Решение по КНАХД №1497/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Н. О. „Контрол по републиканската пътна мрежа“, към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – София против Решение № 424/16.06.2025г., постановено по АНД № 1582/2025г. по описа на Районен съд – Бургас. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 9159/07.03.2025г. на Н. О. „Контрол по републиканската пътна мрежа“, към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Б. С. С. с адрес: [населено място], общ. Габрово за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. трето от ЗДвП вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ и чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. трето от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 1000 лева.

В касационната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необосновано. Счита, че АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на Наказателно постановление № 9159/07.03.2025г.

Алтернативно в касационната жалба се излагат доводи относно образувано Тълкувателно дело № 5/2023г. за приемане на съвместно тълкувателно постановление на Общото събрание на съдиите от НК на ВКС и П. и Втора колегии на ВАС по следния въпрос: „Нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от Закона за пътищата или такова по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата извършва водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за движението на това пътно превозно средство?“

Касационният жалбоподател алтернативно иска връщане делото за ново разглеждане с указания за приложение на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН във връзка с т. 1 от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021г. по тълк. дело № 1/2020г. на I и II колегия на ВАС.

Ответникът – Б. С. С., чрез пълномощник адв. Х. – АК Велико Търново, в писмен отговор оспорва жалбата и моли решението на БРС да бъде оставено в сила. Претендира направените разноски.

Административен съд – Бургас, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал. 2 от АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Настоящата инстанция като взе предвид събраните доказателства и становищата на страните намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С обжалваното решение Районен съд Бургас е отменил Наказателно постановление № 9159/07.03.2025г. на Н. О. „Контрол по републиканската пътна мрежа“, към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Б. С. С. с адрес: [населено място], общ. Габрово за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. трето от ЗДвП вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ и чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. трето от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 1000 лева.

За да постанови този резултат първостепенният съд е приел за установено, че на 10.02.2025г, в 13,03 часа, на път ІІІ-6008, км.9, в посока [населено място], [населено място], пред база „Севан“ , Б. С. управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с 5 оси –МПС с 2 оси [Марка] модел Р420 с рег.№ ВТ 8373 [жк], с рег. № [рег. номер]. От експедиционна бележка №4/10.02.2025г. било констатирано, че е извършван превоз на пшеница. При направеното измерване с техническо средство електронна везна модел PW-10 №К0200011 и ролетка №1301/18/5 м. било констатирано, че: При измереното разстояние между осите 1,40 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето била 28,900 тона при максимално допустимо натоварване на оста 24 тона съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. “б“ от Наредба №11 от 03.07.2001г на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като превишаването било с 4,900 тона, както и че измереното натоварване на задвижващата (2-ра) единична ос на МПС било 11,850 тона, при максимално допустимо натоварване на същата ос 11,500 тона съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. “а“ от Наредбата, като превишението било с 0,350 тона.

Във връзка с тези констатации Т. М. - гл. инспектор в Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" [населено място] съставил АУАН № 0010512/10.02.2025г., въз основа на който било издадено и обжалваното НП № 9159/07.03.2025г.

От правна страна районният съд приел, че АУАН и НП са издадени от органи, които не притежават компетентност за това. Изложил мотиви, че съгласно чл. 167, ал. 3 от ЗДвП, длъжностните лица на А“ПИ“ контролират общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на ППС, с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване, поради което компетентността им се ограничавала до нарушения на Закона за пътищата. Посочил, че за установеното нарушение не била налице изрично предвидена компетентност на органите на АПИ в ЗДвП, каквато била определена с разпоредбата на чл.167а от ЗДвП и чл.189е от ЗДвП. Изложил подробни мотиви и във връзка с поставения за разрешаване със съвместно тълкувателно постановление на Общото събрание на съдиите от НК на ВКС и П. и Втора колегии на ВАС въпрос: „Нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от Закона за пътищата или такова по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата извършва водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за движението на това пътно превозно средство?“

Настоящата инстанция приема изложената от първостепенния съд фактическа обстановка за правилно и безпротиворечиво установена, като с оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК се възприема изцяло от касационната инстанция. Споделят се изложените мотиви, относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган за издаването на АУАН и НП, към които на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща.

