Р Е Ш
Е Н И Е
№ 27.07.2021г.
гр.Димитровград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Димитровградският Районен
Съд, в публичното заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Иван Маринов
с участието на секретаря Теодора Димитрова и в
присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното
от съдия Ив.Маринов АНД №74 по описа
за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
– П.П.П. ***, ЕГН **********, е депозирал жалба против Наказателно Постановление
№254р-466/13.01.2021г. на Директора на ОД-МВР-Хасково, с което за това, че на 18.09.2020г.
около 12:00 часа в гр.Димитровград, на бул.“Д. Благоев“ №15, във фоайето на
Централна поща, което е закрито обществено место в административно учреждение,
при наличие на обявеното в Р.България извънредно положение с Решение от
13.03.2020г. на Народното събрание и въведен чл.63, ал.4 от Закона за здравето
със заповед № РД-01-487/31.08.2020г. т.5 на Министъра на
здравеопазването-противоепидемична мярка, изразяваща се в това, всички лица,
които се намират на закрити обществени места, в т.ч. транспортни средства за
обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални
центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други
места, в които се обслужват или имат достъп гражданите,железопътни гари или
автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове,
музеи и др.,са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство покриваща носа и устата (в т.ч. кърпа,
шал, шлем и др.), г-н П. не е поставил защитна маска покриваща носа и устата, с
което за виновното нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на
основание същия текст от закона му е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 300 (триста) лева.
Изложените в жалбата доводи са за
незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление, липса на
установеност, липса на конкретика за конкретно нарушение. Моли същото да бъде
отменено.
В
съдебно заседание жалбоподателя – редовно призован, не се явява. Упълномощеният процесуален представител на
жалбоподателя поддържа жалбата, счита,
че наказателното постановление е незаконосъобразно, като липсвала установеност
на някои от основните елементи на нарушението. Пледира за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
ОТВЕТНИКА
по жалбата- ОД-МВР-Хасково- редовно призовани, не изпраща представител и не
взема становище по депозираната жалба.
Районна
Прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград – също редовно призовани, не изпраща
представител и не взема становище по депозираната жалба.
С
оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание
такива, съдът намира следното:
На 18.09.2020г. св.П.Я.П.- охранител
във фирма „Ей Ес Пи“ ЕООД, изпълнявал служебните си задължения в пощенския
салон, намиращ се в гр.Димитровград, бул.“Димитър Благоев“№15. Около 11,40 часа
в пощенския клон влязъл настоящият жалбоподател П.П., който не носел маска или
друго предпазно средство, покриващо носа и устата му. Св.П. указал на жалб.П.
да постави предпазна маска и тогава да влиза пощенския салон, където имало и
други граждани. Последният отказал, изтъквайки свои лични основания защо не
носел и отказвал да носи маска, съответно несъвпадащи с издадените заповеди на
Министъра на здравеопазването. Възникнал спор при който жалб.П. настоявал да
бъде обслужен, а в същото време отказвал да сложи предпазна маска. Наложило се
да бъдат извикани органите на реда, като на мястото били изпратени полицейските
служители М.Д. и Л.Д.. Жалбоподателят П. продължил със същото поведение,
обяснявайки и на полицаите неправилността на заповедите на Министъра на
здравеопазването. Така му бил съставен акт за установяване на административно
нарушение серия АА, №815773/18.09.2020г., в който било описано нарушение на „заповед
РД-01-487/31.08.2020г. на МЗ, във връзка с чл.63, ал.4 от Закона за здравето.“.
Било снето писмено обяснение от нарушителя и му бил съставен протокол за
полицейско предупреждение на основание чл.65, ал.2 от Закона за Министерството
на вътрешните работи.
АУАН бил връчен на жалб.П.,
който го подписал и описал, че има възражения, без да конкретизира такива.
Въз
основа на така съставеният акт за установяване на административно нарушение, е
издадено предметното на делото наказателно постановление №254р-466/13.01.2021г.
на Директора на ОД-МВР-Хасково, с което за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона
за здравето, на основание същия текст от закона на жалб.П. му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева.
Постановлението
било връчено на жалбоподателя на 28.01.2021г., видно от неразделна разписка към
него, а жалбата против постановлението е изпратена до адм.-наказващият орган на
01.02.2021г.- видно от поставен входящ номер- т.е. в законоустановения 7-дневен
срок.
Горните
факти се установяват от акт за установяване на административно нарушение серия
АА, №815773/18.09.2020г., наказателно постановление №254р-466/13.01.2021г. на Директора
на ОД-МВР-Хасково, показанията на актосъставителя М.Д. и на свидетеля по
установяване на нарушението и съставянето на акта Л.Д., от приетите като
доказателства писмени документи- приложени по делото, които доказателства са
кредитирани от съда по начин и в обем- описан по-долу.
Производството
е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на
ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, жалбата е
подадена пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания
на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно
съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното
постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в
съответствие с материалните норми, съдът намира:
- При
съставяне на акт за установяване на административно нарушение серия АА,
№815773/18.09.2020г., като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Както при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение, така и при издаването на обжалваното
наказателно постановление, са спазени като цяло правилата на ЗАНН, но са
допуснати и съществени нарушения.
