МОТИВИ
към
решение по АНД № 4192/2019г.
по описа на ПРС - IХ
н.с.
Производството е по реда на чл. 4 и
следващи от УБДХ.
Образувано
е въз основа на Aкт за
констатиране на проява на дребно хулиганство от 09.04.2019г. срещу Х.Р.З. – роден на *** г. в гр. С., живущ
***, ***, български гражданин, неженен, средно образование, не работи,
неосъждан, ЕГН **********, за това, че на 08.07.2019 г. в гр. Пловдив е извършил непристойна
проява на публично място, изразяваща се в това, че е отправил силни викове и
неколкократно е хвърлял камъни по сградата на Община Пловдив, като е счупил
едно от стъклата на прозорците на същата сграда, с което е нарушил обществения
ред и спокойствието.
Нарушителят
З. се явява в съдебно заседание. Сочи, че съжалява. В последната си дума
заявява, че съжалява и предпочита да му бъде наложено наказание глоба.
Съдът,
като съобрази доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено следното:
Нарушителят
Х.Р.З. е роден на *** г. в гр. С., живущ ***, ***, български гражданин,
неженен, средно образование, не работи, неосъждан, ЕГН **********.
Съдът
намира са установено, че на 08.07.2019г., около 23:45 часа в гр.Пловдив, свидетелите С. Г. М. и Г. В. Б.
– *** в ОП „Общинска охрана“, извършвали обход по Главната улица, когато на
публично място- пл.„Стефан Стамболов“ – забелязали нарушителя Х.Р.З., който
хвърлял камъни по сградата на Община Пловдив и същевременно викал силно „Яжте
бе, яжте!“. Пристигайки на мястото *** М. и Б. забелязали още, че около
прозорците на сградата били разпръснати камъни, едно от стъклата на сградата
било счупено. Същите двама *** задържали нарушителя З., който не оказал
съпротива, миришел на алкохол, залитал. За последното им помогнал и Н. Д. Г. – ***.
Така
възприетата фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
цялата доказателствена съвкупност по преписката – обяснения от С.
Г. М., Г. В. Б. и Н. Д. Г., които непротиворечиво и последователно описва
фактите във връзка с описаната от съда като установена фактическа обстановка,
включително действията на *** – силни викове, неколкократно хвърляне на камъни
по сградата на Община Пловдив, счупване едно от стъклата на прозорците на
същата сграда. Съдът намира обясненията на С. Г. М., Г. В. Б. и Н. Д. Г. за
логични, последователни и непротиворечиви, добре кореспондиращи както по между
си, така и с останалата доказателствена съвкупност по делото и кредитира същите
като истинни.
Горната
фактическа установка се установява и от обясненията на самия нарушител З.,
който макар и доста лаконично заявява, че описаното в акта е вярно и така се е
случило. Съдът намира, че обясненията на нарушителя З. напълно кореспондират с
обясненията на свидетелите и следва да бъдат приети за истинни.
При така установената безспорна
фактическа обстановка, съдът прие, че с действията си нарушителят Х.Р.З. –
роден на *** г. в гр. С., живущ ***, ***, български гражданин, неженен, средно
образование, не работи, неосъждан, ЕГН ********** е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл.1, ал.2, във вр. ал.1 от УБДХ,
за това, че на 08.07.2019 г. в гр. Пловдив е извършил непристойна проява на
публично място, изразяваща се в това, че е отправил силни викове и
неколкократно е хвърлял камъни по сградата на Община Пловдив, като е счупил
едно от стъклата на прозорците на същата сграда, с което е нарушил обществения
ред и спокойствието.
От обективна страна се установява непристойна
проява на публично място, а именно – силни викове, неколкократно хвърляне на
камъни по сградата на Община Пловдив, счупване едно от стъклата на прозорците
на същата сграда, които действие следва да се подведат под състава на чл.1,
ал.2, във вр. ал.1 от УБДХ.
От
субективна страна нарушението е извършено умишлено от дееца, като З. е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици от
поведението си и е целял тяхното настъпване. Същият е знаел и не е могъл да не
знае както обществено неприемливия характер на действията си, така и че
осъществява същите на публично място, при възприемането им от неограничен кръг
лица.
Същото
така, от субективна страна, се установява и специалния субективен признак -
хулиганския мотив. Следва да се има предвид, че не се установява каквато и да е
повод за личен повод или конфликт на З.
с определено лице, което да го мотивира да извърши горното. Напротив,
установява се, че мотива на нарушителя *** е именно да се осъществи една
открита демонстрация на незачитане на установения ред – конкретно този по
осъществяване дейността служителите на МВР.
Така
установеното деяние обаче не следва да бъде преценено като престъпление по
смисъла на чл. 325 от НК, доколкото разкрива една значително по-ниска степен на
обществена опасност от тази, предвидена от законодателя в съставна на
престъпното деяние, описано от в последната разпоредба на НК. В случая се касае
за безспорно неприемливи действия, които обаче, с оглед възприетия и описан
характер на деянието, не мотивират извод за засягане на обществения ред в тежка
степен, съответстваща на понятието за престъпление по смисъла на чл.9, ал.1 от НК.
При определяне на наказанието, Съдът
взе предвид обстоятелството, че се касае за проява на дребно хулиганство, която
се характеризира с не висок интензитет, намираща израз във викове и хвърляне на
предмети, но без данни за физическа агресия спрямо лица. От друга страна и като
смекчаващи отговорността обстоятелства, следва да се посочат характеристичните
данни за нарушителя, липсата на данни за предходни осъждания и налагани
административни наказания, не се установява същият да е личност с висока степен
на обществена опасност. С оглед на това съдът счита, че от двете алтернативно
предвидени наказания, задържането в структурно звено на МВР би било прекомерно
тежко наказание за настоящото нарушение. Поради това съдът намира, че на
нарушителя следва да бъде наложено наказание „глоба“. При индивидуализиране на
същото по-леко наказание глоба вече следва да се съобразят посочените
обстоятелства, а именно, от една страна – че лисата на данни за агресия спрямо
лица, а от друга – фактът, че при деянието е повредена вещ. При това съдът
намери, че наказание „глоба“ следва да се индивидуализира в един среден размер.
Ето защо съдът определи наказание „глоба“ в размер на 250 лева като намери, че така
определеното по вид и размер наказание в най-пълна степен съответства на
тежестта на нарушението, личността на нарушителя и характера на обществените
интереси, които са накърнени и които Указът защитава, а именно обществения ред
и спокойствие.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.