№ 19920
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110153007 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
С искова молба с вх. № 283073/05.09.2024г. ищецът „АПС Бета България“ ЕООД е
предявил против ответника П. К. С. положителен установителен иск по реда на чл.422 ГПК
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.9, ал.1 ЗПК, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 800 лв.,
представляваща непогасена главница по сключен между ответника и „Сити кеш“ ООД
договор за потребителски кредит № 201989 от 13.08.2018г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК - 22.03.2024г. до окончателно изплащане
на вземането, за която сума по ч.гр.д. № 17028/2024 г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Ищецът твърди, че на 13.08.2018г. между ответника (кредитополучател) и „Сити кеш“
ООД (кредитор) е сключен договор за потребителски кредит № 201989 при общи условия,
по силата на който кредиторът е предоставил на ответника кредит в размер на 800 лв., като
последният се е задължил да върне сумата на 9 вноски от по 196 лв., с краен срок за
погасяване на задълженията по договора на 13.05.2019г., олихвяван при фиксиран лихвен
процент от 40.08% и годишен процент на разходите от 47.90% за целия срок на договора.
След усвояване на кредита кредитополучателят не погасил дължимите вноски, като
непогасена била сума в размер 800 лв. за главница по сключен между ответника и „Сити
кеш“ ООД договор. Вземанията по договора били прехвърлени по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022г., сключен между „Сити кеш“
ЕООД и „АПС Бета България“ ЕООД, по силата на който ищецът придобил вземането
спрямо ответника, за което било изпратено на настоящия адрес на длъжника уведомление,
както и по имейл. Поддържа, че ответникът следва да се счита за уведомен за извършеното
прехвърляне на вземания и с получаване на препис от исковата молба. Поради неизпълнение
на задълженията по процесния договор ищецът депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК спрямо ответника, което е уважено и е издадена заповед за
1
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17028/2024г. по описа на
СРС, в която връзка е предявена настоящата искова претенция. Моли за уважаване на иска.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, е депозирал
отговор на исковата молба. Намира исковата молба за нередовна с довод, че ищецът не е
конкретизирал какъв вид лихва претендира. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение по договора потребителски кредит, като твърди в тази връзка, че
ответникът не е подписвал договора, както и такъв не му бил предоставян нито по
електронен път, нито в писмена форма. Поддържа, че не са спазени изискванията за форма
на договора, така и за действителност, доколкото в договора не било посочено място на
сключването му, вида на предоставения по договора кредит, както и не са разяснени
условията, касаещи приложимия по договора лихвен процент. Оспорва и начина на
изчисляване на мораторната лихва. Направено е и евентуално възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираното вземане. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приет договор за потребителски кредит № 201989/13.08.2018 г. и общи
условия, от които се установява, че на посочената дата между „Сити Кеш“ ООД
(кредитодател) и ответника П. К. С. (кредитополучател) е сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който „Сити Кеш“ ООД е отпуснало на ответника в заем
сума в размер на 800 лева, със срок на издължаване от 9 месеца, при фиксиран ГЛП от 40.08
% и годишен процент на разходите (ГПР) – 47.90 %. Общият размер на дължимата от
потребителя сума възлиза на 976.26 лева, като размерът на погасителните вноски са;
първите три вноски са по 26.72 лева и останалите шест вноски са по 149.35 лева.
Ищецът е представил по делото Общите условия, приложими към договора за кредит,
като в чл. 33, ал. 1, т. 1 от същите е посочено, че при сключване на индивидуален договор
страните могат да уговорят предоставянето на някое от следните обезпечения: 1)
поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните
условия - имат осигурителният доход общо в размер на най - малко 7 пъти размера на
минималната работна заплата; в случай на двама поръчители размерът на осигурителния
доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна
заплата; не са поръчители по други договори за заем, сключени с кредитора; не са заематели
по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към
банки или финансови институции с класификация, различна от „редовен“ както по активни,
така и по погасени задължения; да представят служебна бележка от работодателя си или
друг документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход; 2) безусловна банкова
гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за период от сключване на
договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за
плащане по договора, включваща договорената главница и лихва. В чл.33, ал.2 от ОУ е
посочено, че заемодателят си запазва правото еднолично и без да мотивира да прецени дали
предложеното му обезпечение е годно да обезпечи заема и да откаже сключване на договор
за заем, докато не бъде предоставено искано обезпечение, или да откаже сключване на
договор за заем при непредставяне на обезпечение. Съгласно чл. 37, ал.3 от ОУ, в случай че
заемателят не предостави годно обезпечение на договора в срок до три дни, считано от
подписване на договора, същият дължи на заемодателят неустойка, индивидуализирана в
договора за заем.
