Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…………. Гр.София, …………….г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 4-В състав,
в открито съдебно заседание, проведено
на тринадесети юни, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия Андрей Г.
при
участието на секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от съдия
Зл.Чолева гр.дело № 11752 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Ф.и. ЕАД срещу решение № 446092 от 06.07.2018г.,
постановено по гр.дело № 16940/2018 г., по описа на СРС, ГО, 166 състав в частта, с която е признато за
установено по предявени от И.А.П. срещу жалбоподателя искове с правно основание чл.439 от ГПК, че И.А.П.
не дължи на „Ф.и.“ ЕАД поради погасяване на правото на принудително изпълнение
следните суми: 714,86лв.- главница по договор за кредит, сключен с „Юробанк
България“ АД и разноски в размер на 313,00лв., /от които 25,00лв. – държавна
такса и 288,00лв.- адвокатско възнаграждение/, за които суми е издаден изпълнителен лист от 13.08.2009г.
по ч.гр.дело № 36865/2009г. по описа на СРС, 32 състав , въз основа на който е
образувано изп.дело № 20098410401805 по описа на ЧСИ Н.М.с рег.№ 841 на КЧСИ.
Решението се обжалва и в частта за разноските, които ответникът е осъден да
заплати на ищеца съобразно изхода на
делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Въззивникът
–
ответник по предявените отрицателни установителни искове „Ф.и.“ ЕАД заявява
искане за отмяна на обжалваното решение, като незаконосъобразно и неправилно. Поддържа,
че неправилно с обжалваното решение е прието, че поисканите и извършени след
перемиране на изпълнителното дело изпълнителни действия не водят до прекъсване
на давността. Въззивникът – ответник счита, че подадената от него след
перемиране на изп.дело молба за конституиране като взискател в процеса
евентуално би била нередовна, /по аргумент от чл.426,ал.3 от ГПК/, като в този
случай съдебният изпълнител е дължал указания до него за уточняване на искането.
При липса на такива указания въззивникът-ответник поддържа, че с горепосочената
молба е прекъсната давността за ищеца, тъй като с нея е заявено искане за
принудително изпълнение с указан изпълнителен способ. Поддържа, че след като
нередовната молба е била приета от съдебния изпълнител пропускът на последния
да установи нередовността не може да обуслови отказ от реализиране на
поисканото от кредитора и дължимо от съдебния изпълнител съдействие за защита
на правата на кредитора. Намира, че този деловоден пропуск на съдебния
изпълнител не може да има неблагоприятни последици за кредитора, след като
молбата на кредитора е била приета и приобщена към изпълнителното дело и с нея
е заявена волята на кредитора за
предприемане на принудително изпълнение. С изложените доводи , подробно развити
в жалбата въззивникът-ответник мотивира искането си за отмяна на обжалваното
решение и вместо него- постановяване на друго, с което предявените отрицателни
установителни искове за главницата от 714,96лв. по процесния договор за кредит
и разноските по заповедното производство по ч.гр.д.№ 36865/2009г. на СРС, 32
състав в размер на 313,00лв. да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна И.А.П. оспорва жалбата като неоснователна и заявява
искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част като
законосъобразно и правилно по съображения, подробно развити в писмения отговор
по чл.263,ал.1 от ГПК. Твърди, че правилен е извода на първата инстанция, с
който е прието, че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на
01.08.2013г. , тъй като в периода 01.08.2011г.- 01.08.2013г. по него не са
искани и не са извършвани изпълнителни действия. Твърди, че правната последица
от прекратяването на изпълнителното производство, което настъпва по силата на
закона, е свързана с недопустимост на последващите /след прекратяването /
изпълнителни действия и те не пораждат правно действие. Намира за неоснователни
доводите на въззивника-ответник относно нередовностите на молбата , подадена
след прекратяване на изпълнителния процес, като твърди, че те не намират опора
в закона. Ето защо, въззиваемият-ищец заявява искане за потвърждаване на
решението на СРС в атакуваната част .
Претендира присъждане на разноските по делото направени във въззивното
прозиводство.
