Р Е Ш Е Н И Е
№ 11
град Горна Оряховица, 01.02.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично
заседание на десети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ
при
секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора …………………………., разгледа
докладваното от съдията Станчев АНД №
951 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Ж.И.Ж. обжалва електронен фиш серия К № 1247134,
издаден от ОД на МВР-Велико Търново, с който на основание чл.189, ал.4 във вр.
с чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушаване на разпоредбата на чл.21,
ал.2 от същия закон. Поддържа, че фишът е издаден при допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, че не е осъществен съставът на нарушението и
че не е доказано административнонаказателното обвинение. Моли съда да отмени
обжалвания електронен фиш.
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ-ВЕЛИКО
ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява
становище по съществото на жалбата.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована,
не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 02.03.2016 г. в 22:05 часа на територията на община
Лясковец на път I-4 при км 153+343 бил заснет със стационарна видео-радарна система
MultaRadar SD 580 автомобил „Т.” с рег. № ***, собственост на „Д.” ЕООД, ЕИК ***,
движещ се в посока към град Варна със скорост 90 км/ч при въведено в този
участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч.
За установеното с автоматизираното техническо средство
нарушение против И.К.З. в качеството му на законен представител (управител) на
дружеството собственик на заснетия автомобил „Д.” ЕООД бил издаден електронен
фиш серия К № 1163313, в който било прието, че в момента на заснемането
автомобилът се е движел със скорост 87 км/ч. На 27.05.2016 г. електронният фиш
бил връчен срещу разписка на наказаното лице. На 01.06.2016 г. И.К.З. изпратил
по пощата до ОД на МВР-Велико Търново възражение, в което посочил, че към
датата на нарушението, 02.03.2016 г., заснетият автомобил бил предоставен за
ползване по силата на договор за лизинг от 01.11.2015 г. на дружеството „Б.”
АД, ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор Ж.И.Ж.. Към възражението И.К.З.
приложил копие от цитирания в него договор за лизинг.
Въз основа на подаденото възражение и приложения към него
договор за лизинг издаденият против И.К.З. електронен фиш серия К № 1163313 бил
анулиран.
На 08.06.2016 г. за установеното с автоматизираното
техническо средство нарушение против Ж.И.Ж. в качеството му на законен представител
на дружеството „Б.” АД бил издаден обжалваният електронен фиш серия К № 1247134.
На 22.10.2018 г. обжалваният фиш бил връчен срещу
разписка лично на жалбоподателя Ж.. На 30.10.2018 г. защитникът на жалбоподателя
подал по пощата жалбата против фиша.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени
доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът
достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия
орган в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП от лице, което има право да обжалва
електронния фиш, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Спазени са процесуалните правила за издаване на
обжалвания електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа
законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, както и срока, сметката и начините за
доброволното ѝ плащане.
От данните в справката на л.19 е видно, че обжалваният електронен
фиш е издаден на 08.06.2016 г., т.е. преди изтичането на шестмесечния срок по чл.34,
ал.3 от ЗАНН, броен от датата на установяване (заснемане) на нарушението,
съвпадаща с датата на неговото извършване (02.03.2016 г.).
От приетата като писмено доказателство схема на
хоризонталната маркировка и вертикалната сигнализация на път I-4 в участъка от
км 152+000 до км 155+000, в сила към 02.03.2016 г. (л.41 – 43 от делото), се
установява, че мястото на заснемане на нарушението е означено надлежно с пътен
знак Е24 „Контрол с автоматизирани технически средства или системи” в
съответствие с действащата към тази дата разпоредба на чл.7 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена от министъра на вътрешните работи, обнародвана в „Държавен вестник”,
брой 36 от 19.05.2015 г.
От приетото като писмено доказателство предложение рег. №
366р-2687/08.02.2016 г. от началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Велико
Търново до директора на дирекцията (л.23) се установява, че участъкът от пътя
при км 153+343 на път I-4 е бил предварително оповестен като място за осъществяване на контрол на
скоростта със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 по реда,
предвиден в цитираната по-горе разпоредба, действаща към датата на заснемане на
нарушението.
Предвид изложеното съдът приема за неоснователен доводът
на жалбоподателя, че при издаване на електронния фиш са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по
същество.