При обсъждане по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК на изложените в жалбата възражения не се констатират основания за промяна на тези изводи.

Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 167, ал. 3 от ЗДвП в относимата редакция (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 10.02.2023 г.), службите за контрол, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя извън населените места, контролират състоянието и изправността на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и маркировка. Общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна инфраструктура" с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Агенция "Митници" осъществява контрол върху превозвачите и контролира спазването на маршрутите от превозвачите, влизащи или излизащи от страната. Видно от изречение второ на чл. 167, ал. 3 от ЗДвП (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 10.02.2023 г.), длъжностните лица на АПИ контролират общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства, с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Така предвидените правомощия са единствено в съответствие с целите на Закона за пътищата, в който е предвидено, че с този закон се уреждат обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България - чл. 1 от ЗП. В тази връзка е налице липса на материалноправна компетентност на длъжностното лице издало АУАН.

Наказателно постановление № 9159/07.03.2025г. също е издадено от некомпетентен орган. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП в относимата редакция (Изм. и доп. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.08.2023 г.), наказателните постановление се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Наказателното постановление е издадено от началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" към Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при АПИ, определен със заповед № РД-11-97/29.01.2025г. на председателя на УС на АПИ. Доколкото ответникът по касация не е определен да издава НП по ЗДвП от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините, то се налага извода че НП е издадено от некомпетентен орган.

На следващо място следва да бъде съобразено и Тълкувателно постановление № 2/08.10.2025г. по Тълкувателно дело № 5/2023 година, с което е прието съвместно тълкувателно постановление от Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и от П. и Втора колегия на Върховен административен съд по следния въпрос: „Нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от Закона за пътищата или такова по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата извършва водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за движението на това пътно превозно средство?“ и е постановено, че „Водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза.“ Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

Във връзка с изложеното, по настоящото дело безспорно се касае за извършеното нарушение от Б. С. С. в качеството му на водач, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, поради което следва да отговаря само по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП за допуснато нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП и не носи отговорност по чл. 53, ал.1 т. 2 ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП. С оглед на изложеното по този касационен довод, настоящата инстанция приема, че районният съд не разполага с правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние по смисъла на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН.

В допълнение към изложеното следва да бъде посочено, че с изменението на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП (Доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., предишна ал. 4, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) изрично е предвидена компетентност на председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или определени от него длъжностни лица, да издава наказателни постановления, каквато не е била предвидена в разпоредбата в относимата й редакция (Изм. и доп. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.08.2023 г.). Във връзка с това законово изменение настоящата инстанция възприема, че едва след 07.09.2025г. за председателя на управителния съвет на АПИ е налице посочената в ЗДвП компетентност да издава наказателни постановления и за установени нарушения извън първоначално определения кръг с разпоредбата на чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП в относимата й редакция (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 10.02.2023 г.), касаеща административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в. С изменението е разширен обхвата на компетентността на председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или оправомощени от него длъжностни лица, да издават наказателни постановления и за нарушения по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и нарушения по чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, което е допълнително основание настоящата инстанция да приеме, че към момента на издаване на обжалваното Наказателно постановление № 9159/07.03.2025г. председателят на управителния съвет на АПИ не е разполагал със законово предвидена компетентност да издава наказателни постановления за нарушения по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

С оглед факта, че при съставяне на обжалваното НП се установява некомпетентност на органа, който го е издал, постановеното решение от РС Бургас с което е отменено НП № 9159/07.03.2025г., издадено от издадено от началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" към Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при АПИ, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Ответникът е поискал да му бъдат присъдени направените по делото разноски, като видно от представения договор за правна защита и съдействие и разписка за получената сума, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН Административен съд – Бургас

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 424/16.06.2025г., постановено по АНД № 1582/2025г. по описа на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" София да заплати на Б. С. С., с [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Габрово сумата от 600 / шестстотин / лева направени разноски.

Решението е окончателно.