Мотиви
към Присъда № 6/ 30.І.2018г.,постановена по НЧХД № 49/ 2017г.
по описа на Харманлийски районен съд
Обвинението против подсъдимите А.М.Х. ЕГН ********** и Х. С. Х.
ЕГН **********, е за престъпление по чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.
Частния тъжител Р.Ю.Х. ЕГН ********** *** е предявил срещу
подсъдимите граждански иск, за сумата от 7 000 лв. представляваща обезщетение
за претърпени от него неимуществени вреди, в следствие на нанесената от подсъдимите лека телесна повреда, ведно
със законната лихва считано от 28.ХІ.2016г. до окончателното изплащане, който е
приет за съвместно разглеждане с наказателния процес.
В съдебно заседание тъжителя,
чрез проц. представител адв.М. К. от АК
Разград пледират за постановяване на осъдителна присъда и уважаване на предяве-ния
граждански иск.
Редовно призовани за съдебно
заседание , подсъдимите се явяват и се
представляват от упълномощен защитник адв. Д.Г. ***. Не се признават за виновни
и дават обяснения по обвинението. Пледират за постановяване на оправда-телна
присъда и отхвърляне на предявения граждански иск.
Съдът след преценка на събраните
по делото доказателства: обяснения на подсъдимите, показания на свидетели, съдебно-
медицинска експертиза и приобщени писмени доказателства прие за установено
следното:
На 28.ХІ.2016г. подсъдимите ,
които били приятели помежду си, се намирали в с. Стамболово където поправяли
автомобила на подс. А.Х.. По някое време подс.Х.Х. видимо изнервен споделил на
подс. А.Х., че негов братовчед си направил профил във „ Фейсбук”, в който се
представил за него. На този профил пристигнали съобщения изпратени от профил
регистриран на името на друг негов род-нина – М Р.Х. (син на тъжителя ), които съобщения
съдържали обидни изрази по отношение на семейството на подс. Х.Х.. Първоначално
А.Х. му казал да не обръща внимание на
съобщенията, но когато ги прочел, самия той ги приел за тежки обиди по
изповядваната от тях религия – „Ислям”. Тогава той предло-жил на подс. Х.Х. да
се срещнат лично с М Х. и да разговарят с него за да изчистят
отношенията помежду си.
Около 17.00ч. подсъдимите
привършили работата по автомобила и седнали да пият кафе в центъра на с.
Стамболово. По това време на връщане от работа покрай тях минал св. Т.С. (техен
познат) и се спрял при тях. От разговора помежду им свидетеля разбрал, че
подсъдимите имат намерение да отидат до с. Върбово – за да разговарят с човек ,
който по „ Фейсбук” псува и обижда подс.Х.Х..
Тогава са-мият свидетел сам изразил желание да отиде с тях. Малко
по-късно при тях дошъл и св. С.Х., който също изразил желание да отиде
в с. Върбово. Така четиримата тръгнали с автомобил управляван от подс. Х.Х. към
с. Върбово, като прис-тигнали там около 18.00ч. , като вече се било стъмнило.
Тъй като подсъдимия знаел къде живее св. Х., спрели в близост до дома му .
Подсъдимия А.Х. и св. С.Х.,
слезнали от колата и прибли-жили къщата за да извикат св.Х.. Малко след това подс.
Х.Х. се присъеди-нил към тях. От къщата излезнало момиче на възраст между
10-12години – дете на свидетеля, на което те казали да извика баща си на вън. Вместо
него навън обаче излез-нала жена – св. Садика Х. (съпруга на тъжителя и майка
на св. Х.). Тя държейки пръчка в ръцете си, се насочила към тримата (подсъдимите
Х. и св. С.Х.) и започнала да вика по тях. Като видял това, св.С. излезнал от
колата и се приближил към тях. В този
момент от къщата излезнал и св. Х. който се насочил към тях. Ко-гато приближил
и бил осветен от фаровете на колата всички видели, че държи в ръцете си пушка,
която той насочил към тях. Св. Х. извикал, че ще стреля и всички с изк-лючение
на св. С. се разбягали. Той при вида на пушката останал на место и вдигнал ръце
нагоре. Тогава св. Х. се прицелил по колата и произвел изстрел с пушката. На-ред
с пораженията по колата, от изстрела бил ранен в крака и св. С., който паднал
на земята. Св. Х. приближил падналия на земята и се надвесил над него. Виждайки
това подс. А.Х. се затичал към двамата и след като го ударил го изблъскал на
страни. Междувременно подс. Х.Х. вече се бил качил в автомобила и дал на зад,
при което на фаровете видял паднали на земята С..С помощта на св. С.Х., А.Х.
успели да вдигат и да качат в автомобила простреляния С..
Вече в автомобила те
сигнализирали на тел.112 за случилото се, като между-временно тръгнали за
болницата в гр. Харманли, където св. С. бил настанен за лече-ние.
Подсъдимите А.Х., Х.Х. и
свидетелите С.Х. и Те С. заявяват, че
по време на случилото се в с. Върбово не се виждали тъжителя и го видели за
първи път съответно в РУ Харманли и по време на съдебното заседание.
