ПРОТОКОЛ
№ 217
гр. Бургас, 31.10.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Яни Г. Гайдурлиев
Светлин Ив. И.
при участието на секретаря П. Ефт. Помакова
и прокурора К. Г. Кателиева
Сложи за разглеждане докладваното от Светлин Ив. И. Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20242000600116 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Жалбоподателят подсъдим П. П. Б., се явява лично и с упълномощения
си защитник адв. Д. Т. от АК-Б.
Жалбоподателят подсъдим Р. Г. Я., се явява лично и с упълномощения
си защитник адв. Е. Й. от АК-С.
Жалбоподателят подсъдим Д. С. С., се явява лично и с упълномощения
си защитник адв. А. М. от АК-С.
Явява се допусната до разпит в качеството на свидетел К. С. Д..
За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява прокурор Кателиева.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Няма процесуална пречка, да се даде ход на делото.
АДВ. Й.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Б.: Да се гледа делото днес.
ПОДСЪДИМИЯТ Я.: Да се гледа делото днес.
ПОДСЪДИМИЯТ С.: Да се даде ход на делото днес.
Съдът с оглед личното явяване в съдебната зала на всички призовани
1
лица и като изслуша становищата на страните намира, че няма процесуална
пречка за разглеждане на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото във фаза на съдебно
следствие.
Снема самоличност на свидетелката:
К. С. Д. - родена на ******
Предупредена за отговорността, която носи по смисъла на чл. 290 НК.
Обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛКАТА Д.: С подсъдимия С. живеехме на семейни начала, но
вече не живеем.
ВЪПРОС НА АДВ. М.: Имате ли спомен в жилището, в което сте
живеели съвместно, да е идвала полиция, да е правила претърсване?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.: В жилището, в което живеехме със подс. С. е
идвала полиция няколкократно.
ВЪПРОС НА АДВ. М.: Имате ли спомен, във връзка с тези
претърсвания, да ви е станало известно какъв е поводът за тези
претърсвания, позаинтересувахте ли се, давали ли са ви информация тези,
които са правили претърсванията?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.: Нямам спомен за какво са идвали полицаите да
извършват претърсвания в жилището.
ВЪПРОС НА АДВ. М.: Ако си спомняте, от тези претърсвания, кое
беше последното. Горе-долу преди колко време?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.: Не помня кое е последното претърсване в
жилището и преди колко години беше. Жилището, за което говоря, се намира в
гр. ****
ВЪПРОС НА АДВ. М.: На тези претърсвания, имате ли спомен
нещо да са иззели? От жилището нещо да са взимали?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.: При тези претърсвания имам спомен, че са
взимали различни дрехи, обувки. Друго не си спомням.
ВЪПРОС НА АДВ. М.: Имате ли спомен, казахте дрехи, обувки,
конкретно нещо спомняте ли си, колан да е изземван, връзки?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.: Не съм сигурна колан дали са взимали при
претърсванията, но са взимали якета, горници, долнища, обувки със
2
сигурност, и то неведнъж.
ВЪПРОС НА АДВ. М.: А когато са взимали, имате ли спомен да са ви
давали някакъв документ, който Вие да подписвате?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.: Не помня дали съм подписвала някакъв документ
за всички иззети неща при претърсванията.
ВЪПРОС НА АДВ. М.: Някои лица от присъстващите, имаше ли
такива, които да познавате, познати лица като комшии?
СВИДЕТЕЛКАТА Д. :Като поемни лица са идвали комшии в къщи по
време на обиска.
ВЪПРОС НА АДВ. М.: Имате ли спомен, тези комшии дали са
подписвали някакви документи, книжа?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.: След приключване на обиск, комшиите-поемни
лица подписваха някакъв документ.
ВЪПРОС НА АДВ. М.: Можете ли да се сетите, поне последния път,
какво иззеха, иззеха ли изобщо нещо последния път?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.: Не помня кой беше последния път, в който
извършиха претърсване. Тогава още живеех със С.. С него имаме общо дете,
което в момента е на 11 години. Детето мисля, че беше на около 5 години,
когато беше претърсването.
ВЪПРОС НА АДВ. М.: Помните ли г- С., докато сте живели заедно, да
е бил задържан в следствения арест и кога, преди колко време?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.: Помня, че С. беше задържан в следствения арест.
Ние вече 4 години не живеем заедно, няколко години преди това, може би
преди около 7 години е бил задържан в ареста.
ВЪПРОС НА АДВ. М.: Тъй като е било по време на съвместния ви
живот, имате ли спомен, за какво е лежал в ареста?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.: В ареста той лежа като обвинен по член за ОПГ.
Не зная тази ОПГ с какво се занимава.
ВЪПРОС НА АДВ. М.: Някога, ако имате спомен, дали е говорил за
някакъв пожар, за такива неща да е имал обвинение?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.: Спомням си, че Д. беше обвинен. Един ден,
карайки детето на детска градина и прибирайки се в къщи, той беше в къщи,
спеше. На вратата доста силно се звънеше и се чукаше и аз отворих. Пред
мене имаше доста господа с униформи, които връхлетяха. Събудиха С. и го
изведоха от дома ни.
ВЪПРОС НА АДВ. М.: Имате ли спомен, дали тези господа влязоха в
жилището да търсят нещо, освен г-н С., когото са извели?
3
СВИДЕТЕЛКАТА Д.: Те го изведоха и след това други лица дойдоха в
жилището, или просто са били там с униформените. Не съм сигурна дали през
цялото време са били с тях, или след това са дошли. Жилището, за което
говоря, не беше мое.
ВЪПРОС НА АДВ. М.: А имате ли спомен тези хора униформени,
цивилни, да са взимали нещо, да са Ви показвали нещо?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.: Нямам ясен спомен какво са взели тогава,
спомням си само, че единият от тях, но не съм сигурна дали говореше по
телефона, и каза на колегата си нещо от типа „сега го обухме“, жаргонно. За
мен това значеше „сега го хванахме“.
ВЪПРОС НА АДВ. М.: Имате ли спомен да са Ви карали този ден да
подписвате някакви книжа, когато го отведоха?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.: Да, качиха ме в служебната кола и отидохме в ОД
МВР-Бургас. Там ми зададоха въпрос, какво е правил той (С.) на определена
дата, която беше доста отдавна от съответния ден, но не съм била в добри
отношения с него, не съм наясно какво е правил този ден. Това ми беше
отговорът и те ми казаха да си вървя.
ВЪПРОС НА АДВ. М.: Преди малко използвахте израза „поемни лица“.
Откъде ви е известно това?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.: От обиските в къщи, винаги са търсили поемни
лица.
ВЪПРОС НА АДВ. М.: След като Ви е ясно, какво са поемни лица, Вие
точно за този арест, за който казахте, имате ли спомен да са присъствали?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.: Не са присъствали поемни лица този ден,
категорична съм.
ВЪПРОС НА АДВ. Й.: По време на този обиск, имахте ли представа С.
къде беше – вътре в апартамента, отвън на площадката, долу на пода,
навън?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.: Мисля, че беше отведен в ОД МВР-Бургас. Те
дойдоха и го изведоха.
ВЪПРОС НА АДВ. Й.: Дали имате спомен по време на този обиск, вие
казахте, че сте чули един от полицаите да казва някаква реплика, имате ли
спомен някой да се е обаждал по телефона и да докладва на друг и да казва
какво са установили, какво са намерили?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.: Мисля, че говореше, но не съм сигурна, точно
тези думи, които бяха отправени към началника му или към колегата му, който
също присъстваше. Не помня сега как наистина беше.
4
ВЪПРОС НА АДВ. Й.: Имате ли спомен това, което са намерили и са
иззели, да Ви е направило впечатление да е някаква връзка от долнище или от
обувки. Тогава ако сте го възприели това нещо?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.: Нямам ясен спомен дали са взели връзки.
АДВ. Т.: Нямам въпроси към свидетелката.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
ВЪПРОСИ НА СЪДА: И в двата етапа ли – при арестуването и при
обиска, нямаше поемни лица?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.: Нито при арестуването на С., нито при
претърсването имаше поемни лица.
ВЪПРОСИ НА СЪДА: Спомняте ли си дали това, за което сега
разказахте – за ареста и последвалото претърсване, е последното
посещение на полицаи в апартамента?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.: Не съм сигурна дали това, за което разказах с
ареста на Д., е последното посещение на полицаите.
