№ 3896
гр. София, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20251110213768 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ООД чрез управителя Н.П., срещу наказателно
постановление /НП/ № 007882 /14.08.2025 г., с което на „***“ ООД ЕИК ********* за
извършено нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68 г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева по чл. 210а от ЗЗП.
В жалбата се съдържат доводи, че е следвало да намери приложение Законът за
потребителския кредит, оплаква се от неправилно приложение на материалният закон,
доколкото санкцията е прекалено тежка, като твърди и нарушение на чл.68л от ЗЗП и нямало
издадена заповед на председателя на КЗП. Сочи, че не е налице нелоялна търговска
практика. Намира, че за средния потребител не е мотив да сключи договора посоченият в
него ГПР. Намира, че не е следвало неустойката за неучредяване на поръчителство да се
включва в ГПР. Твърди в НП да е посочено, че невярната информация е представена в СЕФ.
Моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.
Наказващият орган в съдебно заседание не изпраща процесуален представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
1
Била извършена проверка от свидетелката Г. на предоставени от "***" ООД документи
във връзка с постъпила в КЗП потребителска жалба с вх. №С- 03-515/20.01.2025 г.
С писмо на "***" ООД - вх. №С-03-515/07.04.2025 г. бил предоставен за документална
проверка договор за потребителски кредит № 1117303/27.07.2024 г. На 27.07.2024 г. в гр.
София, кредиторът "***" ООД предоставил по договор №1117303/27.07.2024 г. на
потребителя кредит в размер на 700 лв., срещу следните условия: да го върне в срок от 23
седмични вноски с обща сума за плащане - 794.03 лв. - при евентуално обезпечение на
кредита и с обща сума за плащане - 1196.00 лв. - при необезпечен кредит. Самият кредит бил
отпуснат, но с изискване за обезпечение при условия, които ако не се изпълнят в посочения
в договор срок, се начислява неустойка в размер на 401.97 лв.
За така отпуснатия кредит, в договора за кредит бил посочен годишен процент на
разходите (ГПР) в размер на 63.78%, който включва само договорената лихва, без разходите
за „неустойка” при не предоставено обезпечение.
В чл. 5 от договор №1117303/27.07.2024 г. било уредено изискващото се по договора
обезпечение:
„Чл. 5. (1) Страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне
едно от посочените по долу обезпечения:
1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за
период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в
размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща
договорената главница и лихва или
2. Поръчителство на едно или две физически лица. които отговарят кумулативно на
следните условия:
1. При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко
от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната.
2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях
следва да е в размер на не по- малко от 4 пъти минималната работна заплата за
страната.
3. Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора.
4. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора,
по които е налице неизпълнение;
5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения,
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;
6. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен
документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.
(2) Страните се споразумяват, че кредитополучателят ще предостави посоченото в ал. 1
обезпечение в срок до 3 (три) дни от сключване на настоящия договор."
Съгласно чл. 11, от договор №1117303/27.07.2024 г.:
" Чл. 11. (1) С подписването на настоящия договор Кредитополучателят декларира, че му
е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл. 5 от настоящия
2
договор обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не
отговаря на условията, посочени в настоящия договора за кредит, кредитополучателят
дължи на кредитора неустойка в размер на 401.97 лева.".
(2) Страните се съгласяват, че в случаите по предходната алинея дължимата неустойка
ще бъде заплатена разсрочено - съобразно посочения в приложение 1 към настоящия
договор за кредит начин.".
Г. приела, че посоченият от "***" ООД ГПР в размер на 63.78% е невярна информация,
тъй като същият се отнася за обезпечен кредит с обща сума за плащане - 794.03 лв., но не е
отчетена евентуално дължимата неустойка.
За така констатираното нарушение бил издаден от Г. АУАН с №007882 от 06.06.2025г.
Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното пред СРС наказателно постановление
/НП/ № 007882 /14.08.2025 г., с което на „***“ ООД ЕИК ********* за извършено нарушение
на чл. 68в, вр. чл. 68 г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП е наложена имуществена санкция
в размер на 2 000 лева по чл. 210а от ЗЗП.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Г., която е извършила проверката, като
показанията са логични, последователни, пълни и хармонични, като намират подкрепа в
събрания по делото писмен доказателствен материал и кореспондират със същия. Въз основа
на показанията съдът установи хода на проверката и приключването със съставен АУАН
от Г..
Съдът кредитира писмените доказателства по делото: Наказателно постановление №
007882 от 14.08.2025 г. - в оригинал; Писмо с изх. № С-03-515/21.08.2025 г., с известие за
доставяне на 26.08.2025 г., Заповед № 6796/11.08.2025 г. - заверено копие; Докладна
записка с № С-03-515/14.07.2025 г. - заверено копие; Акт за установяване на
административно нарушение № 007882 от 06.06.2025 г. - в оригинал; Пълномощно на г-н
В.В. - заверено копие; Заповед № 334-ЛС/22.04.2015 г. - заверено копие; Писмо с изх. № С-
03-515/29.05.2025 г. - заверено копие; Писмо с изх. № С-03-515/14.04.2025 г. - заверено копие;
Отговор от „***“ ООД, от 07.04.2025 г., с приложения - заверено копие; Писмо с изх. № С-
03-515/31.03.2025 г. - заверено копие; Становище от „****4 ООД, от 13.03.2025 г., с
приложения - заверено копие; Становище от „****4 ООД. от 26.02.2025 г., с приложения -
заверено копие; Писмо до г-н Т., с изх. № С-03-515/18.02.2025 г. - заверено копие; Писмо до
„***44 ООД. с изх. № С-03-515/18.02.2025 г. - заверено копие; Жалба от г-н Т. с № С-03-
515/20.01.2025 г„ с приложения - заверено копие; Решение № 639/11.09.2025 г. на
Министерския съвет - заверено копие. Пълномощно - заверено копие.