Софийски
градски съд, като взе предвид становищата и
доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в
рамките на въззивната жалба и по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за
установено следното:
При извършената проверка по реда на чл.269,предл.1 от ГПК,
настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на спора в рамките
на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата
на чл.269, предл.2 от ГПК.
Съдът е сезиран с отрицателени установителни искове
с правно основание чл.439 от ГПК, с предмет – признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника в качеството му на правоприемник на „Юробанк
България“ АД по силата на договор за цесия, /съгласно уточнение на ИМ,
допуснато във въззивното производство/ следните суми: 714,86лв.- главница по договор за кредит,
сключен с „Юробанк България“ АД , сумата от 50,48лв.- договорна лихва за
периода 21.01.2007г.- 10.07.2009г. и разноски в общ размер на 313,00лв., /от
които 25,00лв. – държавна такса и 288,00лв.- адвокатско възнаграждение/, за
които суми е издаден изпълнителен лист
от 13.08.2009г. по ч.гр.дело № 36865/2009г. по описа на СРС, 32 състав , въз
основа на който е образувано изп.дело № 20098410401805 по описа на ЧСИ Н.М.с
рег.№ 841 на КЧСИ.
Първоинстанционното решение в частта, с
която е уважен отрицателният установителен иск по чл.439 от ГПК за сумата от
50,58лв.- договорна лихва за периода 21.01.2007г.- 10.07.2009г. е влязло в сила
като необжалвано.
Настоящият
съдебен състав не споделя изводите на
първата инстанция, с които е мотивирана основателността на предявените искове
за главницата в размер на 714,86лв. и разноските за заповедното производство в
общ размер на 313,00лв. Настоящата инстанция намира, че тези искове са
неоснователни по следните мотиви :
Между страните по делото няма спор, а и
от представените писмени доказателства се установява, че в полза на праводателя
на ответника- „Юробанк България“ АД е издадена влязла в сила заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК от 27.07.2009г.
по гр.д.№ 36865/2009г. по описа на СРС, и изпълнителен лист от 13.08.2009г. срещу ищеца
по настоящото дело- за процесните суми, от които: сумата от 714,86лв.- главница
по договор за банков кредит, ведно със законната лихва от 20.07.2009г.- до
окончателното изплащане; сумата от 50,48лв.- договорна лихва за периода
21.01.2007г.- 10.07.2009г. и общата сума от 313,00лв.- разноски по делото, от
които сумата от 25,00лв.- разноски за заплатена държавна такса и сумата от
288,00лв.- разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание на горепосочения изп.лист
от праводателя на ответника – „Юробанк България“ АД е предприето принудително
изпълнение с молба от 04.09.2009г. по изп.дело № 20098410401805 по описа на ЧСИ Н.М.с
рег.№ 841 на КЧСИ. С молбата за образуване на изпълнителното производство от
праводателя на ответника от 04.09.2009г. са делегирани на ЧСИ правомощията по
чл.18 , ал.1 от ЗЧСИ за определяне начина на изпълнение.
В изпълнение на възложените му по реда
на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ правомощия от страна на взискателя, от съдебният
изпълнител на 22.03.2010г. е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника-ищец , получавано от
работодателя му „Примавокс“ ЕООД.
В изпълнение на възложените му
правомощия по чл.18,ал.1 от ЗЧСИ от страна на взискателя от съдебния изпълнител с разпореждане от 08.12.2010г. е насрочен опис на
движимите вещи на длъжника-ищец , находящи се на адрес: гр.Долна баня, ул.“********.
На 01.08.2011г.
от ЧСИ са наложени запори върху банковите сметки на длъжника-ищец в
банките, изброени в разпореждането от
същата дата 01.08.2011г. /л.94 от изп.дело/ със запорните съобщения, приложени на л.68- л.72 от изп.дело ; л.74 и
от л.76 до л.84; л.86 ; л.90 ; л.96 до л.л.99 ; л.104 до л.106 от изп.дело.
С молба с вх.№ 327784 от 11.12.2013г. ответникът по настоящото дело е
заявил искане до ЧСИ за конституирането му като взискател на мястото на „Юробанк
България“ АД, на основание чл.429 от ГПК , поради придобиване на процесните
вземания- предмет на принудително събиране с договор за цесия от 18.10.2013г.
