РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Перник, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:ПЕТЯ Й. КОТЕВА
ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
в присъствието на прокурора Галина Ив. Антова
като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20251700600386 по описа за 2025 година
С присъда № 11 от 24.03.2025 г., постановена по НОХД № 1255/2023г. по описа
на Районен съд – Перник подсъдимата К. Т. М. е призната за виновна за това, че в
периода от 12.10.2020г. до 29.10.2020г. в *** в условията на продължавано
престъпление като пълномощник (въз основа на пълномощно от ***, издадено от
А.В.С. в качеството му на ***) съзнателно действала против законните интереси на
представлявания клуб, като изтеглила парични средства от банкова сметка на
баскетболния клуб в ТБ „ДСК“ АД, които не употребила в полза на клуба, като от това
е настъпила имотна вреда в общ размер на 3 550 лева, както следва: на 12.10.2020г.
изтеглила парична сума в размер на 1550 лева от банкова сметка на баскетболния клуб
в ТБ „ДСК“ АД, които не употребила в полза на клуба, както и на 29.10.2020г.
изтеглила парична сума в размер на 2000 лева от банкова сметка на баскетболния клуб
в ТБ „ДСК“ АД, които не употребила в полза на клуба, поради което на основание чл.
217, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.54, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ й е
наложено наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“, с периодичност два пъти седмично и
продължителност на пробационната мярка 12 месеца и „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ с продължителност на пробационната мярка 12
месеца.
Със същата присъда подсъдимата е призната за виновна и за това, че на
27.11.2020г. в *** съставила неистински официален документ - заявление от
27.11.2020г. от *** до министъра на младежта и спорта, в което било посочено, че се
заявява желание проект с входящ номер 09 - 00 - 4160 от 24.11.2020г. по Програма за
1
развитие на спортните клубове за 2021г. да не бъде разглеждан, като на документа бил
придаден вид, че изхожда от А.С., с цел да бъде използван, поради което на основание
чл.308, ал.1, вр. чл.54, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК й е наложено наказание
„пробация“ със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ
адрес с периодичност два пъти седмично и продължителност на пробационната мярка
12 месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ с
продължителност на пробационната мярка 12 месеца.
Със същата присъда подсъдимата е призната за невиновна в това, че на
14.12.2020г., в *** противозаконно присвоила чужди (***) движими вещи (48бр.
спортни екипировки по 42 лева за брой; както и 85 чифта чорапи по 4 лева за брой;
както и 39бр. баскетболни екипи за деца по 32 лева за брой; както и 18бр. баскетболни
екипи за мъже по 34 лева за брой) на обща стойност 4 216,00 лв., които владеела,
поради което е оправдана по това обвинение.
На основание чл.23, ал.1, пр. 2-ро НК съдът е определил и наложил на
подсъдимата общо най-тежко наказание за извършените престъпления в размер на
най-тежкото от тях, а именно „пробация“ със следните пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично и
продължителност на пробационната мярка 12 месеца и „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ с продължителност на пробационната мярка 12
месеца.
На основание чл. 189, ал.1 НПК подсъдимата е осъдена да заплати по сметка на
ОД на МВР-Перник сумата от 731,09 лв, представляваща сторени в хода на
досъдебното производство разноски.
Против така постановената присъда е постъпил протест и допълнение към него
от прокурор при РП-Перник, в който са изложени аргументи в три направления. От
една страна, се предлага първоинстанционната присъда да бъде отменена в частта, с
която подсъдимата е била оправдана за извършено от нея престъпление по чл. 206, ал.
1 НК, като вместо това да бъде постановена нова присъда, с която същата да бъде
призната за виновна по това обвинение, и да й бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година. Прокуратурата смята, че при правилно установена
фактическа обстановка, касаеща това обвинение, съдът е приложил неправилно
материалния закон, защото: 1) не е вярно, че подсъдимата не е владеела
инкриминираните вещи, защото фактът, че тя ги е държала у себе си, е равнозначен на
това, че е владеела същите; 2) не е вярно, че вещите не са били поверени на
подсъдимата на конкретно правно основание, защото като пълномощник на *** е
разполагала с цялата представителна власт спрямо спортния клуб. Посочва се, че от
момента на покупката им вещите са били собственост на клуба, а представителят на
клуба ги е държал (т.е. владеел) именно на правно основание - своята представителна
власт, като по този начин те се явявали поверени нему. 3) не е вярно, че тъй като по
делото не са ангажирани доказателства в насока, че подсъдимата е предприела
извършването на разпоредителни действия с инкриминираните спортни стоки, то
същата не ги е присвоила, защото, отказвайки да предаде на собственика (***)
неговите собствени вещи, тя свои/присвоява тези вещи и то в свой собствен интерес.
