането се основава
на договор за кредит PLUS- 14292573, сключен на 21.12.2016г. Длъжникът е преустановил
плащането на вноските на 20.02.2019г. като към тази дата не са платени 24 месечни вноски.
Договорът за кредит е обявен за предсрочно изискуем на 20.03.2019г. като на длъжника е
изпратено нарочно уведомление за това. Поддържа се, че длъжникът не е погасил
задълженията си по кредита. Заради това ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК, поради което
ищецът обосновава правния си интерес от водене на настоящото дело.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че е налице
вземане от страна на ищеца по отношение на ответника в размер на 4229.31 лева – главница
по кредита, сумата от 731.29 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
20.03.2019г. до 16.01.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
1
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното им изплащане.
В условията на евентуалност е направено искане в случай, че предявеният
установителен иск бъде отхвърлен, съдът да приеме, че ищецът предявява осъдителен иск
срещу ответницата за същите суми.
Ответницата, редовно уведомена, чрез назначен особен представител, в срока за
отговор е оспорила исковите претенции като неоснователни и недоказани. Оспорила е
връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост на вземането. Направено е
възражение за изтекла погасителна давност на вземането. Оспорен е договорения лихвен
процент като прекомерен.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 118/2021г. по
описа на ВРС, назначена и изслушана е съдебно – икономическа експертиза.
С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:
От представения по делото Договор за потребителски кредит номер PLUS-14292573,
е видно, че на 21.12.2016г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, като кредитор е
отпуснало паричен кредит на ответницата като кредитополучател в размер на 5000.00. Към
тази сума е включена и сумата от 1680.00 лева – застрахователна премия, такса ангажимент
175.00 лева. Съгласно договореното, ответницата е следвало в срок до 20.01.2022г. да погаси
заема на 60 месечни вноски, всяка по 214.51 лева, включваща главница, лихва и
застраховка. Посочено е също, че ГПР е 45.52%, а лихвения процент е 36.17%.
Според договореното, кредитополучателят заплаща такса ангажимент, срещу което
кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора и таксата се заплаща при
усвояване на кредита като се удържа от общия размер на кредита.
В чл. 3 от договора е посочено, че погасителните вноски съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка
и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора.
В договора е посочена банкова сметка на кредитополучателя.
До ответницата е изпратена покана за заплащане на задължението по кредита, като
липсват данни за връчването й.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е
посочило, че кредиторът е отпуснал на кредитополучателя паричен кредит в размер на
5000.00 лева, като след приспадане на сумата от 175.00 лева – такса ангажимент,
преведената сума на ответницата е 4825.00 лева. Вещото лице е посочило също, че
ответницата е направила плащания по кредита в общ размер на 5150.00 лева за периода от
17.02.2017г. до 22.01.2019г. или са платени 24 вноски по кредита. С тези вноски са погасени
938.69 лева от главницата, 3539.31 лева от договорната лихва и 672.00 лева – застраховка
кредит. .
Според заключението на вещото лице след плащането, направено на 22.01.2019г.,
няма други вноски по кредита. С приспадане на внесените суми задължението на
2
ответницата е 4229.31 лева – главница и 731.29 лева – мораторна лихва за периода от
20.03.2019г. до 16.01.2021г.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно
изготвено.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск по чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Вземанията на ищеца се основават на договор за потребителски кредит, уреден в чл.
240 от ЗЗД и чл. 430 от ТЗ. Договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем
сума, която кредиторът е предал на ответника. Усвояването на кредита се установява от
заключението на вещото лице, което е посочило, че кредитът е усвоен от ответницата.
Съгласно погасителния план, уговорен между страните, кредитът е следвало да се
погаси на 60 месечни вноски, всяка в размер на 214.51 лева, включваща главница, лихва и
застраховка. Срокът на договора е бил до 20.01.2022г. От заключението на вещото лице се
установява, че ответницата преди подаване на заявлението в съда е извършвала плащания по
кредита на обща стойност 51150.00 лева, но след това е преустановила плащанията. При
това положение,ответницата дължи на ищеца неплатения остатък по главницата по кредита.
Основателно е възражението на процесуалния представител на ответника относно
липсата на доказателства за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
В исковата молба ищецът твърди, че с преустановяване на плащането на две и повече
месечни погасителни вноски от страна на ответника, считано от падежната дата на втората
пропусната погасителна вноска, която в случая е с падеж -20.03.2019г., целият размер на
кредита се счита изискуем. Съгласно възприетото в т. 18 на ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, за вземане, произтичащо от договор за банков
кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост.
Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на
изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са
настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи
настъпването й. В случая, по делото не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че
преди подаване на заявлението в съда – 26.01.2021г. ищецът е предприел действия по
уведомяването на ответника и до последния да е достигнало волеизявлението, че кредита е
обявен за предсрочно изискуем. Представената по делото покана, не съдържа данни за
датата на връчването й. Такова волеизявление кредиторът е извършил с исковата молба, в
която изрично е посочено, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на
препис от нея на ответника, предсрочната изискуемост е обявена на длъжника. Кредитът е
редовно обявен за предсрочно изискуем на ответника с получаване на препис от исковата
3
молба на 25.07.2022г.
