РЕШЕНИЕ
№ 949
Русе, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Русе - III КАСАЦИОНЕН състав, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
| Членове: | ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА СПАС СПАСОВ |
При секретар МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ДИАНА АНГЕЛОВА НЕЕВА като разгледа докладваното от съдия ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА канд № 20257200600108 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу решение № 608/27.12.2024 г. по а.н.д. № 1168/2024 г. по описа на РС - Русе, с което е отменен електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ и агенцията е осъдена да заплати на „Пътинженеринг“ АД сумата от 500 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. С издадения ЕФ, за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, на „Пътинженеринг“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. на основание чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал. 1 и ал.2, т. 2 ЗДвП.
В жалбата излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението на въззивния съд, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяната на решението на РС - Русе и потвърждаване на ЕФ. Претендират се разноски. В съдебно заседание прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.
Ответникът –„Пътинженеринг“ АД, в писмено възражение и в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Иска да се потвърди оспореното решение на въззивния съд като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Жалбата е допустима. Подадена е в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
При правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд стигнал до извода, че ЕФ е незаконосъобразен и с обжалваното решение го отменил.
Решението е правилно постановено.
При касационната проверка и при съобразяване на произнасянето на СЕС по дело С-61 на СЕС, касационният съд намира следното: Съдържащото се в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., изискване за съразмерност, не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. СЕС е приел и че принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата. Разпоредбите на чл. 179, ал. 3б ЗДвП и 187а, ал. 2, т. 1, 2 и 3 ЗДвП не допускат извършването на преценка относно тежестта на санкциите и на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне на техния размер, а предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер. Доколкото в правомощията и компетенциите на съда не се включва определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагането на приетия такъв от законодателните органи, не е възможно тълкуване на националния закон по начин, съответен на Директивата. Поради това, единственият начин, който гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитава предоставените на частноправните субекти права, е непропорционалната национална санкционна уредба - чл. 179, ал. 3б ЗДвП, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗДвП, да бъде оставена без приложение.
Само това основание е достатъчно да се приеме, че наложената имуществена санкция е незаконосъобразна, поради което оспорения ЕФ е незаконосъобразен и правилно е отменен от въззивната инстанция.
Във връзка с горното, настоящият касационен състав счита, че въззивната инстанция е постановила правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.143, ал.1 от АПК във вр.чл.228 от АПК, принципно основателно се явява своевременно направеното искане от страна на касационния ответник за присъждане на направени разноски в производството пред касационната инстанция, но поради липса на доказателства за договорен и заплатен адвокатски хонорар, такъв не се дължи.
Така мотивиран на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд - Русе
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №608/27.12.2024 г. по а.н.д. № 1168/2024 г. по описа на РС - Русе .
Решението е окончателно.
| Председател: | |
| Членове: |