От друга страна, се иска присъдата да бъде изменена, като се увеличи
наложеното на подсъдимата наказание по отношение на извършеното престъпление по
чл. 217, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като й бъде определено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца. Твърди се, че съдът е определил
наказанието, допускайки нарушение на материалния закон, защото предвидените от
законодателя санкционни рамки за горепосоченото престъпление са: „лишаване от
свобода“ до 3 години или „глоба“ от 100 до 300 лева. Изразява се становище, че е
2
недопустимо при такива санкционни предели да се налага наказание „пробация“, т.е.
по реда на чл. 55 НК по-тежкото наказание („лишаване от свобода“) да се заменя с по -
лекото по вид („пробация“), като се пренебрегва алтернативното предложено
наказание „глоба“. Прокуратурата счита, че по отношение на това обвинение не
намира приложение нормата на чл. 55 НК с аргументи, касаещи размера на имотната
вреда, броя на деянията и на извършените престъпления в съвкупност.
На последно място се иска присъдата да бъде изменена, като бъде увеличено
определеното на основание чл. 23, ал. 1 НК общо най-тежко наказание спрямо
подсъдимата на 1 година „лишаване от свобода“ и да се постанови изтърпяването на
същото да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3
години.
Против първоинстанционната присъда е постъпила и въззивна жалба и
допълнения към нея от адв. И., защитник на подсъдимата К. М., в която са изложени
аргументи в две направления. Първо, според защитата подсъдимата не е извършила от
обективна и субективна страна престъплението по чл. 308, ал. 1 НК, поради което
следва да бъде оправдана по това обвинение. Поставен е акцент върху това, че М. е
разполагала с пълномощно от тогавашния председател на клуба по баскетбол - А.С.,
както и на това, че подсъдимата е подала със същото пълномощно посочените по-горе
документи от името на клуба до министъра на спорта и в заявлението именно тя е
посочена като лице координатор на проекта. Оттук се прави изводът, че няма как
пълномощник с представителна власт да извърши твърдяно престъпление по чл. 308,
ал. 1 от НК. Тези доводи са използвани и за аргументиране на това, че деянието,
извършено от подсъдимата, не се отличава с каквато и да било обществена опасност.
Във връзка с обвинението по чл. 217, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 26 НК защитата твърди, че
по делото не е установено М. да е изтеглила парите, за да действа и да ги използва
против интересите на клуба, а напротив - ССчЕ категорично установявала, че няма
липси на парични средства за 2020г., че изтеглените пари, и по-точно сумата 3335 лв.,
са предадени от подсъдимата на тогавашния управител на клуба – св. С., който е
потвърдил този факт, както и че към онзи момент не е правена инвентаризация в
клуба. Твърди се, че съдът не е коментирал факта на предаване на тези пари от
подсъдимата на свидетеля, както и дали предадените пари са същите, които са
изтеглени от нея. Иска се присъдата да бъде отменена в частите, с които подсъдимата е
призната за виновна в извършване на престъпления по чл. 308, ал.1 и чл. 217, ал.2, вр.
ал.1, вр. чл. 26 НК и вместо нея да бъде постановена нова, с която да бъде оправдана
по тези обвинения, а в останалата част присъдата да бъде потвърдена.
Постъпило е и писмено възражение по смисъла на чл. 322 НПК от РП-Перник, в
което се оспорват доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, като се
сочи, че умисълът като елемент от субективната страна на престъпния състав по чл.
308, ал. 1 НК не е обусловен от наличието или липсата на представителна власт у
подсъдимата, защото същият се изразява в съзнаването на факта, че се полага подпис
от името на друго лице, което не е направило съответните писмени изявления.
Възразява се и срещу доводите за липса на обществена опасност на извършеното от
подсъдимата, защото то има за единствена цел да се навреди на представлявания от
нея клуб предвид предстоящото й освобождаване от заеманата длъжност и влошените
й лични отношения с повечето членове. Прокуратурата допълва, че ако деянието беше
осъществено в личното качество, то би съставлявало престъпление по чл. 217, ал. 2,
вр. ал. 1 НК. Възразява се и срещу твърдението, касаещо обвинението по чл. 217, ал.2,
вр. ал.ч, вр. чл. 26 НК, че изтеглените пари, и по-точно сумата 3335 лв., са предадени
от подсъдимата на тогавашния управител на клуба – св. С., който е потвърдил този
факт. Твърди се, че от показанията на този свидетел става ясно, че последната е друга
сума, различна от инкриминираната.
