РЕШЕНИЕ
№ 474
гр. Кюстендил, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Ем. Антова
при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова
като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело №
20231520102756 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
/предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“/ срещу Д. Б. К..
Ищецът твърди, че е подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
1190/2023 г. по описа на КРС. Заповедта била връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК ищецът предявява настоящите установителни искове.
В исковата молба се твърди, че между мобилния оператор „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и Д. Б. К. били сключени следите договори за предоставяне
на мобилни услуги, по силата на които ответницата била абонат на ищцовото
дружество:
1. Договор за мобилни услуги от 11.12.2019 г. сключен за мобилен номер
+359*********, с избрана абонаментна програма Тотал + 21.99 лв., с
промоционален месечен абонамент в размер на 17,99 лв., с уговорен срок
на действие 24 месеца до 11.12.2021 г.;
2. Договор за мобилни услуги от 07.02.2020 г. сключен за мобилен номер
+359*********, с избрана абонаментна програма Тотал + 16.99 лв., с
промоционален месечен абонамент в размер на 13,99 лв., с уговорен срок
на действие 24 месеца до 07.02.2022 г.;
3. Договор за мобилни услуги от 14.04.2020 г. сключен за мобилен номер
+359*********, с избрана абонаментна програма Интернет 15.99 лв., с
1
промоционален месечен абонамент в размер на 17,99 лв., с уговорен срок
на действие 24 месеца до 14.04.2022 г.;
Ответницата ползвала предоставените от дружеството мобилни услуги
като потреблението било фактурирано под клиентски номер на абоната №
********* и за периода от 25.06.2021 г. до 24.08.2021 г. били издадени:
фактура № **********/25.07.2021 г. за отчетен период за потребление
25.06.2021 г. – 24.07.2021 г. с начислена сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 74,90 лв. с ДДС, платима в срок до 09.08.2021 г.;
фактура № **********/25.08.2021 г. за отчетен период за потребление
25.07.2021 г. – 24.08.2021 г. с начислена сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 58,40 лв. с ДДС, платима в срок до 09.09.2021 г.
Неизпълнението на ответника на задълженията по посочените фактури, към
които било приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението
на ползвания номер, ангажирало отговорността на абоната по т.11 от
процесния договор за мобилни услуги и във вр. с чл.75, вр. чл.19б, в) от ОУ на
мобилния оператор, дружеството прекратило едностранно индивидуалните
договори на ответника за ползваните абонаменти. След прекратяването
операторът издал крайна фактура № **********/25.10.2021 г., в която били
начислени сумите, както следва: 153,48 лева – за дължима договорна
неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти; 133,33 лв. –
за незаплатени далекосъобщителни услуги. Датата на деактивация на
процесния абонамент била през м. 09.2021 г. и се генерирала автоматично от
електронната система на оператора. След тази дата на клиента била изпратена
покана за доброволно изпълнение в 10-дневен срок, като му била указана и
последицата от липса на изпълнение – процесните договори ще бъдат
прекратени. Поканата била доставена на длъжника.
Вследствие на неизпълнението и на основание т.11 от индивидуалния
договор за мобилни услуги била начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на сключения абонамент, която не можела да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС, като
потребителят дължал и възстановяване на част от стойността на ползваните
отстъпки. Клаузата била уговорена съобразно постигната спогодба с Комисия
за защита на потребителите от 11.01.2018 г., страна по която е „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.
Претендираната неустойка в размер на 153,48 лева била формирана
както следва:
1. За абонаментен план Тотал + 21.99 лв. с промоционален месечен
абонамент в размер на 17.99 за мобилен номер +359********* – 61,45 лв.
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси без ДДС (по
14,99 лв. или общо 44,97 лв.), като разликата до претендирания размер
представлявала ползвана отстъпка от абонаментния план, подлежаща на
връщане на осн. чл.11, б. „а“, предл. последно от Договора от 11.12.2019
г.;
2. За абонаментен план Тотал + 16.99 лв. с промоционален месечен
абонамент в размер на 13.99 за мобилен номер +359********* – 52.07 лв.
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси без ДДС (по
2
11,65 лв. или общо 34,97 лв.), като разликата до претендирания размер
представлявала ползвана отстъпка от абонаментния план, подлежаща на
връщане на осн. чл.11, б. „а“, предл. последно от Договора от 07.02.2020
г.;
3. За абонаментен план Интернет 15.99 лв. за мобилен номер +359*********
– 39,96 лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси
без ДДС (по 13,32 лв. или общо 39,96 лв.).
Ответницата приела общите условия на оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги.
