№ 11853
гр. С, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110154083 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК .....,със седалище и адрес на управление
С,представлявано от А А и И Е,против И. Г. К.,ЕГН **********,с адрес С,с
искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 3923 лева главница
за топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането,483,27 лева мораторна лихва за
периода 15.09.2021 г. до 31.05.2023 г.,42,87 лева сума за дялово
разпределение за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,9,10 лева лихва за
забава за периода 16.07.2020 г. до 31.05.2022 г.
В исковата молба се твърди,че между страните съществува договорно
правоотношение и ответницата К. като клиент на топлинна енергия е
задължена да заплаща стойността на доставена топлинна енергия в срока по
общите условия. Сочи се,че за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г. цената на
доставена,но незаплатена топлинна енергия възлиза на 3923 лева. С оглед
това,че цената не е заплатена в срок,ищецът претендира мораторна лихва в
размер от 483,27 лева. С исковата молба са претендирани и парични суми в
размер от 42,87 лева за дялово разпределение и 9,10 лева мораторна лихва
върху сума за дялово разпределение. Ищецът твърди,че е претендирал
вземането си по реда на заповедното производство,но с оглед подадено
възражение срещу издадената заповед за изпълнение е налице интерес от
предявяване на установителната искова претенция. Ищецът моли съда да
постанови решение,с което да уважи предявената искова претенция.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от
1
ответницата И. Г. К. със становище за допустимост,но неоснователност на
исковата претенция. Твърди се,че не е доказано съществуването на договорно
правоотношение,не е доказано доставеното количество топлинна
енергия,твърди се,че не е уговорен начин на заплащане сумата за дялово
разпределение,а и това вземане принадлежи на дружеството,реализиращо
дялово разпределение,оспорена е дължимостта на мораторна лихва.
Формулирано е възражение за изтекла погасителна давност. Ответната страна
моли съда да постанови решение,с което да отхвърли исковата претенция.
Третото лице помагач „Т С“ЕООД намира исковата претенция за
основателна.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т С“ЕАД претендира от И. Г.
К. сумите от 3923 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2020 г.
до м.04.2022 г.,483,27 лева мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. до
31.05.2023 г.,42,87 лева сума за дялово разпределение за периода м.05.2020 г.
до м.04.2022 г.,9,10 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение
за периода 16.07.2020 г. до 31.05.2023 г.,ведно със законната лихва,считано от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането
е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 32662/2023
г. по описа на СРС,42 състав.
Приети са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна енергия
за битови нужди.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот от 17.11.1992 г. И. Г.
К.,ЕГН **********,се легитимира като собственик на недвижим имот –
апартамент в ......
Видно от договор № 4027/23.09.2002 г.,сключен между „Т С“ЕООД и
етажните собственици в ... на .....“,постигнато е съгласие страните да бъдат
обвързани от правоотношение,според което дружеството приема да реализира
дялово разпределение на топлинна енергия,а етажните собственици са се
съгласили да поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен в
изпълнение на прието решение на етажните собственици от 17.09.2002 г.
Приети са фактури,издадени от „Т С“ЕАД за консумираната топлинна
енергия за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. и от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г.
Установява се от договор № Д-О-67/03.06.2020 г.,сключен между „Т
С“ЕАД и „Т С“ЕООД,че е постигнато съгласие „Т С“ЕООД да извършва
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна
собственост,а „Т С“ЕАД да извършва плащане за услугата дялово
разпределение.
По делото са представени протоколи за неосигурен достъп.
С писмо от ГИС С се установява,че жилищна сграда на адрес .....“ ..... ...
понастоящем е .....“2,....
Според приетото заключение по изслушаната съдебно-техническа
2
експертиза общият топломер е отчитан по електронен път на първо
число,след което са приспадани технологичните разходи,общият топломер е
преминавал периодична метрологична проверка със заключение за
съответствие,топлинната енергия в имота е определена служебно поради
неосигуряване на достъп за отчет,главницата за топлинна енергия за
процесния период възлиза на 4008,31 лева.