3
Постъпило е и писмено възражение по смисъла на чл. 322 НПК от защитника на
подсъдимата. Във връзка с обвинението по чл. 206, ал.1 НК твърди, че подсъдимата не
е владяла или държала инкриминираните вещи, те не са й били поверявани за пазене
или управление, както и че тя не се е разпореждала с тях. Във връзка с обвинението по
чл. 308, ал.1 НК повтаря, че умисълът на подсъдимата се състои в това да оттегли
проекта на база на пълномощното, а не да извърши твърдяното престъпление, затова
то не е извършено от субективна страна. Релевира доводи, защо показанията на св. С.
не следва да бъдат кредитирани. Предлага да не се дава вяра на казаното от него, че
средствата, дадени от подсъдимата, са други, а не тези, които е изтеглила от банката,
защото в тази част показанията противоречат на останалите доказателства – приетата
по делото ССчЕ и обясненията на подсъдимата, които от началото на производството
са безпротиворечиви и последователни.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства и съобразно правомощията си по чл. 314, намери за
установено следното:
При служебната проверка на процесуалната дейност на предходната инстанция
настоящият съд установи, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално
нарушение от категорията на т.нар. „абсолютни“ процесуални нарушения – липса на
мотиви по смисъла на чл. 348, ал.3, т.2 от НПК, поради което настоящата инстанция
следва да упражни правомощията си, визирани в чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 2,
пр. 1 НПК.
На първо място, е налице противоречие между приетото от фактическа и от
правна страна от съда по отношение на обвинението по чл. 206, ал.1 НК и съответно,
противоречие между мотивите и диспозитива на присъдата, което създава неяснота
каква е волята на съда. Излагайки приетата за установена фактическа обстановка,
съдът е приел, че на 14.12.2020г. подсъдимата се свързала със св. А.А.В., който бил ***
/и което търговско дружество имало за свой предмет на дейност търговия със спортни
стоки/. Направила заявка за покупка на определен брой спортни дрехи в полза на БК
***, във връзка с което била постигната и съответна договореност. На същата дата
подсъдимата отишла до г***, където се срещнала със св. А.В.. На това място
последният й предал лично заявените спортни стоки, а именно: 48бр. спортни
екипировки; както и 85 чифта чорапи; както и 39бр. баскетболни екипи за деца; както
и 18бр. баскетболни екипи за мъже, като били изготвени и два броя фактури и два
броя приемо-предавателни протоколи. Дължимата сума за всички вещи /отразени в
двете издадени фактури/ от общо 4216 лева обв. М. заплатила „на ръка“ на св. А.А.,
като парите била изтеглила малко по-рано от банковата сметка на БК „*** /ползвайки
пълномощното, с което разполагала/. Предадените му пари св. А. внесъл по сметка на
дружеството, на което бил управител, а подсъдимата М. се прибрала в град ***, заедно
с въпросните закупени стоки. Подсъдимата М. в никой момент не предала
горепосочените спортни артикули на представител на БК*** /или в самия клуб/, а
същите присвоила, запазвайки ги за себе си. Това се случило /след връщането й в град
***, където и принципно следвало да ги предаде/, макар същата да била наясно, че
като закупени с парични средства на баскетболния клуб и от негово име, то артикулите
се явяват именно негова собственост.
Изложената фактическа обстановка, която е почти дословно копирана от тази в
обвинителния акт, навежда на извод, че първоинстанционният съд приема тезата на
прокурора, че има извършено престъпление против собствеността. Като правни изводи
обаче съдът е изложил следното: По делото не са събрани доказателства от които да се
направи еднозначен извод, че подсъдимата М. се е разпоредила с движимите вещи,
собственост на БК ***, а именно- 48 броя спортни екипировки, 85 чифта чорапи, 39
4
баскетболни екипи за деца и 18 броя екипи за мъже на обща стойност 4 216.00 лева.
Вещите не са били поверени на подсъдимата М. на правно основание, не ги е владеела
и от доказателствата по делото е видно, че не е налице установено разпореждане с тях
в неин или чужд интерес. Водим от горното, съдът е признал подсъдимата М. за
невиновна за осъществения състав на престъпление по чл.206 ал.1 от НК и на
основание чл.304 ал.1 от НК я е оправдал напълно по него. Първоначално съдът е
приел, че подсъдимата е присвоила спортните артикули, запазвайки ги за себе си, но
след това е изложил, че не са събрани доказателства подсъдимата да се е разпоредила
с тях в свой или чужд интерес, което създава неяснота каква е реалната воля на съда.
За да приеме, че подсъдимата в никой момент не предала спортните артикули на
представител на БК *** /или в самия клуб/, а същите присвоила, запазвайки ги за себе
си, съдът не е обсъдил противоречията в доказателствения материал. От една страна,
обясненията на подсъдимата, която твърди, че закупените спортни екипи е оставила в
стая в зала „***“, ключа от която стои на видно място и в тази стая може да влезе
всеки, който пожелае. А от друга, показанията на св. А.С. и Е.С., които твърдят, че не
са виждали никога спортната екипировка, закупена от подсъдимата.
