РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. Момчилград, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20235150100677 по описа за 2023 година
Производството е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, и е образувано по
искова молба, с която са предявени обективно съединени искове- за
установяване на вземане по чл.422 ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и по чл.442 от
ТЗ вр.чл.92 от ЗЗД.
В исковата молба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД- София, се твърди, че
въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение но реда на чл.410 от ГПК, срещу отв.Е. Ю. А. е било образувано
ч.гр.д № 386/2023г. на РС- Момчилград, и против длъжника е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 831,55 лева.
Предвид връчването на Заповедта за изпълнение на парично
задължение на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК, предявяват на
осн.чл.422 във вр. с чл.415 ГПК иск за установяване на вземането но
издадената заповед за изпълнение в размер на 831,55 лева, представляваща
цена на потребени и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги, незаплатени лизингови вноски, както и неустойка и сума
за мобилно устройство.
1
Ищцовото дружество посочва, че отв.Е. Ю. А. е била абонат на
дружеството- доставчик на мобилни услуги ..ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД /с
предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД/ със сключени
договори, както следва:
Завява се, че на 11.02.2021г. между отв.Е. Ю. А. и „Теленор България“
ЕАД, понастоящем „Йеттел България“ ЕАД, е бил сключен Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца с
абонаментен план „ Тотал + “ с месечен абонамент за първоначалния срок в
размер на 13,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния
срок в размер на 16,99 лв.
Отв.Е. А. изпълнявал задълженията си по договора в общ размер 42,87
лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период
25.05.2021г.-24.08.2021 г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 9 от
договора, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 54,94 лв.,
във фактура № **********/25.10.2021 г.
На същата дата мобилният оператор предоставил на Е. Ю. А.
устройство марка ALCATEL 20.03 Black на преференциална цена, посочена в
т. 5 от договора. Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни
услуги ответникът дължал сума в размер на 29,34 лв., начислена във фактура
№ **********/25.10.2021г., представляваща съразмерна част от направената
отстъпка, като е взет предвид периодът, през който длъжникът е изпълнявал
задълженията си по договора.
На 11.02.2021г. между отв.Е. Ю. А. и „Теленор България“ ЕАД,
понастоящем „Йеттел България“ ЕАД, е бил сключен Договор за услуга
интернет за дома с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца с
абонаментен план „Интернет за дома“ със стандартен месечен абонамент в
размер на 19,99 лв.
Отв.Е. А. не изпълнявал задълженията си по договора в общ размер
70,87 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги
за отчетен период 25.05.2021г.- 24.08.2021г. Вследствие на неизпълнението и
съгласно т. 11 от договора, мобилният оператор начислил неустойка в
размер на 49,98 лв, във фактура № **********/25.10.2021г. На същата дата-
11.02.2021г. мобилният оператор предоставил на Е. Ю. А. устройство марка
HUAWEI В311-221 with Antenna, посочено в т. 7 от договора. Вследствие на
2
неизпълнението по договора и поради невръщане на устройството,
ответникът дължал сума в размер на 96,00 лв., начислена във фактура №
**********/25.10.2021г.
На 28.04.2021г. и по повод Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* от 10.03.2021г., мобилният оператор като
лизингодател, сключил с Е. Ю. А. - лизингополучател, Договор за лизинг, с
който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване пакет
базови аксесоари за обща лизингова цена, дължима чрез внасяне на 23
месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 2,10 лв. По договора за
лизинг ответникът дължал заплащане на сума в общ размер на 46,20 лв.,
формирана от лизинговите вноски за отчетен период 25.05.2021г.-
24.10.2021г., подробно описани в исковата молба.