Със същата молба на ответника на ЧСИ са възложени правомощията по чл.18,ал.1 от ЗЧСИ. Към молбата е приложен договорът за цесия от 18.10.2103г.
С
постановление от 11.12.2013г. на ЧСИ
ответникът по настоящото дело е конституиран като взискател на мястото на „Юробанк
България“ АД, на основание чл.429,ал.1 от ГПК.
С молба от 21.10.2014г. ответникът – взискател е заявил искане до ЧСИ за
налагане на запор върху вземанията
на ответника- длъжник за трудово
възнаграждение , получавано от съответния работодател, за установяване на
който с молбата е поискано извършване на справки от ЧСИ от НАП.
Със запорно
съобщение от 03.11.2014г. от съдебния изпълнител е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца –длъжник, получавано от работодателя му „МНК
Асистетс“ ЕООД.
С молба от 14.07.2017г. от ответника-взискател
е заявено искане до ЧСИ за налагане на запор върху вземанията на ответника- длъжник от работодателя му, за
установяване на който с молбата е поискано извършване на справки от ЧСИ от НАП.
Със същата молба е заявено и искане за запор
върху банковите сметки на ищеца-длъжник, както и за опис на движимите му вещи,
находящи се в дома му.
С нова молба от 14.12.2017г. от ответника-взискател
отново е заявено искане до ЧСИ за налагане на запор върху вземанията на
ответника- длъжник от работодателя му, за установяване на който с молбата е
поискано извършване на справки от ЧСИ от НАП. Със същата молба е заявено и
искане за запор върху банковите сметки на ищеца-длъжник, както и за опис на
движимите му вещи, находящи се в дома му.
От отбелязването, извършено от съдебния
изпълнител на гърба на изпълнителния лист от 13.08.2009г. и приложените по
изп.дело извлечения от сметки се установява, че в резултат на наложените запори
върху вземания на ищеца-длъжник по изпълнителното дело са постъпили следните
суми:
На
09.06.2010г.- 90,85лв.;
На
06.04.2012лв.- 185,00лв.;
На
06.11.2012г.-
5,58лв.;
На
14.11.2014г.- 42,50лв.;
На
15.12.2014г.- 18,50лв.;
При така установените правно-релевантни
факти по делото , съдът приема, че предявените искове по чл.439 от ГПК, висящи
във въззивното производство, с оглед предмета на въззивната жалба- за
главницата по процесния договор за кредит и за разноските в заповедното
производство, са неоснователни.
В хипотезата, при която вземанията на
кредитора-ответник произтичат от влязла в сила заповед за изпълнение, както в настоящия случай, вземанията- предмет на издадената заповед за
изпълнение се погасяват с изтичането на 5 годишната давност по аргумент от
чл.117,ал.2 от ЗЗД. Заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК е връчена на
длъжника-ищец с поканата за доброволно изпълнение на 21.05.2010г. Считано от
този момент с изтичането на 2 седмичния срок по чл.414, ал.2 от ГПК, /в
приложимата редакция на законовата норма към 2010г. обн. В ДВ, бр.
59/20.07.2007г./ и при липса на подадено в този срок възражение от длъжника е
влязла в сила на 09.06.2010г. От тази
датата е започнал да тече 5 годишният давностен срок за вземанията на ответника
– предмет на издадената заповед за изпълнение и процесния изпълнителен лист.
