О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№5
гр. Пловдив, 04 януари 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ
състав, в закрито
заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и първа година в състав,
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:ЙОРДАН
РУСЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Й.Русев адм. дело № 2000 по описа за 2020г. и като
обсъди:
Производството е по
реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
Постъпила
е молба вх. № 18303/10.11.2020г. от Н.В.К.,
ЕГН ********** и „Послаников Брадърс“ООД, ЕИК *********, чрез адв.М.Х.-пълномощник,
с искане за допълване на Определение
№ 1884/06.11.2020г., в частта за разноските.
В съответствие с разпоредбата на чл.
248, ал. 2 ГПК, препис от молбата е изпратен на ответника по оспорването и
заинтересованата страна. От страна
на ответника по делото-директор на РИОСВ-Пловдив и заинтересованата страна-
„Фундамент“ ООД, съответно със заявление вх. № 19452/26.11.2020г. и заявление
вх. № 18472/11.11.2020г. се изразява становище по депозираната молба, с които я
намират за неоснователна и от своя страна правят искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и респ. на разноски за водене на делото.
От жалбоподателите са депозирани
становище от 08.12.2020г. и 20.12.2020г., с които се оспорват претенциите на
ответника и на заинтересованата страна за присъждане на разноски, прави се и
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на заинтересованата
страна.
Съдът намира, че така подадените
молби са допустими, като депозирани в срок и от надлежни страни.
Съдът, като се запозна с изложеното
в молбата на жалбоподателите и доказателствата по делото, намира следното:
Разгледана по същество, молбата е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, приложима субсидиарно на
основание препращащата разпоредба на чл. 144 АПК, в срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по
искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските.
В настоящия случай производството по
делото е приключило с постановяването на Определение № 1884/06.11.2020г. и производството
по делото е прекратено на основание чл. 159, т. 4 АПК – поради липса на правен
интерес от оспорването. Съдът е на становище, че разноски са дължими на
жалбоподателя в хипотезите по чл. 143, ал. 1 и ал. 2 АПК - при отмяната на
административния акт и при прекратяване на делото поради оттеглянето на акта по
реда на чл. 156 АПК, които хипотези в случая не са налице.
С оглед изложеното и предвид липсата
на наведени нови факти и обстоятелства, както и на такива, които не са били
съобразени от съда при произнасянето му, искането на жалбоподателите се явява
неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
По молбите на директора на
РИОСВ-Пловдив и „Фундамент“ ООД.
Отговорността за разноски е
отговорност и в полза на страната, която не е предизвикала правния спор, но
постановеният съдебен акт е в нейна полза. В разпоредбата на чл. 143 АПК,
регламентираща отговорността за разноски в съдебните производства, провеждани
по реда на АПК, не са уредени изчерпателно всички възможни хипотези. Ето защо и
съгласно препращащата норма на чл. 144 ГПК, за неуредените въпроси се прилага
ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.
4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, каквато е
процесната хипотеза.
Претенцията на ответника и
заинтересованата страна за присъждане на разноски за производството е направена
своевременно. Доколкото делото е било прекратено в закрито съдебно заседание,
ответникът и заинтересованата страна са използвали правната възможност да
представят доказателства за заплатеното от него адвокатско възнаграждение
направо с молбата си по реда на чл. 248 ГПК.
В полза на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. При определяне на размера на
възнаграждението за юрисконсулта, съдът съобрази разпоредбите на чл. 78, ал. 8 ГПК /Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г. /, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и
чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. В тази връзка, като
съобрази фактическа и правна сложност на делото, процесуалната активност на
процесуалния представител, обема и качеството на осъществената процесуална
дейност, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 100,
00 лв.
Видно е, че адвокатското
възнаграждение е било заплатено от „Фундамент“ ООД преди постановяване на
прекратителното определение. Приложен е Договор за правна защита и съдействие
от 19.10.2020г. От съвкупната преценка на приложените доказателства,
установяващи както постигнатото между страните съгласие, така и извършеното
плащане на договореното адвокатско възнаграждение, настоящият съдебен състав
приема, че заинтересованата страна е доказала реално плащане на уговореното
възнаграждение в размер на 1000 лв.
Срещу размера на така платеното
възнаграждение пълномощникът на жалбоподателите адв. Х. със становище от
21.12.2020г. е релевирал възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК при
прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и
фактическа сложност на делото съдът може да присъди по- нисък размер на
разноските в тази им част, но не по- малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Алинея втора от визираната норма
препраща към приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. По аргумент от чл. 8, ал. 3
от Наредбата възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без материален интерес е 500лв. Съгласно
представения договор за правна защита и съдействие от 19.10.2020г., заплатената
сума на пълномощника на заинтересованата страна възлиза на 1000 лв., а тя двукратно
надвишава минимума. Основателни в тази връзка са доводите на пълномощника на
жалбоподателите, за прекомерност на адвокатския хонорар. По делото е проведено
едно открито съдебно заседание и са събирани веднъж нови доказателства.
Действително, при преценката на фактическата и правна сложност на делото има
известен субективизъм, но има и обективни критерии, основани на професионалния
опит на съда, осигуряващ му възможността да извърши сравнение със сложността на
други дела, имащи за предмет законосъобразността на административен акт по реда
на ЗООС. Тъй като процесният случай не би могъл да се квалифицира като особено
фактически и правно сложен, то заплатеното възнаграждение от 1000 лв. се явява
прекомерно. Поради това същото следва да се определи на сумата от 500лв.
Ето защо съдът приема, че
постановеното по делото определение следва да се допълни в частта за
присъдените разноски, като на ответника се присъди юрисконсултското
възнаграждение в размер на 100 лв., а на заинтересованата страна разноски в
размер на 500 лв.
Предвид
гореизложеното, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК,
Съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Н.В.К.,
ЕГН ********** и „Послаников Брадърс“ООД, ЕИК *********, чрез адв.М.Х.-пълномощник за изменение на Определение № 1884/06.11.2020г., в частта
му за разноските.
ДОПЪЛВА Определение
№ 1884/06.11.2020г., постановено по адм. дело № 2000/2020г. на Адм.съд –
Пловдив, ХVІІІ
състав, в частта за разноските КАТО
ОСЪЖДА Н.В.К.,
ЕГН ********** и „Послаников Брадърс“ООД, ЕИК ********* да заплатят на РИОСВ –Пловдив сумата в размер на 100,00/сто/ лева,
представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
ОСЪЖДА Н.В.К.,
ЕГН ********** и „Послаников Брадърс“ООД, ЕИК ********* да заплатят на «Фундамент» ООД, ЕИК ********* сумата в размер на 500,00/петстотин/
лева разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дневен срок от получаване
на съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :/п/