На 22.06.2021г. между страните е било сключено Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал Макс“ с
месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 36,99 лв. и месечен
абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 41,99 лв., като
ответникът не изпълнил задълженията си по споразумението в общ размер
165,38 лв, представляващи неплатени абонаментни такси и използвани
услуги за отчетен период 25.05.2021г. - 24.08.2021г. Вследствие на
неизпълнението и съгласно раздел III, т. 2 от споразумението, мобилният
оператор начислил неустойка в размер на 115,16 лв ., начислена във фактура
№ **********/25.10.2021г.
На 10.03.2021г. и по повод Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* от същата дата, мобилният оператор предоставил на Е.
Ю. А. устройство марка ALCATEL 1SE 32GB Dual Grey на преференциална
цена, посочена в т. 5 от договора. Вследствие на неизпълнението по
споразумението за мобилни услуги А. дължал сума в размер на 160,81 лв,
начислена във фактура № **********/25.10.2021г., представляваща
съразмерна част от направената отстъпка, като е бил взет предвид периодът,
през който длъжникът е изпълнявал задълженията си по споразумението.
Предвид изложеното Молят съда да постанови съдебно решение, с
което да признае за установено, че „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********
има следните вземания срещу Е. Ю. А. суми в общ размер на 831,55 лева,
3
представляващи неплатени абонаментни такси, неустойка и сума за мобилно
устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********; неплатени абонаментни такси, използвани услуги, неустойка
и сума за мобилно устройство по Договор за услуга интернет за дома с
предпочетен номер ++359*********; неплатени лизингови вноски по Договор
за лизинг с предпочетен номер ++359********* за базови аксесоари; неплатени
абонаментни такси, използвани услуги, неустойка и сума за мобилно
устройство по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, ведно със законна лихва, от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането.
Претндират разноски.
Представили са писмени доказателства, които съдът е допуснал и приел
с определение № 205 от 20.05.2024г., постановено по реда на чл.140 от ГПК в
з.з, а именно: Фактури № **********/25.06.2021г., № **********/
25.07.2021г., № **********/25.08.2021г. и № **********/ 25.10.2021г.,
Пълномощно за сключване на договори за правна защита и съдействие;
Пълномощни за процесуално представителство;Документ за довнесена
държавна такса; Извлечение от Авп. - Търговски регистър за „Йеттел
България“, както и ЧГД № 386/2024г.
В съдебно заседание, ищецът не се представлява, като процесуален
представител е постъпило писмено статовище становище, с което се
поддържа предявената искова молба и се прави искане за постановяване на
неприсъставено решение по реда на чл.238 и сл. от ГПК.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК, ответникът, чрез особен представител
адв.Д. Х. от АК- КърджА., е представил писмен отговор, в който намира
исковата молба за неоснователна и недоказана, като моли съда да я отхвърли.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Представените писмени доказателства- ч.гр.д. № 386/ 2023г. /и
постановеновената по Заповед за изпълнение на парично задължение № 122/
27.07.2023г., Общи условия на „Йеттел България“ /„Теленор България“;
договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях и
договори за лизинг- посочените по-горе и приети от съда, заявления и молби
от ответницата за сключване на договори, застрахователни полици,
4
декларации-съгласия, фактури- описани и приложени в ч.гр.д. № 386/ 2023г.
на МРС, както и в настоящото производство; са годни и относими към
предмета на делото.
Същите сочат на извода, че към датата на завеждане на исковата молба
ответникът не е изплатил ищцовото дружество сумата в общ размер на 831,55
лева, дължими и незплатени абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги за съответен период, незаплатени лизингови вноски за описаните
апарат и аксесоари; неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
мобилни услуги- описаните в исковата молба, за които са издадени горните
фактури;
С представените писмени доказателства се установяява, че ответникът,
като абонат на ищцовото дружество е със неизплатени задължения за
дължими абонаменти такси за потребление на мобилни услуги за посоченият
в исковата молба период, посочената в описаните по-горе фактури сума
285,42 лева/ а и в исковата молба/. Поради неизпълнение на задълженията
на абоната да плати дължимите суми, ищецът прекратил едностранно
договорите със същия, като дължал и предвидената в договора неустойка -
описаната в исковата молба сума от 410,23 лева /ст-ста на 3 месечни
абонаментни вноски на ползваната програма по всеки ползван номер, както и
ст-стта на задължения от предходни периоди/. Ответната страна дължи и
съотвената сума 39,90 лева- незаплатени лизингови вноски за описаните
апарат и аксесоари. Дължи и сумата от 96 лева, представляваща ст-ста на
невърнат предоставен по силата на договор апарат- описан в исковата молба.