АДВ. М.: Имате ли спомен за случая, за който разказахте, полицаите
да са взимали предмети като телефони?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.: Не помня дали в конкретния случай, но при
претърсванията са взимали телефони.
АДВ. М.: Имате ли спомен, дали от вътрешността на жилището или
от балкона, са взимали долнища на дрехи?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.: Обикновено обувките му на С. – няколко чифта,
стояха на терасата.
АДВ. М.: Тези неща вие разказахте ли ги в полицията?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.: Не, попитаха ме какво е правил въпросната
вечер.
АДВ. М.: Предвид заявеното от свидетелката, че в конкретния
случай, който влиза и в нашето полезрение, не са присъствали поемни лица,
моля да й предявите протокола за претърсване и изземване.
Моля да предявите и веществено доказателство - връзка, с оглед
това, дали свидетелят може да се сети дали го е виждал това веществено
доказателство някъде, или няма спомен за него.
АДВ. Т.: Може би аз ще внеса едно уточнение, дали при някои от тези
случаи, е било изземвано подобно – било на обувки, било на връхни дрехи или
самостоятелно?
5
Съдът предявява на свидетелката Д. протокол за претърсване и
изземване от 01.11.2018 г.- л. 49 , том 4 на ДП.
СВИДЕТЕЛКАТА Д.: Подписът под № 1 на „присъствали“ е положен
от мен.
Посочените имена на поемни лица в протокола не са ми познати.
Съдът предявява на свидетелката фотоалбум към същия протокол за
оглед, приложен на л. 53-57 включително от том 4 на ДП.
СВИДЕТЕЛКАТА Д.: Това на снимките е домът ни. На снимките има
мои стари телефони, а това са обувките на Д. С., но защо са без връзки.
Сега се сетих се за случая. За този случай нямам спомен да е имало
поемни лица.
Това, което ми показвате, не е мой почерк. Нямам спомен да са ме
питали за обувки.
Не съм разбрала да се взели обувки при претърсването. Телефоните ги
взеха, да. Не помня дали всички телефони взеха. Не помня дали съм чела
протокола, преди да го подпиша.
Съдът предявява на свидетелката Д. фотоалбум от протокол за оглед на
веществени доказателства от 24.10.2018 г. и по-конкретно снимка № 5 на л. 66
, снимки с №№ 7, 8, 9 и 12 на л. 67 от том 4 на ДП.
АДВ. Т.: Може ли все пак да направя едно уточнение във връзка със
зададените въпроси, че говорейки за тези неща, снимките са черно-бели,
няма цвят.
ВЪПРОС НА АДВ. Т.: От показаните Ви от съда снимки, можете ли
да определите, какъв е цветът на връзката?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.: От показаните ми снимки, връзката ми прилича
на черна.
ВЪПРОС НА ПРОКУРОРА: Спомняте ли си тези обувки, те с какъв
цвят връзки бяха?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.: Обувките, които са на снимките бяха с черни
връзки.
Съдът прекъсна съдебното заседание в 14,00 часа, като съобщи на
страните, че същото ще продължи в 14.10 часа.
6
Съдебното заседание продължава в 14.10 часа в присъствието на
подсъдимите, техните защитници, прокурора и свидетелката Д..
Съдът предявява на свидетелката Д. и страните веществено
доказателство – тъмносиня връзка от обувка, открита при огледа на
местопроизшествието.
ВЪПРОС НА АДВ. Т.: След като видяхте това веществено
доказателство, възникна ли във Вашето съзнание спомен, такъв тип връзка
взимана ли е от някои от служебните лица, които са посетили дома Ви и са
извършвали обиск, и подобен тип ли е връзката на обувките, които видяхте
на снимката?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.: Това, което ми предявявате ми прилича на
връзка, каквито имаше на иззетите обувки. Обувките бяха с лепки и с връзки,
то се вижда и на снимката.
ВЪПРОС НА ПРОКУРОРА: По какво оприличихте тази връзка?
СВИДЕТЕЛКАТА Д.: По размера и цвета ми приличат на връзките,
каквито имаше на иззетите обувки – тънък размер и черен цвят.
Страните поотделно заявиха, че нямат други въпроси към свидетелката
Д..
СВИДЕТЕЛКАТА: Представям молба и моля да ми отмените
наложената глоба за неявяване в предходно съдебно заседание. Бях служебно
ангажирана и не успях да се освободя за явяване пред съда.
Съдът намира подадената молба и отправено искане от свид. Д. за
основателно, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ наложената с протоколно определение от предходно съдебно
заседание глоба в размер на 200 лева за неявяване без уважителна причина.
АДВ. Й.: С оглед изнесеното от свидетелката и предявеният протокол
за претърсване и изземване, моля да бъдат призовани на посочените адреси
двете поемни лица, които да бъдат разпитани по отношение възприетото от
тях процесуално-следствено действие.
АДВ. М.: Придържам се към искането на колегата.
АДВ. Т.: Придържаме се към искането на колегата Й..
7
Искам да добавя към мотивите за това искане, че частично се
потвърдиха дадените обяснения от страна на подсъдимия, че от дома му са
били иззети такива връзки, и тъй като за една част от нещата свидетелят,
въпреки, че е минал голям период от време, няма ясни спомени, поемните
лица е възможно да са участвали един единствен път в живота си в подобно
качество и да са съхранили по-сериозен спомен относно точно това, какви
вещи са били иззети от дома и дали такива връзки са били иззети.
ПРОКУРОРЪТ: Възразявам срещу направеното искане. Считам, че не е
необходимо разпит на поемните лица, тъй като няма с какво да допринесат за
установяване на обективната истина, както и защото свидетелката не заяви в
показанията си от дома й е иззета такава връзка.
РЕПЛИКА на АДВ. Т.: Тъй като свидетелката ясно посочи, че според
нея, разбира се дотолкова, доколкото има спомен, и по двете действия, които
са извършени от различни полицейски служители, са липсвали поемни лица в
цялост, но каза, че подписът, който е поставен е неин. Останах с дълбоко
съмнение, че тези лица или са довписани, или може би не са присъствали
въобще на такъв обиск, както и с едно съмнение, че на една от снимките се
вижда, че въпросната обувка е без връзка. Поне категорично в това отношение
свидетелката дава показание, че те са били с връзки.
Съдът се оттегля на тайно съвещание за произнасяне по направеното
доказателствено искане.
След проведено тайно съвещание съдът намери, че за изясняване на
фактическата обстановка не се налага да бъде провеждан разпит в качеството
на свидетели на поемните лица С. Т. и Е. М. – надлежно отразени като
присъствали в протокола за извършеното на 01.11.2018 г. претърсване и
изземване, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитниците за допускане до
разпит в качеството на свидетели на поемните лица С. Т. и Е. М..
Страните поотделно заявиха, че нямат други доказателствени искания.
Като изслуша становищата на страните и като не намери служебна
необходимост за събиране на допълнителни доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените по делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането им и съдебното следствие.
8
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам жалбите на
защитниците на тримата подсъдими срещу осъдителната част на присъдата на
Бургаски окръжен съд, за неоснователни. Срещу оправдателната част на
присъдата не е подаден протест, поради което няма да я коментирам.
Съображенията ми за неоснователност на жалбите са следните:
Производството пред Окръжен съд-Бургас е протекло по общия ред,
като в хода му няма допуснати съществени процесуални нарушения.
По време на проведеното съдебно следствие са събрани всички
доказателства, разкриващи обективната истина по случая. В мотивите към
присъдата е подробно описана установената фактическа обстановка, която не
се различава съществено от тази, описана в обвинителния акт. Възприетите от
Окръжен съд-Бургас фактически положения се установяват по несъмнен
начин от поотделния и съвкупен анализ на доказателствата, събрани на
съдебната фаза, както и събраните на досъдебната фаза, приобщени по
надлежния ред на съдебното следствие. По делото е безспорно установен
механизмът на деянието, огнището на пожара, предметите, послужили за
възпламеняване на запалителната течност, съответно обектът на
престъплението и причинените вреди.
По същество основният въпрос, поставен в жалбите на защитата, е -
налице ли са достатъчно доказателства за авторството на деянието. Считам, че
по делото са събрани достатъчно доказателства, които след задълбочен анализ
са послужили на първоинстанционния съд да направи обоснован извод за
участието и на тримата подсъдими в извършване на процесното деяние.
