ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 686 29.06.2017г. град Бургас
Бургаски окръжен съд
граждански състав
на двадесет и девети юни две хиляди и
седемнадесета година
в закрито заседание в следния
състав:
Съдия: Иво Добрев
като разгледа търговско дело № 76
по описа за 2017 година
докладвано от съдията Добрев, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по редовна и допустима искова молба, предявена от ,,ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК 20317122, със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, район
,,Оборище“, бул. ,,Княз Александър Дондуков“№19, ет.2 (универсален правоприемник
на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество ,,ОТП ФАКТОРИНГ-
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, считано от 15.11.2012г.), представлявано от Илка
Георгиева Димова- Мазгалева- Изпълнителен директор и Емил Димитров Кръстев-
Прокурист, чрез юрисконсулт Моника Тодорова Димова, против Ж.А.Ч., ЕГН **********,
с адрес:г***, с която се иска да се приеме за установено по отношение на
ответницата, съществуване вземането на ищеца, произтичащо от договор за кредит
за текущо потребление от 21.10.2008г., допълнително споразумение към договор за
кредит от 14.10.2010г. и сключения към него договор за поръчителство от
14.10.2010г., включващи сумата от 28147.50лв.- главница по договора за кредит,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.03.2012г. до изплащане на вземането; сумата от
3155.78лв.- дължима лихва за периода от 14.08.2011г. до 26.03.2012г.; сумата от
1246.52лв.- санкционираща лихва за периода от 14.08.2011г. до 26.03.2012г.;
сумата от 60лв.- такса изискуемост; сумата от 885.17лева.-заемни такси.
Претендира се присъждане на съдебно-
деловодните разноски, направени в
заповедното производство в размер на 1454.88 лв., както и разноските в
настоящото производство, включително юрисконсултско възнаграждение.
При условията на евентуалност е
предявен иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца суми, произтичащи
от неизпълнение по договор за кредит за
текущо потребление от 21.10.2008г., допълнително споразумение към договор за
кредит от 14.10.2010г. и сключения към него договор за поръчителство от
14.10.2010г., включващи сумата от 28147.50лв.- главница по договора за кредит,
ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане;
сумата от 3155.78лв.- дължима лихва за периода от 14.08.2011г. до 26.03.2012г.;
сумата от 1246.52лв.- санкционираща лихва за периода от 14.08.2011г. до
26.03.2012г.
Разглеждането на осъдителния иск е
обусловено от изхода по делото по главния иск, след преценка на неговата
основателност. С оглед разрешението, обективирано в т.11,б.,,б“ от ТР от
18.06.2014г. по тълк.д.№14/2013г. на ОСГТК на ВКС, предявеният осъдителен иск
се явява процесуално допустим.
Съдът е изпратил препис от исковата
молба и приложенията към нея на ответницата, като е указана възможността за подаване на писмен отговор, задължителното
съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на
права.
В определения от съда двуседмичен срок, ответницата е депозирала писмен отговор
на исковата молба.
Отговорът на
ответницата е изпратен на ищеца, като му е указана възможността да подаде
допълнителна искова молба.
В предоставения двуседмичен срок
по чл.372 от ГПК, ищецът е депозирал
допълнителна искова молба.
Същата е изпратена
на ответната страна с възможността за подаване на допълнителен отговор.
Ответницата е депозирала по делото допълнителен писмен отговор.
При това положение съдът намира, че книжата по
делото са разменени редовно.
Искът е предявен
съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна
легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са направени от страните
възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други
факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до
извод, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални
предпоставки за разглеждане на иска. При това положение той е допустим.
Съдът намира, че в
настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на
осн. чл.374, вр. чл.146 ГПК.
Проект за доклад:
Твърди се в исковата молба, че с
договор за кредит за текущо потребление от 21.10.2008г., ,,БАНКА ДСК“ЕАД
предоставила на Иван Тодоров Чакъров, кредит в размер на 30000лв., при подробно
уговорени условия. Съгласно т.2 от договора, срокът за издължаване на кредита
бил 120 месеца, считано от датата на усвояване (21.10.2018г.). На основание
т.7, дължимата лихва по кредита се формирала от базов лихвен процент, определян
периодично от банката, както и надбавка (с възможност за отстъпка – Приложение
№2). Към датата на сключване над договора, банковият лихвен процент бил 5.94%,
и стандартна надбавка в размер на 2.53% (общо 8.45%).
