№ 16
гр. В., 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20233110205059 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
“Йони 2009 Ди“ ЕООД против НП № 733006-F672627/24.10.2023г., издадено от Директор на
Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП - В., с което на сдружението е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 500.00 /петстотин/
лева на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС за нарушения по чл.125, ал.5 от ЗДДС.
С жалбата не се оспорва фактическата обстановка, а се излагат аргументи за
приложението на чл.28 от ЗАНН. Моли се за отмяна на НП, като се изтъкват доводи, че за
процесния период дружеството не е извършвало дейност.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от П.Н.-
управител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания. Изтъква и други доводи
за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт Димитрова, която оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно
и законосъобразно. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 17.06.2022 г. свид. К. на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП-В.,
извършила проверка в информационния масив на ТД на НАП-гр. В. по партидата на „Йони
2009 Ди" ЕООД.
При проверката било установено, че сдружението като регистрирано по ЗДДС
1
лице не е изпълнило задължението си да подаде справка-декларация по ЗДДС за данъчен
период от 01.05.2022г. до 31.05.2022г. в териториалната дирекция по регистрацията си ТД
на НАП-В. в установения в чл.125, ал.5 от ЗДДС срок до 14.06.2022 г.
Поради това срещу възз.дружество бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, в който било описано допуснатото нарушение на чл. 125, ал. 5
от ЗДДС.
Актът бил съставен в присъствието, предявен на управителя, който го подписало
без възражения. Възражения били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В тях било
посочено, че сдружението не е извършвало дейност за отчетния период.
АНО възприел изцяло констатациите в АУАН и въз основа на него издал
обжалваното наказателно постановление срещу „Йони 2009 Ди" ЕООД, в което приел, че
въззивното дружество е допуснало нарушение, квалифицирано по чл. 125, ал. 5 ЗДДС. С
НП била наложена имуществена санкция на ЮЛ.
Видно от приложените по АНП и приобщени в с. з. материали справката
декларация за отчетния период е подадена от възз. дружество след издаване на АУАН.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл. АУАН,
справки от регистрите на ТД на НАП, покани, обратни разписки и известия за доставяне,
справки от ТР, и др. които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като логични, конкретни и непротиворечиви съдът кредитира и показанията на св.
К..
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, в установения от закона 14-
дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния
съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна – „Йони 2009 Ди" ЕООД,
спрямо което е издадено атакуваното НП.
Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директор на
Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП-В., съгласно заповед № 3ЦУ1149/25.08.2020 г. на
Изпълнителния директор на НАП.
АУАН също е съставен от компетентно лице инспектор в ТД на НАП –гр. В..
Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН, относно
описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението,
датата и мястото на извършването му, както и на обстоятелствата при които е извършено.
2
Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни
относно индивидуализацията на нарушителя, в случая дружеството „Йони 2009 Ди" ЕООД.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Съдът намира, че непроизнасянето от наказващия орган изрично в НП по
отношение на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на издаването
му става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга страна, наличието на мотиви
в НП не е сред задължителните реквизити към същото.
В ТР № 1/12.12.2007 г. на ВКС се сочи, че преценката за "маловажност на случая"
подлежи на съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание
за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Липсата на мотиви обаче по приложението на чл. 28 от ЗАНН не се сочи като нарушение на
процесуалните правила.
Административно наказващият орган е ангажирал отговорността на въззивното
дружество за извършено нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба
декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, като за това е
задължено за всеки данъчен период регистрираното лице.
Справка-декларация по ал.1 се подава и когато не следва да се внася или
възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или
получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период.
Съгласно чл.87, ал.1 от ЗДДС данъчен период по смисъла на този закон е периодът от време,
след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с
резултата за този данъчен период, а в ал.2 на същия член е изрично указано, че данъчният
период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец. В случая
по делото няма спор, че въззивното дружество е било регистрирана по ЗДДС. Няма спор и
по отношение на това, че същото не е подало в предвидения в закона срок справка-
декларация за данъчен период месец май 2022 год. Последната е била дължима по силата на
закона.