От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се
установява,че по прогнозни фактури са начислени за процесния период суми
в размер от 4530,86 лева,изравнителните сметки са въведени в
счетоводството,при което главницата за топлинна енергия възлиза на 3923,01
лева,а мораторната лихва е 483,31 лева,начислените суми за дялово
разпределение възлизат на 42,87 лева,а мораторната лихва е 9,10 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповедта за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
депозирано възражение или когато заповедта за изпълнение е връчена при
условията на чл.47 от ГПК. Това означава,че този иск има предмет,идентичен
с предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото
вземане – на соченото основание и в претендирания размер. В конкретния
случай ищецът следва да проведе доказване,че съществува договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия,да
установи уговорените права и задължения за всяка от страните,да докаже
доставеното количество топлинна енергия и цената на същата,а в тежест на
ответната страна е доказването,че е изпълнила точно своите договорни
задължения или са налице обстоятелства,изключващи дължимост на
паричната сума. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на
датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в
едномесечен срок,считано от съобщението с указания за предявяване на
иск,т.е. на 13.06.2023 г.
Софийският районен съд приема,че е доказано,че между страните
съществува договорно правоотношение – дружеството ищец е доставчик и
продавач на топлинна енергия,а ответницата К. се явява собственик на
имота,в която насока съдът взе предвид представения нотариален акт. С оглед
това,че е представен нотариален акт,който легитимира ответницата като
собственик на имота и при съобразяване удостоверението от ГИС С,което
позволява да бъде възприето,че имотът,както е описан по нотариален акт е
идентичен с имота,посочен от ищеца като топлоснабден,съдът счита,че
ответницата К. е пасивно легитимирана да отговаря за заплащане стойността
на доставена топлинна енергия. Разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ
предвижда,че клиент на топлинна енергия е собственикът или ползвателят на
топлоснабдения имот като законът не поставя изискване за имотите,които са
топлоснабдени към влизане в сила на закона наличието на писмен договор,а
договорното правоотношение за тези имоти се счита възникнало при
съобразяване пртежаваното право на собственост,респективно вещно право
на собственост. При това положение ответницата К. като собственик на имота
3
е пасивно легитимирана да отговаря за заплащане стойността на доставена
топлинна енергия. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията на
страните се уреждат според общите условия на дружеството доставчик.
Страните не твърдят да са уговорили индивидуални условия,при което
приложение намират именно общите условия на ищеца. За да бъде
изпълнението на задължението за заплащане на топлинна енергия
точно,необходимо е да бъде доказано,че цената на доставена топлинна
енергия е заплатена в предвидения съгласно общите условия срок.
Доказването факта на изпълнение на задължението за заплащане цена на
топлинна енергия е възложено в тежест на ответницата,тъй като доказването
на този факт изключва основателността на исковата претенция. В хода на
производството ответната страна не е провела доказване да е заплатила
дължимата цена или част от същата,поради което искът за заплащане
главница за топлинна енергия е доказан по основание. От анализа на
доказателствата,представени по делото се установява,че в сградата,където се
намира процесният недвижим имот е въведена система за дялово
разпределение на топлинна енергия. Това означава,че собственикът на имот е
длъжен да заплаща стойността на доставена топлинна енергия,определена от
дялово разпределение. Договорното правоотношение относно доставка и
продажба на топлинна енергия поражда задължение за купувача да заплати
стойността на доставена топлинна енергия – ако е осигурен достъп до имота
купувачът би заплатил стойността на отчетена топлинна енергия,а при липса
на осигурен достъп купувачът заплаща стойност на топлинна
енергия,определена по максимален специфичен разход в съответствие с
нормативната уредба. Предвид това,че по делото са представени протоколи за
неосигурен достъп за процесния имот съдът счита,че в съответствие с
нормативната уредба количеството топлинна енергия е определено
служебно,а при съобразяване заключението по съдебно-техническата
експертиза,от което се установява,че стойността на топлинна енергия за
процесния период,без да има включени задължения извън процесния период
възлиза на 4008,31 лева,исковата претенция,предявена от ищеца за сумата от
3923 лева подлежи изцяло на уважаване. Съдът счита,че и искът за сумата за
дялово разпределение в размер от 42,87 лева подлежи на уважаване,в която
насока съдът взе предвид,че според чл.12,т.1 и чл.36 от общите условия
стойността на сумата за дялово разпределение купувачът на топлинна енергия
заплаща на продавача. С оглед наличието на предвидено задължение
клиентът на топлинна енергия да заплаща сумата за дялово разпределение на
доставчика на топлинна енергия,както и при съобразяване заключението по
съдебно-счетоводната експертиза искът за сума за дялово разпределение е
доказан изцяло – по основание и по размер. Изводът на съда за основателност
на исковете за главница и за сума за дялово разпределение налагат да бъде
разгледано своевременно формулираното в писмения отговор възражение за
изтекла погасителна давност. Погасителната давност е регламентирана в
полза на длъжника,който може да се позове на настъпила погасителна
давност,ако в определен период от време,считано от настъпване изискуемост
на вземането,кредиторът бездейства. Приложимата погасителна давност за
вземания за топлинна енергия е тригодишна съгласно приетото Тълкувателно
решение на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г. Съдът,отчитайки
обстоятелството,че искът се счита предявен на 13.06.2023 г.,както и като
4
съобрази,че най-старото задължение е за м.05.2020 г.,както и предвид
наличието на срок от 45 дни за изпълнение на задължението,а и предвид
спирането теченето на давността в периода 13.05.2020 г. до 20.05.2020 г.