Посочва се, че на 14.10.2010г.,
страните подписали допълнително споразумение към договора за кредит, съгласно
което кредитът се обезпечавал с поръчителство. В качеството на поръчители се
задължили Ж.А.Ч. и Марийка Димитрова Ч.. На основание чл.19.2 от Общите
условия, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни,
целият остатък по кредита ставал предсрочно изискуем и се отнасял в просрочие.
До предявяване на молбата за събиране на дълга по съдебен ред, остатъкът от
кредита се олихвявал с договорения лихвен процент, увеличен с наказателната
надбавка в размер на 10(десет) процентни пункта.
Излага се по- нататък, че предвид допуснатото
неизпълнение договорните задължения от страна на кредитополучателя, на
18.10.2011г., кредитът станал
автоматично предсрочно изискуем(чл.19.2 от ОУ).
В случай, че съдът намира, че
цедентът е следвало да уведоми длъжниците за обявяване предсрочната изискуемост
(т.18 от ТР№4 от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС), ответницата
моли да бъде прието, че уведомяването е извършено с връчване заповедта за незабавно
изпълнение, приложена към покана за доброволно изпълнение по изп.дело №1525/2016г.
по описа на ЧСИ Станимира Николова, рег.№805, район на действие БОС.
При евентуалност, ако съдът счете,
че горното не е налице, моли да бъде прието, че ответникът е уведомен с
предявяване на настоящата искова молба (Решение №123 от 24.06.2009г. по
т.№12/2008г. на ВКС,ТК, ІІ-ро т.о.; Решение№161 от 08.02.2016г. по
т.д.№1153/2014г. на ВКС,ТК,ІІ-ро т.о.).
След подадено от ,,БАНКА ДСК“ЕАД на 27.03.2012г.,
заявление по реда на чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, такива били изготвени по образуваното
ч.гр.д.№2732/2012г. по описа на БРС за следните суми: сумата от 28147.50лв.-
главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.03.2012г. до изплащане на вземането; сумата от 3155.78лв.- дължима лихва за
периода от 14.08.2011г. до 26.03.2012г.; сумата от 1246.52лв.- сакционираща
лихва за периода от 14.08.2011г. до 26.03.2012г.; сумата от 60лв.- такса
изискуемост; сумата от 885.17лв.-заемни такси, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.03.2012г. до окончателното изплащане на вземането;
сумата от 1454.88лв.- съдебно- деловодни разноски, от които държавна такса от
669.92лв. и 784.96лв- юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се, че по силата на договор за покупко-
продажба на вземания (цесия) от 22.11.2012г., сключен между ,,БАНКА ДСК“ЕАД (цедент)
и ,,ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ищцовото дружество придобило процесното
вземане срещу поръчителите. От името и за сметка на цедента било изпратено
уведомително писмо за цесията до ответницата (удостоверено с обратни разписки).
Излагат се подробни съображения във връзка с надлежното уведомяване. Цитирана е
съдебна практика (Решение №137 от 02.06.2015г. по гр.д. № 5759/2014г. на ВКС,
ІІІ- то г.о.).
В съответствие с чл.429 от ГПК, цесионерът,
като частен правоприемник на цедента, се ползвал от издадените в полза на
,,БАНКА ДСК“ЕАД, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист, поради което срещу поръчителите било образувано изпълнително
дело №1525/2015г. по описа на ЧСИ Станимира Николова, рег.№805 на КЧСИ, район
на действие- БОС. След получаване на поканата за доброволно изпълнение,
ответницата оспорила в законния срок съществуването на дълга, поради което за
ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящия иск (ТР№4 от
18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Навеждат се доводи, че съгласно
разрешението, обективирано в т.11б на ТР №4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на
ВКС, въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от
това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, можело да се
заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. Различното
основание, с което се въвеждал в процеса осъдителен иск (при условията на
евентуалност) било относно изискуемостта на вземането- факта на обявяване
изискуемостта със самата искова молба.
Ангажирани са доказателства.
Претендират се разноски.
Правна квалификация: исканията имат
правното си основание в чл.422 вр.чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Предявеният при условията на
евентуалност осъдителен иск е с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл.430 от ТЗ и
чл.86 от ЗЗД.
