Решение по дело №6007/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 921
Дата: 4 октомври 2023 г.
Съдия: Татяна Иванова Тодорова
Дело: 20221720106007
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 921
гр. П., 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720106007
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „***” ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** чрез адв. М., срещу Н. С. Н., ЕГН
**********, с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, и искане да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата в общ размер на 1083.67 лева, от която: сума 943.80 лева - главница за
доставена, отведена и пречистена вода за адрес: ***, с абонатен № ***, за периода от
21.05.2019 г. до 16.12.2021 г., сумата от 139.87 лева, лихва за забава на месечните плащания
за периода от 02.08.2019 г. до 01.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 05.12.2022 г., до окончателното изплащане на сумите, като им
се присъдят сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответникът Н. С. Н. чрез назначения му особен
представител – адв. Я. С. е подал отговор на исковата молба, с който е оспорила предявения
иск по основание и размер. В отговора твърди, че между страните няма валидна
облигационна връзка, като ответника няма качеството на „собственик“ или „ползвател“ на
процесния водоснабден имот. В отговора е противопоставено и възражение за погасяване по
давност на част от процесното вземане. По подробно изложените в отговора доводи и
аргументи моли съда да отхвърли предявените искове. Противопоставил е и възражение за
прекомерност на претендираните от ищцовото дружество разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. М., която поддържа предявените
1
искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от назначения му особен представил
адв. С., която оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П.
районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от
ЗЗД, които съдът намира за допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Ищецът “***” ООД, гр. П. е оператор по смисъла на Закона за водите, предоставящ
услуга - *** на крайни потребители.
Съгласно разпоредбата на § 1, ал.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители са: а) юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
В и К услуги; б) юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след
съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за
питейни води. С разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, се определя кръгът на лицата, които са потребители на ВиК услуги. Това
са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост
и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот
и присъединени към едно водопроводно отклонение.
В настоящия случай видно от приложения нотариален акт за дарение на недвижим
имот със запазено вещно право на ползуване от 19.01.2018 г., се установява, че Л.Н.Б.К. С.
Н. и Н. С. Н. са дарили на А. Н. С., недвижим имот находящ се в ***, като ответника Н. С.
Н. си е запазил вещното право на ползуване върху имота. От приложения Договор № *** от
12.02.2019 г. за доставка на вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, се
установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение отношение във
връзка с доставката а вода, отвеждането и пречистването на отпадъчни води за
водоснабдения имот, находящ се в ***. От приложеното и неоспорено заявление за промЯ.
на партида от 12.02.2019 г. се установява, че ответника е заявил при ищеца промЯ. на
партидата по отношение на процесния водоснабден имот, която до този момент се е водела
2
на името на Л.Н.Б.. Доколкото ответника не е оспорил представените от ищеца нотариален
акт, договор за доставка на вода, отвеждане и пречистване на отпадни води, както и
заявлението за промЯ. на партидата, носещи неговия подпис, то и следва извода, че между
страните е налице валидно облигационно правоотношение за доставка на вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води, като ответника в качеството си на ползвател на процесния
водоснабден имот, има и качеството на „потребител“ на водоснабдителни и канализационни
услуги. В тази връзка искът се явява доказан по основание.
Не се спори, че през процесния период „***” ООД е извършило услуги по доставка
на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води, като за ответника е възникнало
задължението да заплати цената на същите.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ВиК, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-09 от 11.08.2014 г., ВиК оператора издава ежемесечни фактури, при наличие на
консумация и/или служебно начисляване на количества, а съгласно ал.2 от същата
разпоредба, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, като съгласно чл. 35, ал.1 от ОУ
потребителя заплаща дължимите суми в брой на каси, по банков път чрез директен превод
или чрез разплащателна сметка.
Няма спор, че ищцовото дружество е издавало фактурите в предвидения в Общите
условия срок, както и факта, че потребителя на ВиК услугите – Н. С. Н. не е заплащал
същите в едномесечен срок от издаването на фактурите. В ОУ е уговорено, че плащането се
извършва в месеца, следващ предоставянето на битова питейна вода и услугите ***.
От изслушаната, приета и неоспорена съдебно – икономическа експертиза, изготвена
от вещото лице В. В., се установява, че в периода от 21.05.2019 г. до 16.12.2021 г., за
процесния водоснабден имот са отчетени 401 куб.м. питейна вода, доставена, отведена и
пречистена, от които 110 куб.м., съгласно показания два броя водомери, 54, куб.м. от общ
водомер, и 237 куб.м., съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите. Относно размера на задълженията за процесния период вещото лице е
изчислило, че се дължи сумата за предоставените от ищеца водоснабдителни и
канализационни услуги са в размер на 943.80 лева, като е изчислило и дължимата лихва за
забава на месечните плащания, която за периода от 02.08.2019 г. до 01.04.2022 г. е в размер
на 139.87 лева. Експерта е установил също така, че в счетоводството на ищеца е открита
сметка 411 – клиенти с абонатен номер № *** за имот с адрес: ***, н титуляр Н. С. Н..