Считано от тази дата, от праводателя на ответника и самия ответник са заявявани
искания за извършване на изпълнителни действия
на горепосочените дати, като в резултат на приложените изпълнителни
способи по изпълнителното дело са постъпвали суми, като всяко едно от исканията е заявявано преди
изтичане на 5 годишната давност, съответно- от постъпленията на сумите, поради
което давността е прекъсвана многократно и от всяко прекъсване е започвала за
тече нова 5 годишна давност. Настоящият съдебен състав приема, че в конкретния
случай не е настъпила перемпцията на изпълнителното дело на посочената от ищеца
дата – 01.08.2013г. В рамките на сочения от ищеца-длъжник 2 годишен срок в
периода от време от 01.08.2011г., /когато са наложени запорите върху банковите
сметки на ищеца- длъжник/ до 01.08.2013г., по изпълнителното дело са постъпвали
плащания в резултат на наложените запори върху вземания на ищеца- длъжник- на дата 06.04.2012г. и 06.11.2012г. При
наличие на постъпления в резултат на приложен изпълнителен способ не е
необходима проява на активност на взискателя, тъй като такава се изисква в
хипотезата, при която поисканият и реализиран изпълнителен способ не дава
резултат. Ето защо, настоящият съдебен състав намира за неоснователно
твърдението на ищеца – длъжник и съответно- извода на първоинстанционния съд за
перемиране на изпълнителното производство на дата 01.08.2013г. Настоящият
съдебен състав приема, че прекратяването на изпълнителното производство по
силата на закона на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК е настъпило на датата 17.12.2016г.
по следните мотиви: На 15.12.2014г. в резултат на наложен запор върху вземане
на ищеца-длъжник по изпълнителното дело е постъпила сумата от 18,50лв. Считано
от 16.12.2014г. /денят следващ постъплението на сумата по изп.дело/, е започнал да тече 2 годишния срок по
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК и той е изтекъл на 16.12.2016г., като в рамките на този
срок от ответника –взискател не са правени искания за извършване на
изпълнителни действия, като такива не са предприемани и от съдебния изпълнител.
Искане за предприемане на изпълнително действие е заявено от ответника едва с
молбата му от 14.07.2017г., с която е направено
искане за налагане на запор върху
вземането на ищеца-длъжник за трудово възнаграждение , както и е заявено искане
за опис на движимите вещи- собственост на длъжника, находящи се в дома му.
Поради това, настоящият съдебен състав приема, че изпълнителното
производство е прекратено по право на
основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК на 17.12.2016г. – с изтичането на 2 годишния
срок в предходния ден 16.12.2016г. Прекратяването настъпва по силата на закона
и не необходим акт на съдебния изпълнител, тъй като този акт има само
констативен характер. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, с който е
прието, че извършените след настъпилана преремпция изпълнителни действия от
взискателя-ответник са невалидни и нямат за правна последица прекъсването на давността.
Неоснователно е обаче, възражението на ищцата-въззивник, че поисканите след настъпилата преремпция
изпълнителни действия от взискателя-ответник са невалидни и нямат за правна
последица прекъсването на давността. В тази връзка следва да се посочи, на
първо място, че при изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г.
на ТР № 2/ 26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в чийто обхват
попада в конкретния случай изпълнителното дело , давност не тече, тъй като до
приемането на това ТР приложение намира ППВС № 3/1980г. / в този смисъл е даденото и последващото
задължителното тълкуване с ТР № 3/28.03.2023г. по т.д.№ 3/2020г./. Считано от 26.06.2015г., до датата на
следващото поискано от взискателя изпълнително действие – с молбата от 14.07.2017г., петгодишната давност не е
изтекла, / нещо повече давността не е изтекла и в предходния момент от датата
на реализираното последно изпълнително действие- постъплението на сумата от
18.50лв. в резултат на приложения изпълнителен способ запор на датата
15.12.2014г. – до датата на следващото поискано валидно изпълнително действие с
молбата на ответника – взискател от 14.07.2017г. и от последната - до датата на
предявяване на исковата молба - 13.03.2018г. Настоящата съдебна инстанция
намира за неоснователно възражението на въззиваемия-ищец за невалидност на предприетите и извършени изпълнителни
действия след перемиране на изпълнителното дело, с което е обосновано
твърдението му, че тези действия нямат за правна последица прекъсването на
давността. Действително по отношение на перемпцията и давността едни и същи
факти могат да имат правно значение, но това са два отделни и различни правни
института, с различни правни последици. В тази връзка настоящият съдебен състав
споделя разрешенията на съдебната практика, която приема, че с всяко едно
валидно поискано и/или извършено изпълнително действие след перемирането на
изпълнителното дело, се прекъсва давността. Ненадлежното администриране на
новото искане на взискателя за предприемане на принудително изпълнение ,
заявено след перемиране на делото, свързано с изискването за образуването на
ново изпълнително дело, не освобождава съдебния изпълнител от задължението за
извършването на изпълнителното действие, след като изпълнителният лист се
намира в негово държане, независимо от това дали принудителното изпълнение ще бъде реализирано ново отделно производство или под номера на
перемираното изпълнително дело. Именно в този смисъл е и даденото разрешение на
задължителното ТР № 2 от 04.07.2024г. по т.д.№ 2/2023г. на ОСГТК на ВКС –
т.3.