От заключението на назначената
съдебно медицинска експертиза, приобщена като доказателство по делото – без
възражения от страните, се установява че на тъжите-ля са му били причинени :
разкъсно контузна рана в тилната област на главата, охлузва-не на дясната
мишница и охлузване на лява лакътна става, които са причинили разст-ройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от обясненията на под-съдимите А.Х. и Х.Х., от
показанията на разпитаните по делото свиде-тели С.Х. и Т.С. и заключението по съдебно
медицинската експерти-за .
Съобразявайки разпоредбата на
чл.301 от НПК,съдът намира че в хода на производството не бяха събрани
категорични и преки доказателства, че подсъдимите А.Х. и Х.Х. са нанесли на
тъжителя леките телесни повреди. От раз-питаните в хода на съдебното следствие свидетели,
единствено св. Са Х. и М Х. , които се намират в близка родствена
връзка с тъжителя : съответно негова съпруга и син, заявяват че са видели
подсъдимите да нанасят удари по тъжи-теля.
Състава на съда не кредитира
техните показания, като ги намира за прист-растни и предубедени- с оглед
родствената им връзка с тъжителя. От друга страна съда намира, че тези
показания не кореспондират, а дори са и в противоречие с другите глас-ни и
писмени доказателство събрани в хода на съдебното дирене : относно наличието
или не на оръжие- пушка и
възпроизвеждане на изстрел по време на случилото се в с. Върбово от св. Х.. От
протоколите за оглед на местопроизшествие и изготвените към тях фотоалбуми приложени
по досъдебно производство № 504/ 2016г. по описа на РУ Харманли, по категоричен
начин се установява че е налице оръжие, с което е било стреляно по автомобила с
който подсъдимите са пристигнали в с. Върбово .
В процесния случай ангажираното от тъжителя обвинение се
базира на съ-дебно медицинско удостоверение № 545/2016г. извършена от д-р Х.Е.
– специалист по Съдебна медицина и съдебномедицинската експертиза изготвена от
ве-щото лице д-р Х.Е..Що се отнася до фактите отразени в съдебно медицинс-кото
удостоверение и Съдебно медицинската експертиза по писмени данни № 200/
17г., не подлежи на съмнение факта,че
тъжителя Р.Х. е получил травматични ув-реждания,но това не доказва по безспорен
и несъмнен начин,че подсъдимите има ня-какво отношение с причинената телесна повреда. Съдът
намира,че съдебно медицинс-кото удостоверение и изготвената Съдебно
медицинската експертиза в процесния слу-чай са по своя характер косвени
доказателства,които при липса на други преки доказа-телства, дават основание
само за предположение относно автора на извършеното прес-тъпление. Тези косвени
доказателства не могат да послужат като единствена основа за изграждане на
осъдителна присъда.
Водим от изложеното, и с оглед разпоредбата на чл.303 от НПК, регламенти-раща, че присъдата не може да почива на предположения и че
съдът признава подсъди-мия за виновен, когато обвинението е доказано по
несъмнен начин, съдът счита че в конкретния казус това не е налице – т.е. не е
доказано твърдяното обвинение по несъм-нен начин. Несъмнено се установява,че
има нанесени леки телесни повреди на тъжите-ля, но не се установява,съгласно
изискванията на чл.301 ал.1т.1 от НПК,че именно под-съдимите Х.Х. и А.Х. са ги
е причинили и то виновно.
С оглед изложеното,съдът
приема,че подсъдимите Х.Х. и А.Х. не са извършители на твърдяното от тъжителя престъпление,поради
което,на ос-нование чл.304 от НПК и ги признава за невиновни, като ги оправдава
по обвинението по чл. 130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, предявено им с тъжбата от Р.Ю.Х. ЕГН
********** ***.
Съдът следва да отхвърли
предявения от Р.Ю.Х. *** срещу А.М.Х. ЕГН ********** и Х.С.
Х. ЕГН ********** -
граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД , за запла-щане солидарно на
сумата от 7000лв. – представляваща обезщетение за претърпени от тъжителя неимуществени вреди, в следствие на
нанесената от подсъдимите лека те-лесна
повреда, ведно със законната лихва считано от 28.ХІ.2016г. до окончателното
изплащане,като недоказан по следните съображения:
Гражданския иск в наказателния
процес е неразривно свързан с обвинение-то.Това е така защото основанията и
размера на иска се определят от престъплението, предмет на обвинението по
конкретното дело.Предвид на това,че в настоящия случай предпоставките които
характеризират от обективна и субективна страна деликтния състав поначало
съвпадат с признаците на престъпния състав,гражданския иск споделя съдбата на
обвинението.За това,след като в наказателния процес се установи,че дея-нието не
е извършено от подсъдимите, те следва да бъдат оправдани, а гражданския иск
отхвърлен. В процесуално отношение от акцесорния характер на гражданския иск
след-ва, че презумпцията за виновност по ал.2 на чл.45 от ЗЗД няма приложение, защото
въпросите за вината, нейното доказване и разпределение на доказателствената
тежест се решават съобразно правилата на наказателното право-аргумент от чл.84
от НПК. Гражданския ищец е обосновал репарирането на обезвреда за неимуществени
вреди с извършеното от подсъдимите престъпление - лека телесна повреда, причиняваща
разст-ройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Ето защо
след като се ус-танови от събраните по делото доказателства,че това
престъпление не е извършено от подсъдимите и те бъдат оправдани, гражданския
иск следва да бъде отхвърлен.
Водим от горните съображения
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия : ..................
/В.Коларов /