Приет е договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022 г.,
2
сключен между „Сити Кеш“ ООД, като цедент, и „АПС Бета България“ ЕООД, като
цесионер, от който се установява, че цедентът е прехвърлил на цесионера вземанията,
описани в представеното по делото приложение към договора.
От потвърждение за извършена цесия на парични вземания по чл. 99 ЗЗД и
пълномощно, с което цедентът упълномощава цесионера да уведомява по чл. 99 ЗЗД
длъжниците за извършената цесия, в т. ч. и ответника, се установява, че цедентът е
потвърдил извършената цесия на вземанията, както и че цедентът е упълномощил цесионера
да уведомява от негово име всички длъжници по всички вземания, които дружеството е
цедирало на цесионера с договора за цесия.
По делото е прието като доказателство уведомление за извършена цесия от ищеца, като
пълномощник на цедента, до ответника, с което същият се уведомява за извършената цесия
на вземанията по процесния договор за кредит № 201989/13.08.2018 г. Не са налице данни
писмото да е изпращано до ответника.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена, по която вещото лице е посочило, че на ответника е
предоставена на 13.08.2018 г. заемната сума от 800.00 лева чрез системата за електронни
плащания на „Изипей“ АД. Съобразно заключението, общият размер на платените суми по
процесния договор за паричен заем Кредирект № 201989/13.08.2018 г. е 1 051.00 лева.
Според извършените плащания, „Сити Кеш“ ООД е погасило задължения за лихва в размер
на 26.72 лева, такса в размер на 303.62 лева и неустойка в размер на 720.66 лева, като след
21.07.2022 г.- датата на сключения договор за цесия, няма правени доброволни вноски от
страна на ответника. Вещото лице посочва, че кредиторът е начислил сумата от 176.26 лв. –
договорна лихва, от която е платена сумата от 26.72 лв., начислена е сумата от 507.60 лева –
такса, от която е платена 303.62 лева, както и е начислена неустойка в размер на 787.74 лева,
от която е платена сумата от 720.66 лева. Съобразно заключението, ако към ГПР се добави
сумата от 787.74 лева, начислена като неустойка по процесния договор, се формират
допълнителни разходи по заема на стойност 98.47 % от размера на предоставената и усвоена
главница - 800.00 лв. Съобразно заключението, ГПР след добавяне на начислената неустойка
по договора към задълженията за договорна лихва, е в размер на 146.37%.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.9, ал.1
ЗПК, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД.
По така предявените искове в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, да установи осъществяването на
следните материалноправни предпоставки: 1/ наличие на действителен договор за
потребителски кредит № 201989 от 13.08.2018г., сключен между ответника и „Сити кеш“
ООД, чието съдържание включва задължение на последния да върне предоставената по
договора за кредит сума при сочените от ищеца условия и срок; 2/ реално предоставяне на
уговорената парична сума в полза на кредитополучателя; 3/ настъпване изискуемостта на
вземанията по договора за кредит; 4/ прехвърляне на формираните по силата на договора за
кредит вземания на кредитора „Сити кеш“ ООД в полза на ищеца „АПС Бета България“
ЕООД; 5/ съобщаване на длъжника по правоотношението за настъпилото правоприемство,
като уведомлението следва да изхожда от прехвърлителя (цедент) по договора за цесия. По
възражението за погасяване на сумите по давност - в тежест на ищеца е да докаже, че са
налице основания за спиране и прекъсване течението на давностния срок. При установяване
на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си в
срок, както и наведените правоизключващи и правопогасяващи възражения.