Предвид гореизложеното, е отправено искане до съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че към
него съществува изискуемо вземане на ищеца в общ размер на 286,78 лева, от
които: 133,30 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени
фактури **********/25.07.2021г., **********/25.08.2021г. за периода от
25.06.2021г. до 24.08.2021г.; 153.48 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент, от които: 52.07 лева, за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 07.02.2020г. за
мобилен номер +359*********, от които 52.07 лева, представляваща
стойността на три месечни абонаментни такси; 61.45 лева, за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 11.12.2019г. за
мобилен номер +359*********, от които 61.45 лева, представляваща
стойността на три месечни абонаментни такси; 39.96 лева, за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 14.04.2020г., за
мобилен номер +359*********, от които 39.96 лева, представляваща
стойността на три месечни абонаментни такси. Претендира се и присъждане
на направените в настоящото исково производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначения особен представител на ответника адв. В. К. Заявява се, че искът е
допустим, но неоснователен. Оспорват се исковете по основание и размер.
С молба-становище вх. № 12982/12.11.2024 г. от „Йеттел България“
ЕАД, ищцовата страна изразява становище по съществото на спора и прави
доказателствени искания, а именно: да се допусне назначаването на съдебно-
техническа експертиза, която да отговори на два конкретни въпроса, изложени
в молбата, и под условие - по преценка на съда, и в случай, че от
представените по делото писмени доказателства не можело да се установи
размера на предоставените услуги, да се допусне назначаването на съдебно-
счетоводна експертиза, която да отговори на конкретно посочените от
страната въпроси.
С допълнителна молба вх. №1781/11.02.2025 г. от ищцовото дружество
заявяват, че не възразяват да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие,
както и че не възразяват да се приеме заключението по допуснатата съдебно-
техническа експертиза. Наведени са допълнителни доводи за основателност на
претенцията за неустойка.
В проведените открити съдебни заседания страните, редовно призовани,
3
не се явиха, нито изпратиха процесуални представители. По делото са
ангажирани писмени доказателства. Изслушано е вещото лице, изготвило
заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.12
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са установителни искове по реда на чл.422 ГПК във връзка с
чл.415, с правно основание чл.79, ал.1 и чл.92 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/, с предмет установяване съществуването на вземане, заявено
по реда на чл.410 ГПК.
Така предявените искове се явяват допустими, доколкото същите са
предявени в едномесечния срок за това, съгласно указанията на заповедния
съд, дадени по ч.гр.д. № 1190/2023г. по описа на КРС.
По основателността им съдът намира следното:
По отношение на иска по чл.79 ЗЗД: Съдът намира, че по делото не се
спори относно договорните отношения между страните. От събраните по
делото писмени доказателства, включително и от заключението по
допуснатата съдебно-техническа експертиза, безспорно се установява, че през
отчетните периоди страните са били обвързани от облигационни
правоотношения, свързани с предоставени за ползване от мобилния оператор
мобилни услуги. Страните са сключили Договор за мобилни услуги от
11.12.2019 г. сключен за мобилен номер +359*********, с избрана абонаментна
програма Тотал + 21.99 лв., с промоционален месечен абонамент в размер на
17,99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 11.12.2021 г.; Договор за
мобилни услуги от 07.02.2020 г. сключен за мобилен номер +359*********, с
избрана абонаментна програма Тотал + 16.99 лв., с промоционален месечен
абонамент в размер на 13,99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до
07.02.2022 г.; Договор за мобилни услуги от 14.04.2020 г. сключен за мобилен
номер +359*********, с избрана абонаментна програма Интернет 15.99 лв., с
промоционален месечен абонамент в размер на 17,99 лв., с уговорен срок на
действие 24 месеца до 14.04.2022 г.
Видно от представените договори и приложения към тях – същите са
били в сила за процесния период. По силата на тези договорни обвързаности
ответникът поел задължението за заплащането на дължимите месечни
абонаментни такси и разговори съгласно уговорените тарифни планове. В тази
връзка процесните договори са подписани от страните, като ответникът се е
запознал и с Общите условия на „Йеттел България" ЕАД /предишно
наименование Теленор България ЕАД/. Съгласно чл.23, б."б" от ОУ
потребителите дължат цени за месечен абонамент, който осигурява достъп до
услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за
поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери
съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.
Доколкото цената на абонамента е възнаграждение за самото право на достъп
до мрежата на оператора, предоставено чрез активиране на съответна СИМ
карта с уникален телефонен номер, чрез който потребителят се разпознава от
4
останалите участници в мрежата като абонат както при изходящи, така и при
входящи повиквания. За доказването на това вземане в полза на доставчика е
достатъчно позоваването на подписаните от потребителя договор и
допълнителни споразумения за съответния абонаментен план. В чл.20, изр.