Ответницата,
с депозирания отговор на исковата молба, излага становище във връзка с
наведените от ищеца твърдения, като оспорва иска по основание и размер.
На първо място посочва, че не
били налице предпоставките за наличие на
предсрочна изискуемост,
развивайки подробни съображения в тази насока.
Навежда доводи относно правната
природа на договора за поръчителство. Пояснява, че кредитополучателят
починал при ПТП. Вследствие неплащане
три вноски по договора за кредит, банката обявила договора за предсрочно
изискуем (с посочена дата на предсрочна изискуемост- 18.10.2011г.).
Твърди, че предсрочната
изискуемост не била обявена на универсалните правоприемници на
кредитополучателя. Кредиторът (,,БАНКА ДСК“ЕАД) бездействал четири години и по
никакъв начин не предприел действия за уведомяване наследниците за дълга, като
междувременно прехвърлил вземането си по кредита на ,,ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД.
Заявява също така, че
поръчителството било погасено на основание чл.147, ал.1 от ЗЗД. Извлечението от
счетоводните книги на банката не представлявало документ, удостоверяващ, че до
длъжниците е достигнало волеизвялението на кредитора за предсрочна изискуемост.
Като такова изявление не можело да се приеме и депозирането на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, както и исковата молба. Излага аргументи в
тази насока. Не било спазено изискването
на чл.60, ал.2 от ЗКИ относно уведомяване на длъжника.
Посочва, че съгласно разпоредбата
на чл.147 от ЗЗД, поръчителят оставал задължен и след падежа на главното
задължение, ако кредиторът предяви иск
против длъжника в течение на преклузивния шестмесечен срок. След като в
настоящия случай такъв иск не бил предявен, отговорността на поръчителя се
погасявала.
Излага аргументи, че уговорката за
продължаване срока на поръчителството била нищожна на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД, поради противоречие с императивна правна норма- чл.147,ал.1 от ЗЗД. Цитира
съдебна практика (Решение№.81 от 08.07.2014г. по т.д.№1705/2013г. на ВКС, ТК,
І-во т.о.; Определение№186/12.03.2013г. по ч.т.д.№1399/2013г. на ВКС, І-во
т.о.).
Оспорва дължимостта на сумите в представеното
извлечение от счетоводните книги. Твърди, че не бил посочен периодът, за който
се претендира просрочената главница, размера на лихвата (редовна и санкционна), основанието за
събиране на такса изискуемост и заемни такси (непосочени в
договора за кредит).
Намира
за недопустим предявеният евентуален осъдителен иск. Развива подробни
съображения в подкрепа на изложеното становище.
Моли за отхвърляне претенцията за
заплащане на разноски в заповедното производство. Направено е възражение за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение. Не представя доказателства. Претендира
разноски.
Ищецът, с допълнителната си искова
молба взема отношение по депозирания отговор. Поддържа изцяло изложеното в исковата молба. Оспорва
наведените доводи на ответницата за недопустимост на предявения евентуален иск.
Подчертава, че сумите по предявения при условията на евентуалност осъдителен
иск се претендирали на основание неизпълнение на договорно задължение-
неплащане на дължимите суми по договор за кредит за текущо потребление и
сключения към него договор за текущо потребление.
Във връзка с допусната техническа грешка в исковата молба (при описване
на писмени доказателства) е направено уточнение относно правилната дата на
договора за кредит- 21.10.2008г. (вместо 31.10.2008г.).
Моли, при условията на евентуалност, в
случай, че предявеният установителен иск не бъде уважен, поради липса на
уведомяване на длъжниците за настъпила предсрочна изискуемост на процесното
вземане, да бъде прието, че същите са уведомени с предявяване на исковата
молба. Посочва, че видно от удостоверение за наследници от 20.06.2011г., Ж.Ч. била наследник на починалия титуляр. Предвид
горното, уведомяването на ответницата било напълно валидно, тъй като същата
наследявала както правата, така и задълженията на наследодателя.
Ответникът, с допълнителния отговор на исковата молба е взел
отношение по депозираната допълнителна искова молба. Поддържа твърденията,
наведени в отговора на исковата молба.