На първо място искам да се спра на съдебното минало на подс. Б., подс.
С. и подс. Я.. От свидетелствата им за съдимост се установява, че и тримата
имат богата криминална биография, започнала преди да навършат
пълнолетие.
Подсъдимият Б. е осъждан през 2009 г. за престъпление по чл.321 НК,
по чл.330 НК и други престъпления, на 4 години и 8 месеца лишаване от
свобода. Последното му - пето поред осъждане, по НОХД № 877/2022 г. на
Бургаски окръжен съд със споразумение от 30.05.2023 г., е за престъпление по
чл.321, ал.3 НК - за ръководене на ОПГ, в която участници са били
подсъдимия С. и подс. Я. и други лица. По същото НОХД подс. Б. е осъден и
за две подбудителства за палеж, т.е. за престъпления по чл.330, ал.1, вр. чл.20,
ал.3 НК, както и за други престъпления.
Последното осъждане на подсъдимия Я. по НОХД № 877/2022 г. на
Бургаски окръжен съд е седмо поред, а за подс. С. – двадесет и трето. По
9
посоченото НОХД № 877/2022 г. по описа на Бургаски окръжен съд
подсъдимият Я. и подсъдимият С. са осъдени по чл.321 НК - за участие в ОПГ,
за престъпление по чл.330, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, извършено от двамата в
съучастие като съизвършители, подбудени от подс. Б..
От тези данни е видно, че тримата подсъдими са лица с изградени
престъпни навици, участвали в извършването на множество престъпления,
незачитащи правовия ред в страната. Подсъдимият Б., според наличните
доказателства, преди настоящия случай още през 2008 г. е подбудил две лица
да извършат палеж, а през 2016 г., е подбудил подсъдимите и друго лице да
извършат палежи, т.е. това е прийом, който вече е бил използван от него за
сплашване на жертвите и саморазправа.
В настоящия случай е доказано наличието на предхождащ процесното
деяние конфликт между свид. П. и подс. Б., за който последният е осъден по
НОХД № 2837/2018 г. по описа на Бургаски районен съд, а от тук е изводим
мотивът му да навреди на пострадалия П., за да го сплаши и той да се откаже
да предявява граждански иск. За лице с престъпна мисъл и престъпни навици
- начинът да стори това, е като извърши палеж на имуществото му. Този извод
не е голословен, а почива на съдебното минало на подс. Б., от което се извежда
стереотипът му на действие, механизмът на извършване на деянието по чл.330
НК, за което е подбудил двамата подсъдими, осъдени по НОХД 877/2022 г. на
Бургаски окръжен съд, както и на други доказателства, налични по делото -
конкретно показанията на свид. Б., приобщени от ДП, както и от показанията
на анонимните свидетели № 1 и № 3.
Срещу подсъдимия С. е налице безспорно доказателство за участието
му в палежа - откритата ДНК следа върху тъмносиня връзка, открита и иззета
при извършения оглед на местопрестъплението на 14.10.2018 г. Тезата на
защитата, че тази връзка е била допълнително привнесена не кореспондира
със съдържанието на протокола за оглед, извършен непосредствено след
деянието по правилата на НПК и последвалият оглед на веществени
доказателства. От подробните разпити пред настоящата инстанция на вещите
лица К. И., В. Б. и П. М. се установи, че няма пречка, предвид механизма на
пожара, процесната тъмносиня връзка да се е съхранила и запазила годна ДНК
следа. Този извод категорично се подкрепя и от заключението на назначената
от Апелативен съд-Бургас комплексна пожаро-техническа и ДНК експертиза,
извършена от експерти при НИК-МВР-София. Потвърждава се приетият от
Бургаски окръжен съд механизъм на извършване на деянието, възможността
вещественото доказателство - тъмносиня връзка да се запази във вида, в който
е открита и иззета, предвид това, че върху нея не е имало пряко термично
действие, както и възможността върху нея да се установи биологичен
материал, годен за ДНК изследване.
10
Съответно обвинението срещу подс. Я. също е доказано, предвид
показанията на свид. Б., както и показанията на анонимен свидетел № 1.
Всички тези доказателства, както и заключенията на извършените по
делото експертизи, справките за трафичните данни от мобилните телефони на
подсъдимите и видеозаписите на охранителните камери, са били взети
предвид при анализа на доказателствата в мотивите към присъдата. Съдът
мотивирано е отказал да кредитира показанията на свид. М., т.к. това е лице в
емоционална връзка с подс. Я. и в този смисъл е заинтересовано от изхода на
делото.
Показанията на свид. Д. пред настоящата инстанция считам, че по
никакъв начин не променят установеното от фактическа страна и дори не
подкрепят защитната версия на подс. С.. Тази версия е била изложена и пред
първоинстанционния съд, който в мотивите си я е обсъдил и мотивирано я е
отхвърлил. Действително, няма как връзка за обувка и то черна, както каза
свид. Д., да е била иззета от дома й на 01.11.2018 г., а да е била предмет на
оглед на веществено доказателство на 22.10.2018 г., и в протокола за това
следствено действие да е описана като тъмносиня връзка.
По отношение показанията на свид. Б., Окръжен съд-Бургас подробно
ги е анализирал, като аргументирано е посочил, защо кредитира показанията
му от ДП, приобщени на съдебното следствие. Показанията на свидетеля пред
настоящата инстанция са неубедителни, не кореспондират с останалите
доказателства, а твърденията му, че му е оказано физическо насилие от
органите на МВР са проверени от компетентната прокуратура и не са се
потвърдили, а тези, че се е подписал на бял лист са очевидно неверни, предвид
разпита му пред съдия, проведен на 19.10.2018 г.
Установи се и, че на територията на Окръжна прокуратура-Бургас
същият не е участвал в друго наказателно производство, имащо каквато и да е
връзка с предмета на настоящото дело, както и с настоящите подсъдими.
В Специализирания наказателен съд е било налице едно наказателно
производство с участието на Б., но само от тази факт не може да се приеме
тезата на защитата, че същият е „дежурен свидетел“, използван от
разследващите органи. Затова считам, че мотивите на съда, с които са приети
за достоверни показанията му, дадени на ДП са изключително подробни и
убедителни и намирам, че следва да бъдат споделени.
В този смисъл присъдата е обоснована, тъй като въз основа на
всестранен, пълен и задълбочен анализ на събраните и относими към
обвинението доказателства, Окръжен съд-Бургас е направил правилни правни
изводи, а именно, че подсъдимият Б. е подбудил подсъдимите Я. и С. - преки
извършители, да запалят чуждо имущество със значителна стойност -
11
апартамента на свид. П.. Тъй като пожарът е представлявал опасност за
живущите в жилищния вход обитатели, деянието правилно е квалифицирано
по чл.330, ал.2, т.1, вр. ал.1 НК.
Събраните пред настоящата инстанция допълнителни доказателства
напълно потвърждават фактическите и правни изводи на Бургаски окръжен
съд.
По отношение на наложените наказания - при определяне на размера за
всеки един от подсъдимите съдът е съобразил наличните отегчаващи
отговорността обстоятелства, предвид съдебното им минало, очертаващи ги
като лица с висока степен на обществена опасност, като смекчаващи
отговорността обстоятелства са взети предвид продължителността на
наказателния процес и процесуалното им поведение. Съдът не е взел предвид
последното осъждане на подсъдимите по НОХД №877/2022 г. на Бургаски
окръжен съд поради липса на актуални данни към датата на постановяване на
присъдата. Предвид предходните осъждания на подсъдимите е видно, че се
касае за лица с много висока степен на обществена опасност, но предвид
продължителността на наказателен процес считам определеният размер на
наказанията за всеки един от тях за справедлив и адекватен на извършеното,
отчитащ ролята им в извършеното деяние.
Затова предлагам да приемете, че жалбите срещу присъдата са
неоснователни и да ги оставите без уважение, и потвърдите присъдата като
правилна, законосъобразна и справедлива.
Моля за решение в този смисъл.
АДВ. Т.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите съдебен
акт, с който на основание чл.334, ал.1, т.1 и т.2 НПК, вр. чл.335, ал.2 НПК,
респективно чл.336, ал.1, т.3 НПК да отмените атакуваната от нас присъда на
Бургаски окръжен съд по НОХД № 300/2023 г., като върнете делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд.
