№ 31936
гр. София, 06.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110118865 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Подадено е от процесуалния представител на ответника искане за изменение на
решението в частта за разноските. Молителят изразява недоволство от размера на
присъденото му адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на
ответника, като счита, че му се дължи такова в по-висок размер – 600 лв., което според него
представлява пропорционално възнаграждение за отхвърлената част от исковете. Моли
решението да бъде изменено в частта за разноските, като присъденото на процесуалния
представител на ответника адвокатско възнаграждение бъде увеличено.
В законоустановения срок ответникът изразява становище за неоснователност на
искането.
Съдът констатира, че молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в
законоустановения срок и при наличие на списък на разноските, поради което е процесуално
допустима.
По същество молбата за изменение на решението в частта за разноските е
неоснователна, защото релевираните с нея възражения са били изцяло съобразени от съда
при разпределянето на отговорността за разноски по настоящото дело, като съдът поддържа
изложените в решението мотивите в тази връзка.
В допълнение следва да се посочи, че на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр.
чл. 78, ал. 3 ГПК на процесуалния представител на ответника се дължи адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, като при определянето на неговия
размер съдът е съобразил актуалната съдебна практика /например Определение №
1182/10.05.2024 г. по к. т. д. № 654/2023 г. на ВКС, I ТО, и Определение № 50015/16.02.2024
г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I ТО/, според която нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв,
препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения, е счетена за несъответстваща на правото на ЕС, поради което не следва да
1
се прилага, а посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са
обвързващи за съда, и тези размери подлежат на преценка от съда при определяне цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото. Щом Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения не е обвързваща за съда, тъй като не съответства на правото на ЕС, то не
следва да се прилага и чл. 2, ал. 5 от същата наредба, предвиждаща, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от
формата на съединяване на исковете.
В случая извод за осъществената правна помощ и за размера на съответстващото й
възнаграждение съдът е направил от данните по делото, поради което не намира основание
да увеличи адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника, което
е определено при отчитане на горепосочените критерии и е изчислено съобразно
отхвърлената част от исковете.
Ето защо искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. К. И. Б., направено с молба с вх. №
212369/27.06.2024 г. за изменение в частта за разноските на Решение № 10595/03.06.2024 г.,
постановено по гр. д. № 18865/2024 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2