РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на десети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Чернева Въззивно гражданско
дело № 20221100513308 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 61287/30.11.2022 г. по описа на ЧСИ, подадена
от длъжника по изпълнението Гаранционен фонд, чрез надлежно
упълномощения представител юрисконсулт К.О.Я., срещу разпореждане с
изх. № 100231 от 29.11.2022 г. по изп. дело № 20228600401686/2022 г. по
описа на ЧСИ В.Д.М., с рег. № 860 и район на действие Софийски градски
съд. В жалбата се твърди, че от длъжника се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – само за образуване на
изпълнителното дело, но не се дължи адвокатско възнаграждение по чл. 10, т.
2 от същата Наредба № 1/2004 г., тъй като реално такива действия не са
извършвани от представителя на взискателя. Жалбоподателят поддържа, че е
извършено само действие по образуване на изпълнителното дело, а след това
други действия не са били извършени, тъй като от Гаранционен фонд са
заплатени изцяло всички дължими суми в срока за доброволно изпълнение.
Счита, че длъжникът не следва да отговаря за разноските на взискателя,
1
направени за изпълнителни способи, които не са извършени. Прави
възражение, че размерът на възнаграждението за адвокатски хонорар е
прекомерен предвид правната и фактическата сложност на изпълнителното
производство. Цитира съдебна практика. Заявено е искане съдът да отмени
постановлението за разноски и да намали възложените на длъжника разноски
за адвокатско възнаграждение до минималния размер от 200 лв., определен по
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Претендира разноски по настоящото производство, вкл. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпил отговор на подадената
частна жалба, с който същата се оспорва, като неоснователна. Излагат се
съображения, че заплатеният адвокатски хонорар отговаря на действията,
които е следвало да извърши адвокатът по събиране на сумата. Моли жалбата
да се остави без уважение.
По делото са изложени мотиви на ЧСИ В.Д.М., с които е заявено
становище за неоснователност на жалбата. Счита, че всеки кредитор има
право на адвокат, а по изпълнителното дело са представени доказателства за
сторени разноски. Сочи, че платеното адвокатско възнаграждение е
действително направен разход и следва да бъде възмездено. Иска жалбата да
бъде оставена без уважение и се потвърди извършеното от ЧСИ действие.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Изпълнително дело № 1686/2022 г. по описа на ЧСИ В.Д.М. е образувано на
26.10.2022 г. въз основа на изпълнителен лист от 21.10.2022 г., издаден по гр.
дело № 1149/2021 г. от Окръжен съд - Бургас. С молбата за образуване,
взискателя А.С.Д., чрез адвокат Г.Р. са представили и бланков договор за
правна защита и съдействие № 958116/26.10.2022 г., като в пълномощното е
посочено, че адвокатът оказва безплатна правна помощ на основание чл. 38
от ЗАдв. Предоставеният на адвоката мандат включва образуване на
изпълнително дело и процесуално представителство за събиране на вземане
по изпълнителен лист, по гр. дело № 1149/2021 г. на ОС - Бургас. От
приложения изпълнителен лист от 21.10.2022 г., издаден по гр. дело № №
1149/2021 г. на ОС - Бургас се установява, че Гаранционен фонд е осъден да
2
заплати на А.С.Д. сумата от 5 570 лв., представляващи законна лихва върху
дължимото обезщетение от 84н000 лева за претърпени неимуществени вреди
– болки и страдания в резултат на смъртта на нейната майка А.Р., починала в
ПТП на 30.01.2020г., за периода 05.06.2020г. – 02.02.2021г.
В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателя,
чрез своя пълномощник сочи, че иска да бъде образувано изпълнително дело
срещу Гаранционен фонд за сумата описана в изпълнителния лист. В молбата
е поискано да бъдат изпратени ПДИ, както и да бъдат връчени на длъжника
подлежащите на изпълнение актове, както и да бъдат наложени запори на
банковите сметки на длъжника в Уникредит булбанк . На ЧСИ са възложени
правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.
С разпореждане с изх. № 89743/26.10.2022 г. ЧСИ В.М. е приела като
разноски по делото адвокатския хонорар в размер на 600 лв. и авансовите
такси по ТТРЗЧСИ в размер на 48 лв. Поискано е предоставянето на
документи от НАП, извършена е справка в регистъра на банковите сметки и
сейфове.