Алтернативно, да отмените първоинстанционната присъда и да постановите
нова, с която оправдаете подзащитния ми П. Б..
В пледоарията си пред първата инстанция и във въззивната си жалба аз
направих много възражения относно изпълнителното деяние, фактологията
така, както е отбелязана в обвинителния акт и провокиран от прокуратурата –
така, както е повторена и в мотивите на първостепенния съд. Става въпрос за
необоснованост на постановения първоинстанционен акт, като аз твърдя, че
при формиране на вътрешното убеждение и волята на съда, тя е обективирана
по начин, по който не ни убеди - лично мен, като защитник на подс. Б., че тези
доказателства са ценени обективно, всестранно и пълно, каквито са
изискванията на закона в тази насока. Дори напротив, по-скоро мнението ми е,
12
че те са ценени превратно и твърде избирателно. Мислех да бъда по-кратък в
пледоарията си, но с оглед изложеното становище от страна на представителя
на апелативна прокуратура, ще изтъкна значителна част от аргументите, които
съм посочил вече както в пледоарията си пред първата инстанция, така и във
въззивната жалба.
Считам, че така постановената присъда на Бургаски окръжен съд
противоречи на закона и с нейното постановяване са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Поради това следва да бъде отменена
изцяло, като неправилна и незаконосъобразна. Считам, че е постановена в
нарушение на разпоредбата на чл.301 НПК, тъй като тя почива на
предположения, а обвинението не е доказано по несъмнен начин.
Другият по-съществен аргумент касае фактическата обстановка.
Отново подчертавам, че тя е интерпретирана неправилно и тенденциозно и за
голямо мое разочарование, не само в обвинителния акт, а и в мотивите на
първостепенния съд.
Третият ми аргумент касае обстоятелството, че според нас внесеният
обвинителен акт не отговаря на императивните правила на чл.246, ал. 1, 2 и 3
НПК, защото в него липсва ясна и детайлна фактология относно
обстоятелства, имащи значение за наличието на всеки един от признаците на
престъплението, касаещи както обективната, така и субективната страна.
Законодателят е дал процесуална възможност, когато на
разпоредителното заседание съм поставил на вниманието на съда тези пороци
на обвинителния акт, това да го правя пред всяка една инстанция, само че по
скромното ми мнение на защитник, пропорционално на тази наша
възможност, би следвало да кореспондира задължението на съдебния състав
да отговори на тези мои възражения. Ако приеме, че те не са подкрепени с
доказателствен материал, да ме обори по предвидения в закона начин. Да,
такива възражения направих на разпоредителното заседание, такива
възражения направих и в пледоарията си. Такива възражения има и във
въззивната жалба. И пред Вас твърдя, че в обвинителния акт липсва каквато и
да било конкретизация на деятелността на Б.. Говори се за подбудител, а
прокуратурата забрави да отговори кога, къде, с какво, с какви конкретни
действия. Налице е един правен вакуум, как да организира защитата си подс.
Б., оборването на факти, които ги няма никъде. Как самият Б. да обори факти
и обстоятелства, ако не се посочи конкретно на коя дата, къде и какво точно се
е случило. Няма разграничение освен това, в деятелността на всеки един от
тримата подсъдими. Прокуратурата говори с една обща фактология, някак си
не ни отговори на съществени въпроси – кой е осигурил запалителната
течност, кога, откъде е купена, кой е осигурил автомобилната гума, кой е
отворил входната врата. Не знам защо съзнателно се пропуска толкова
13
разпити на свидетели-пострадали, които ясно подчертаха, че входната врата
има специален достъп. За да влезете в тази сграда трябва да има чип или ключ.
Нямаме отговор на това, какво точно се е случило и кой от подсъдимите какви
конкретни действия е извършил.
Какво направи прокуратурата в обвинителния акт - посочи двете думи
копирани от закона – „склонил“ и „убедил“. Това са двете използвани думи и
аз пак повтарям, по какъв начин ги е склонил и убедил. С думи, с действия,
със средства, с някакво обещание за бъдещи облаги. Като говорим за
конкретния казус, забравяме за съдебното минало и това, на което в
пледоарията си прокурорът много упорито наблегна. Това са факти, които са
ясни на всички нас, но те не касаят събраните факти по конкретното
производство. За мен съдебната практика е категорична, че говорим за липса
на съществени фактически елементи, защото те наистина трябва да бъдат ясно
и точно посочени, за да мога аз като защитник на Б. да оборвам всяко едно
фактическо и правно положение, изложено от страна на обвинението. Всички
в тази зала знаем, че самото подбуждане е твърде сложна правна конструкция,
защото ние говорим за някакъв набор от действия, чрез които лицето, което е
приело, че ще пристъпи към такива действия на подбуждане, трябва по такъв
начин да е въздействал върху психиката на конкретните лица, че след като
приключи това действие, това конкретно лице само да вземе решение да
участва в подобна престъпна деятелност, да осъществи такъв тип палеж.
Нямаме събрани нито едно доказателство в тази насока, оставям справките за
съдебното минало на подсъдимите.
Аз не се притесних толкова много, когато видях, че обвинителният акт
е изграден по този начин. Голямото ми разочарование дойде точно в момента,
в който се запознах с мотивите на първостепенния съд и ми е пределно ясно,
че недостатъците и несъвършенствата на мотивите на съда, в огромната си
степен се дължат на невъзможността да се преодолеят още тези недостатъци,
които са визирани в обвинителния акт. Затова именно аз предприех такива
действия, само че беше ми отговорено, че това е въпрос по същество. Аз не
случайно искам да посоча мотивите на съда, които са в един доста голям обем,
но никъде не видях отговора на един от поставените въпроси по оборване на
тези мои твърдения. Не твърдя, че съм прав, но не би ли следвало да получа
някакъв отговор на тези въпроси, които са поставени още на
разпоредителното заседание, и ако не бях изненадан, че в обвинителния акт
прокуратурата е дала една сериозна воля на собственото си въображение, но
само на него, защото, да, правят се някакви странни логически съждения,
прави се повратно тълкуване на свидетелски показания, само че това не е
достатъчно. Действително това, което изложи прокурорът, изненадата за мен
е, че в мотивите е посочен същият подход, защото аз не видях нито достатъчни
14
по обем, нито по степен на интензитет и такива непротиворечиви
доказателства, въз основа на които първоинстанционният съд да произнесе
една осъдителна присъда по отношение на моя подзащитен. Винаги съм бил
на мнение, че не може въз основа на някакви догадки, на някакви логически
неиздържани способи-нетрадиционни способи, да се доказва една
обвинителна теза.