Нарушението е доказано по несъмнен и безспорен начин от приложените по
делото писмени доказателства и показанията на св. К.. От същите се установява, че
дружеството не е подало справка-декларация за визирания в наказателното постановление
данъчен период в изискуемия от закона срок и от тази гледа точка обективно е налице
изпълнителното деяние на вмененото нарушение.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е отнесъл
нарушената разпоредба към санкционната такава. Съгласно приложената от АНО
3
санкционна разпоредба лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по
чл.125, ал.1, декларацията по чл.125, ал.2, отчетните регистри по чл.124 или не ги подаде в
предвидените срокове, се наказва с глоба за физическите лица, които не са търговци, или с
имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10
000 лв.
В случая нарушението, което съдът приема за доказано, като както бе споменато
по-горе е индивидуализирано в степен, позволяваща да се формира извод, че дружеството не
е изпълнило задължението си по ЗДДС за данъчния период месец май 2022 г., като не е
подало справка декларация в законоустановния срок. Поради това и правилно АНО е
ангажирал неговата административна отговорност. Наложената санкция е в минимален
размер предвиден в чл. 179 от ЗДДС, така че съдът я намира за справедливо определена.
Затова и съдът прие, че НП е издадено в унисон със законовите изисквания.
Доколкото се касае за ангажиране административната отговорност на юридическо
лице, въпросът за причините, довели до настъпване на противоправния резултат, са
ирелевантни. Това е така, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна такава,
не се изследва въпросът за виновното поведение на длъжностните лица, ангажирани със
същото, доколкото организацията и ръководството на дейността му следва да бъдат
осъществявани по начин, който да гарантира спазването на законовите разпоредби.
Нарушението по чл.125, ал.5 от ЗДДС е формално, поради което наличието или
липсата на вредни последици не може да се съобразява като основание за квалифициране на
нарушението като маловажно. От гледна точка на обществената опасност на деянието и като
се съобразят последиците от подаването на справката – декларация по чл.125, ал.5 от ЗДДС,
като в случая такива е подадена много след изтичане на срока, т. е. информацията за
наличието или липсата на доставки, както и за резултата за периода, е предоставена на
приходната администрация с голямо закъснение, то обществената опасност на деянието не
позволява квалифицирането му като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Предвид
косвения и многофазен характер на ДДС, за маловажно може да се приеме само закъснение в
рамките на същия данъчен период, какъвто безспорно не е настоящият случай. Именно в СД
по ЗДДС дружеството следва да декларира данните за получени и извършени доставки, ако
има извършени такива, респективно данъкът за възстановяване, което безспорно е свързано
и с планиране на фискалната политика на държавата. Относно наведения довод, че
нарушението е извършено за първи път и за периода не е имало извършени търговски
сделки, следва да се посочи, че това обстоятелство е отчетено от наказващия орган при
определяне на санкцията в минимален размер. От правно значение е осъщественото чрез
бездействие изпълнително деяние- неподаване на справка-декларация в срок за посочения
данъчен период.
Фактът, че дружеството не е било санкционирано и друг път за извършване на
нарушение по ЗДДС, не е достатъчно обстоятелство, за да бъде приет случаят за маловажен,
тъй като закъснението за подаване на декларацията е значително.
Независимо от горното, съдът намира, че наказателното постановление следва да
4
бъде отменено, тъй като в хода на производството са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
На първо място съдът съобрази, че разпоредбата на чл. 43, ал.6 от ЗАНН допуска
административно-наказателното производство да бъде спряно, само тогава, когато след
щателно издирване нарушителят не е открит. В случая в преписката се съдържат два
протокола съответно от дата 24.10.2022 год. и от 01.11.2022год., с които е удостоверено, че
адреса на възз.дружество (посочен като адрес – седалище и адрес на управление на
дружеството) е бил посетен с цел връчване на акт, но на него не било открито лицето или
друго упълномощено лице.
Според настоящия състав на съда двукратно посещение на адреса, в никакъв
случая не покрива изискването за щателно издирване. От протоколите изобщо не става ясно
по кое време от денонощието е посещаван адреса, макар такъв реквизит да е предвиден в
тях. Остава неясно и защо е било прието, че нарушителя е бил издирван щателно. От
приложените по преписката писмени доказателства е видно, че изпратената от ТД на НАП
покани, касаещи явяване на представител на дружеството за съставяне на акта, които са
били върнати в цялост с отбелязване, че пратката не е била потърсена от получателя.