От представения договор за кредит се установява датата на неговото сключване,
клаузите, обвързали страните, посоченият ГПР. В случая действително се установява, че е
налице предвидена неустойка за неучредяване на поръчителство в тридневен срок. От
представеният погасителен план се установяват предвидените седмични вноски и начинът
на тяхното образуване.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съдът при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено и НП, не откри пропуски
3
в задължителното съдържание по чл. 42 от ЗАНН. Актът е съставен при спазване на
изискванията по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и предявен по правилата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.
Съдът не откри нарушения при издаване и в предписаното съдържание по чл. 57, ал. 1
от ЗАНН. Издадено е от компетентен орган по смисъла на чл.233, ал.1 от ЗЗП, като е налице
и изрична заповед от 22.04.2015г.
НП е издадено от компетентен орган съобразно предвиденото в чл.233, ал.2 от ЗЗП –
ръководителя на съответния орган, в случая КЗП, като е налице и нарочна заповед за
заместване №6796 от 11.08.2025г.
Според чл.68д, ал.1 от ЗЗП търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна
информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез
цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния
потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от
обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат
вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската
практика.
Чл.68г, ал.4 от ЗЗП предвижда от своя страна, че нелоялни са и заблуждаващите и
агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к.
Чл. 68в от ЗЗП забранява нелоялните търговски практики.
В чл.210а от ЗЗП е предвидена и санкция - за нарушение на чл. 68в, чл. 68г, чл. 68ж, т. 1
– 11, 13, 15, 18 – 27 и чл. 68к, т. 3 – 6 на виновните лица се налага глоба в размер от 1000 до
30 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в
размер от 2000 до 50 000 лв.
Легално определение за "търговска практика" е дадено в § 13, т. 23 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за защита на потребителите, съгласно която
норма това е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско
съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което
е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето
на услуга на потребителите
Съдът намира, че от приетите и неоспорени по делото писмени доказателства не се
установява да е налице съставът на нелоялна търговска практика, изразяваща се в
непосочване в договора за потребителски кредит на ГПР с включена неустойка за
неизпълнение на задължение по самия договор.
Изискванията към договора за потребителския кредит (какъвто по същество е и
процесният), са уредени в Закона за потребителския кредит, чиято цел, формулирана в чл. 2
е осигуряване на защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от
страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит. Според определението на
чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
4
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и
кредиторът. В чл. 10, ал. 1 ЗПК е предвидена писмена форма за действителност на договора
за потребителския кредит. В чл. 11, ал. 1 ЗПК е установено минимално задължителното
съдържание на договора за потребителски кредит, включително и годишният процент на
разходите.
Съдът обаче не установи задължение на жалбоподателя да включва в ГПР и
евентуална неустойка в случай, че потребителят – кредитополучател не осигури поръчител
или банкова гаранция в предвидения срок, респективно не е налице по-нисък процент на
ГПР в договора от действителния. Дефиницията за "годишен процент на разходите" по
договор за потребителски кредит, начинът на изчисляването му, включително компонентите
от които последният се определя, са нормативно установени в ЗПК, Глава пета. Според
определението на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя (§ 1, т. 1 ДР), настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В ал. 2 на чл. 19 ЗПК императивно е установено, че
ГПР се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените
в него общи положения и допълнителни допускания.
Следва да бъде съобразено обаче, че чл. 19, ал. 3 ЗПК изрично и изчерпателно
установява кои разходи не се включват при изчисляване на ГПР, като според т. 1 това са
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията по договора за
потребителския кредит. Именно такъв разход е неустойката, предвидена в чл. 11, ал. 1 от
договора за потребителски кредит от 27.07.2024г. и следователно правилно не е била
включена от заемодателя при определяне на ГПР. Съгласно приложимата норма на чл. 92, ал.
1 от Закона за задълженията и договорите неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. Неустойката възниква като задължение за потребителя едва при неизпълнение
на поето с договора за кредит задължение – да осигури банкова гаранция или поръчител. По
волята на законодателя, както и с оглед аналогичната разпоредба в посочената Директива
2008/48/ЕО, подобни разходи и допълнителни тежести за потребителя, вследствие на
неизпълнение на което и да е задължение по договора за кредит, не са част от ГПР и не
следва да се включват в него. В този смисъл вж. и Решение № 24066 от 11.07.2025 г. на
АдмС - София по адм. д. № 12908/2024 г.
В случая дали клаузата за неустойка е неравноправна е въпрос, по който следва да се
произнесе гражданският съд. По отношение на евентуални опити на жалбоподателя да
5
заобиколи закона и максимално установения размер на ГПР за потребителски кредит,
настоящият състав също не е компетентен. В случая посочените разпоредби по посочения в
НП начин не са нарушени, доколкото не е установява задължение на жалбоподателя да
включва неустойката като част от ГПР, даже напротив, подобни разходи за неизпълнение са
изключени от формулата за определяне на ГПР по изложените вече съображения.
В този смисъл НП следва да бъде отменено.
Право на разноски има въззивникът, който не претендира такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № 007882/14.08.2025 г., с което на „***“
ООД ЕИК ********* за извършено нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68 г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева по чл. 210а от ЗЗП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6