В горния смисъл предявеният иск за главница е основателен и доказан по размер.
Съгласно чл.44 от ОУ на ВиК при неизпълнение в срок на задължението си за
заплащане на ползваните услуги потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в
размер на законната лихва, съгласно чл.86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на
падежа, до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.
Мораторната лихва е акцесорно задължение спрямо главницата. С оглед установената
дължимост на главницата, то иска за присъждане на мораторна лихва се явява доказан по
3
размер, предвид основателността на главния иск.
Ответникът в отговора на исковата молба е противопоставил възражение за
погасяване по давност на част от процесните вземания, по което съдът следва да се
произнесе.
Съгласно константната съдебна практика когато потребителите на услуга заплащат
цената и на месечни вноски се касае за трайно, периодично изпълнение на парично
задължение, по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД, поради което се погасяват с тригодишна
давност.
В настоящия случай искът е предявен на 05.12.2022 г., поради което и съдът намира,
че вземанията на ищеца, чиято изискуемост е настъпила преди 05.12.2019 г. са погасени по
давност, с оглед регламентираната в Общите условия изискуемост на вземанията по
издадените фактури. Това са вземанията, предхождащи фактурата от 04.12.2019 г., чиято
изискуемост е настъпила на 04.01.2020 г. Поради това и съдът намира, че погасени по
давност са следните вземания: сумата от 169.71 лева, представляваща неплатена главница за
доставена и ползвана питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за
жилище, находящо се в ***, с абонатен № ***, за периода от 21.05.2019 г. до 22.10.2019 г. В
горния смисъл искът за главница се явява основателен и доказан за сумата от 774.09 лева,
представляваща главница за периода от 23.10.2019 г. до 16.12.2021 г. В останалата част на
иска за главница, до пълния предявен размер от 943.80 лева за периода от 21.05.2019 г. до
22.10.2019 г., като погасен по давност, е неоснователен и недоказан, и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на лихвата, видно от приетата съдебно – икономическа експертиза се
установява, че върху погасените по давност главници е начислена дължима лихва в размер
на 38.68 лева за периода от 02.08.2019 г. до 01.04.2022 г. След като главниците за периода от
21.05.2019 г. до 22.10.2019 г. са погасени по давност, то и погасен по давност и искът за
лихва за сумата от 38.68 лева, представляваща лихва за забава за периода от 02.08.2019 г. до
01.04.2022 г. При това положение следва да се приеме, че остава дължима лихва в размер на
101.19 лева, поради което искът за лихва се явява основателен по отношение за сумата от
101.19 лева, представляваща лихва за забава за периода от 05.01.2020 г. до 01.04.2022 г. В
останалата част, искът за лихва до пълния предявен размер от 139.87 лева, представляващ
лихва за забава за периода от 02.08.2019 г. до 01.04.2022 г., като погасен по давност, е
неоснователен, и следва да бъде отхвърлен.
В горния смисъл ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца следните
суми: сумата в размер на 774.09 лева, представляваща главница за периода от 23.10.2019 г.
до 16.12.2021 г. и сумата от 101.19 лева, представляваща лихва за забава за периода от
05.01.2020 г. до 01.04.2022 г.
На основание чл.86 от ЗЗД следва да се присъди и законната лихва върху главницата
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
4
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна
следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски съразмерно с уважената част от иска, а
именно 731.91 лева, за заплатена държавна такса, възнаграждение на особен представител,
депозит вещо лице и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. С. Н., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД на „***” ООД, гр. П., ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата в размер на в размер на 774.09 лева, представляваща главница за
периода от 23.10.2019 г. до 16.12.2021 г. за доставена, отведена и пречистена вода за адрес:
***, с абонатен № ***, сумата от 101.19 лева, представляваща лихва за забава за периода от
05.01.2020 г. до 01.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 05.12.2022 г., до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата над уважения размер от 774.09 лева до пълния предявен
размер от 943.80 лева за периода от 21.05.2019 г. до 22.10.2019 г., както и иска за лихва за
разликата над уважения размер от 101.19 лева до пълния предявен размер от 139.87 лева,
представляващ лихва за забава за периода от 02.08.2019 г. до 01.04.2022 г., като погасени по
давност.
ОСЪЖДА Н. С. Н., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „***” ООД, гр.
П., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** сумата в размер на 731.91 лева,
представляваща разноски за държавна такса, възнаграждение на особен представител,
депозит вещо лице и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
Сумите могат да бъдат платени по следната банкова сметка на „***” ООД, гр. П. -
***, в „***“ АД – клон П..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред *** окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5