Решение по дело №8236/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265075
Дата: 27 юли 2021 г. (в сила от 27 юли 2021 г.)
Съдия: Пепа Стоянова Тонева
Дело: 20201100508236
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ .........                                                                                   27.07.2021г., гр. София

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

                                                            Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА

 

при секретаря Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело № 8236 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 27221 от 29.01.2020 г. по гр.д. № 29593/2018 г. Софийски районен съд, 36 състав отхвърлил предявения от Я.Д.Х., ЕГН **********, срещу „ЕВН Б.Е.“ ЕАД, ЕИК ******, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на сумата 1 701.67 лв., представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електрическа енергия за периода от 22.12.2017 г. до 16.03.2018 г., начислена за клиентски номер ********* за имот, намиращ се в с. Ръжена, ул. „******, отразена във фактура № **********/25.04.2018 г. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 620 лв. - разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Я.Д.Х., който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Не били налице основания за ангажиране на обективната отговорност на ищеца, тъй като в ЗЕ такава не била предвидена, а уредената с ПИКЕЕ (отм.) била извън законовата делегация. Ответникът не бил изпълнил и императивната разпоредба на чл. 98а, ал. 2 ЗЕ и не предвидил в ОУ на договора ред за уведомяване на клиента за предстояща едностранна корекция на сметки. Към момента на извършване на процесната проверка на 16.03.2018 г. нормите на чл. 1 – чл. 47 ПИКЕЕ от 2013 г. били отменени, поради което не било изпълнено законовото изискване на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, а нормите на чл. 48 – 51 ПИКЕЕ не давали изискуемата регламентация относно принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително ред за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция в сметките. Освен това по делото се установили съществени нарушения в процедурата по извършване на корекцията – вещото лице от СТЕ посочило, че не е използвана предвидена в ПИКЕЕ методология, доколкото в чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ не е предвидено сторниране; И първоначалната, и повторната СТЕ констатирали, че е невъзможно да се установи годината на производство на процесния електромер, поради което не можело да се установи, че електромерът е бил изправен. Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. Съображения излага в молба от 15.06.2021 г.

Въззиваемата страна „ЕВН Б.Е.“ ЕАД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира за установено следното:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за сумата 1 701.67 лв., представляваща начислена служебно по констативен протокол № 428755/16.03.2018 г. стойност на консумирана електроенергия за минал период - 22.12.2017 г. – 16.03.2018 г., за обект на адрес: с. Ръжена, област Стара Загора, ул. „******, клиентски номер **********, за която сума е издадена фактура № **********/25.04.2018 г.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо, но настоящият въззивен състав го намира за неправилно по следните съображения:

От фактическа страна: Не е било спорно, че ищецът е потребител (краен клиент) на електрическа енергия на адрес: с. Ръжена, област Стара Загора, ул. „******, клиентски номер **********. По делото не са представени общите условия, уреждащи съдържанието на договорното правоотношение между страните.

От приетия констативен протокол № 428755/16.03.2018 г. и показанията на свидетеля Пламен Самарджиев се установява, че на 16.03.2018 г. е извършена проверка на електромера на процесния адрес, фабр. № 42781718. Проверката е извършена от двама служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, в присъствието на двама свидетели, като е подписан и от служител на РУП - Казанлък. Констатирано е, че входящ и изходящ фазов проводник на фази 2 и 3 са свързани заедно във входяща фазова клема. С еталонен уред е направено измерване, без да е посочена грешката, с която електромерът отчита консумираната през него електрическа енергия в момента на проверката. Възстановена е правилната схема на свързване.

От приетите две заключения на СТЕ и заключение на ССЕ се установява, че съгласно констатациите в КП, е налице промяна в схемата на свързване, която води до неотчитане на потребената електрическа енергия. Преизчислението на консумираната електрическа енергия отговаря на методиката (формулата) по чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ ПИКЕЕ (отм.), в която обаче не е предвидена възможност за сторниране. Неизмереното количество за период от 84 дни преди проверката е правилно остойностено.

От правна страна: Не е било спорно, че между страните съществува валидно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, сключен при общи условия. Установи се, че при извършена на 16.03.2018 г. проверка от служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, в присъствието на двама свидетели, е констатирана промяна в схемата на свързване, която води до неотчитане на електрическата енергия.

Ответникът твърди, че вземането му е породено от изменение на нормативната уредба с ДВ бр. 54/2012 г. – чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и ПИКЕЕ, предвиждащи обективна отговорност на клиента при неточно или непълно измерване на електрическата енергия, без да е необходимо доказване на недобросъвестно поведение на клиента в определен момент. Твърди се, че с измененията на ЗЕ било делегирано право на КЕВР да предвиди такава обективна отговорност, основана само на обективния факт на констатирано неточно измерване или неизмерване, като с това се цели разпределение на риска от неточности в отчитането на потреблението на електрическа енергия и баланс между потребителите и лицензиантите.