С оглед гореизложените мотиви,
настоящият съдебен състав като взе предвид, че от момента на влизане в сила на
заповедта за изпълнение до датата на предявяване на исковата молба не е изтекла
5 годишната давност по чл.117,ал.2 от ЗЗД, поради многократното й прекъсване,
предявените отрицателни установенителни искове по чл.439 от ГПК за главницата
по процесния договор за кредит от 714,86лв. и за разноските , направени в заповедното производство в
размер на 313,00лв. се явяват неоснователни. Като такива те следва да бъда
отхвърлени след отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част, с
която тези претенции са уважени.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1
от ГПК на ищцата се дължат разноски за първата инстанция съразмерно на
уважената част от исковете /искът за сумата от 50,48лв., по отношение на който
решението на СРС е влязло в сила като необжалвано/ в размер на 18,72лв. За
разликата над тази дължима сума до пълния присъден размер на разноските от
400,00лв. обжалваното решение следва да бъде отменено. За въззивната инстанция
на ищцата не се следват разноски предвид пълната основателност на жалбата на
ответника.
Съответно, на основание чл.78,ал.3 от ГПК в тежест
на ищеца са направените от ответника разноски по делото пред първата инстанция,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, но тъй като от ответника не се
претендира присъждане на такива, съдът
приема, че остават в негова тежест така , както са направени. За въззивното
производство ищецът дължи на ответника разноски за държавна такса от 50,00лв.
Воден от горните мотиви Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 446092 от 06.07.2018г.,
постановено по гр.дело № 16940/2018 г., по описа на СРС, ГО, 166 състав в обжалваната част, с която е признато
за установено по предявени от И.А.П. срещу жалбоподателя искове с правно основание чл.439 от ГПК, че И.А.П.
не дължи на „Ф.и.“ ЕАД поради погасяване на правото на принудително изпълнение
следните суми: 714,86лв.- главница по договор за кредит, сключен с „Юробанк
България“ АД и разноски в размер на 313,00лв., /от които 25,00лв. – държавна
такса и 288,00лв.- адвокатско възнаграждение/, за които суми е издаден изпълнителен лист от 13.08.2009г.
по ч.гр.дело № 36865/2009г. по описа на СРС, 32 състав , въз основа на който е
образувано изп.дело № 20098410401805 по описа на ЧСИ Н.М.с рег.№ 841 на КЧСИ, както и в частта, с която „Ф.и.“ ЕАД е
осъдено да заплати на И.А.П. разликата над дължимата сума от 18,72лв.- до
пълния присъден размер от 400,00лв. като разноски по делото, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените отрицателни установителни искове с правно основание
чл.439 от ГПК от И.А.П. с ЕГН **********
срещу „Ф.и.“ ЕАД с ЕИК *********, с
предмет- признаване за установено, че ищецът И.А.П. не дължи „Ф.и.“ ЕАД, поради
погасяване на правото на принудително изпълнение следните суми: 714,86лв.-
главница по договор за кредит, сключен с „Юробанк България“ АД и разноски в
размер на 313,00лв., /от които 25,00лв. – държавна такса и 288,00лв.-
адвокатско възнаграждение/, за които суми
е издаден изпълнителен лист от 13.08.2009г. по ч.гр.дело № 36865/2009г.
по описа на СРС, 32 състав , въз основа на който е образувано изп.дело №
20098410401805 по описа на ЧСИ Н.М.с рег.№ 841 на КЧСИ.
ОСЪЖДА
И.А.П.
да заплати на „Ф.и.“ ЕАД - сумата от
50,00 /петдесет/ лева- разноски за въззивното производство, на основание
чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/