Или, общо дължимата сума възлиза на 831,55 лева, платима в срок до
25.10.2021г.- за която сума е издадена крайна фактура№ **********/
25.10.2021г., в която задълженията са посочени по размери и основание.
Съдът, предвид събраните по делото писмени доказателства, счита, че
на основание подписаните между страните договори е предвидено, че
абонатът ще ползва мобилни номера по съответната програма, както и
конкретните месечни такси и цена на услугите. В договорите /и в ОУ/ е
предвидено, че в случай на прекратяване на договора по вина или по
инициатива на потребителят, последният дължи неустойка в размер на
съответната сума. Аналогично са предвидени и съответните правни
възможности и в договора за лизинг, както и общите условия в тази насока.
Видно от представените Договори, както и в Общи условия на „Теленор
5
България“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни
телефонни услуги е, че в чл.75 вр.чл.19 „б“ е предвидено задължение за
потребителя да заплаща определените цени по начин и срокове, предвидени в
чл. 27 от ОУ. Според чл.75 от ОУ, при неспазване на което и да е задължение
по част 13 от ОУ, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето
на услугите или да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя. За тази част от договора/ОУ се установи, че потребителят е бил
надлежно уведомен, при сключването на договора, сиреч, за самото
прекратяване на договора няма нужда изрично уведомяване на ответника- и
това е така защо потребителят е бил запознат с Общите условия още при
сключването на договора.
От приложеното ч.гр.д. № 386/2023 по описа на РС-Момчилград, се
установи, че ищецът „Йеттел България” ЕАД подал по реда на чл. 410 от ГПК
заявление, по което била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 122/ 27.07.2023г. и за сумите, предмет на
предявеният в настоящото исково производство установителен иск- и за трите
иска, и за разноски в общ размер 505 лева, направени по заповедното
производство. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от
ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
Искът е предявен от „Теленор България” ЕАД гр. София по реда и в
срока по чл.415 ал. 1 от ГПК, на основание чл.422 ал.1 от ГПК, след издаване
по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника в
качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК- посочен по- горе и след връчване на заповедта по реда на
чл.47 ал.5 от ГПК. НА.це е идентичност на страните по заповедното и по
настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане,
съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо,
настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното
производство, приема, че установителният иск е допустим.
Така предявената искова молба със съединените искове, е основателна и
доказана.
По исковете с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.124 ал.1 от ГПК
вр. чл. 79 от ЗЗД: Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по
6
вА.дно двустранно облигационно правоотношение, представляващо
търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване при
условията на чл. 298 от ТЗ /търговска сделка при общи условия/ на
индивидуални договори от посочените по-горе дати за предоставяне на
обществени електронни съобщителни услуги. По силата на тези договори,
ищецът, като доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като
потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно
задължение на последния да заплаща цената на тези услуги. Със събраните
по делото писмени доказателства се установи, че потребителят /абонат, не е
изпълнил това свое задължение и дължи сума в общ размер 285,42 лева,
представляваща неплатената в срок цена на предоставени и таксувани
далекосъобщителни услуги по договорите- обсъдени по-горе.
Установи се също така, че са сключен Договори за лизинг от посочени
дати по-горе, по силата на които ответникът е взел мобилно устройство и
аксесоари на изплащане на 23 месечни вноски в съответен размер всяка- по
погасителен план, като по този договор е останал задължен за сумата от 39,90
лева, представляваща незаплатени лизингови вноски за цитирания период.