Аз, за немалката ми практика, за първи път не изготвих допълнение
към въззивната жалба след като се запознах с мотивите на съда и то не
случайно. Запознах се обаче с допълненията на въззивните жалби на двамата
колеги и интересното е, че прокуратурата днес в тази защитна реч, която се
възпроизведе, подчерта едно обстоятелство, от което ние сме подразнени като
защитници. Оставам с впечатление, че мотивите на първоинстанционния съд
не са писани от съдията, който е разгледал делото, а директно са копирани от
прокуратурата, или са писани от някой прокурор, защото не мога да не обърна
внимание и искрено се надявам да успея да избягам от наказателния процес,
полагам много усилия в тази насока, но ми прави впечатление нещо, което не
мога да не го спомена. Прокуратурата отдавна абдикира от това да събира
доказателства в подкрепа на защитата, въпреки, че е нейно задължение още на
етап ДП. Странното е, че съдът също отбягва да го прави, за разлика от този
съдебен състав, който ми вдъхва доверие, защото голяма част от нещата, които
ние поискахме, бяха направени. Мисля, че всички знаем основни принципи,
единият от които е на непосредственост и устност. Всички знаем чл.7 НПК,
който ни казва: ДП е само една подготвителна фаза. Същинският процес е
съдебният процес. Аз искрено Ви моля да обръщате внимание основно на
това, на тези доказателства, тези показания и тези обяснения, които са се
случили именно в този процес. Защото, пак ще се върна на мотивите -
двадесет и три страници, в които се постарах да видя, аз отделих доста много
време при изготвяне на пледоарията си пред първата инстанция, а в мотивите
имам само едно единствено изречение: „адвокат Д. Т. изразява мнение на
недоказаност на обвинението на подзащитния му, излага подробни аргументи
в подкрепа на тази теза, излага своя оценка на доказателствата и моли да бъде
оправдан“. Нищо повече, никъде по отношение на това, което аз изложих в
делото, не намерих. Опитах се по някакъв начин да видя колко пъти е
споменато името на Б.. За това може би и прокуратурата прибягна до тази
справка за съдимост, защото тя е твърде пъстра и ние не го отричаме. Но,
дайте да видим какви са фактите. Какво посочва на стр. 4: „подсъдимият
решил да запали жилището на П., с което да го сплаши да се откаже от
намеренията си“. Явно пак ще трябва да повторим, аз бях адвоката на Б. на
въпросния процес. Аз самият знам истинската същност на целия процес как се
разви. Знаете ли, че този свидетел П. на три пъти си смени показанията, че
15
различни хора са го били. Първо беше едно друго момче, второ момче, та очни
ставки се правеха. Аз бях този, който помоли г-н Б. да подпише споразумение
и му казах: „предлагам ти горе-долу добре, нека да го спрем този процес, има
снимки, има факти, нека да го спрем“, защото, самият свидетел посочи съвсем
различно лице и каза „да, наистина, възможно е“. Само че, тогава районният
съд прецени, че ще го внесе по този начин, пак ще продължим процеса и след
едно известно ухажване от страна на прокуратурата, разбрахме се да стиснем
ръце за една деятелност, като точно в този момент, аз съм присъствал на
разговорите за това дали ще има граждански иск, или няма да има. И с
приключване на споразумението, грубо казано така се уговориха нещата, че
такъв граждански иска въобще няма да бъде подаван когато и да било, а на
тази плоскост ние приехме условията да получим едни пробационни мерки и
да забравим за нещата, защото отдавна моят подзащитен се опитва да се
вмести в една нова рамка на бизнесмен, не на престъпник, въпреки
усложненото му съдебно минало. И на тези голословни твърдения на същия
този П., подробно развити пред първата инстанция, не следва да се вярва.
Както в първият му разпит до последния, страхотно разминаване във факти и
обстоятелства, относно включително имуществото - какво му изгоряло, какво
му липсвало, как се е развил целият процес, но избирателно, част от това,
което той излага в показанията си, се харесва на прокуратурата и съда и се
подбира. А другите основни факти, в които има твърде съществени
разминавания? Защо не се обръща внимание на тях, но се приемат само онези,
които са удобни и са в подкрепа на обвинителната теза.
Искам все пак да обърна внимание, понеже прокуратурата отново ме
провокира, с разпита на тези анонимни свидетели, които останаха само № 1 и
№ 3. Какво ми прави впечатление? Относно тази група, ноторно известен
факт е, че за да се проверят свидетелските показания, защото знаете, че ние
като защитници разполагаме с доста по-ограничени възможности при такава
ситуация, и да се провери поне достоверността, годността на всеки един от
тези свидетели. Свидетел № 1 работи над темата на слуховете „чух, видях,
казаха ми. Това е станало, това е станало“. Нищо конкретно. Прокуратурата и
разследващите можеха да положат усилия поне 10-15 такива свидетели да
намерят, аз после ще се върна на тези анонимни свидетели, моят прочит на
нещата от това, което са изложили, а не от практиката ни, какъв извод да си
направя.
Стигаме до анонимен свидетел № 3, който казва „възложиха на мен да
свърша това конкретно действие“, но забележете, „в момента, в който аз
разбрах, че става дума за журналист, отказах“. Ето тази част, която съзнателно
за мен се пропуска в мотивите на съда, която съзнателно е пропусната и в
обвинителния акт, на мен ми дава много повече информация, отколкото на
16
съдебния състав. Защо? Значи, ако не е ***, анонимният свидетел нямаше да
се откаже? Най-вероятно става дума за някое криминално проявено лице,
някое лице, което има нещо за изчистване в съдебното си минало и е готово да
даде каквито и да било показания на принципа на общоизвестните факти в
тази посока. Защото, аз отново подчертавам, това лице П., всички сме от този
град, аз го познавам. Извинявам се, че ще бъда груб, но той от 10-15 години е
един човек, зависим от алкохола. В никакъв случай не е ***, дори и това се
разбра в самата практика. Разбра се колко случаи на нападение от съвсем
различни хора е имало, колко хора имат възможност да направят каквото и да
било по отношение както на имуществото му, така и по отношение на
конкретния човек. Това обаче лично за мен съзнателно се пропуска.
Аз все пак искам да се върна на мотивите, като ще вляза направо във
финалната част, защото, от всички тези мотиви сякаш се прави някакъв сюжет
за кратък разказ и отново, както каза прокурорът, е повторено това,
написаното в обвинителния акт. Стигам до един интересен правен извод,
извинявам се, но понеже в бързината на мен ми го дава като различен текст, за
това ще си позволя, при мен на стр. 18, а може би на стр. 20 при Вас, стигаме
до правни изводи, там се казва така, какъв е правният извод на съда: „на
14.10.2018 г. около 03.25 ч. подс. Б. подбудил подсъдимите да извършат чрез
възпламеняване със запалителна течност…“. Наистина ли това е правният
извод, който прави първоинстанционния съд? В този час ли ги е подбудил?
Това най-малкото противоречи на това, което е изложил самият съд в мотивите
си. Точният час на напускането на Б. от заведението на конкретната дата,
трябва ли да го уточнявам, че е съвсем различен и доста по-ранен. Точният
час на напускането на свидетеля Я. по същия начин, не е ли по-ранен?
Действително ли това е правният извод, който си прави съда или е някаква
грешка в мотивите. Ако е така, аз поне не останах наясно.
Факт е обаче, че във финалната част съдебният състав отново, с
магическа пръчка връща двата термина „склонил и подбудил“ – стр. 21 от
мотивите. П. Б. е действал като подбудител, като умишлено е склонил и
подбудил. Очертайте някаква рамка, хора – какво точно е направил, с какво ги
е подбудил, как ги е подбудил, първо единия, после другия, или двамата
едновременно, кога се е случило това във времето.
Наистина не вярвам, че прокуратурата ще използва само съдебното им
минало, за да каже, че те по принцип са подбудени – може би от 2008 година?
Ами, ако има някакви неразкрити палежи, да вземем да ги приобщим?
Причината да излагам всички тези аргументи пред Вас, аз отново искам
да повторя, че Вие ми дадохте отново някаква вид надежда и кураж, че това,
което правим ние, адвокатите има смисъл, защото позволихте на принципа на
непосредственост и устност, голяма част от нещата да се свършат в тази
17
съдебна зала и те се свършиха. Разпитахме въпросния ключов свидетел Б. и
той даде един ясен, подробен, детайлен разказ и показания относно това,
какво се е случило. Съзнателно или не, прокуратурата пропуска факта, че
много преди делото да бъде внесено в съда, има официално внесен документ
от този свидетел, че се жалва за всички тези неща, които са му причинени.
Наясно сме с какъв характер е свършило това, но това е направено много
преди да бъдат повдигнати обвинения на моя подзащитен, защото това е факт
и беше проверено. Наистина ли очаквате да дойде един полицейски служител
и да каже „да, вярно е, ние го изтезавахме с електричество, пускахме му ток
по слабините, по тялото“. Или пък другият полицай да дойде и да си признае
„да, аз му наврях палката в ануса и след това го снимах, за да мога да му
пречупя волята по такъв начин, че той да отиде и пред съда да каже това,
което е необходимо“. Това е твърде несериозно, но този човек пред две
различни инстанции потвърди показанията си и каза, защо се е случило така.
Аз ще подчертая, че точно тук в тази съдебна зала той беше доста по-
подробен, отколкото пред първата инстанция, разказвайки допълнителни
обстоятелства, които са се случвали и, които по един твърде грозен начин са
въздействали върху неговата човешка психика. И тъй като явно отново
случайно подминаваме този факт, аз отново ще наблегна на следното нещо.