От приетата като доказателство снимка № 462, изготвена с
автоматизирано техническо средство MultaRadar № 00209D33F1A0 (л.18 от делото),
представляваща веществено доказателствено средство в административнонаказателния
процес (чл.189, ал.15 от ЗДвП), както и от данните от паметта на техническото
средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 02.03.2016
г. в 22:05 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец, автомобил
с рег. № *** се е движел със скорост 90 км/ч. Видно от цитираната по-горе схема
на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка
от км 152+000 до км 155+000, в сила към 02.03.2016 г., посоченото във фиша място
на нарушението при км 153+343 в посока към град Варна попада в зоната на
действие на пътен знак В26, поставен при км 153+300, с който е въведено ограничение
на скоростта от 60 км/ч. От същата схема се установява, че посоченото място на
нарушението при км 153+343 се намира по посоката на движение на автомобила на 6
метра след мястото, на което е била монтирана стационарната видео-радарна
система MultaRadar SD 580 (км 153+337). Тези данни съответстват на
изображението върху снимката, възпроизвеждащо заснетата задна част на
автомобила с поставената върху нея табела с регистрационен номер ***. От друга
страна, от данните в т.1.4 на методическите указания за реда за работа със
стационарна система MultaRadar SD 580 (л.25 – 29 от делото) се установява, че
дистанцията на измерване на тази система е от 1 м до 99 м. Следователно
намиращият се в момента на заснемане на нарушението лек автомобил на позиция
при км 153+343 на пътя е попадал в обхвата на радарния сензор на стационарната
видео-радарна система, разположена при км 153+337.
От приетото като писмено доказателство удостоверение
10.12.4888, издадено от Българския институт по метрология (л.24), се
установява, че е одобрен типът на стационарната видео-радарна система
MultaRadar SD 580, с която е заснет автомобилът на жалбоподателя и е измерена
скоростта му. Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа
средство за измерване е от 08.12.2010 до 08.12.2020 г. и включва датата на
заснемане на процесното нарушение.
От протокол за проверка № 2-ИСИ/14.01.2016 г. (л.22) е
видно, че използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система е
преминала последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие
с изискванията за това средство за измерване.
Предвид изложеното съдът приема, че фактът на извършване
на нарушението е установен по несъмнен начин.
От съвкупната преценка на данните в справката за
регистрацията и собствеността на заснетия автомобил (л.17), в договора за
оперативен лизинг (л.7 – 9) и в справката от търговския регистър (л.32 – 33) се
установява, че жалбоподателят Ж.И.Ж. е законният представител на дружеството „Б.”
АД, на което дружеството собственик „Д.” ЕООД е било предоставило ползването на
автомобила към датата на нарушението. В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП
жалбоподателят не е представил в ОД на МВР-Велико Търново декларация с данни за
различно от него лице, управлявало този автомобил по времето и на мястото,
посочени в електронния фиш. Поради това и по аргумент от разпоредбата на
чл.188, ал.2 от ЗДвП за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде
ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството му на законен
представител на юридическото лице, на което е било предоставено ползването на
автомобила.
Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано
правилно като административно нарушение по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, като на
жалбоподателя е наложено абсолютно определеното в закона по вид и размер
административно наказание глоба от 100 лв.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост
от 90 км/ч с 3 км/ч до приетата за установена скорост от 87 км/ч е в интерес на
жалбоподателя, тъй като изключва възможните неблагоприятни за него последици от
допустимата грешка на измерване със стационарната видео-радарна система
MultaRadar SD 580 (т.1.4 от Методическите указания за реда за работа със
стационарна система MultaRadar SD580 на л.25 – 29 от делото). Така извършеното
редуциране на фактически измерената скорост е в съответствие с основния принцип
в административнонаказателното право, че наказание може да бъде наложено само
тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин.
Съдът приема за правилно решението в конкретния случай да
не се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Приетото за установено превишение
на скоростта от 27 км/ч надвишава значително границата от 10 км/ч, над която
деянието съставлява административно нарушение по чл.182, ал.2 от ЗДвП. Липсват
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Поради
това не може да се приеме, че конкретното нарушение представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения по чл.182, ал.2 от ЗДвП, което да даде основание за
квалифицирането му като маловажен случай на такова нарушение.
По изложените по-горе мотиви съдът приема, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен
фиш серия К № 1247134, издаден от ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на Ж.И.Ж.,
ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за
призовки и съобщения *** – адв. И.З., е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лв. (сто лева)
на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182,
ал.2, т.3 от Закона за движение по пътищата за нарушаване на разпоредбата
на чл.21, ал.2 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението,
че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….