На 27.10.2022 г. на длъжника е изпратена по електронен път покана за
доброволно изпълнение (ПДИ), в която са посочени като задължения:
5 570,00 лв. – неолихвяема сума; 102. 00 лв. – разноски по изпълнителното
дело; 616. 32 лв. – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, както и 600 лв. адвокатско
възнаграждение. В ПДИ е отразено, че към 26.10.2022 г. общото задължение
по изпълнителното дело е 6 888.32 лв.
На 31.10.2022 г. от длъжника е подадено възражение с вх. № 55054 пред
ЧСИ В.М. срещу размера на претендирания от взискателите адвокатски
хонорар, с искане същият да бъде намален от 600, 00 лв. на 200, 00 лв.
Заявено е също, че и разноските в изпълнителното производство в размер на
102.00 лева следва да бъдат намалени.
Със становище от 02.11.2022 г. взискателят, чрез упълномощения
представител, е поискал жалбата да бъде оставена без уважение.
С постановление от 02.11.2022г. по изп. дело № 20228600401686/2022 г
по описа на ЧСИ В.М., същата е постановила намаляване на размера на
обикновените такси и разноски по изпълнителното дело от 102.00 лева до
сумата от 66.00 лева.
3
На 03.11.2022 г. длъжникът е заплатил сумата от 6 888. 32 лв., като
дължима по изп. дело № 20228600401686/2022 г по описа на ЧСИ В.М..
С молба, подадена на 16.11.2022г. длъжникът е изразил становище, че
освен да бъде намален размерът на разноските в производството по
изпълнителното дело от 102.00 лева на 66.00 лева, е следвало да бъде
намален и този за адвокатското възнаграждение.
С обжалваното разпореждане с изх. № 100231 от 29.11.2022 г. по изп.
дело № 1686 по описа на ЧСИ В. М., длъжникът Гаранционен фонд е
уведомен, че възражение с вх. № 55054 от 31.10.2022 г. е оставено без
уважение, без да са изложени мотиви от ЧСИ.
На 30.11.2022 г. г. е постъпила разглежданата жалба с вх. № 61287 по
описа на ЧСИ В. М., подадена от длъжника по изпълнението Гаранционен
фонд, чрез надлежно упълномощения представител юрисконсулт К.О.Я.,
срещу разпореждане с изх. № 100231 от 29.11.2022 г. по изп. дело №
20228600401686/2022 г. по описа на ЧСИ В.Д.М., с рег. № 860 и район на
действие Софийски градски съд. При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата по чл. 435, ал. 2 от ГПК е подадена от процесуално
легитимирано лице – длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния
двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК. Насочена е срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител, доколкото обжалваното
постановление касае разноските по изпълнението, т. е. попада в нормата на
чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Внесена е и дължимата държавна такса по сметка
на СГС. В този смисъл съдът приема, че жалбата е редовна и процесуално
допустима.
Разгледана по същество, съдът приема следното:
Спорният въпрос между страните по делото е: дължат ли се на
взискателя адвокатско възнаграждение над размера от 200 лв., т. е. и
възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на
вземанията, предмет на изпълнителното дело, до размера на сумата от 600 лв.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е
свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в
общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се понася
4
тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната
възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима не само в
исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът разполага с
процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на
разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това
искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните
могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. При
определени условия е възможно адвокатът да предоставя безплатна
адвокатска помощ при наличие на условията на чл. 38 от ЗАдв. В този случай
при присъждане на разноски се определя възнаграждение на база НМРАВ.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото, може да бъде присъден по-нисък размер, но същият не
може да бъде под минимално определения такъв съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата (ЗАдв), като Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения определя минималния размер на
възнаграждението за съответния вид правна помощ. Систематичното място на
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК в общите правила на ГПК обосновава
приложимост на тази разпоредба и в изпълнителния процес.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело
следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на
оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални
действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност
на делото – в този смисъл са указанията на ВКС в т. 6 на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г., ОСГТК.
