Р Е Ш Е Н И Е
Номер
ІІІ-139 Година 2018, 29.11. Град
Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански състав
На
тридесети октомври две хиляди и осемнадесета година
В отрито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2.
Т. ЕВТИМОВА
Секретар:
Жанета Граматикова
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 1501 по описа за
2018 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по въззивна жалба от
„Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Сашо Чакалски –
изпълнителен директор, чрез процесуален представител юрисконсулт Михаела
Кръстева, против Решение № 1365/26.06.2018 г., постановено по гр. дело №
6511/2016 г. по описа на БРС, с което съдът е приел за установено по отношение
на въззивника, че М.И.Т., ЕГН **********, от с. М., община Б., ул. „М. Г.“ № **,
чрез адвокат Илиева, дължи на ищеца сумата от 88 лв. като вземане за такса за
дялово разпределение за имот, находящ се в гр. С., ж.к. О.к., бл.403, вх.Б, с
абонатен №315943; сумата от 16,67 лв. като вземане за лихва за забава върху
главницата от 88 лв. за периода от 31.05.2013 г. до 26.05.206 г. и сумата от
76,50 лв. като вземане за лихва за забава върху главницата от 498,71 лв. за
периода от 31.05.2013 г. до 26.05.2016 г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата от 88 лв. от подаване на заявлението – 30.05.2016 г. до
окончателното плащане на задължението, които суми са предмет на оспорена по
реда на чл.410 от ГПК Заповед за изпълнение № 2479 от 15.08.2016 г. по ч.гр.д.
№4624/2016 г. по описа на БРС, като е отхвърлил иска за сумата от 498,71 лв. –
вземане за доставена топлинна енергия за имот с абонатен № 315943, находящ се в
гр. С., ж.к. О.к., бл.403, вх.Б, ап.21 за периода от месец април 2013 г. до
месец април 2015 година.
Недоволство от
така постановеното съдебно решение изразява въззивното дружество, който го
намира за неправилно и постановено при нарушение на материалния и процесуалния
закон. Моли съда за отмяна на решението и осъждане на ищцовото дружество да
заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски. Излага съображения.
В срока
предвиден в ГПК е постъпил писмен отговор от адвокат Таня Илиева от БАК,
процесуален представител на М.Т., с който счита постановеното решение за
правилно и законосъобразно. Излага съображения. Моли съда да потвърди
обжалвания съдебен акт.
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259 и следващите от ГПК, от легитимирано лице и е
процесуално допустима.
Предявеният пред
Районен съд – Бургас иск е с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира за установено следното:
Производството
по делото е започнало първоначално с подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като видно от ч.гр.дело №4624/2016 г.
по описа на БРС, съдът е издал Заповед № 2479/15.08.2016 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, с което е разпоредил въззиваемата Т. да
заплати на въззивното дружество сума в общ размер от 679,88 лева, включваща
главница в размер на 586,71 лева, представляваща стойността на доставена, но
неизплатена топлинна енергия за обект в гр. С., ж.к. О.к., бл.403, от която 88
лв. – главница дялово разпределение и мораторна лихва в размер на 93,17 лв. за
периода от 31.05.2013 г. до 26.05.2016 г., от която 16,67 лева – лихва дялово
разпределение.
Няма
спор по делото, че въззиваемата М.Т. е собственик на недвижим имот в ж.к. О.к.,
за което е представен нотариален акт за покупко-продажба № ***, нот.дело №****/19**
г. на нотариус Димитър Танев с район на действие – Софийски районен съд, както
и по отношение на факта, че за претендирания период от месец април 2013 година
до месец април 2015 година въззивното дружество е доставило на ответницата
топлинна енергия.
Въззиваемата
е превела по сметка на дружеството сумата от 500,21 лева на 20.06.2016 г. Това
се установява от представения документ на стр.74 от материалите по делото на
първоинстанционния съд. От назначената съдебно-счетоводна експертиза, изслушана
пред първоинстанционният съд, става ясно, че постъпилата сума от 500,21 лв. е
осчетоводена с дата 18.06.2016 г., въпреки, че е заплатена на 20.06.2016 г. С
тази сума са погасени част от задължения, касаещи процесния период, както и
други задължения на ответницата извън периода месец април 2013 г. – месец април
2015 г. по издадени фактури. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че
платената сума е равна на сумата, която се претендира по искова молба. Според
вещото лице със сумата от 500,21 лева би следвало да бъдат намалени
задълженията, но липсва такова счетоводно отразяване.
С
оглед на така изяснената по делото фактическа обстановка, съдът намира
постановеното от първоинстанционния съд решение за правилно и законосъобразно,
което налага потвърждаването му. Направените от първоинстанционния съд изводи
се споделят от настоящата съдебна инстанция, която на основание чл.272 от ГПК
препраща към мотивите му. Съдът е счел, че погасената сума от 500,21 лева е
следвало, съобразно правилата на чл.76 от ЗЗД, да погаси най-обременителното
задължение и поради това е приел, че със сумата от 500,21 лева е погасено
задължение в размер на 498,71 лева.
Основното
оплакване във въззивната жалба касае не факта, че сумата от 500,21 лева е
погасена от въззиваемата чрез мобилно банкиране, а обстоятелството, че при този
начин на плащане не е посочено кое задължение и за кой период се погасява с
извършеното плащане. Поради това въззивника счита, че не следва да се приеме,
че сумите предмет на производството са заплатени. Първоинстанционният съд е
отговорил на този въпрос, като е счел, че задължението от 498,71 лева е
най-обременително за въззиваемата, поради което е приел, че със сумата от 500,21
лева е погасено именно това задължение. Този извод на съда се споделя от
настоящата съдебна инстанция.
С
оглед резултата по делото на въззиваемата следва да бъде присъдена сумата от
300 лева – разноски по делото, за които е представен списък по чл.80 от ГПК.
По изложените
съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 1365 от 26.06.2018 г., постановено по гр. дело № 6511/2016 г. по описа на Районен
съд – Бургас.
ОСЪЖДА
„Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Сашо Чакалски –
изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Ястребец“ № 23б, ДА ЗАПЛАТИ на М.И.Т., ЕГН **********, от с. М., община Б.,
ул. „М. Г.“ № **, чрез адвокат Илиева, сумата от 300 лева – дължими разноски за
настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.