Ако в момента прекъсне токът и се изгуби моята пледоария, аз съм убеден, че
не мога да повторя половината от това, което изложих пред Вас в момента,
първо, защото съм емоционален, второ, да речем, че са ми ограничени
възможностите и способностите и не мога да го направя. Няма човек, който да
ме убеди, след като видяхте кой е К. Б. в съдебната зала, едно лице с твърде
ограничени интелектуални възможности, два пъти пред различни органи на
власт да повтори едни и същи неща, с едни и същи думи, с точките, със
запетаите, прощавайте – и с грешките, които са направени. Всички сме
участници в този процес, а аз от дълги години се занимавам като адвокат само
по наказателно право. На всички ни е пределно ясно, как се извършват
разпитите пред съдия. Този човек, ако го накарате да прочете, аз съм сигурен,
че той не може да си прочете показанията по начина, по който са написани.
Отиваме до вещите лица, които бяха разпитани отново пред настоящата
съдебна инстанция. Те дават едни заключения, но отговаряйки на въпросите,
поставени от страна на защита, техните отговори са твърде противоречиви.
Какво разбрахме ясно: че над 100 градуса температура, ДНК не може да бъде
съхранена, независимо при какви обстоятелства. Какво разбрахме от всички
останали вещи лица, които имат някаква насока, познания във връзка с
комплексната пожаро-техническа експертиза – че температурата на горене на
каучук и подобни смеси, е над 600 градуса, че температурата на горене на
дизел е от 980 до 1500 градуса, на бензин – от 950 до 1800 градуса, но на
18
поставените въпроси, защо така удачно се прескача от страна на
прокуратурата, защото ако трябва да бъда конкретен, зададох въпрос на вещо
лице Н.: „в крайна сметка, възможно ли е по-ниска температура на горене от
980 градуса?“ и той каза „не“ и това е категорично.
Когато му зададох въпрос на 1 см каква температура се развива, той
отговори, че не може да каже. Ние говорим за температура на горене и един
абсурден анализ на това, което уж им било представено, защото те не твърдят,
че всичко им е представено по делото, че там, където била връзката, не се
развила температура повече от 100 градуса, при условие, че всички
разполагаме със снимки, с доказателствения материал, виждаме какви
температури са се развивали, виждаме металната рамка на ел.таблото, как
също е запалено, виждаме вратата на въпросния журналист в какво състояние
е намерена, виждаме огромната пепел. Виждаме всичките последици, въпреки
непрекъснатите усилия, но забележете, че дори и във времево отношение,
нещата не съвпадат с голяма точност. Една част от свидетелите казват: „в
03.00 часа чухме силен взрив“, друг свидетел казва „ не по-малко от 20 минути
е горяло“, докато се тръгне към някаква намеса. Вие сериозно ли смятате, че
заключението, че там са се развили някакви си под 100 градуса и затова така се
е съхранила въпросната връзка в този вид, в който я виждаме, защото някаква
стопилка била застанала над нея. Как точно го установи това? Той казва
„пластмасовата стопилка е застанала отгоре“. Къде го видяхте това нещо. Това
е един абсурден анализ на един човек, който е безпомощен, най-малкото с
оглед на събраните доказателства, да направи извод по-различен от този. Едва
ли е необходимо да казвам на този съдебен състав, че всяко съмнение би
следвало да се тълкува в полза на подсъдимия, защото прокуратурата
разполага с всичкия властнически механизъм да събира определени
доказателства, а ние адвокатите в едно определено отношение сме малко по-
ограничени.
Ето защо, за да не бъда многословен, моля Вие да произнесете Вашия
краен съдебен акт само въз основа на събраните по делото доказателства и
наблегнете на тези, които са събрани в хода на съдебния процес, защото
прокуратурата от един известен срок събира всички доказателства без каквото
и да било участие на защитата, без да има възможност още на това ниво
аргументирано да вземе своите позиции и ни викат почти за една и съща дата
за повдигане на обвинение, за разпит и за предявяване на материалите. Това е
същинският процес, който се случва.
Затова моля Вашият краен акт Вие да уповавате само на тези
доказателства, които са събрани по предвидения в закона ред, но и
приоритетно така, както е предвидил законодателят в чл. 7 – това което е
събрано в хода на съдебните заседания.
19
Посочих първоначално искането ни, моля за произнасяне в горния
смисъл.
АДВ. Й.: Уважаеми апелативни съдии, аз изцяло поддържам въззивната
жалба с посочените в нея доводи, като правя искане за отмяна на присъдата и
произнасяне на нова, с която да ги признаете за невиновни.
Считам, че в хода на съдебното следствие не бяха събрани достатъчни
по обем доказателства, които да обосноват постановяване на осъдителен
съдебен акт по отношение на подсъдимите.
По отношение на моя подзащитен Р. Я. – доказателствата, които сочат
неговото участие, са показанията на анонимен свидетел № 1 и показанията на
свид. К. Б., събрани в хода на ДП, включително и тези, дадени пред съдия по
реда на чл. 223 НПК.
Съдът не кредитира показанията, дадени в рамките на
първоинстанционното производство от свид. Б., включително и другите
доказателства, които са съпътстващи тези показания, като отхвърля в
мотивната си част мотивът за подаване на този сигнала към прокуратурата и
извършената проверка от органите на Вътрешна сигурност на МВР, която
излиза със заключението, че не са доказани твърденията на К. Б..
Ще отворя една кратка скоба, която не е по факти и обстоятелства по
настоящото дело, но са обществено достъпна информация, а именно
показанията на различни свидетели, които в рамките на няколко дни са давали
показания, дали пред КПКОНПИ, или пред органи на друго производство
публично изнасяна информация, че спрямо тях е извършена форма на
нерегламентиран натиск, включително заплахи за професионално или лично
бъдеще или за семейството. Няма да цитирам имена, информацията е
общодостъпна, което се явява една постоянна практика на разследващите
органи и полицията. Твърдя, че в настоящия случай по отношение на свид. Б.
е постъпено по същия начин, като с оглед неговото социално положение –
социален статус и интелектуално развитие, не са били мили и коректни с
вербални заплахи, съгласно негови твърдения, а се е пристъпило към
физическо насилие, което е повлияло на психиката му. В две съдебни
инстанции, включително пред Вашата съдебна инстанция, свидетелят Б. дава
коренно различни показания, които не кореспондират с тези, събрани в
рамките на ДП, но на които е стъпил първоинстанционният съд при
постановяване на осъдителния си съдебен акт по отношение на подс. Я..
Само ще акцентирам, колегата Т. много подробно се аргументира за
цялата идентичност на показанията на разпитания свидетел по чл.223 НПК
пред съд и тези, които са дадени в рамките на ДП п ред разследващ полицай.
20
Аз само ще акцентирам на едно друго обстоятелство – действително,
въпросният свидетел за събраните факти е основен свидетел по едно друго
производство срещу същите лица в Специализирания съд, като там е с
оправдателна присъда по отношение на всички подсъдими лица, като основно
пак същият е ползван като доверено лице – част от подсъдимите лица са се
явили при него лично и са му разказали за извършеното престъпление, т.е, той
е толкова доверено лице на всички, че те ходят при него и споменават за
извършеното от тях престъпления, какъвто е и аргументът на прокуратурата в
случая, че Р. Я., прибирайки се сутринта, отишъл и първата му работа била да
сподели на свид. Б. какво е извършил. Нищо повече различно от това, което е
една традиционна практика на обвинението.
На следващо място – друго доказателство сочещо по отношение на
подс. Я. в това деяние, няма. Напротив, съдът отхвърли изложените от нас
доводи по отношение изграждането на защитна версия и създаването на алиби
от разпита на свид. М., с която е живял на семейни начала, включително
иззетите видеозаписи от Турското консулство, в който същият е засечен вече
сутринта на 14-ти в 07.33 ч., т.е. така създаден като фактическа обстановка, не
е имал каквато и да е възможност да мине по друг маршрут и без да бъде
засечен от тази камера, която го засича впоследствие вече в 07.33 ч. Така че,
липсата, или това, което и съдът твърди, че липсата на видео заснемане от тази
камера, не значи, че същият не е извършител на деянието. Тоест, коренно
обръщане на доводите и на логиката на фактите, които са по делото. С оглед
отпадането, не следва да се приемат тези показания за достоверни, за актуално
почиване на осъдителен съдебен акт. Остава единствено показанията на
анонимните свидетели, но все пак, на всички ни е ясно, че само на база
показания на анонимен свидетел не може да бъде постановен осъдителен
съдебен акт.