съгласно ЗМДВИП приема,че не са налице погасени по давност парични суми
и възражението за настъпила погасителна давност е неоснователно.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че парично задължение не е изпълнено,при което за периода на
забава длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение за
забава. Когато задължението има падеж или срок,считано от датата,следваща
падежната дата или датата,следваща последния ден от срока длъжникът
изпада в забава и отговаря за заплащане на мораторна лихва,а ако
задължението няма определен срок,за да бъде поставен в забава длъжникът е
необходимо да му бъде отправена покана. Софийският районен съд счита,че
искът за мораторна лихва върху главница за топлинна енергия е доказан по
основание,докато искът за мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение е неоснователен. За да счете,че искът за мораторна лихва
върху сума за дялово разпределение следва да бъде отхвърлен,съдът взе
предвид,че общите условия на дружеството ищец не регламентират срок за
изпълнение на задължението за плащане сумата за дялово разпределение,а
същевременно ищецът не доказва да е отправил покана до ответницата,за да я
постави в забава,поради което искът за сумата от 9,10 лева подлежи на
отхвърляне. Софийският районен съд намира,че искът за мораторна лихва
върху главница за топлинна енергия е доказан по основание,а и по размер при
съобразяване заключението по съдебно-счетоводната експертиза.
Задължението за заплащане главница за топлинна енергия възниква като
срочно,тъй като според общите условия е уговорен срок от 45 дни,считано от
месеца на доставката,при което при липса на изпълнение в уговорения срок
кредиторът може да претендира присъждане на обезщетение за забава.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждане на съдебноделоводни разноски,както и предвид уважената част
от исковете,съдът намира,че следва да бъдат присъдени в полза на ищеца
137,77 лева за заповедното производство и 1007,58 лева за исковото
производство. С оглед това,че ответницата е представлявана от адвокат при
условията на предоставена безплатно правна помощ,както и с оглед
отхвърлената част от иска,съдът намира,че в полза на адв.С. К. К. следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 7,46 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на И. Г. К.,ЕГН **********,с адрес С,че съществува вземане на „Т
С“ЕАД,ЕИК .....,със седалище и адрес на управление С,представлявано от А А
и И Е,в размер от 3923 лева ( три хиляди деветстотин двадесет и три лева )
главница за топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., 483,27
лева ( четиристотин осемдесет и три лева двадесет и седем стотинки )
5
мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. до 31.05.2023 г.,42,87 лева (
четиридесет и два лева осемдесет и седем стотинки ) сума за дялово
разпределение за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 13.06.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 32662/2023 г. по описа на СРС,42 състав,като
отхвърля иска за сумата от 9,10 лева лихва за забава върху сума за дялово
разпределение за периода 16.07.2020 г. до 31.05.2022 г.
ОСЪЖДА И. Г. К.,ЕГН **********,с адрес С да заплати на основание
чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т С“ЕАД,ЕИК .....,със седалище и
адрес на управление С,представлявано от А А и И Е сумата от 137,77 лева (
сто тридесет и седем лева седемдесет и седем стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и сумата от 1007,58 лева ( хиляда и седем лева
петдесет и осем стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
ОСЪЖДА „Т С“ЕАД,ЕИК .....,със седалище и адрес на управление
С,представлявано от А А и И Е да заплати на адв.С. К. К.,с адрес С,сумата от
7,46 лева ( седем лева четиридесет и шест стотинки ) адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатно правна помощ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6