3
Съдът намира, че от представения по делото договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 21.07.2022 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД, като цедент, и „АПС
Бета България“ ЕООД, като цесионер, се установява, че заемодателят „Сити Кеш“ ООД е
прехвърлил в полза на ищеца вземанията си срещу ответника по процесния договор за
потребителски кредит.
Обстоятелството, че цесията засяга интересите както на страните по договора, така и
на трето лице - длъжника, налага да бъде извършено съобщаване на длъжника за цесията,
съгласно чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД. Съобщението е едностранно изявление, с което длъжникът се
известява, че вземането на неговия кредитор е прехвърлено на нов кредитор. Последното е
неформално и за да породи действие трябва да бъде извършено от стария кредитор /цедента/
- чл.99 ал.3 от ЗЗД. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на
задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75
ал.1 ЗЗД. Няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на
уведомлението за цесията, като получаването от длъжника на уведомлението за извършената
цесия в хода на исковото производство е факт, който е от значение за спорното право и
поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното
правило на чл. 235, ал. 3 ГПК /Тълкувателно решение № 1427 от 11.11.1954, г., ОСГК, както
и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 137 от
02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 156 от 30.11.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2639/2014 г., II т. о., ТК и Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ТК/. Видно от представеното по делото пълномощно, цедентът „Сити
Кеш“ ООД е упълномощил ищеца „АПС Бета България“ ЕООД да уведоми всички длъжници
за извършеното прехвърляне на вземанията от 21.07.2022г., в т.ч. и ответника П. К. С..
Ищецът-цесионер прилага към исковата молба писмо от името на цедента „Сити Кеш“
ООД до ответника-длъжник., с което го известява, че вземането е прехвърлено.
Уведомлението за цесията по чл.99 ЗЗД, представено като приложение към исковата молба, е
получено надлежно от името на особения представител на ответника П. К. С. на 11.06.2025
г., поради което, следва да се приеме, че ответникът е бил уведомен за извършената цесия по
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД с връчването на исковата молба и приложенията към нея.
След като се запозна със съдържанието на представения по делото договор, сключен
между „Сити Кеш“ ООД и П. К. С., съдът счита, че същият разкрива признаците на договор
за потребителски кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение
за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ответникът е физическо лице, за което
няма данни при сключването на процесния договор да е действал в рамките на своята
професионална или търговска дейност, а цедентът „Сити Кеш“ ООД е търговско дружество с
предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити,
следователно, при сключването на договора цедентът е действал в качеството на „търговец“,
според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на
„потребител“, според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Като форма на
предоставяне на потребителски кредит е уредено предоставянето на заем, като в настоящия
случай такъв е и предметът на процесния договор.
При извършване на преценка на действителността на процесния договор за
потребителски кредит съдът намира, че същият е нищожен на основание чл.22 ЗПК, вр.
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като съображенията за формиране на този извод са следните:
4
Съгласно приложимата разпоредба на чл.22 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен, когато не са спазени императивните законови изисквания към
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на
потребителите, а именно изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК.
В процесния договор се съдържа клауза в чл.6.1, която предвижда, че заемателят се
задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави
обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 30, ал. 1 на Общите
условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените). Съобразно клаузата на
чл. 6.2 от договора, при неизпълнение на т. 6.1., заемателят дължи на заемодателя неустойка
в размер на 787.74 лева, както и е посочено, че неустойката се начислява автоматично от
заемодателя, като с подписването на договора за заем заемателят счита за уведомен за
нейното начисляване. Начислената по тази точка неустойка се заплаща разсрочено съгласно
включения в договора погасителен план.