Съгласно измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ (в относимата за спора редакция преди измененията с ДВ бр. 38/2018 г. и бр. 41/2019 г.) и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ  законът възлага на ДКЕВР (сега КЕВР) правомощието (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 in fine ЗНА) да приеме нов особен подзаконов нормативен акт, а именно - правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2 ЗЕ предвижда задължителното съдържание на ОУ, като съгласно изменението на т. 6 на ал. 2 те трябва задължително да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ.

ДКЕВР (сега КЕВР) е приела ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г.). Понастоящем ПИКЕЕ са отменени изцяло - с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/2016 г. на ВАС, 5-членен състав, с изключение на чл. 48 – 51 вкл., обн. ДВ бр. 15/14.02.2017 г., в сила от 14.02.2017 г., и с решение № 2315/21.02.2018 г. по адм.д. № 3879/2017 г. на ВАС, с което се отменят чл. 48 – 51 вкл., обн. ДВ бр. 97/23.11.2018 г., в сила от 23.11.2018 г. Предвид разпоредбата на чл. 195 АПК, отмяната на подзаконовия нормативен акт има действие занапред, от влизане в сила на съдебното решение, поради което приложими към процесната проверка, извършена на 16.03.2018 г., са действалите към този момент чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ (отм.).

Налице е вече трайна практика на ВКС (обективирана в решение № 118/18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г., ІІ ТО, решение № 115/20.09.2017 г. по т.д. № 1156/2016 г., ІІ ТО, решение № 203/15.01.2016 г. по т.д. № 2605/2014 г., І ТО, решение № 173/16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г., ІІ ТО и др.), че с цитираните изменения на ЗЕ и след приемане въз основа на законовата делегация на ПИКЕЕ от 2013 г. (сега отменени) и по време на действието им, е била предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена електроенергия. Правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение.

Към момента на процесната проверка обаче действащи са били само разпоредбите на чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ (отм.). С оглед отмяната, считано от 14.02.2017 г. на чл. 47 ПИКЕЕ (отм.), към релевантния момент на процесната проверка не са били налице правила, регламентиращи реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Законодателят в разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ ясно е посочил, че редът за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия следва да бъде уреден с подзаконов нормативен акт – ПИКЕЕ, а към извършване на процесната проверка правила относно този ред липсват, предвид отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ (отм.). След като такива правила липсват, то не може да се приеме след 14.02.2017 г. да е била изпълнена законовата делегация, а следователно и не може да бъде ангажирана обективната отговорност на потребителя.

По тези съображения настоящият въззивен състав намира, че предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е основателен.

Крайните изводи на двете инстанции са противоположни, поради което атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо това въззивният съд постанови друго, с което искът се уважи.

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в първата инстанция. Направените такива са в размер на 68.07 лв. – държавна такса, и 430 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой съгласно удостовереното в представения договор за правна защита и съдействие. Съобразно цената на иска, минималното възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 349.12 лв. Предвид извършената от адвоката дейност в първата инстанция и проведените три открити съдебни заседания за събиране на доказателства, съдът намира релевираното от ответника в първата инстанция възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно.

За въззивното производство от въззивника са направени разноски в размер на  34.04 лв. – държавна такса, и 430 лв. – адвокатско възнаграждение, заплатено в брой съгласно удостовереното в представения договор за правна защита и съдействие. Пред настоящата инстанция делото не е било усложнено от фактическа и/или правна страна, проведено е само едно открито съдебно заседание, в което пълномощникът не се е явил, поради което съдът намира възражението на въззиваемия за прекомерност за основателно, като същото следва да бъде намалено на 350 лв.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 27221 от 29.01.2020 г., постановено по гр.д. № 29593/2018 г. на Софийски районен съд, 36 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Я.Д.Х., ЕГН **********, не дължи на „ЕВН Б.Е.“ ЕАД, ЕИК ******, сумата 1 701.67 лв. (хиляда седемстотин и един лева и 67 стотинки), представляваща начислена служебно по фактура № **********/25.04.2018 г. на основание констативен протокол № 428755/16.03.2018 г. стойност на електрическа енергия за минал период - 22.12.2017 г. – 16.03.2018 г., за обект на адрес: с. Ръжена, област Стара Загора, ул. „******, клиентски номер **********.

ОСЪЖДА „ЕВН Б.Е.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Я.Д.Х., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 498.07 лв. (четиристотин деветдесет и осем лева и 07 стотинки ст.), представляваща разноски за първоинстанционното производство, и сумата 384.04 лв. (триста осемдесет и четири лева и 04 стотинки), представляваща разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:  1.                              

 

 

 

                                                                                                      2.