Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Предявен и иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и евентуален иск с правно основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите. Ищцовата страна – „С. Б. ЗА А. Л. ПО К. В. Т.”-Е., гр. В.Т. - излага в исковата си молба, че на 26.05.2008 година с ответното дружество сключили договор, по силата на който ответникът предоставя под наем на ищеца втори и трети етаж от своя сграда за ползване като клиника по К.. Обектът се нуждаел от ремонт, за да се ползва според договореното. В тази връзка ответникът възложил, а ищецът приел да извърши необходимите строително-монтажни работи. В изпълнение на договореностите ищецът извършил цялостен ремонт и оборудвал помещенията с всичко необходимо, за обособяване на Б. по К.. Общата стойност на ремонта възлизал на сумата от 1 230 342,96 лв. В чл. 21 от договора страните предвидили, че за първите петнадесет месеца от срока на действие на договора наемателят няма да дължи плащане на месечен наем. В чл. 2 предвидили наемна цена от 5 040 лв. Така за първите петнадесет месеца страните приспаднали сумата от 75 600 лв., равняща на дължимата наемна цена от по 5 040 лв. на месец. Оставала дължима сумата от 1 154 742,96 лв., чиято стойност - разход за извършения ремонт - ищецът претендира по реда на настоящото производство, ведно със законна лихва и разноски. В отношение на евентуалност - при неоснователност на основнатÓ претенция - исковата сума се търси по правилата на неоснователното обогатяване до размера на обедняването на ищеца, твърдяно да равни на сумата от 1 154 742,96 лв., стойност на вложените в ремонта на сградата средства. Тази претенция се търси също с лихви и разноски. Ответната страна – „М. Б. ЗА А. Л. Д. С. Ч.”-, гр. В.Т. – оспорва първия иск с възражения, че срещу вложените в ремонта на сградата средства било договорено ищецът да не заплаща наем за първите петнадесет месеца от срока на наемния договор. Уговорено било нужните строително-монтажни работи да останат за сметка на наемателя. Това обяснявало ниската стойност на първоначално уговорения наем. Уговорената цена от 5 000 лв. месечно била съобразена изцяло със състоянието на имота преди извършените подобрения. След изтичане на срока ищецът дал съгласие и заплащал петкратно по-голям наем, без да повдига въпрос за дължими суми по договор за изработка. Ищецът-наемател нямал право на извършени подобрения и не може да се ползва от разпоредбите на чл. 71 и чл. 72 от ЗС. Договорът бил този, който ще регламентира съдбата на подобренията. Вън от това, ищецът не доказал разходи на претендираната стойност. Евентуалният иск е оспорен с довод, че нормата на чл. 59 от ЗЗД е неприложима при наличността на договор, уреждащ отношенията между собственик и подобрител на имот. Претендира разноски. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени, по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК от ГПК, събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните и приложения договор с дата на сключване 26.05.2008 година, че са постигнали съгласие ответното дружество да предостави на ищеца за временно възмездно ползване собствения си недвижим имот в гр. В.Т., ул. "Б." № ... - сграда в урегулиран поземлен имот едно в квартал 240 по подробния устройствен план на града, бивше АГО, само втори и трети етаж, като отдадената част от сградата ще се ползва за клиника по К. в срок до 26.05.2011 година при наемна цена от 5 040 лв. Няма спор, видно е от уговорките по договора, че процесната част от наетата сграда се е нуждаела от редица ремонтни работи, за да бъде обособена като кардиологична клиника. Няма и спор по въпроса, че нужните за това строително-монтажни работи ищецът е извършил, като след ремонта е ползвал имота именно според договореното предназначение. Страните са постигнали съгласие срещу извършените със средства на наемателя строително-ремонтни работи, подробно изброени в чл. 11 на договора, ищецът да не дължи плащане на месечен наем за първите петнадесет месеца от срока на действие на договора - чл. 21 от процесния договор. Изложената фактическа обстановка налага извод за неоснователност на предявените искове. Отхвърля ги, водим от следните съображения: По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите: По безспорен начин по делото е установено паралелното съществуване на две правоотношения, произтичащи съответно от договор за наем и от договор за изработка. В качеството си на наемател по първия договор, ищецът е приел ползването на процесната сграда, задължавайки се да заплаща наемна цена до 26.05.2011 година. Ответникът се е задължил да предостави сградата за ползване на ищеца срещу дължим от последния месечен наем. Съществените елементи на тези уговорки сочат на договор за наем по смисъла на чл. 228 и сл. от ЗЗД с предмет процесната сграда, наемна цена от 5 040 лв. и срок от три години. Изявленията на страните по споразумението от 26.05.2008 година, касаещи ремонта на сградата и приспособяването й за клиника по К. срещу възнаграждение сочат на договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД с предмет основен ремонт на два етажа от описаната по-горе сграда срещу възнаграждение, равнящо по стойност на уговорения наем за първите петнадесет месеца от времедействие на