Освен гореизложеното, съдът служебно констатира разминаване между
електронния вариант на присъдата на районния съд и хартиения вариант, приложен по
делото. Според електронния документ подсъдимата е призната за невиновна в това, че
на 14.12.2020г., в ***, противозаконно присвоила чужди /***/ движими вещи /48бр.
спортни екипировки по 42 лева за брой; както и 85 чифта чорапи по 4 лева за брой;
както и 39бр. баскетболни екипи за деца по 32 лева за брой; както и 18бр. баскетболни
екипи за мъже по 34 лева за брой/ на обща стойност 4 216.00 лева /четири хиляди
двеста и шестнадесет лева/, които владеела, като на основание чл.304 от НПК е
оправдана напълно по повдигнатото обвинение. В хартиения екземпляр на присъдата е
налице добавка след описание на деянието „-престъпление по чл. 206, ал.1 от НК“.
Предвид уредбата в чл. 3 ЗЕДЕУУ, чл. 360а ЗСВ, чл. 33, ал.7 и 8 НПК и чл. 310, ал.1
НПК може да се направи извод, че според сега действащото законодателство
оригиналът на присъдата представлява подписаният с КЕП електронен документ в
ЕИСС. В този смисъл е и Решение №97/7.03.2023 по н.д. №54/2023 г., Второ н.о. ВКС.
Затова и настоящият състав прие, че по отношението на обвинението по чл. 206, ал.1
НК районният съд е пропуснал в диспозитива на присъдата да обяви решението си по
въпроса за правната квалификация на деянието. Правните изводи за виновността, за
извършеното престъпление и неговата правна квалификация, съобразно състав от
особената част на НК са въпроси по съществото на делото и е недопустимо те да
бъдат пренебрегнати или пропуснати. Когато в диспозитива на присъдата съдът не е
посочил правната квалификация на престъплението, е налице съществено процесуално
нарушение по чл. 348, ал.3, т.2, пр.1 НПК. Без значение е дали деянието е словесно
описано, както в настоящия случай, с всички свои съставомерни признаци от състава
от особената част на НК. Нарушението не може да бъде отстранено от въззивната
инстанция, защото не е решен въпросът по чл. 301, ал.1, т.2, пр.2 НПК. Освен това по
този начин се нарушават и процесуалните права на страните, които не разбират какво е
решил съдът, защото решение няма.
По отношение на обвинението по чл. 217, ал.1 НК съдът е приел, че изтеглените
от подсъдимата суми от по 1550 и 2000 лева същата употребила по неустановен по
делото начин, но никаква част от нея не ползвала за нуждите на баскетболния клуб.
При обсъждане на доказателствата, касаещи този факт, съдът е изложил, че макар
подсъдимата да заявява, че сумата е предадена на А.В., тези й твърдения не се
подкрепят от останалите доказателства по делото. Анализирайки показанията на св.
А.В.С. и св. Е.С., съдът е посочил, че от тях безпротиворечиво се извежда, че сумите
не са изразходвани в интерес на клуба. Останали са необсъдени обаче показанията на
5
св. С., дадени в съдебно заседание на 24.03.2025г., както и тези, снети при разпита му
на досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т. 2 НПК, в
които свидетелят твърди, че подсъдимата в края на 2020 година действително му е
предала сумата от 3335лв., които са били предназначени за мъжкия отбор. Макар съдът
да е посочил, че кредитира заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
която не установява липси на активи на клуба, това доказателствено средство не е
обсъдено в съпоставка с останалите доказателства по делото, като с оглед
гореизложеното не става ясно дали съдът приема, че от активите на клуба има липси,
или не.
Липсва доказателствен анализ, касаещ обвинението по чл. 308, ал.1 НК. Съдът е
посочил какво е заключението на съдебно-почерковата експертиза, приета по делото,
но не го е анализирал и съпоставил с останалите доказателства по делото и затова не
става ясно в подкрепа на какви факти кредитира същата. Не са обсъдени
свидетелските показания и обясненията на подсъдимата в тази посока. Бланкетно са
изброени и писмените доказателства, приобщени по делото, без да са анализирани и
съпоставяни с останалата част от доказателствената съвкупност.
Непълните, неясни и противоречиви мотиви на първоинстанционния съд са
равнозначни на липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. Единственият
процесуален механизъм за отстраняване на допуснатото съществено процесуално
нарушение е отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново
разглеждане на основание чл. 335, ал.2 НПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 2, пр.
1 НПК, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 11 от 24.03.2025 г., постановена по НОХД № 1255/2023г.
по описа на Районен съд – Перник.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд -Перник.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6