Възнаграждението за представителство и правна помощ по
изпълнителни дела се определя по реда на чл. 10 от цитираната Наредба – т. 1
(изм. с ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС
на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.; изм., бр. 68 от 2020 г.) за
образуване на изпълнително дело в размер от 200 лв., а за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания съгласно
5
т. 2 (изм. ДВ, бр. 28 от 2014 г., бр. 7 от 2019 г., бр. 68 от 2020 г.) - за парични
вземания до 1000 лв. – 200 лв.
В настоящия случай жалбоподателят, в качеството на длъжник по
изпълнението, дължи на взискателите адвокатско възнаграждение, но само за
образуване на изпълнителното дело, което съдът, с оглед ниската фактическа
и правна сложност на делото, приема, че следва да бъде в сочения от
длъжника размер, а именно в размер на 200 лева. В чл. 426, ал. 2 от ГПК е
прието, че в молбата за образуване на изпълнителното производство следва
да бъде посочен изпълнителен способ (начина на изпълнението), което е
елемент от редовността на молбата. В конкретния случай се установи, че в
молбата за образуване на изпълнителното производство формално е посочен
и изпълнителен способ (начина на изпълнението), като елемент от
редовността на молбата. Взискателят само е депозирал молба за образуване на
изпълнителното дело, като е посочил налагането на запор като изпълнителен
способ. Такса за налагане на запор на банковите сметки на длъжника не
следва да се възлага за сметка на длъжника, тъй като страните по делото не
спорят, че още в срока за доброволно изпълнение сумата е събрана от
длъжника. Адвокатът на взискателят не е извършил никакви други
необходими действия по процесуално представителство, поради което
уговореното възнаграждение за други действия не следва да се възлага в
тежест на длъжника. По изложените съображения съдът приема, че в случая
не се дължат разноски на взискателя във връзка с неговата адвокатска защита
по изпълнителното дело за предприемане на изпълнителни действия, а
разноски за адвокатско възнаграждение следва да се дължат само за
образуването на изпълнителното производство. Последното налага да бъде
отменено разпореждане с изх. № 100231 от 29.11.2022 г. по изп. дело №
20228600401686/2022 г. по описа на ЧСИ В.Д.М., с рег. № 860 и район на
действие Софийски градски съд, като в този смисъл начислените от ЧСИ В.
М.разноски по изпълнителното дело в размер на 600 лв. за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство, следва да бъдат намалени на
200 лв. Съобразявайки § 2а от Допълнителните разпоредби от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към
сумата от 200 лева не следва да се добавя 20 % ДДС, тъй като не се твърди и
не се установи упълномощеният адвокат да е регистриран по Закона за данъка
върху добавената стойност.
6
Жалбата следва да бъде уважена и разноските на взискателя в
изпълнителното производство следва да бъдат изменени в размер на 200 лв. –
за адвокатското възнаграждение.
По разноските в настоящото производство съдът приема следното:
В производството по реда на чл. 435 от ГПК предмет на съдебен контрол и
проверка за процесуална законосъобразност са действията и актовете на
органа по принудителното изпълнение, поради което и субект на
отговорността за обезщетяване причинените вреди (в това число и разходите
за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК), е съдебният изпълнител.
Последният не е страна в съдебното производство по обжалване на
действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на
разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 от ГПК в случая е неприложим.
Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща
право на такива, е общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 от
ГПК и чл. 74 от ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от
незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител. По
изложените съображения съдът оставя без уважение искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски по настоящото производство.
Взискателят не е претендирал разноски сторени по повод заплатено
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, ІІІ въззивен бр. състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника Гаранционен фонд Разпореждане с
изх. № 100231 от 29.11.2022 г. по изп. дело № 20228600401686/2022 г. по
описа на ЧСИ В.Д.М., с рег. № 860 и район на действие Софийски градски
съд, за определяне разноските в изпълнителното производство и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя А.С.Д., ЕГН ********** по изпълнително дело №
20228600401686/2022 г. по описа на ЧСИ В.Д.М., с рег. № 860, с район на
7
действие Софийски градски съд до размера на сумата от 200 (двеста) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Гаранционен фонд за
присъждане на разноски по частно гр. дело № 13308 по описа за 2022 г. на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8