наемното отношение. Договорът за изработка законът урежда като възмезден: срещу трудовия резултат, дължим от ищеца, ответникът е приел да не получава наем за повече от година. Такава уговорка е допустима по аргумент за противното от нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗЗД. Меродавният момент за заместване на дължимото по закон възнаграждение по договора за изработка е уговореното. Именно такова съгласие са постигнали ищецът и ответникът: вместо парично възнаграждение, ищецът безвъзмездно да ползва ремонтирания имот за срок от петнадесет месеца. Решаващо за валидността на тази клауза е имуществената й същност - ищецът спестява средства от наем, защото е вложил стойност в имота, извършвайки ремонт. Щом така са уговорили страните, за възмездяването на ищеца от значение е дали е ползвал клиниката без да плаща наемна цена за първите петнадесет месеца. Този факт в казуса е безспорен: нито ищецът-наемател и изпълнител по строително-монтажните работи, нито ответникът-наемодател и поръчващ по смисъла на чл. 258 от ЗЗД имат твърдение за първите петнадесет месеца да е плащана наемна цена. Налага се извод, че за този период ищецът е ползвал клиниката безвъзмездно и това, според договореното в чл. 21 от договора, погасява вземането му за стойността на извършения ремонт. Така искът се явява неоснователен и подлъжи на отхвърляне вцялост. Доводите на ищеца са неоснователни. Те са развити в пряко противоречие с няколкократно цитирания чл. 21 от договора, където е предвидена съдбата на вложените в ремонта на сградата средства. Корелиращото на вложените средства в строителните работи вземане е погасено с правото да ползва безвъзмездно подобрения имот за определен от страните срок. Без всякаква правна стойност е дали и доколко двете престации - стойността на ремонта и безвъзмездното петнадесетмесечно ползване на сградата - са равностойни. Възможното интерпретиране на сделката от 26.05.2008 година като да е сключена при явно неизгодни условия - тезата на ищеца е, че стойността на вложеното в ремонта многократно надвишава дължимия наем - е мислимо само при предявен конститутивен иск за унищожаването й. В казуса това е и невъзможно, предвид изтичането на преклузивния едногодишен срок, а той тече от сключване на договора - чл. 33, ал. 2 от ЗЗД. Заради изложеното, без правна стойност са и останалите факти, на които ищецът гради тезата си за дължимост на исковата сума - извършването на ремонтните работи, стойността им и съпоставката между тях, от една страна, и платения наем, от друга. По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 59 от Закона за задълженията и договорите: Безвъзмездното ползване на наетата сграда за петнадесет месеца, както и договорната основа, на която това е станало, изключва възможността за обедняване, причинно свързано с обогатяване на ответника. Само на това основание искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне. Договорът от 2008 година е основанието, на което е станала размяна на имотните престации, били и те стойностно нееквивалентни. За подобна нееквивалентност, особено в отношения между търговци, каквито по правноорганизационната си форма са страните, законът сметка не държи. Изходът на спора и правилото на чл.78, ал. 3 от ГПК сочат, че ответникът има право на разноски, по делото доказани като сума от 7 460 лв. следва да се присъдят с настоящото решение. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Отхвърля предявеният от „С. Б. ЗА А. Л. ПО К. В. Т.”-Е., гр. В.Т., ЕИК:********* против „М.Б. ЗА А. Л. Д. С. Ч.”-, гр. В.Т., ЕИК: ********* и с к, с който на основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите се претендира присъждане на сумата от 1 154 742,96 /един милион сто петдесет и четири хиляди седемстотин четиридесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/лв., стойност на извършени строително-монтажни работи в имот на ответника - имот в гр. В.Т., ул. "Б..." № 1, сграда в урегулиран поземлен имот едно в квартал 240 по подробния устройствен план на града, бивше АГО, само втори и трети етаж - по силата на договор от 26.05.2008 година, законна лихва върху вземането и разноски като неоснователен. Отхвърля предявеният от „С. Б. ЗА А. Л. ПО К. В. Т.”-Е., гр. В.Т., ЕИК:********* против „М. Б. ЗА А. Л. Д. С. Ч.”-, гр. В.Т., ЕИК: ********* и с к, с който на основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите се претендира присъждане на сумата от 1 154 742,96 /един милион сто петдесет и четири хиляди седемстотин четиридесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/лв., стойност на извършени строително-монтажни работи в имот на ответника - имот в гр. В.Т., ул. "Б." № 1, сграда в урегулиран поземлен имот едно в квартал 240 по подробния устройствен план на града, бивше АГО, само втори и трети етаж - с които последният се е обогатил за сметка на ответника до размера на обедняването на ищеца, законна лихва върху вземането и разноски, като неоснователен. Осъжда „С. Б. ЗА А. Л. ПО К. В. Т.”-Е., гр. В.Т., ЕИК:********* да заплати на „М. Б. ЗА А. Л. Д. С. Ч.”-, гр. В.Т., ЕИК: ********* сумата от 7 460/седем хиляди четиристотин и шестдесет лева/лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в четиринадесетдневен до страните срок от съобщението, че е изготвено и обявено. Съдия: |