Горното обстоятелство кореспондира с приетата и неоспорена съдебно - счетоводна
експертиза, която съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК като пълно и компетентно
дадена. Вещото лице е посочило, че се е запознало с процесния договор за кредит и
погасителен план към него, които са му предоставени от служител на ответника. От
заключението се установява, че размерът на кредита е 800.00 лева, при ГПР в размер от
146.37 %, фиксиран лихвен процент в размер на 40.08 %, като е договорено обезпечение -
поръчител или банкова гаранция по избор на кредитополучателя, обща сума за плащане в
размер на 1764.00 лева. Вещото лице е посочило, че размерът на неустойката, дължима при
непредоставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в чл. 6 от договора за кредит, е в
размер на 787.74 лева. От заключението се установява, че общата сума, която ответникът П.
К. С. е платил на „Сити кеш“ ООД по договор за паричен заем № 201989/13.08.2018г., е в
размер на 1051.00 лева. Вещото лице е посочило, че при изчисляването на ГПР са били взети
предвид единствено главницата и договорната лихва. Ако към ГПР бъде включена и
неустойката за непредставяне на обезпечение, то неговият размер би бил в пъти по - висок
от обявения в договора.
Съдът, като съобрази обстоятелството, че с договора за заем страните са уговорили
неустойка поради неизпълнение на задължение за предоставяне на поръчител, намира, че в
случая не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като уговорената в процесния
договор неустойка представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите. Съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент плюс 10 пункта/. Този
извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“,
съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички
други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариални такси.
В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е обусловено от
заплащането на неустойката. Това е така на първо място, защото изискването за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция съдържа множество
5
ограничения и конкретно определени параметри /посочени в ОУ на ответното дружество/,
които предвид характера, броя и изключително краткия срок за предоставяне, правят
задължението за предоставяне на обезпечение изключително трудно изпълнимо.
Тридневният срок за предоставяне на обезпеченията е прекомерно кратък и това създава
значително затруднение за потребителя-заемател, както за предоставяне на обезпечение чрез
поръчител, тъй като същият следва да отговаря на критерии, чието изпълнение подлежи на
удостоверяване пред заемодателя чрез предоставяне на официални документи, така и
относно безусловната банковата гаранция, за учредяването на която също е необходимо
набавяне на документи и одобрение от кредитна институция.
Същевременно в договора и общите условия липсва клауза, която да предвижда
освобождаване на заемателя от задължението за плащане на неустойка, ако предостави
обезпечение на заема, макар и извън уговорения тридневен срок. Напротив, тридневният
срок е уреден като краен и преклузивен, и с неговото изтичане се поражда задължението на
заемателя за плащане на неустойката, независимо от неговите последващи действия.
Следователно от значение за интереса на кредитора при определяне на неустойката не е
обезпечаването на кредита, а спазването на краткия тридневен срок. Дори спазването на
срока, обаче, не е достатъчно, за да се освободи потребителят от задължението за плащане на
неустойка, защото в чл. 33, ал. 2 от ОУ е предвидено, че кредиторът еднолично и без да се
мотивира може да прецени дали предложеното му обезпечение е годно да обезпечи заема,
дори когато обезпечението е предоставено в срок и отговаря на всички условия, поставени в
чл. 33, ал. 1 от ОУ.
Показателно е и обстоятелството, че компенсаторната неустойка санкционира
неизпълнение на задължение, различно от главното задължение на заемателя по договора /да
върне заетата сума/, и се дължи независимо от това дали заемателят плаща дължимите
погасителни вноски на уговорените падежни дати. Обезпечението на заема няма
самостоятелно значение извън неговата функция да гарантира изпълнението на главното
задължение. Обезпечението не е самоцел и вредите, които възникват за заемодателя при
липсата му, са последица от невъзможността на заемодателя да удовлетвори вземането си от
обезпечението, ако заемателят не плаща задълженията си. В случая, обаче, неустойката
изначално не е обвързана с настъпването на каквито и да било вреди за заемодателя и се
дължи независимо от това дали такива биха могли реално да настъпят или не.