второ от ОУ е посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния
вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на от „Йеттел
България" ЕАД. Съгласно чл.49 от Общите условия, „Йеттел България" ЕАД
има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в
уговореното количество и на уговореното място. Според чл. 26 от ОУ при
ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните
услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на
името на потребителя; при сключване на индивидуален договор всеки
потребител - страна по договора, бива уведомен за датата от месеца, на която
ще му бъде издавана фактура; неполучаването на фактурата не освобождава
потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. В
изпълнение на клаузата на чл. 26, изр. първо от ОУ операторът-ищец е издал
следните фактури: фактура № **********/25.07.2021 г. за отчетен период за
потребление 25.06.2021 г. – 24.07.2021 г. с начислена сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 74,90 лв. с ДДС, платима в срок до 09.08.2021
г.; фактура № **********/25.08.2021 г. за отчетен период за потребление
25.07.2021 г. – 24.08.2021 г. с начислена сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 58,40 лв. с ДДС, платима в срок до 09.09.2021 г.
Фактурите имат доказателствена стойност, която трябва да се цени във връзка
с целия доказателствен материал по делото. Към всяка фактура са приложени
детайлни справки, от които се установява дължимостта и размера на
месечните абонаментни такси за потребление на мобилни услуги. Настоящият
състав приема за установено по делото, че ищецът е изпълнил задълженията
си по договора като е предоставил на ответника достъп до мобилната си
мрежа за ползването й от последния. Към датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК дължимите абонаментни такси са с настъпил падеж. Не са
ангажирани доказателства от страна на ответника, че същият е погасил
задълженията си. Предвид гореизложеното, съдът счита предявения иск за
основателен.
По отношение на иска по чл.92, ал.1 ЗЗД досежно претендираните
вземания за неустойки, съдът приема следното:
Вземанията за неустойки се претендират на основание предсрочно
прекратени договори от страна на „Йеттел България" ЕАД, поради
неизпълнение на задълженията от страна на длъжника. За горните ищецът е
издал крайна фактура № **********/25.10.2021 г. Съгласно чл. 19б, б. "в" от
Общите условия на ищеца, приети по делото и неоспорени от ответника,
мобилният оператор има право едностранно да прекрати индивидуален
договор, срочен или безсрочен, ако потребителят не е платил дължими суми
след изтичане на сроковете за плащане по фактурата, но не по – късно от 18
дни след датата на издаването – чл. 27 от Общите условия. Ответникът не е
ангажирал доказателства, че е изпълнил изцяло или частично своите
договорни задължения по договорите за мобилни услуги и допълнителните
5
споразумения по тях, поради което съдът намира, че за мобилния оператор е
възникнало правото едностранно да прекрати правоотношенията, съответно,
да претендира уговорената неустойка.
Въпреки горното, ищецът не е представил никакви доказателства по
отношение на обстоятелството, че е прекратил едностранно договора, не
прави твърдения, че потребителят е узнал за прекратяването на договора.
Съгласно чл.147, ал.2 ЗЗП, при съмнение относно смисъла на определено
условие в договора, то се тълкува по благоприятен за потребителя начин.
Наличието на предпоставки за автоматично прекратяване на договора следва
да бъдат изрично уговорени между страните. Следва да се ясни не само
предпоставките за настъпване на прекратяването на правоотношението, а и
моментът, от който действието на договора се прекратява. Посочените по-горе
разпоредби в Общите условия на ищеца не са еднозначни, а правото за
едностранно прекратяване на договора и автоматичното прекратяване при
определени предпоставки не са идентични понятия. Правото за едностранно
прекратяване е една възможност за търговеца, доколкото изрично не е
уговорено друго, предполага уведомяване на потребителя, включително и с
оглед определянето на момента, от който правоотношението ще се счита за
прекратено. При всички положения разпоредбите на търговеца в Общите
условия, касаещи частта относно едностранното прекратяване на договора и
връзката между спирането/прекратяването на услугите и прекратяването на
договора, не са ясни. В договора и в общите условия не е предвидена форма на
волеизявлението за едностранно прекратяване на договора от страна на
оператора. Същите не предвиждат ясни хипотези за прекратяване на
договорите и създават неясноти по отношение смисъла на разпоредбите. Ето
защо, съдът следва да ги тълкува по благоприятен за потребителя начин, а
именно, че за едностранното прекратяване на договорите е необходимо
уведомяване на потребителя, съответно приложими са общите правила на
ЗЗД. Съгласно чл.87, ал.1, изр.1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок
за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. Доколкото се касае за писмени договори, съгласно