По отношение на другите двама подсъдими, съвсем леко ще
акцентирам - действително адв. Т. е прав, че нито в обвинителния акт, нито в
мотивите на съда се дава отговор на това, по какъв начин, къде и с какви
средства, подс. Б. е склонил другите две лица да извършат въпросното деяние.
По отношение на подс. С., не случайно и тримата защитници се
опитвахме да съдействаме в хода на разследването за установяване на
въпросната връзка, въз основа на която е извлечен ДНК материал. По какъв
начин е иззета и се намира по делото. От първия момент подс. С. твърди и
сочи доказателства, че тази връзка е иззета в проведеното претърсване и
изземване в дома му по време на задържането му. Никой не положи усилия,
включително за установяване на тези обстоятелства - изземвана ли е такава
връзка, макар и да не е заложена в протокола. Разпитаната днес свидетелка
твърди, че на претърсване и изземване не са присъствали други лица, под
21
формата на поемни лица, които да потвърдят извършените действия, поради
която причина ние не можем безрезервно да отхвърлим изложената версия, че
тази връзка е иззета, макар и да не е описана, но е използвана за включването
в част от доказателствената съвкупност по делото. Пред първа инстанция аз
твърдя и Вие се запознахте с веществените доказателства, че е невъзможно
при наличието на такива температури над 1000 градуса, една връзка със
синтетични материали – силикони и пластмаса да оцелее и да запази,
включително кабелната си обувка накрая, която е от пластмаса. Тя не е
стопена, не е деформирана. Имам чувството, че тази връзка е обгорявана с
ръчна запалка, съвсем слаб пламък, който леко е стопил краищата й. Това не е
веществено доказателство, което е стояло на температура, макар и в близост,
да не казвам в средата на огъня, която да е стояла на 1000 градуса, това е
невъзможно по чисто физичните закони. Каквито и експерти да твърдят, че
температурата, която била в дъното на гумата и върху нея са падали горящи
отломки се е запазила под 100 градуса, е логично неприемливо. След
запознаване и със снимковия материал от огледа се вижда, че върху гумата са
натрупани редица въглени и сажди и вещото лице го потвърди, които също
поддържат определена температура на топлоотдаване и тази връзка, не може
да бъде запазена, което ме навежда на мисълта, че в хода на разследването са
извършени някои нерегламентирани действия с цел обезпечаване на
доказателствената съвкупност. Това нещо ме навежда и на база становището
на представителя на Апелативна прокуратура.
Колегата много пространно посочи предходните съдимости на
подсъдимите и това го използва като доказателство. На база тази съдимост
ние преценихме, че тези са извършителите и на база тези изводи са тръгнали
да събират доказателства. Считам, че това не е редно и не е допустимо от съда
и не следва да бъде толерирано.
В тази връзка считам, че не са налице достатъчни по обем категорични
доказателства, които да водят до категоричен и обоснован извод за
авторството на деянието, че това са точно трите лица, които следва да бъдат
привлечени като извършители..
Само ще акцентирам, и не случайно сме искали разпечатки от клетките
на мобилните оператори – не са засичани там мобилните телефони по това
време. Няма камери, които да са засекли движението на лицата в този район,
включително на КАТ, на охранителна, на общинска – нито една камера няма
засичане и това е извод, който съдът отхвърля с лека ръка „не е задължително
да бъдат хванати с такива камери“. Да, не е задължително, но ако има налични
и има възможност за хващане, но те не са посочени, че тези лица са били в
този район. Не може да се обосновеш, че те са извършителите, защото не са
засечени.
22
В тази връзка считам, че следва да бъдат оправдани с изцяло нов акт.
АДВ. М.: Уважаеми апелативни съдии, понеже внимателно слушах
пледоариите двамата колеги, които бяха изчерпателни, аз ще се съсредоточа
във фактологията, която аз съм възприел като защитник, отзад напред.
На първо място, от пледоарията пред Бургаски окръжен съд и тук на
представителя на Апелативна прокуратура, останах с убеждението, че гледам
втора серия на филма „Обичайните заподозрени“. Колегата Й. много хубаво
изведе тезата, че определеното съдебно минало не може да бъде
доказателство – това изключва правния аргумент и правната мисъл.
Ще започна с дисквалифицирането на предпоставките, които ми дават
основание да поискам от Вас оправдателна присъда. На първо място, делото –
механизмът на разплитане на това дело, към което са привлечени трима
обвиняеми, впоследствие подсъдими лица, започва от мистериозната връзка,
която е единственият предмет, който е открит на местопрестъплението,
останал непокътнат. Правото е наука, която се формира на базата на
обществените логически последователности, случващите се в
действителността. Тя не е абстрактна наука, тя е формална наука, но тя почива
на здравата логика – на физическите и химическите, и човешките закони, с
които всички ние в това измерение се съобразяваме, съществуваме и живеем.
Неслучайно аз отварям скоба и благодаря, че допуснахте в съдебното дирене
да бъдат разпитани наново вещи лица, положихте наистина всичко възможно
според своето виждане, според своето вътрешно убеждение, да станем
свидетели на тяхното, не. Специално ДНК експертът каза две думи на базата
на това, което ние специалистите по огнеопасна техника, аз ви казвам, че това
може да стане, но при градус и осемдесет и пет. Когато ние започнахме да
задаваме въпроси, крайната фаза на отговорите на вещото лице бяха „може,
допустимо е, може и така да е..“. Това ни даде основание да поискаме от Вас
извършване на следствен експеримент, който в условията дори не на неговата
затвореност, защото като се прави следствен експеримент на убийство не
убиват никого, но може да се докаже температурната възможност и да се
измери и на какво разстояние и по какъв начин, на базата на това, което е
написано от вещите лица, че има два вида запалителен материал, че на такава
височина се развива такава температура, на друга височина – друга
температура, но се оказа, че над 100 градуса, ДНК материалът погива. Факт, че
никой не може да се ангажира с категоричност за температурата, че се говори
с уклончивост. На база литература от 1968 г. вещото лице е съставило една
библиография, която е почти мой връстник и, че нищо не е привнесено от
съвременните методи, т.к. в нашето съвремие има достатъчно възможност и
ние да се ограмотяваме, макар че не сме завършили Трети факултет на
23
Академията на МВР и чисто логично и професионално, няма как от всички
погинали материали да остане тази връзка, която се явява и разковничето на
този наказателен процес, който навързва последователно подсъдимите, които
седят пред Вас.
Най-малкото, аз мога да поискам да ги оправдаете, защото
императивната разпоредба на закона не позволява да се издава присъда или да
се потвърждава присъда, която почива на предположения, а вещото лице не
даде нито един категоричен отговор. Както каза колегата, ако ние тълкуваме
нещата в тази логическа последователност и правна аргументация, когато има
предположение, то трябва да се тълкува в полза на подсъдимите лица.
Максимата от римското право, че по-добре 9 виновни извън затвора,
отколкото един невинен в затвора е водеща, за да определи тази правна и
логическа мисъл.
Ще се върна към римското право, че адвокатите не са получавали
заплата за своята деятелност, те са получавали хонорари, т.е. получавали са
пари за честта да кажат, да защитят истината, не да защитят подсъдимия, а
истината.
По мое дълбоко убеждение, аз съм сигурен и съм убеден, че защитавам
истината пред Вас, защото и най-малкото съмнение за С., трябва да го отведе в
посока на неговото оправдаване. Да, осъждан е 23 пъти така, както прочете
прокурорът. Може би тази гора от осъждания не му е позволила да се
реабилитира, но дали трябва отново да носи дамгата на извършител на
престъпление, когато не може да му се вмени нито ДНК материалът, който е
открит там, нито някаква ирелевантна връзка, защо го е направил. Трябва да
има обосновка. Никой до този момент не е казал, защо Д. С., говори се, че е
получил в тази посока някакви указания. Липсата на мотив е основното и
водещото. Защо ще го прави, той дори не е познавал този журналист? В
неговата така прочетена деятелност няма нито едно извършено такова
престъпление, на което да се базира на базата на повдигнати обвинения за
палеж, т.е., логически следваме нещата. Ако ще търсим някой, който да върши
палеж трябва да намерим професионалист, който да си свърши работата.