Не може да бъде пренебрегнат и фактът, че неизпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение е санкционирано с неустойка, чийто размер е почти колкото
размера на заетата сума /787.74 лева за неустойка при 800 лева за главница/. Касае се за
вземане, което, ако беше включено в размера на годишния процент на разходите, той
надхвърля законоустановения размер по чл.19, ал.4 ЗПК (видно от заключението на
счетоводната експертиза). Единствено формалното уреждане на вземането като неустойка
прави възможно неговото начисляване, без това да влече след себе си нищожност на
уговорката.
От съвкупната преценка на всичко изложено по-горе следва извода, че с предвиждане
на въпросната неустойка не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на заема чрез
кумулиране на скрито възнаграждение под формата на неустойка, което обяснява и
уредената още при сключването на договора клауза, предвиждаща неустойката да се прибавя
към погасителните вноски. Следователно процесната неустойка има характера на „общ
разход по кредита за потребителя“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде
включена в годишния процент на разходите. Доколкото, съгласно гореизложеното,
неустойката представлява сигурно възнаграждение за заемодателя, което той очаква да
получи към датата на сключване на договора за заем, то посочването на годишен процент на
разходите без включване на това възнаграждение цели въвеждане на потребителя в
заблуждение относно разходите му по заема, а именно, че те ще бъдат в размер на 47.9 %
6
годишно. При това положение посоченият в договора годишен процент на разходите не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
сделката, каквото именно е предназначението на ГПР. Годишният процент на разходите е
част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната
цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните
кредитни продукти и да направи своя информиран избор. В Решение от 13.03.2025г. по дело
№ C-337/23 на Съда на Европейския съюз е разяснено, че посочването на ГПР, който не
отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата
на своето задължение по същия начин както и непосочването на този процент, поради което
санкцията, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при
посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова
нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. След като в договора не е посочен
ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до
неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК е, че договорът се явява недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК.
Според чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита /така решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г.
на ВКС, IV г. о, решение № 60186/28.11.2022 г. по т.д. № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о. и
решение № 50056/29.05.2023 г. по т.д. № 2024/2022 г. на ВКС, I т.о.; Решение
50086/21.12.2023г. по т.д. 1027/2022г. на ВКС, I-во Т.О.; Решение № 50259/12.01.20203г. по
гр.д. 3620/2021г. на ВКС, III-то Г.О/. Следователно на основание на чл. 23 от ЗПК за
кредитополучателя е възникнало задължение да върне на кредитодателя само сумата, която е
получил по недействителния договор за кредит и всички други суми са платени при
изначална липса на основание. В случая чистата стойност на кредита е в размер на 800 лева.
От заключението на приетата съдебно - счетоводна експертиза се установява, че ищецът е
извършил плащания по процесния договор за заем в общ размер на 1051.00 лева, т.е.
разликата над чистата стойност се равнява на 251.00 лева, които ищецът недължимо е
платил (1051.00 лева – 800.00 лева).
При това положение съдът приема, че кредитодателят реално е изпълнил задължението
си да предостави кредит на ответника по сключения между страните договор за
потребителски кредит. Доколкото договорът за потребителски кредит е недействителен, то
извършените от ответника плащания следва да бъдат отнесени за погасяване на вземанията
за главница, като с тях са погасени изцяло размерът на усвоената сума от 800.00 лева.
По изложените съображения, предявеният иск за сумата от 800.00 лева,
представляваща главница по сключен между ответника и „Сити кеш“ ООД договор за
потребителски кредит № 201989 от 13.08.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК - 22.03.2024г. до окончателно изплащане на вземането,
за която сума по ч.гр.д. № 17028/2024 г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски има единствено ответникът, но ответникът
не е представил доказателства, че разноски са сторени, поради което такива не му се
присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 ГПК от ищеца „АПС Бета България“ ЕООД,
ЕИК *********, срещу ответника П. К. С., ЕГН **********, положителен установителен
иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.9,
ал.1 ЗПК, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 800.00 лева, представляваща главница по сключен между ответника и „Сити кеш“
ООД договор за потребителски кредит № 201989 от 13.08.2018г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК - 22.03.2024г. до окончателно изплащане
на вземането, за която сума по ч.гр.д. № 17028/2024 г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8