С оглед на горното, исковата претенция по предявения установителен иск се явява
основателна за неплатените месечни вноски по главницата, за които към момента на
подаване на заявлението в съда – 26.01.2021г., е настъпила изискуемост. Това са вноските за
периода от 20.01.2019г. до 20.01.2021г., включително. За този период дължимата главница
по кредита е в размер на 2206.35 лева, до която сума предявеният установителен иск ще
следва да се уважи, като в останалата част до пълния претендиран размер ще следва да се
отхвърли като неоснователен.
Основателна се явява претенцията за заплащане на законна лихва за забава върху
непогасената главница по кредита. В чл. 3 от договора, страните са уговорили, че при забава
на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска. Безспорно е, че ответникът е изпаднал в забава на плащанията и дължи
обезщетение за забава, което за периода от 20.03.2019г. до 16.01.2021г. / съдът е взел
предвид чл. 6 от ЗМДВИП/, изчислено чрез програмен продукт „Апис“ възлиза на сумата в
общ размер от 330.35 лева, до който размер исковата претенция ще следва да се уважи, а до
пълния претендиран такъв ще следва да се отхвърли като неоснователна.
По предявения в условията на евентуалност осъдителен иск, съдът намира следното:
Искът се явява основателен за падежиралите вноски, с настъпила изискуемост след
подаване на заявлението в съда за периода от 20.02.2021г. до 20.01.2022г., включително.
Дължимата главница за този период е в размер на 1854.96 лева, до която сума претенцията
ще следва да се уважи, ведно със законната лихва, считано от 25.07.2022г. до
окончателното плащане.
По разноските.
В заповедното производство разноските на ищеца са в размер на 99.21 лева за
платена държавна такса, както и му е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50.00 лева.
Разноските на ищеца в настоящото дело са: 145.35 лева за платена държавна такса,
разноски за особен представител в размер на 300.00 лева и разноски за вещо лице в размер
на 100.00 лева.
С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът ще следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в общ размер от
76.30 лева и разноски в настоящото производство в общ размер от 482.80 лева.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК на ищеца се дължи и възнаграждение в размер на
100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата
сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на
плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, както следва:
4
IBAN: BG*********, BIC: ******** в „*********” АД, клон България.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж
рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон България със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 с
ЕИК *********, представлявано от Д. Д. – заместник управител притежава право на
вземане към В. Б. М. с ЕГН ********** с адрес: гр.******, ул. ****** в размер на сумата
от 2206.35 лева – главница за периода от 20.02.2019г. до 20.01.2021г, включително, ведно
със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 26.01.2021г. до
окончателното плащане по Договор за кредит PLUS -14292573 от 21.12.2016г, за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 26.03.2021г.
по ч.гр.д. № 118/2021г. по описа на РС - Видин, като претенцията до пълния претендиран
размер до сумата от 4229.31лева – ОТХВЪРЛЯ като неоснователна.
ПРИЗНАВА за установено, че „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж
рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон България със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 с
ЕИК *********, представлявано от Д. Д. – заместник управител притежава право на
вземане към В. Б. М. с ЕГН ********** с адрес: гр.Видин, ул. ****** в размер на сумата
от 330.35 лева – законна лихва за забава за периода от 20.03.2019г. до 16.01.2021г. по
Договор за кредит PLUS -14292573 от 21.12.2016г., за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 26.03.2021г. по ч.гр.д. №
118/2021г. по описа на РС - Видин, като претенцията до пълния претендиран размер до
сумата от 731.29 лева – ОТХВЪРЛЯ като неоснователна.
ОСЪЖДА В. Б. М. с ЕГН ********** с адрес: гр.Видин, ул. ****** да заплати на
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж рег. № *********, чрез „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон България със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 с ЕИК *********, представлявано от
Д. Д. – заместник управител сумата в размер на 1854.96 лева – главница за периода от
20.02.2021г. до 20.01.2022г., включително, ведно със законната лихва, считано от
25.07.2022г. до окончателното плащане по Договор за кредит PLUS -14292573 от
21.12.2016г.
ОСЪЖДА В. Б. М. с ЕГН ********** с адрес: гр.Видин, ул. ****** да заплати на
«БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж рег. № *********, чрез „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон България със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 с ЕИК *********, представлявано от
5
Д. Д. – заместник управител сумата от 76.30 лева – разноски по заповедното производство
за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. Б. М. с ЕГН ********** с адрес: гр.Видин, ул. ****** да заплати на
БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж рег. № *********, чрез „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон България със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 с ЕИК *********, представлявано от
Д. Д. – заместник управител разноски по настоящото производство в общ размер от 582.80
лева.
Банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е:
IBAN: BG*********, BIC: ******** в „*********” АД, клон България.
Решението подлежи на обжалване пред ОС- Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6