Както в АУАН, така и в наказателното
постановление, като нарушение е описано присъствието на жалбоподателя в закрито
обществено място без поставена защитна маска, а като нарушена разпоредба е
описана тази на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
Тази административно-наказателна
разпоредба свързва налагането на санкция в случаите на нарушаване или
неизпълнение на противоепидемични мерки, въведени на основание чл.63, ал.1 или
ал.2 от Закона за здравето с акт на Министъра на здравеопазването или директор
на РЗИ. Адресати на правните норми по чл.63, ал.1 и ал.2 от Закона за здравето
са съответните държавни органи, които имат правомощието да въвеждат с изричен
писмен акт противоепидемични мерки, задължителни за спазване под страх от
административно или углавно наказание. Ето защо за попълване на общо
формулирания състав на административното нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона
за здравето е необходимо да се конкретизира актът на компетентните държавни
органи, в противоречие с който се явява поведението на привлеченото към
отговорност лице. В случая обаче административно-наказващият орган е описал
единствено разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
Единствено в описателната част на процесното
НП е посочена Заповед № РД-01-487 от 31.08.2020 г. на Министъра на
здравеопазването и конкретно т.5. Настоящият съдебен състав приема, че при
издаване на обжалваното НП не е изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, доколкото е посочена разпоредбата на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето,
която действително се явява нарушената законова разпоредба, но без посочване на
конкретната нарушена заповед.
Съществено нарушение се явява и липсата
на описание на изпълнително деяние. На практика е описано, че жалб.П. е на
закрито обществено място без поставена защитна маска.
От правна страна, изпълнителното
деяние на административното нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето, е : „Който
наруши или не изпълни въведени с акт...“. В наказателното
постановление липсва такова описание на изпълнителното деяние, доколкото липсва
както „нарушава..“, така и „не изпълнява…“, което се явява съществено нарушение
на процесуалните права на нарушителя.
Следва да се уточни в тази връзка,
че за да е установено едно административно нарушение, същото следва да е
установено по безспорен и категоричен начин като време, място и начин на извършването
му, както и да е установен извършителя, установената фактическа обстановка
следва да бъде конкретно и ясно описана, да бъде отнесена към правилната
материална норма, която е нарушена, като също така правилно е и отнасянето към
съответната санкционна норма. Недопустимо е нарушителят да бъде поставен в
ситуация, при която сам да сглобява, доизяснява, допълва или да подразбира
нарушението, което му е вменено като извършено. Следва самото адм.нарушение да
е описано конкретно и ясно, без задължение за допълване, досглобяване на адм.нарушение,
без възможности за превратно тълкуване или неясноти за разбирането му. Без
значение в случая са убежденията на жалбоподателя за неправилност на заповедите
на Министъра на здравеопазването, като тези му убеждения са валидни единствено
за самия него и не касаят никой друг, доколкото са в пълно противоречие с
издадените по съответния законов ред заповеди на министър. Без значение са и
убежденията на жалбоподателя доколко е компетентен или не посочения министър,
както и убежденията му относно ползата или вредата от маските, предвид
обстоятелството, че същият няма данни да има каквато и да било компетентност по
медицински или правни въпроси, а и надали би останал доволен ако полицията бе
употребила значителна физическа сила спрямо него в случая под предлог, че
полицаят намира законите в страната и заповедите на Министъра на вътрешните
работи за незаконосъобразни и некомпетентни.
В случая както бе посочено по-горе,
е вменено като нарушение посещение на закрито обществено заведение, без
описание на изпълнителното деяние.
От правна страна самото
изпълнително деяние на административното нарушение в случая може да е в два
варианта- нарушаване или неизпълнение на конкретни мерки. При наличие на
алтернативно дадени разпоредби, за да бъде ясно едно административно обвинение,
същото следва да е достатъчно конкретизирано. Която липса на описване ведно с
липса на конкретизация кое от двете изпълнителни деяния е осъществено, води до
невъзможност нарушителя да изгради и организира своята защита, предвид неяснота
за това какво по-конкретно нарушение му е вменено във вина за извършването му.
Касае се за съществени нарушения,
допуснати от административно-наказващия орган, довели до нарушения на
императивни разпоредби на ЗАНН, като наличието на тези нарушения обуславя
цялостната отмяна на атакуваното постановление. Неспазването от страна на
административно-наказващия орган изискването в издаденото наказателно
постановление да бъде посочено освен датата и мястото, където е извършено
нарушението, описание на нарушението и изпълнителното деяние, което го
осъществява, както и на обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение, води
до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а също така прави
невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното
НП.
Така описаните допуснати нарушения
се явяват съществени, доколкото са накърнили съществено правата на нарушителя,
непозволявайки му да разбере какво е конкретното вменено му като извършено
административно нарушение и от там да организира адекватна защита. Тези
нарушения- явяващи се съществени, водят до отмяна на издаденото наказателно
постановление, без да се разглеждат детайлно показанията на свидетеля.
Ето защо,
съдът намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, поради
което и следва да бъде отменено.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №254р-466/13.01.2021г. на Директора на ОД-МВР-Хасково, с което на П.П.П. ***,
ЕГН **********, за това, че на 18.09.2020г. около 12:00 часа в гр.Димитровград,
на бул.“Д. Благоев“ №15, във фоайето на Централна поща, което е закрито
обществено место в административно учреждение, при наличие на обявеното в
Р.България извънредно положение с Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание
и въведен чл.63, ал.4 от Закона за здравето със заповед № РД-01-487/31.08.2020г.
т.5 на Министъра на здравеопазването-противоепидемична мярка, изразяваща се в
това, всички лица, които се намират на закрити обществени места, в т.ч.
транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки,
оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп
гражданите,железопътни гари или автогари, летища, метростанции, търговски
обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др.,са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство
покриваща носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), г-н П. не е поставил
защитна маска покриваща носа и устата, с което за виновното нарушение на
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на основание същия текст от закона му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева – като
незаконосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Ив.Маринов)