№ 63
гр. Шумен, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йордан В. Димов
като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Търговско дело №
20213600900094 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.250 от ГПК.
В рамките на настоящото производство е постановено Решение
№36/14.07.2022 г. С посоченото решение е бил осъден ЗАД „Даллбогг живот
и здраве”, ЕИК *********, гр. София, бул. „Г. М. Д.” №1, гр. София да
заплати на И. С. М., ЕГН-**********, от гр. Шумен, ул. „....“ №29, вх.2, ет.5,
ап.27, със съдебен адрес – гр. София, ул. „Христо Белчев” №2, четвърти
полуетаж, оф.4 – адв. Н. Н. Д., сумата от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева,
представляващи част от дължимите средства за обезщетение на
неимуществени вреди – болки и страдания вследствие претърпяното от
ищцата на 11.02.2021 г. около 17:50 часа в гр. Шумен, на пешеходната пътека
на кръстовището на улиците „....“ и „Васил Априлов“ ПТП, в което
шофираният от К.Р.Я., ЕГН ********** лек автомобил „Субару“, модел
„Джъсти Г3Х“ с рег. №.... блъснал пешеходката и ищца в производството И.
С. М., за което деяние последният се е признал за виновен по споразумение за
прекратяване на наказателното производство по НОХД №1127/2021 г. на
ШРС на ШРС, при което за ищцата И. С. М. настъпили телесни повреди,
дължими на основание чл.432, ал.1 от ГПК като отговорност на
застрахователя по застраховка гражданска отговорност по полица
№GO/85508831 за застраховка „Гражданска отговорност” по време на
настъпването на вредоносният резултат за период от 21.01.2021 г. до
1
21.01.2021г., ведно със законните лихви върху главницата от 09.04.2021 г. до
окончателното изплащане на дължимите като главница суми. Искът е
отхвърлен за сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, представляващи разлика
между присъдената от съда сума – 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева и
претендираното от ищеца – 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева.
Депозирана е молба за допълване на решението по реда на чл.247, ал.1
от ГПК от страна на процесуалният представител на ищцата, в която се сочи,
че съдът не се е произнесъл в мотивите си а и в диспозитива си (написано е „в
осъдителния диспозитив“) по претенция, с която съдът е бил сезиран, а
именно по част от претенциите за лихви, която следва да се приеме като
такава с правно основание чл.429, ал.3 от КЗ за мораторна лихва от датата на
депозиране на претенцията – 22.03.2021 г. до окончателното и изплащане.
В даденият от съда срок за отговор на молбата за допълване на
решението по реда на чл.250, ал.1 от ГПК е депозирано становище от страна
на представител на ответника. Последният заема становище, че подобна
претенция е неоснователна, тъй като произнасянето на съда по претенцията за
мораторни лихви е считано от 09.04.2021 г., което е моментът, от който са
изтекли 15 работни дни от депозиране на писмената застрахователна
претенция намира, че по този начин ищцата се домогва да и бъдат присъдени
няколко лихви върху припокриващи се периоди, но застрахователят дължи
лихви от датата на изтичане на 15-дневния срок за произнасяне по
депозираната пред него застрахователна протенция, ако не е сторил това в
този срок. Намира, че практиката не предвижад възможността за кумулиране
на лихва върху лихва.
Депозираната молба е подадена в предвидения в чл.250, ал.1 от ГПК
срок, не страда от други пороци и е допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Констатира се, че в петитума на исковата молба депозирана пред съда
се съдържат две отделни претенции за мораторна лихва. Първата от тях е
формулирана, както следва: „законна лихва върху посочената по-горе сума,
съгласно чл.429, ал.3 от КЗ, считано от датата на уведомяване, с
извънсъдебната претенция – 22.03.2021 г. до окончателното и изплащане.“, а
втората – „ведно със законна лихва върху посочената по-горе сума (главница и
лихва по чл.429, ал.3 от КЗ), считано от датата, на която изтича 15
2
работни дни съгасно чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, или от дата 09.04.2021 г. до
окончателното изплащане.“
По същество настоящият съдебен състав намира, че изричната уредба
на чл.429, ал.3 от КЗ, както и нормата на чл.497, ал.1 от КЗ не дават
основание да се счита, че пострадалият има право на две лихви. Подобно
разграничение не присъства. Тези норми уговарят специфичният момент, от
който застрахователят би изпаднал в забава и би дължал и суми като
мораторни лихви, а те са по-късно от момента на деликта, тъй като забавата
на застрахователят би следвало да е обвързана не с настъпилият деликт, а с
уведомяването му, тъй като не би следвало да се очаква застрахователят да
покрие задължения, които са извън периода на знание за настъпилите щети.
Предвид това съдът намира, че претендиране на две отделни лихви, така
както е формулирано в исковата молба следва да е неоснователно по смисъла
на закона за период преди посоченият в чл.429, ал.3 от КЗ. Предвид това
следва да се приеме, че съдът не се е произнесъл по цялото искане за
присъждане на лихви, но следва в тази част да има отхвърлителен диспозитив.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА Решение №36/14.07.2022 г., постановено по настоящото т.
д. №94/2021 г. по описа на ШОС, със следния диспозитив:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на И. С. М., ЕГН-**********, от гр. Шумен да
бъде осъдено ЗАД „Даллбогг живот и здраве”, ЕИК *********, гр. София да
заплати лихви за период от 22.03.2021 г. до 09.04.2021 г., както и лихва върху
лихва дължими за период след 22.03.2021 г. до окончателното присъждане на
дължимите като главници суми, както и лихва, определена от ищеца в
петитума на исковата молба като такава по реда на чл.429, ал.3 от КЗ.
Настоящото решение да се счита неразделна част от №36/14.07.2022 г.,
постановено по настоящото т. д. №94/2021 г. по описа на ШОС.
Допълнителното решение подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
Варна в двуседмичен срок от узнаването от страните.
3
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
4