В този смисъл, съдът намира, че актът, който е бил съставен в отсъствието на
представител на въз. дружество, е следвало да бъде връчен по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН,
което в случая не е сторено. Следва да се отбележи, че редът за връчване на съобщения
предвиден в глава VІ от ДОПК в това число и връчване на съобщения в съответствие с
изискванията на чл.32 от ДОПК, касае административните производства, но не и
административно наказателните такива, които се развиват по реда на ЗАНН. При тях е
приложимо тълкуването, дадено от Върховният съд, а впоследствие и от ВКС в редица
решения във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК (чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК-отм.), приложим
по препращане от чл. 84 от ЗАНН.
Според него "щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена
от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към
установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от
закона и фактически възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява
продължителен период от време.
Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови
интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там. В издирването
следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху
лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР. " В
случая актът е следвало да бъде изпратен на поделение на МВР /"съответната служба" по
см. на чл.43, ал.4 от ЗАНН/, като служителите на МВР имат задължението по чл.43, ал.4 от
ЗАНН в 7-мо дневен срок да връчат акта на нарушителя. След като изобщо не са били
предприети действия за връчване на акта по реда на чл. 43, ал.4 от ЗАНН, то не са били
налице и правни и фактически основания да се пристъпи към спиране на административно-
5
наказателното производство по реда на чл. 43, ал.6 от ЗАНН. В този смисъл наказателното
постановление е било издадено след изтичане на шестмесечния срок, визиран в чл. 34, ал. 3
от ЗАНН, а именно на 24.10.2023г., което съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила. В тази насока е налице и достатъчно константна съдебна практика
на Административен Съд – гр. В. - Решение по КНАХД № 2699/2012 г., КНАХД № 130/2015
г., КНАХД № 159/2016 г., КНАХД № 3462/2015 г., КНАХД № 3315/2015 год., КНАХД №
828/2018 г., КНАХД № 827/2018 г., КНАХД № 1350/2018 г. и други.
Редът за връчване на акт, съставен в отсъствие на нарушителя, е строго
регламентиран в чл. 43, ал. 4 ЗАНН и същият предвижда това да става със съдействието на
съответната служба на МВР, а ако няма такава – на общинската администрация по
местоживеенето на нарушителя. Това законодателно разрешение е логично и лесно
обяснимо, тъй като именно тези органи имат отношение към регистрацията и контрола
върху лицата. След като в случая нарушителят не е открит при посещенията на адреса,
законосъобразното изпълнение на процедурата по чл.43, ал.4 ЗАНН е изисквало връчването
да се извърши по описания в тази правна норма ред, което в случая не е сторено.
След като не са били налице основани за спиране на административно –
наказателното производство, не са били налице и основани за издаването на процесното
наказателно постановление повече от една година след съставянето на акта за установяване
на административно нарушение, поради което и съдът приема, че наказателното
постановление е издадено в нарушение на чл.34, ал.3 от ЗАНН, вече след изтичане на
регламентирани в тази разпоредба 6 – месечен срок.
Това нарушение представлява съществено нарушение на процесуалните правила
довело до съществено ограничаване правото на защита на въззивника и е достатъчно, при
това самостоятелно основание е за отмяна на наказателното постановление. Доколкото
съдът достигна до извод за наличие на съществено нарушение на процесуалните правила,
допуснато в хода на административно – наказателното производство, обуславящо
безусловна отмяна на наказателното постановление, е безпредметно обсъждането на
останалите възражения на жалбоподателя срещу законосъобразността на наказателното
постановление.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателното
постановление издадено от Директора на дирекция "Обслужване" в ТД на НАП гр. В., е
незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 733006-F672627/24.10.2023г.,
издадено от Директор на Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП - В., с което на “Йони
6
2009 Ди“ ЕООД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ", в
размер на 500.00 /петстотин/ лева, на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС за нарушения по
чл.125, ал.5 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- В. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и
мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7