По отношение на искът по чл.92 ал.1 от ЗЗД: НА.це са сключени
между ищеца и ответника договори, в които е предвидена дължима от
абоната неустойка, в случай на прекратяване на договора/договорите по вина
или по инициатива на потребителя. В подобни хипотези, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен
план месечни абонаменти за всяка една СИМ-карта до края на срока на всеки
от договорите. По силата на Община условия процесните договори са били
прекратен от страна на „Йеттел България“ /предишно наименование „Теленор
България“/ ЕАД, поради неизпълнение на определени задължения.
Прекратяването на договора представлява волеизявление от страна по
договор, по силата на което се прекъсва нА.чна облигационна връзка. В
Общите условия е е предвидено ограничаване достъпа до предоставени
услуги и прекратяване на договора/договорите поради неизпълнение.
Предвид и това и искът за заплащане на сумата от 410,23 лева,
представляващи неустойки за прекратени договори за мобилни услуги, е
основателен и следва да се уважи изцяло.
Освен това се установи, че съгласно договора и общите условия дължи
и заплащане, при липса на връщане, на ст-ста на предоставена вещ- апарат,
7
поради и което и искането в това отношение за заплащане на сумата от 96
лева с ДДС е основателно;
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че исковете по
чл.422 ал.1 вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр.чл.342 от ТЗ вр.чл.92 от
ЗЗД, се явяват основателни и доказани. Ето защо, по отношение на страните
следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на „ЙЕТТЕЛ
България” ЕАД гр. София от ответника за парична сума в размер на общ
размер на 831,55 лева, представляващи неплатени абонаментни такси,
неустойка и сума за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********; неплатени абонаментни такси,
използвани услуги, неустойка и сума за мобилно устройство по Договор за
услуга интернет за дома с предпочетен номер ++359*********; неплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер ++359*********
за базови аксесоари; неплатени абонаментни такси, използвани услуги,
неустойка и сума за мобилно устройство по Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, ведно със
законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно
изплащане на вземането- предмет на заповед за изпълнение, издадена по
ч.гр.д. № 386/2023г. на МРС.
При направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Теленор България” ЕАД
гр.София направените разноски по настоящото исково производство в размер
на 825 лева /адв. възнаграждение- 400 лева, за особен представител-
възнаграждение от 400 лева, и внесена държавна такса- 25 лева/, и по
заповедното производство в размер на 505 лева / адв.възнаграждение- 480
лева и д.т.- 25 лева/, съразмерно с уважената част от исковете- или общо 1
330 лева.
Водим от горното и на ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Ю. А. с ЕГН-
**********, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК- *********, със седА.ще и адрес на управление-
гр.София, район „Младост", ж.к. „Младост 4", „Бизнес Парк София“, сграда 6,
представлявано от Д.К. К. и М. С., в общ размер на 831,55 лева,
8
представляващи неплатени абонаментни такси, неустойка и сума за мобилно
устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********; неплатени абонаментни такси, използвани услуги, неустойка
и сума за мобилно устройство по Договор за услуга интернет за дома с
предпочетен номер ++359*********; неплатени лизингови вноски по Договор
за лизинг с предпочетен номер ++359********* за базови аксесоари; неплатени
абонаментни такси, използвани услуги, неустойка и сума за мобилно
устройство по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, ведно със законна лихва, от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането-
предмет на Заповед за изпълнение № 122/ 27.07.2023г., издадена по ч.гр.д. №
386/2023г. на МРС.
ОСЪЖДА Е. Ю. А. с ЕГН- ********** , ДА ЗАПЛАТИ заплати на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, направените деловодни разноски в
настоящото производство, както и в заповедното производство съразмерно с
уважената част от исковете, в общ размер на 1 330 лева .
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено пред Окръжен съд- КърджА..
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
9