разпоредбата на чл.87, ал.1, изр.2 ЗЗД, предупреждението за разваляне и
предоставянето на подходящ срок за изпълнение също следва да бъде в
писмена форма. Ищецът не представя доказателства, че е отправил
предизвестие до потребителя, че му е предоставил срок за доброволно
изпълнение на задълженията му по договора. Доколкото писмената форма на
предупреждението по чл. 87, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е форма за действителност на
волеизявлението, при непредставянето на такова писмено изявление като
доказателство по делото, съдът следва да приеме, че такова не е изпращано и
следователно, че договорът не е развален по надлежния ред, поради което и
неустойките не се дължат. Предвид гореизложеното, претенцията, касаеща
сумата в общ размер от 153,48 лв., за предсрочно прекратяване на договорите,
формирана както следва: за абонаментен план Тотал + 21.99 лв. с
промоционален месечен абонамент в размер на 17.99 за мобилен номер
6
+359********* – 61,45 лв. представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси без ДДС (по 14,99 лв. или общо 44,97 лв.), като разликата
до претендирания размер представлявала ползвана отстъпка от абонаментния
план, подлежаща на връщане на осн. чл.11, б. „а“, предл. последно от
Договора от 11.12.2019 г.; за абонаментен план Тотал + 16.99 лв. с
промоционален месечен абонамент в размер на 13.99 за мобилен номер
+359********* – 52.07 лв. представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси без ДДС (по 11,65 лв. или общо 34,97 лв.), като разликата
до претендирания размер представлявала ползвана отстъпка от абонаментния
план, подлежаща на връщане на осн. чл.11, б. „а“, предл. последно от
Договора от 07.02.2020 г.; за абонаментен план Интернет 15.99 лв. за мобилен
номер +359********* – 39,96 лв. представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси без ДДС (по 13,32 лв. или общо 39,96 лв.), следва да бъде
отхвърлена поради неоснователност на същата.
По отношение на разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него в исковия процес
и заповедното производство съдебни разноски, съразмерно на уважената част
от исковете /46,48%/, а именно: сумата в размер на 234,72 лв., представляващи
разноски по ч.гр.д. № 1190/2023г. по описа на КРС и сумата от – 560,08 лв.
разноски в исковото производство. Общо дължими са разноски в размер на
794,80 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК "Йеттел България" ЕАД дължи на
ответника разноски съобразно отхвърлената част от иска, но доколкото той не
е направил разноски в производството, такива не му се дължат.
На основание чл.77 ГПК съдът ще осъди "Йеттел България" ЕАД да
заплати по сметка на Районен съд – Кюстендил сумата от 340 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за вещото лице С. Т., изготвил
заключение по допуснатата по искане на ищеца съдебно-техническа
експертиза.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че Д. Б. К.,
ЕГН **********, адрес: гр. ***, ул. „**“ № **, дължи на "Йеттел България"
ЕАД, ЕИК *********, сума в размер на 133,30 лв., представляваща дължими
и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги
по Договор за мобилни услуги от 11.12.2019 г. сключен за мобилен номер
+359*********, Договор за мобилни услуги от 07.02.2020 г. сключен за
мобилен номер +359********* и Договор за мобилни услуги от 14.04.2020 г.
сключен за мобилен номер +359*********, за които са издадени фактури с
номера **********/25.07.2021г., **********/25.08.2021г. за периода от
25.06.2021г. до 24.08.2021г, ведно със законната лихва върху вземането,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК – 01.06.2023 г.,
7
до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска на "Йеттел България" ЕАД, ЕИК *********, за
признаване на установено, на основание чл.422 ГПК във вр. с чл.92, ал.1 ЗЗД,
че Д. Б. К., ЕГН **********, адрес: гр. ***, ул. „**“ № **, му дължи сума в
обща размер от 153,48 лв., представляващи неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент, от които: 52.07 лева, за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 07.02.2020г. за
мобилен номер +359*********, представляваща стойността на три месечни
абонаментни такси; 61.45 лева, за неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 11.12.2019г. за мобилен номер +359*********,
представляваща стойността на три месечни абонаментни такси; 39.96 лева, за
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
14.04.2020г., за мобилен номер +359*********, представляваща стойността на
три месечни абонаментни такси.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, Д. Б. К., ЕГН **********,
адрес: гр. ***, ул. „**“ № **, да заплати на "Йеттел България" ЕАД, ЕИК
*********, сумата в общ размер на 794,80 лв., представляващи разноски в
заповедното и в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК, "Йеттел България" ЕАД, ЕИК
*********, да заплати по сметка на Районен съд - Кюстендил, сумата от 340
лв., дължими за възнаграждение на вещото лице, изготвило заключение по
допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
8