Надали някой, който отива да поставя запалителна течност ще си свали
връзката от обувката или панталона си, ще завърже една бутилка със
запалителна течност и ще запали. Ако на тръгване му падне обувката или
панталона? Изобщо, такива изключващи се алогизми е изпълнен, няма
последователност. Когато говорим за диалектика, тя важи и за правото. В
цялата непоследователност се извършва една хаотичност, правим сбор и
накрая казваме, че някой е виновен. По никакъв начин в мотивите на
решаващия съд не можах да открия последователност - защо, как и по какъв
начин се е получил този конгломерат от случайности, няма логика. Плюс това,
24
когато колегите обсъждаха мотивите по начина, по който ги обсъдиха, за да не
ги повтарям, те са изпълнени с противоречия. Защо не допусна
първоинстанционният съд да се направи една простичка, което също би
трябвало да Ви наведе на мисълта, че нещата са явно противоречи, явно нямат
в тях никаква логика. Всичките разпити на всички свидетели, които са били,
копирани и поставени и доколкото си спомням и Вашият състав прие, че
нещата са такива и без да се извършва експертиза.
Мисля, че още едно обстоятелство, което не убягва, но никой не може
да ме убеди, че към настоящия момент, тези трима подредени в обвинителния
акт подсъдимия, са оставили, защото на едно място срещаме, че гумата била
изправена, на друго място била легнала. Вещото лице не можа, за първи път в
съдебна зала каза, че гумата е била изправена, докато на първа инстанция
разглеждахме, че гумата била легнала и в нейния кръг е била сложена
стопилката, ведно с процесната връзка. Тоест, имаме един съдебен акт, който
почива на едни обстоятелства, а Вие трябва да се произнасяте и върху новите
обстоятелства.
Моля да приемете аргументите във въззивната ми жалба, допълнението
към тях, да приемате дисквалифициращите аргументи и факти, да приемете,
че хората, които трябва да носят наказателна отговорност трябва да са по
безспорен начин изведени тези аргументи и подкрепени с доказателства. Аз
по това дело не можах да добия такава.
В този смисъл, моля да приемете, че е налице, така както съм помолил
и в допълнението и в самата въззивна жалба, на основание чл.336, ал.1, т.3,
вр. чл.304 НПК, да оправдаете подсъдимия С., както и останалите подсъдими.
Съдът предоставя възможност на подсъдимия П. Б. да упражни
правото си на лична защита.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ Б.: Искам да кажа на
прокуратурата, дето ми изчете присъдите – 2008 г. Тогава дойде една госпожа
и следователят каза „разпиши това и ние ще те пуснем“. Бях непълнолетен,
лежах в седма килия, около месец ме държаха и ми казаха да се разпиша, ще
ме пуснат, няма да ме обвинят и какво стана, стана обратното. И до ден
днешен.
Говорим за дело от 2008 г., всички знаем кой е Д.Ж.. Имах един случай
– 2004 г. ли беше, 2006 г. ли беше, със С. К., също знаете кой е той. Бях го
наръгал във врата, бяха ме нападнали. Нямаше как да оцелея, ако не бях
създал някаква група, за да мога да се предпазя. Занимавах се с наркотици.
Осъдиха ме.
След това минаваме на дело 2016 г. През 2012 г. излязох, започнахме да
25
правим бизнес, каквото било – било. През 2016 г. ме закачиха в една група с Н.
М. за мигранти, палежи. Човекът който е зад мен – Р. Я., също е в тази група,
отзад другото момче също е в тази група. Р. Я. го хващат първи, бият го, карат
го да пише каквото трябва, за да можем да отидем в Специализирания съд.
Заминаваме за Специализирания съд. Прокуратурата идва и казва „ще правим
споразумение, платете си каквото сте навредили на хората, ние ще ви дадем 8
месеца“. Разбираме се, плащаме си каквото трябва, за да приключи тази сага.
Сменят прокурора. Оттам – новият прокурор иска осъдителни присъди, по-
големи. Отказахме и поискахме делото да бъде по общия ред. Делото мисля,
че приключи 2022 г., върнаха го в Б., то даже и не тръгна, след като казахме, че
искаме по общия ред. Тогава бяха минали около 7-8 години. Аз си казах, че
няма смисъл да ходя по мъките още 7-8 години, по - добре да направя
споразумение. Осъдиха ме, взех 6 месеца присъда.
Сега на това дело искат 4 години. На това дело, ако имаше толкова
доказателства, както казват в момента, трябваше да приключи преди 3-4
години. Това дело също искаха да го вкарат в Специализирания съд с другото
дело, по което ме оправдаха от Специализирания съд за *** в гр. А. Там ме
оправдаха на първа инстанция. К. Б. беше пак свидетел по това дело, както и
по това в момента. Там съдът мен ме писаха за участие в група. В
обвинителния акт, когато аз разбрах какво правя в тази група, пишеше, че съм
участник в група, носил съм пистолет от дясната страна и съм гледал лошо.
Това ми беше обвинението.
Искам да кажа на прокуратурата, това дело в момента, даже може да
видите кога са ме пуснали – минал съм една мярка, минах втора мярка. Ако
тези доказателства бяха толкова сериозни, нито окръжен, нито апелативен съд
щеше да ме пусне мене.
Моля за обективно гледане на делото.
В момента развивам бизнес – разнос на плодове и зеленчуци, склад за
безалкохолни напитки, бързи кредити, заведение държах, но затворих, две
деца имам.
Съдът предоставя възможност на подсъдимия Р. Я. да упражни
правото си на лична защита.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ Я.: Искам да кажа, че с К. Б.
съжителствах няколко дена, просто нямаше къде да живее, но аз такива неща
не съм му споделял и не съм извършвал. Това, че сме работили на едно място,
то стана така, че аз бях на работа, а взех присъда.
Съдът предоставя възможност на подсъдимия Д. С. да упражни
26
правото си на лична защита.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ С.: Искам да започна с
моите присъди - имам 23 присъди, да, но 20 са като непълнолетен, другите три
са вече като по-голям и те нямат нищо общо с това извършване на
престъпление и подобен тип деяния.
Близо 10 години съм се откъснал от тази среда и нямам никакви
престъпления зад гърба си. Аз също имам две деца, работя, занимавам се с
бързи кредити, които нямат нищо общо с Б.. Когато е извършено
престъплението, бях финансово добре. Не виждам как такъв човек като мен
ще извърши такова престъпление, това е много под моето ниво. Всеки тук знае
и съм сигурен, че и на Вас е ясно за това дело.
Моля съда за адекватно решение.
Съдът приключва съдебните прения и предоставя възможност на
подсъдимите да упражнят правото си на последна дума.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Б.: Моля да бъде отменена
присъдата и да бъда оправдан.
Няма смисъл да коментирам, кой иска да ми навреди с това дело. Няма
смисъл, защото имената, които ще кажа Вие ги знаете и много хора ги знаят.
Сменил съм четирима началници на полицията, и четиримата се опитваха да
ме потапят постоянно с такива измислени дела. Когато е станал въпросният
палеж, дойдоха сутринта, изкараха ме от вкъщи, задържаха ме. Два пъти по 24
часа изкарах, защото нямаха доказателства, нямаше как да ме вържат и да
кажат „ти си, оставай“. Оттам след седмица и половина К. Б. сменя три пъти
показанията. Този път идват да ме прибират от вкъщи, бяха с маски и качулки.
Цялата работа е от полицията – от г-н К., г-н Г..
След като ме прибраха и за *** в А. единият стана началник, може да
видите по дати, съвпада, на С., другият стана началник на С.б. и третият отиде
в Ц.
Не знам дали са стари сметки, защото като излязох от затвора през 2011
г., дойде К. в хотел „България“ и каза „ще ми станеш информатор“ и аз му
отказах. Оттогава има една лека омраза. В 10.30 ч. дойдоха сутринта и ме
прибраха по въпросното дело в момента. Вкараха ме в една стая и ми казаха
„кметът каза да се разберем“.
Сами видяхте стопилката и връзката. Запазена връзка, нямам какво
повече да кажа.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Я.: Моля да ми отмените
27
присъдата, тъй като наистина нямам нищо общо с този случай и бях на
работа.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ С.: Моля да отмените
присъдата и да бъда оправдан.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще се произнесе с въззивен съдебен акт в предвидения от закона
срок, за което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на
страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 16.05
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
28