Заявява,
че с допълнителната искова молба, ищецът твърдял факти и обстоятелства, които
по същество изцяло изменяли основанието на предявената претенция и въвеждали
нова страна по делото. Не ставало ясно дали ищецът сочи, че ответникът следва
да се счита за уведомен за предсрочната изискуемост в качеството му на
поръчител или като наследник на титуляра на кредита. В първия случай, ако се твърдяло,
че ответницата е уведомена за предсрочната изискуемост в качеството на
наследник, последното действие не можело да бъде извършено с депозиране на
исковата молба или с подаване на заявлението по реда на чл.417 от ГПК. Следвало
кредиторът да уведоми първо длъжниците. В случай, че ищецът имал предвид уведомяване на ответницата като поръчител, искът бил неоснователен.
Навежда
доводи, че предсрочната изискуемост на кредита не била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, независимо,
че кредиторът се позовавал на чл.60 от ЗКИ и чл.417,т.2 от ГПК.. Към
горепосочения момент, единствено трите неплатени вноски, посочени в
извлечението от счетоводните книги следвало да бъдат предмет на заявлението. В
тази връзка е направено възражение за изтекла погасителна давност, както на
погасителните вноски, така и на претендираните лихви. Излага съображения в тази
насока.
Посочва, че уведомяването на длъжника с връчване на препис от исковата
молба, имало за последица настъпване изискуемостта към този момент, но се
променяло основанието, на което е издадена заповедта за изпълнение. Навежда
аргументи, обосновавайки горното становище.
По доказателствените искания на страните:
Съдът намира направените от ищеца доказателствени искания- за приемане на
представени при предварителната размяна на книжата писмени доказателства, за
относими към предмета на делото, тъй като посредством тях той заявява, че ще
установява наличието на посочените по- горе факти. Доказателствените искания са
допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на
тези доказателства за установяването на тези обстоятелства, а без събирането им
и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа
обстановка.
Ищецът е направил
доказателствено искане за допускане и
извършване на съдебно- икономическа експертиза. Съдът намира, че горното
следва да бъде уважено, тъй като поставените към вещото лице въпроси са
относими към предмета на спора.
Ответницата не представя
доказателства. Същата е заявила, че оспорва уведомително писмо и
придружаващите го обратни разписки относно уведомяване за прехвърляне на
цесията, но не е посочила по отношение на кой порок се оспорват, поради което
горното следва да бъде обсъдено в насроченото открито съдебно заседание, след
конкретизиране от ответната страна.
По
доказателствената тежест:
По делото липсват въведени
неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 154. ал. 2 и чл. 155 от ГПК.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 съдът следва да укаже на
страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да
установи спорните факти, на които
основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.
За да се признае за установено
съществуването на процесните вземания, в
тежест на ищеца е да докаже, че между Банката и кредитополучателя е
съществувало действително облигационно правоотношение, с параметрите на
договора за кредит, посочен в исковата молба, че Банката е изправна страна по договора, в това число-
че е представила кредит в уговорения размер; че са били налице предпоставките
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем; че е уведомила длъжнициците за това обстоятелство;
че вземането, предмет на договора за кредит, е и предмет на договора за цесия,
по който ищецът е цесионер; че прехвърлянето на това вземане е надлежно
съобщено от цедента на длъжника на основание чл.99,ал.3 от ЗЗД. Ответната
страна следва да докаже своите възражения.
Във връзка с предявения
евентуален осъдителен иск, ищецът следва да докаже, че в качеството си на
цесионер е изправна страна; че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила
с предявяване на исковата молба и връчването й на длъжниците.
Мотивиран от горното, на
основание чл.374, вр. чл.146, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА
делото в открито съдебно заседание на 05.09.2017г. от 13.30 часа, за която дата
и час да се призоват страните.
ДОПУСКА
като доказателства по делото приложените от ищеца писмени доказателства.
ДОПУСКА извършването
на съдебно- икономическа експертиза, която да отговори на
поставените от ищеца въпроси, като определя
депозит за възнаграждение на вещото лице, вносим от ищеца в размер на 400
лева по депозитната сметка на Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА
за вещо лице Генко Генов, който
да се уведоми след внасяне на депозита.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
ищеца и препис от допълнителния писмен отговор на ответника.
СЪОБЩАВА на страните проекта си доклад по
делото съобразно мотивната част на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е необжалваемо.
СЪДИЯ :